Юридически архив[*]
Списание за правна наука и съдебна практика
Библиография
От година VII (1935/1936)
до година XI (1939/1940)
I. Статии и студии
Правна политика
Драганов, Досю. Една много належаща реформа [събирането на доказателства да става от целия състав на съда, а не само от съдията-докладчик по чл. 110, ал. 2 ЗГС в ред. от ноември 1934 г.], г. VIII, 665-670.
Златарски, Никола. Наложително ли е и как трябва да се реформира българското частноправно законодателство, г. VII, 595-614.
Москов, Иван. Съдебно-медицински съображения за реформиране на брачното правосъдие у нас, г. VII, 384-399.
Николаев, Дим. Причини за влошаване на пенсионния фонд за изслужено време и лошите последствия на новия Закон за пенсиите от 1932 г., г. VIII, 58-76.
Теория на правото. Философия на правото. Социология на правото
Деянова, М. Германската идея за свободата въобще и в германската философия на правото, г. IX, 261-278.
Карнелути, Франческо. Право и процес, г. IX, 421–436.
Лайбхолц, Герхард. Противолибералният характер на съвременните тоталитарни държави, г. IX, 3-19.
Рапопорт, Георги. Свобода, техника и право, г. IX, 278-294.
Рапопорт, Георги. Осъщественият социализъм, г. X, 357-368.
Торбов, Цеко. Правният позитивизъм и динамиката на обществения живот, г. X, 369-384.
Торбов, Цеко. Върху теорията на правните субекти у Венелин Ганев, г. XI, 317-337.
Торбов, Цеко. Проблеми на общата теория на правото у Венелин Ганев, изяснени според схващането му за правните субекти, г. XI, 419-450.
де Франчиши, Пиетро. Задачите на правника, г. XI, 8-23
Гражданско право
Андреев, Михаил. Права на собственика на земята, върху която добросъвестно са направени постройки, посявания или посаждения (чл. 80 ЗИСС), г. VII, 561-570.
Андреев, Михаил. Съдебната спогодба за прехвърляне вещни права върху недвижими имоти, г. XI, 465-473.
Апостолов, Иван. Допустим ли е иск за изпълнение на обещание за продажба, г. XI, 451-464.
Атанасов, Илия. Правното положение на частните гори и на горовладелските производителни кооперации по Закона за продажбата на някои държавни гори в Станимашка околия, г. X, 532-552.
Василев, Любен. Абстрактно-догматична и позитивноправна допустимост на частното приемство в задълженията, г. X, 413-512.
Венедиков, Петко. Суперфиция и собственост върху постройка в чуждо място, г. VII, 109-120.
Ганев, Венелин. Съвременната еволюция на съсобствеността, г. VIII, 3-37.
Ганев, Венелин. Дългово прехвърляне и суброгация, г. XI, 338-356.
Диков, Любен. Преддоговорна отговорност, г. IX, 20-28.
Диков, Любен. Законната цесия по член 143, ал. 1 ЗЗД, г. IX, 101-108.
Диков, Любен. Еволюцията на понятието договор, г. IX, 437-452.
Диков, Любен. Изменението на договорите от съдията, г. X, 12-24.
Диков, Любен. Бракоразводна компетентност на нашата православна църква. (Тенденции в развитието на нашето църковно право), г. XI, 26-42.
Иерусалимов, Богдан. За правовата уредба на българското семейство, г. VII, 366-383.
Кожухаров, Александър. Съдебна и извънсъдебна спогодба, г. VIII, 319-331.
Кожухаров, Александър. Към въпроса за деликтната солидарна отговорност, г. IX, 109-125.
Кожухаров, Александър. Задълженията за издръжка по българското положително право, г. IX, 459-488.
Кожухаров, Александър. За изкупуването по чл. 240, ал. 2 от Закона за наследството, г. X, 211-223.
Кожухаров, Александър. Владение, отнето чрез насилие, г. XI, 162-177.
Радоилски, Любомир. Черезмерна повреда при алеаторните договори, г. IX, 126-148.
Русков, Димитър. Правата на привременния управител и завеждането на искове (чл. 103 ЗЛ), г. VII, 146-172.
Русков, Димитър. Теория на прекия иск, г. VII, 400-438.
Русков, Димитър. Може ли да се извърши съдебна делба на съсобствена сграда чрез подялба по етажи?, г. IX, 164-170.
Русков, Димитър. Може ли да се предяви иск за установяване границите, които е имал един недвижим имот преди регулационния план?, г. X, 78-85.
Тодоров, Христо. За приемане на наследството от кредиторите на отреклия се наследник, г. X, 513-524.
Търговско право
Василев, Любен. Застрахователен договор по живот в полза на трети лица и кредиторите на застрахования, г. VII, 439-484.
Василев, Любен. Правна същина и елементи на сливането на акционерни дружества. Част I: Сливането в светлината на стпанските науки, г. VIII, 374-428.
Василев, Любен. Правни действия на сливането на акционерните дружества, г. IX, 29-61.
Василев, Любен. Начален момент на давността за искове на трети лица, произтичащи от дългове на събирателно дружество, срещу отделните му съдружници, г. X, 25-41.
Василев, Любен. Малцинственото право на проверка върху операциите на акционерни дружества и дружества с ограничена отговорност, г. XI, 525-579.
Ганев, Венелин. Общата възбрана върху имотите на необявени в несъстоятелност неограничени и солидарно отговорни съдружници при обявени в несъстоятелност събирателни и командитни дружества. Нейните съотношения със съдружническата отговорност за дружествените дългове и нейното отпадане поради погасяване на тая отговорност по изтекла давност, г. X, 137-210.
Диков, Любен. Как влияе ликвидацията на търговските дружества върху представителната сила на дружествените пълномощници?, г. VII, 29-40.
Диков, Любен. Менителници с открит падеж, г. XI, 155-161.
Дуйчев, Георги. I. Прокура след прекратяване на търговското дружество, г. VIII, 38-57.
Дуйчев, Георги. II. Прекратяването на търговските дружества като причина за погасяване на прокурата. А. Същност на прокурата, г. VIII, 150-159.
Ненов, Иван. За претендирания абстрактер характер на задължението по признатото салдо?, г. VII, 583-594.
Нейчев, Нейчо. Допустим ли е протест за неплащане на менителница против умрелия преди падежа й акцептант?, г. VII, 571-582.
Пенчев, Севдалин. Щетата като елемент в осигурителния договор, г. IX, 149-163.
Пенчев, Севдалин. Суброгация в правата на осигурения срещу трети лица, г. IX, 489-511.
Сталев, Живко. Събирателното дружество като юридическа личност, г. X, 249-275.
Христов, Наум. Един спор около менителничната давност, г. IX, 453-458.
Христов, Наум. Менителничната давност, г. X, 385-412.
Цончев, Кръстю. Измнение на основния капитал на акционерно дружество в ликвидация, г. VIII, 429-439.
Трудово право
Ангелов, Ангел С. Колективният трудов договор във Франция, г. X, 86-111.
Ангелов, Ангел С. Уреждане на колективни трудови конфликти в България, г. X, 575-594.
Наказателно право и наказателно съдопроизводство
Димитриев, Георги. Приготовлението по чл. 256 НЗ и невъзможността за отказ от такова, г. X, 572-574.
Димитров, Евстати Ст. Значението на непосредствеността при събиране на доказателствата в наказателния процес, г. XI, 609-615.
Драганов, Досю. Един случай на представителство на наказателно пълнолетния, г. VII, 140-145.
Драганов, Досю. Приложение на чл. 1 от Закона за условното осъждане по наказателни дела от частен характер, г. VIII, 160-165.
Дуйчев, Георги. Задочното съдене по Зак. Търг. В. пл. сред. и правото на защита – чл. 330а ЗНС, г. X, 564-571.
Дуйчев, Георги. Определяне размера на наказанието за престъпни деяния, извършени от непълнолетни лица и пълнолетни между 17 и 21 години, г. XI, 226-246.
Жабински, Никола. Изпълнително ли е поведението, усвоено от оръдието на посредствения извършител, г. IX, 304-316.
Киселов, Дим. Самопризнанието на обвиняемия от правно-процесуално и съдебно-психологично гледище, г. VIII, 480-506.
Коен, Пепо. Подсъзнателното в наказателния процес, г. IX, 193-200.
Колев, Н. Нарушения или престъпления са деянията, наказуеми по чл. 7а от Закона за търговията с външни платежни средства?, г. XI, 474-486.
Попзлатев, Петър. Може ли по нашето законодателство в мирно време гражданските лица да отговарят през военните съдилища, г. VII, 261-269.
Романо, Шаул. Идеална и реална съвкупност. Продължавани и други престъпления, г. VII, 239-260, 485-498.
Гражданско съдопроизводство
Андреев, Михаил. Нови възражения във въззивната инстанция, г. IX, 512-519.
Гайдаров, Никола. Може ли да се предявява отвода cautio iudicatum solvi срещу юридически лица?, г. VIII, 256-264.
Живков, Никола. Съдебното принудително изпълнение против общините, г. X, 553-563.
Кирчев, Тодор. Нотариалните актове за собственост по обстоятелствена проверка като доказателство, г. IX, 520-528.
Силяновски, Димитър. Законна сила на решението при процесуална субституция, г. VII, 41-46.
Силяновски, Димитър. Отказ от иска, г. XI, 357-364.
Сталев, Живко. Процесуални пропущания на страните в гражданския процес, г. VII, 121-139, 226-238.
Сталев, Живко. Въздействие на гражданския процес върху вписването в търговските регистри, г. VIII, 298-318.
Сталев, Живко. Решителна клетва при другарство и колективно законно представителство, г. VIII, 608-625.
Сталев, Живко. Определения по движение на делото, г. X, 42–77.
Сталев, Живко. Процесът за отмяна на решенията на общи събрания, г. XI, 178-225.
Чаракчиев, Зл. Г. Установителните искове по чл. 19 от Закона за пенсиите от 1921 г., г. IX, 183-192.
История на българското право
Чомов, Ив. В. Старославянско лично брачно право, г. IX, 171-182.
Чомов, Ив. В. Няколко бележки върху старославянското лично право, г. IX, 295-303.
Междудържавно и Международно частно право
Владикин, Любомир. Сръбско-българските външнополитически отношения през погледа на един сръбски учен, г. XI, 121-154.
Константинов, Методий. Речните дунавски комисии и правните последствия от германската нота от 14.IX.1936 г., г. IX, 57-61.
Кутиков, Владимир. Правна реалност и „международно“ право, г. XI, 43-54.
Люлинов, Драгомир. На сигура между войната и мира, г. XI, 580-608.
Николов, Антоний. Измененията на Цакона за българското поданство, г. XI, 365-372.
Държавно и конституционно право
de Visscher, Charles. За дипломатическата защита на акционерите на едно дружество против държавата, под чието законодателство дружеството е било учредено, г. X, 224-248.
Владикин, Любомир. Учредителната власт на народа. Великото народно събрание не е неограничено. Изменение на конституцията чрез плебисцит, г. VIII, 117-140.
Владикин, Любомир. Държавният съвет на Наполеон, г. IX, 85–100.
Ганев, Венелин. Към теорията за междудържавното управление, г. VIII, 585-607.
Диков, Любен. Конституционноправното положение на България след държавния преврат от 19 май 1934 г., г. VII, 549-560.
Лайбхолц, Герхард. Същност и форми на демокрацията, г. VII, 1-28.
Люлинов, Драгимир. Новата италианска конституция, г. X, 276-310.
Рапопорт, Г. Управляемото стопанство и новата държава, г. VIII, 141-149.
Торбов, Цеко. Мусолини и неговата държавна и социална философия, г. VII, 341-365.
Хьон, Райнхард. Субективни публични права и новата държава, г. VIII, 241-255.
Шмит, Карл. Трите съставки на политическото единство в съвременната държава, г. VII, 213-225.
Административно право
Бончев, Бончо. Неправомерното административно изпълнение, г. VII, 47-66.
Бончев, Бончо. Административният акт-предписание (същност и сравнение с подобните нему актове, нямащи характера на административни по смисъла на чл. 29 от Закона за административното правосъдие), г. VII, 270-302.
Бончев, Бончо. Проблемът за общия административен акт в системата на българското, немското и френското административно право [има се предвид нормативния административен акт], г. VIII, 166–195, 265-297, 440-479, 626-664.
Бончев, Бончо. Полицейските наказателни заповеди, г. IX, 317-366.
Магиари, Золтан. Правителствен шеф и административен апарат, г. VIII, 361-373.
Сталев, Живко. Полско административно правосъдие, г. IX, 370-396.
II. Преглед на законодателството
Анон. Съвременната кодификация на труда [във Франция], г. IX, 549-565.
Анон. Законопроект за изпълнителното производство, г. XI, 487-509, 616-641.
Бончев, Бончо. Наредба-закон за държавната полиция, г. VIII, 671-676.
Василев, Любен. Критични бележки върху реформата на българското авторско право, г. XI, 247-270.
Венедиков, Петко. Закон за спестовно-строителните дружества, г. VII, 67-73.
Венедиков, Петко. Наредба-закон за етажната собственост, г. VII, 173-174.
Венедиков, Петко. Наредба-закон за трудовия договор, г. VIII, 196-206.
Венедиков, Петко. Наредба-закон за задълженията за издръжка, г. IX, 201-206.
Венедиков, Петко. Закон за изменение и допълнение на Наредбата-закон за облекчение на длъжниците и заздравяване на кредита, г. X, 311-316.
Дяков, Цв., Павел Павлов и Н. Живков. Мотиви към проекта за изпълнителното съдопроизводство, г. XI, 373-388.
Жабински, Никола. Наредба-закон за изменение и допълнение на Наказателния закон (глава II от книга II – предателство и шпионство), г. VII, 303-307, 499-503, 615-620.
Жабински, Никола. Наредба-закон за изменение и допълнение на Наказателния закон (глава II от книга II – предателство и шпионство), г. VIII, 77-79, 207-211, 507-515.
Живков, Никола. Наредба-закон за изменение на Наредбата-закон за облекчение на длъжниците и заздравяване на кредита, г. IX, 62-63.
Живков, Никола. Правилник за вътрешния ред, деловодство и отчетност на съдебно-изпълнителните участъци, г. IX, 367-370.
Силяновски, Димитър. Промените в Закона за гражданското съдопроизводство относно обезпечение на исковете, г. IX, 207-211.
Шчигелски, Адам Даниел. Новият полски търговски кодекс, г. IX, 565-581.
III. Преглед на съдебна практика
Гражданско право
Василев, Любен. За отхвърлянето на необезпечените с ипотека дългове на разтурените жилищни кооперации между техните членове, установено в чл. 67 на наредбата-закон за етажната собственост. Бившият кооператор на една прекратена по силата на закона за етажната собственост жилищна кооперация има ли право да възразява по един изпълнителен лист, издаден по чл. 14 от Зак. зап. съдопроизводство срещу кооперацията и то по вземане, необезпечено с ипотека? Чл. 67 ЗЕтСобс, г. IX, 604–620.
Венедиков, Петко. Как трябва да се разпределят между собствениците на апартаменти разноските за поддържане на общите части в състояние, годно за нормално използуване (разноски за чистота, осветление и пр.)? Решение № 405/1936 г. на ВКС, г.о., г. VIII, 692-695.
Венедиков, Петко. Когато се прехвърля ипотечно вземане нужно ли е да се съобщи на длъжника за прехвърлянето, ако то е отбелязано в ипотечните книги. Решение № 177/1933 г. на ВКС, I г.о. Сборник 1933 г., стр. 47., г. IX, 72-74.
Венедиков, Петко. Нужно ли е договорът за наем на недвижим имот за повече от три години да бъде вписан, за да има действие между страните. Решение № 523/1937 г. на ВКС, I г.о. Сборник, № 316., г. IX, 592-594.
Венедиков, Петко. В кои случаи може да се издаде изпълнителен лист въз основа на ипотечен акт., г. X, 602-606.
Венедиков, Петко. Може ли да бъде упражнено правото на изкупуване по закона при продажбата на наследствени права. Решение № 651/1938 г. на ВКС, IV г.о. Сборник 1938 г., стр. 102, г. XI, 400-402.
Венедиков, Петко. Каква е наследствената част на преживелия съпруг, когато наследява заедно с две деца от разен пол, но които получават равни дялове. Решение № 556/1938 г. на ВКС, III г.о. Сборник 1938 г, стр. 839, г. XI, 402-407.
Ганев, Венелин. Мерата на едно село, което се е изселило, остава ли на същото село, ако лицата, които са придобили имотите на изселилите се, са станали жители на селото, т.е. са се заселили в него при самото изселване на дотогавашното население – Р. № 413 от 12.IV.1935 г., ВКС, III г.о., чл. 43 ЗН, чл. 1 от ЗЗИПСМ, г. VII, 175-179.
Диков, Любен. Може ли съдът да определи срок, считан от влизането на решението в законна сила, в който ищецът да заплати стойността на изкупения имот. Чл. 301 ЗЗД. Решение № 13 на ВКС, I г.о. от 16.I.1935 г., г. VII, 179-181.
Диков, Любен. Платилият дълга съдлъжник или съпоръчител може да встъпи в правата на кредитора и да продължи образуваното вече от последния изпълнително производство. Определение № 12 от 23.IX.1935 г. на ВКС, общо събрание, г. VII, 308-322.
Диков, Любен. Претендиращият, че е придобил деривативно суперфициална собствност, с какъв акт трябва да установи това? Решение № 12/1936 г. на ВКС, I г.о., г. VIII, 80-83.
Диков, Любен. Купувачът на публичен търг, който е отстранен с влязло в законна сила решение от купения имот, ила ли иск срещу третото лице, което ревандикира имота, за дапрамените в последния от длъжника подобрения? Решение № 97 от 12.III.1937 г., на ВКС, I г.о., по гр.д. № 292/1931 г., г. VIII, 212-216.
Диков, Любен. Правото на задържане, което безспорно е едно ограничение на правата на собственика върху недвижимия имот, може да съществува само в изрично посочените в закона случаи, напр. чл. 322 ЗИСС, чл. 218 ЗЗД и пр. Щом то не е предвидено и в случая на разваляне на договорите по чл. 70 ЗЗД, явно е, че там законодателят е изключил неговото допущане. В тоя случай то не може да бъде обосновано на справедливостта, тъй като съдът може да се основе на справедливостта само когато липсва закон по материята, какъвто не е настоящият случай, г. IX, 397-401.
Диков, Любен. Необходимо ли е съгласието на длъжника за изплащане на дълга му от трето лице и тогава, когато последното е нямало интерес, но е действувало от негово име? Чл. 143, ал. 2 ЗЗД. Винаги ли търговецът може да пресмята лихви на дадените от него аванси и при какви условия се дължат такива лихви от деня, когато е броена авансовата сума?, г. IX, 589-592.
Диков, Любен. Какви са последиците от разваляне на двустранен договор? При какви условия съдът може да откаже да присъди на ищеца това, което той е дал в изпълнение на договора. Чл. 9 ЗГС във връзка с чл. 63, ал. 2, 69 и 70 ЗЗД, г. X, 317-322.
Диков, Любен. Ако едната страна наруши договора, необходимо ли е другата да установи, че тя е изпълнила или е била готова да изпълни своите задължения, за да може да задържи полученото капаро или да поиска даденото в двоен размер?, г. X, 595-599.
Диков, Любен. Чл. 131 говори не само за фактическа, но и за правна невъзможност на изпълнението. Последната е дадена тогава, когато настъпи състоянието на стопанска непоносимост. Институтът Clausula Rebus sic standibus е даден в нашето право. Член 344 ЗЗД също говори и за правна невъзможност, г. XI, 55-62.
Диков, Любен. Договорната вина изключва ли деликтната? Има ли работникът по отношение на своя господар иск, основан на чл. 56, п. 1 от ЗЗД и в кои случаи? Работникът или господарят имат надзор върху вещта, с която работи работникът?, г. XI, 510-513.
Кожухаров, Александър. След като бъде уважен искът за унищожение продажбата по причина на повреда, купувачът, като се е отказъл да упражни правото си по чл. 312 от ЗЗД да задържи имота, като заплати допълнително остатъка до действителната му цена, може ли да иска да задържи същия имот, докато продавачът му повърне получената от него покупна цена? Чл. чл. 312, 313 в свръзка с чл. 308 ЗЗД. Решение № 171 от 29.III.1935 г. по гр.д. № 642/1933 г., ВКС, I г.о., г. VII, 511-515.
Кожухаров, Александър. Сключената вън от съда спогодба за ликвидиране висящия пред съда спор между страните може ли да се счита за перфектна и обвързваща страните, докато не бъде приета и одобрена от съда, или, докато това не е направено, всяка една от страните може да се откаже от нея? Чл. 509 ЗЗД. Решение № 277 от 1.V.1935 г. по гр.д. № 18/1935 г., ВКС, I г.о., г. VII, 640-644.
Кожухаров, Александър. По искове по чл. 81 от Закона за имуществата, собствеността и сервитутите от гледището на кой законен текст ще следва да се определи добросъвестността – дали от гледището на чл. 317 от същия закон или пък от това на чл. 30 от Закона за давността? Чл. 81, 317 ЗИСС и чл. 30 ЗД. Решение № 476 от 5.VII.1935 г., ВКС, I г.о., г. VIII, 83-94.
Кожухаров, Александър. Договор, който при сключването му е имал предмет извън гражданското обръщение и причина противна на някой закон от обществен ред, валидира ли се – става ли действителен от деня на сключването му, ако след тая дата предметът му се обяви от закона за вещ в гражданско обръщение и по тая начин причината му изгуби незаконния си характер? Чл. чл. 21 и 24 ЗЗД. Решение № 512 от 16.IX.1935 г. на ВКС, III г.о., по гр.д. № 1265/1932 г., г. VIII, 216-222.
Русков, Димитър. Привременният управител на лицето, чието поставяне под запрещение се иска, може да извършва само актове на обикновено управление, а не и да завежда искове от имено на лицето, за личността и имотите на което е назначен да се грижи. За да завежда искове, той трябва да има разрешение от областния съд. Решение № 766 от 4.XII.1935 г. на ВКС, III г.о., г. VII, 325-328.
Русков, Димитър. Договор, който при сключването му е имал предмет извън гражданското обръщение и причина противна на някой закон от обществен ред, валидира ли се – става ли действителен от деня на сключването му, ако след тая дата предметът му се обяви от закона за вещ в гражданско обръщение и по тая начин причината му изгуби незаконния си характер? Чл. чл. 21 и 24 ЗЗД. Решение № 512 от 16.IX.1935 г. на ВКС, III г.о., по гр.д. № 1265/1932 г., г. VII, 644-648.
Цончев, Кръстю. Управителният съвет на етажната собственост има законна представителна власт. Той задължава етажните собственици както с действията си, така и с бездействията си. Във връзка с управлението той представлява законно етажните собственици пред съда. Решение № 765/7.XII.1939 г., ВКС, IV г.о., г. XI, 408-415.
Семейно право
Белев, Александър. Фактическата разкъсаност на брака основание ли е за неговото разторгване? Задължителни ли са църковните материални и съдопроизводствени закони за архиерея, когато утвърждава или не съдебните решения на Епархийския духовен съвет? Чл. чл. 187 и 192 от Екз. устав, г. VII, 82-94.
Белев, Александър. Може ли да се разреши у нас брак на австрийска поданица, която с решение на надлежните австрийски власти е разделена от трапеза и легло със съпруга си, с когото се намира в католически брак? Чл. 186, п. 4 от ЕУ. Решение на Св. Синод от 24.III.1936 г., г. VII, 516-522.
Белев, Александър. Незаконното съжителство на съпруга прекъсва ли течението на предвидения в чл. 187, п. 10 от Екзархийския устав тригодишен срок?, г. VII, 636-639.
Белев, Александър. Могат ли българските духовни съдилища да разглеждат бракоразводни дела на чужди поданици?, г. VIII, 527-535.
Белев, Александър. Налице ли е изтезание на жената, когато мъжът не може да я дефлорира поради относителна неспособност и не са изминали три години от брака? Включва ли се вината като елемент от състава на чл. 187, п. 3, б. „б“ от Екзархийския устав? Съществува ли задължение за полово общуване и домакински грижи след като другият съпруг е извършил брачно престъпление?, г. IX, 212-217.
Диков, Любен. Има ли право съпругата след развода да носи името, лично или фамилно, на разведения си съпруг? Липсата на закон или обичай, който са урежда този въпрос, може ли да ползува съпругата?, г. IX, 582-588.
Търговско право. Кооперативно право
Андреев, Михаил. Може ли в едно контестационно производство по чл. 181 ТЗ за се разрешават спорове относно материалната легитимация на участвуващите в общото събрание акционери?, г. X, 324-329.
Ганев, Венелин. Когато събирателното дружество не е обявено в несъстоятелност, кредиторите се удовлетворяват по реда на общото начало за неограничената и солидарна отговорност на членовете му. А когато дружеството е обявено в несъстоятелност, кредиторите се удовлетворяват най-напред от дружествения имот. Решение № 404 от 10.V.1934 г. на ВКС, II г.о., г. VII, 74-77.
Ганев, Венелин. При иск за унищожаване сделката като симулативна кредиторът не е длъжен да доказва нито че тя е извършена с измама от едната или от двете страни, защото измамата се крие в самото скрито съглашение между страните, нито че със сделката се увреждат интересите му, защото искът има за цел да върне имота в патримониума на продавача длъжник. Решение № 287 от 5.XI.1936 г. на ВКС, IV г.о. Чл. 140 ЗЗД. За чл. 676 от Търг. закон е от значение вредата, която се предполага да е извършена за кредиторите с означените в този текст сделки, а не измамата. Последната е от значение за чл. 140 ЗЗДу но този член няма основанието си в чл. 676 ТЗ. Поради това и добросъвестността е без значение за приложението на чл. 676 ТЗ (Р. № 565/1934 г., II г.о.). Р. № 644 от 26.IX.1936 г. на ВКС, II г.о. Чл. чл. 676, 677 ТЗ и чл. 140 ЗЗД, г. VIII, 338-341.
Ганев, Венелин. Съгласно новия Закон за насърчение на местната индустрия от 1928 г., който по силата на чл. 63 се прилага и по отношение на всички места, дадени в условна собственост, съгласно чл. 7 от Зак. нас. местната индустрия от 1909 г., и по отношение на които не се изискват 20 години от датата на отстъпването им, 20-годишният срок, предвиден по тоя закон, е обикновен срок за придобивна давност, па отношение на който се прилага Законът за мораториума. Р. № 396 от 20.V.1937 г. на ВКС, IV у.о., г. VIII, 516-518.
Ганев, Венелин. Общата възбрана върху имотите на необявени в несъстоятелност неограничени и солидарно отговорни съдружници при обявени в несъстоятелност събирателни и командитни дружества, нейните съотношения със сътрудническата отговорност за дружествени дългове и нейното отпадане поради погасяване на тая отговорност вследствие на изтекла давност, г. X, 137-210.
Ганев, Венелин. След просрочване на менителничния иск и след като е воден иск въз основа на каузалната сделка, предмет на записа на заповед, не може след това приносителят да води иск за незаконно обогатяване против издателя на записа, г. XI, 271-279.
Диков, Любен. Търговски пълномощник ли е директорът на една популюрна банка и може ли да бъде уволнен от тая длъжност без предизвестие? Решение № 29 от 1935 г. на ВКС, III г.о., г. VII, 181-184.
Диков, Любен. Ако дружествената загуба надвишава деловия капитал и не може да се изплати от печалбите за следващите години, излезлият член носи допълнителна отговорност само ако сдружението е обявено в несъстоятелност в 6 месеца от края на търговската година, през която той го е напуснал. Решение № 192 от 17.III.1937 г. на ВКС, III г.о., г. VIII, 518-522.
Диков, Любен. За да бъде действителен вносът на недвижими имоти в едно акционерно дружество, необходимо ли е, щото съгласието за това да бъде действително обнародвано? Кредиторите на несъстоятелните са ли трети лица, на които да не може да се противопостави вносът на недвижими имоти, ако не бъде вписан в ипотечните книги?, г. IX, 401-406.
Диков, Любен. Как трябва да се понесе загубата, която е последвала от това, че внесените в една кооперация произведения от неин член са продадени на по-ниска цена от привременно определена такава и от аванса, отпуснат срещу това на кооператора?, г. IX, 64-66.
Диков, Любен. Ако след покана да изпълни някое свое задължение към кооперацията, кооператорът откаже да го изпълни, може ли той да бъзе изключен като член и преди изтичането на 4 седмици от получаването на поканата? Чл. 26 ЗКС и др. Изключеният член-кооператор може ли да обжалва решението на общото събрание, с което не се одобрява прехвърлянето на дяловете, което той е направил на трето лице? Присъствуващият на общото събрание член-кооператор може ли да обжалва решението му, ако не е останал на особено мнение?, г. IX, 66-72.
Диков, Любен. Може ли общото събрание на едно кооперативно дружество, разтурено и в ликвидация, да реши възобновяването му и продължение на нормалната му дейност? Чл. 78 във връзка с чл. 86, ал. 2 и чл. 39 от Закона за кооперативните сдружения, г. IX, 220-222.
Диков, Любен. За да бъде действителен вносът на недвижим имот в едно акционерно дружество, необходимо ли е щото съгласието за това да бъде обнародвано? Кредиторите на несъстоятелния са ли трети лица, на които да не може да се противопостави вносът на недвижими имоти, ако не бъде вписан в ипотечните книги, г. X, 112-117.
Диков, Любен. За да може длъжникът по един запис на заповед да противопостави на джиратаря ония възражения, които той има към поемателя джирант, необходимо ли е, щото първият (джиратарят), когато е придобивал записа, да е действувал с намерение да ощети длъжника или с намерение да лиши длъжника от възможност да възразява на поемателя?, г. X, 117-122.
Диков, Любен. Не е нужно застрахованият да е знаел болестта, от която е страдал, когато е сключвал застрахователния договор, за да се счете, че като не е съобщил на застрахователя, е укрил важни обстоятелства. Налага се да се констатира, че се знаят признаците на болестта, за да се счете, че като не са съобщени, са укрити важни обстоятелства, г. X, 322-324.
Диков, Любен. Чуждите акционерни дружества, които откриват клон в страната и поискат да се регистрира фирмата им в Царството, длъжни ли са да заплатят митото по чл. 167, п. 7 ТЗ (чл. 227 и чл. 167, т. 7 ТЗ), г. X, 600-602.
Диков, Любен. С измененията на чл. 808 ТЗ от 10 юни 1929 г. се дава възможност за приложение на чл. 100 от с.з. При новото правно положение гражданската отговорност на неуправлявалите дружеството членове се осъществява на общо основание по граждански ред. Синдикът не може да се грижи за удовлетворението на кредиторите вън от рамките на производството по несъстоятелност, г. XI, 280-285.
Диков, Любен. Кога става действителното сливане на имота на прекратеното дружество с тоя на дружеството, в което се слива? Кога следва да се освободи залога, даден по чл. 227, п. 2 ТЗ? Кога един клон на чуждо акционерно дружество със седалище в България се слее с друго българско акционерно дружество,трябва ли клона на чуждото дружество да се съобрази с наредбите на чл. чл. 210 и 216 с.з.?, г. XI, 513-516.
Диков, Любен. Продължението на поставения в устава на едно акионерно д-во срок за времетраенето на същото д-во е решение, с което се изменя устава и трябва да се вземе при спазване на изискванията по чл. 188 ТЗ. Правилото на този член е от публичен ред и в устава не може да се поставят по-леки условия за вземане решение за изменение на устава. Какъв е кворума по ал. последна на чл. 188 ТЗ за второто общо събрание?, г. XI, 642-647.
Диков, Любен. Правата, които произтичат от договора за застраховане се прескрибират с изтичане на три години. Срокът е давностен, а не преклузивен, но тече против непълнолетни, г. XI, 647-649.
Диков, Любен. Не всяка менителнице без падеж е менителница на предявление. Законът не забранява съглашението между издателя и поемателя, по силата на което на последния се предоставя правото на поставя падеж на менителницата. В подобен случай не ще имаме менителница на предявлениу, но бланкова менителница, при която поемателят ше трябва да попълни менителницата съобразно с уговореното, иначе биха могли да му се правят възраженията по чл. 621 ТЗ, г. XI, 650-652.
Кожухаров, Александър. Какво е значението на вписванията в търговските регистри? Може ли в устава на акционерно дружество да се установи писмената форма за сключване на договорите и това да е задължително за третите лица? Чл. чл. 1, 14-16, 165, 166, 268 ТЗ, чл. 171, 292 ЗГС. Решение № 129 от 27.II.1937 г. на ВКС, II г.о., г. VIII, 677-688.
Константинов, Ю. Чл. 182 ТЗ дава право да се иска ревизия само на операции, които не са били предмет на разглеждане в ОС. При това може да се иска само установяване на факти, не и преценката им от страна на вещи лица, г. XI, 389-394.
Константинов, Ю. Членовете на управителния съвет на акционерните дружества имат право да гласуват в общите събрания на дружеството, когато се решева въпросът за освобождаване от собствената им отговорност, г. XI, 394-399.
Ненов, Иван. Общото събрание на спестовно-строителното кооперативно сдружение не е властно със своите решения да освобождава едностранно сдружението от неговите задължения към трети лица. Едно такова решение е абсолютно нищожно. Решението на общото събрание на кооперативното сдружение не може, като такова, да бъде атакувано поради грешка или измама. „Законна сила“ на решенията на общото събрание, г. XI, 69-85.
Цончев, Кръстю. Допустимо ли е принудително изпълнение срещу акционерно дружество в ликвидация? Решение № 249 от 1928 г. на ВКС, III г.о., г. VIII, 522-527.
Гражданско съдопроизводство
Венедиков, Петко. В кои случаи може да се издаде изпълнителен лист въз основа на ипотечен акт?, г. X, 602-606.
Ганев, Венелин. Възражението за присъдено нещо, според възприетото в доктрината схващане, бидейки от публичен ред, изисква и съдебната намена на съда, тъй като влязлото в законна сила решение е задължително не само за страните, но и за всички съдебни и административни учреждения и лица, г. XI, 63-68.
Диков, Любен. Когато ответникът, в полза на когото е свършено делото с влязло в законна сила решение, търси от ищеца загубите, които му е нанесъл, вследствие обезпечението на иска, необходимо ли е да доказва вина по отношение на изгубилия делото ищец?, г. IX, 218-220.
Живков, Никола. Удовлетворява ли се предпочтително Българската земеделска и кооперативна банка за своите вземания, произходящи от записи и договори пред вземането на ипотекарния кредитор при удовлетворение от ипотекирания имот? Чл. 74 ЗБЗКБ и чл. 12 ЗПИп, г. IX, 620-622.
Живков, Никола. Може ли да се извърши компенсация, когато единият длъжник е прехвърлил вземането си и цесионерът действува, след като другият длъжник (който иска компенсацията) е получил вече съобщението, че вземането е прехвърлено?, г. X, 128-130.
Кожухаров, Александър. Обязан ли е ищецът да докаже своя иск както в правото, така и в неговия обем? Решение № 461 от 22 юни 1936 г. на ВКС, г.о., г. VIII, 353-354.
Кожухаров, Александър. Когато искът е доказан в основата си, може ли съдът по същество да го отхвърли изцяло, само заради тй, защото от представените доказателства не бил установил в пълния си обем или въобще своя размер? Чл. 168 ЗГС. Решение № 1 от 30.VI.1936 г. на ВКС, IV г.о., публ. в официален сборник 1936 г. Т. II, стр. 477, пореден № 244, г. VIII, 354-356.
Милушев, Тод. Наследниците по закон могат да искат по реда, означен в чл. 34 Зак. нотариусите, издаване на общ нотариален акт за собственост на имота, получен в наследство, без да посочват размера на следващия им се поотделно наследствен дял. Т. 12 на Решение № 14 от 16.IV.1938 г. на Дисциплинарния съвет при Върховния касационен съд, г. X, 338-340.
Русков, Димитър. Има ли някакво действие задължението да не се участвува в една публична продан? Решение № 860 от 26.XI.1936 г. по гр.д. № 262/1934 г. на ВКС, II г.о. (Решения и определения на гражданските отделения на ВКС, Т. III, 1936 г., стр. 670), г. VIII, 688-692.
Русков, Димитър. Чл. 26 ЗГС защищава ли владелеца на недвижим имот срещу действия на публична власт, г. IX, 74-77.
Силяновски, Димитър. Иск за унищожение на делба по причина на повреда може да бъде съединен с иск за собственост на наследствена част. Решение № 179 от 7.III.1934 г. на ВКС, I г.о., г. VII, 78-79.
Силяновски, Димитър. Неизпълнението на предварителното условие за предявяване на иск не може да има за последица отхвърлянето му. Чл. 365 ЗГС. Решение № 86 от 4.II.1933 г. на ВКС, II г.о., г. VII, 79-82.
Силяновски, Димитър. Може ли съдът по същество да премине от ревандикационния иск към установителен иск за признаване правото на собственост върху ищеца върху процесния имот? Решение № 287 от 1935 г. на ВКС, I г.о., г. VII, 185-187.
Силяновски, Димитър. Когато едно дело, било гражданско, или углавно, има до известна степен преюдициален характер по отношение на друго гражданско дело, за каквото е реч в чл. 8 ЗГС, до разрешаването на което гражданското дело би било спряно, то събраните по първото дело доказателства могат ли да служат като такива по второто дело, без да е необходимо тези доказателства да бъдат подлагати на особена проверка по последното дело? Решение № 53 от 1935 г. на ВКС, I г.о., г. VII, 322-325.
Силяновски, Димитър. За да се допусне отмяна на влязло в законна сила решение, поради новооткрито обстоятелство, достатъчно ли е това обстоятелство да е съществувало при состановяване на решението, или е нуждо да се докаже, ме молителят не е знаел и не е могъл да знае тогава за съществуването му и че то му е станало известно след издаване на решението? Решение № 547 от 1935 г. на ВКС, III г.о., г. VII, 522-523.
Силяновски, Димитър. Въпросът за присъдено нещо е от публичен ред и затова съдът може да го повдига служебно. Решение № 430 от 24.VI.1936 г. на ВКС, III г.о., г. VIII, 94-98.
Силяновски, Димитър. Кога има изменение на основанието по иска по запис на заповед? Решение № 178 на ВКС, II г.о., г. VIII, 231-233.
Силяновски, Димитър. Ако привлеченото по делото трето лице помагач на една от страните, редовно призовано за първото по делото заседание, не се яви в това заседание, може ли съдът да постанови заличаването му от списъка на участвуващите в делото лица и непризоваването му за в бъдеще, макар в същото заседание една от страните да не се е явила поради неизпълнение на процедурата по призоваването й и делото да е било отложено? Решение № 458 от 1935 г. на ВКС, I г.о., г. VIII, 349-352.
Силяновски, Димитър. Каква е силата и значението на извънсъдебната спогодба, след сключването на която съдът е прекратил делото по искане на страните?, г. X, 126-127.
Силяновски, Димитър. Докога може да се поиска поправката на допуснати явни фактически грешки в едно решение, издадено от въззивната инстанция?, г. X, 607-609.
Силяновски, Димитър. При какви условия се взимат предвид обстоятелствата, за които по делото няма доказателства, г. XI, 285-287.
Сталев, Живко. При установителните искове по чл. 84 ЗГС, при определяне на правния интерес, за който говори този текст, трябва ли да се указва и констатира от кои права ищецът иска да се ползува? Чл. 84 ЗГС. Решение № 538/1936 г. на ВКС, I г.о., г. VIII, 535-542.
Сталев, Живко. Определението, с което се прекратява делото по отвод, предвиден в чл. 366, п. 1 от гражданското съдопроизводство, може ли да бъде отменено от същия съд, който го е издал по силата на чл. 544 от гражданското съдопроизводство, г. IX, 622-639.
Административно право
Ангелов, Ангел С. Практика на ВАС по отказите на администрацията, г. X, 629-644.
Ангелов, Ангел С. При служебна ревизия на дворищна регулация според чл. 20а от Закона за застрояване на столица София, когато не са дадени условията на същия текст за упълномеряване на дадени парцел и се премине към разпоредбата на чл. 20б, изисква ли се за приложението на последния член и за образуване въз основа на него общ, евентуално съсобствен парцел със съседния, също неупълномерен имот, да липсва само едно от условията за упълномеряване, или е възможно приложението му и когато липсват няколко от тия условия? Може ли в случай на служебна ревизия по силата на чл. 20а ЗЗСС да се прилага и Законът за благоустройството, по специално чл. 17, б. „в“ от този закон?, г. X, 644-657.
Ангелов, Ангел С. Свободата на договаряне, работа и организиране в практиката на ВАС, г. XI, 85-104.
Ангелов, Ангел С. Касационният повод „превишение на власт“ по чл. 23 от Закона за отчуждаване недвижими имоти за обществена полза и практиката на ВАС., г. XI, 294-308.
Бончев, Бончо. Едно решение и едно определение на Върховния административен съд по общите предписания като административни актове. Решение № 55а от 15.II. 1935 г., ВАС, общо събрание, по дело за отмяна № 5604 от 6.III.1934 г. Опр. № 121 от 23.IX.1936 г., ВАС, общо събрание, дело за отмяна № 166/1936 г., г. VIII, 222-230.
Василев, Любен. 1. Може ли да се води conditio indebiti срещу една община, която е събрала такса срещу един пазарен артикул, неустановени от никой закон и отменени от Върховния адм. съд, ако тя е нормирала този артикул така, че при определянето на максималната продажна цена са взети под внимание и включени и тези такси? Няма ли уважаването на този иск да доведе до незаконно обогатяване на ищеца? 2. Има ли съзнание за плащане на недължимо, ако ищците са плащали тези такси и след отмяната на общинския бюджет относно тях от ВАС? 3. Същина и приложно поле на compensatio lucri cum damno. 4. Принцип за законоустановеност на публично-правните даждия, г. IX, 594-603.
Ганев, Венелин. Съветът при учреждението за държавния контрол върху застрахователните предприятия не е властен да откаже действие в полза на едно застрахователно предприятие, като мотивира решението си не въз основа на данните, указани в чл. 4-10, а с аргументи, които почиват на съображения, че отказва разрешение само в общ интерес и в интерес на застрахованите, без да свърже тази мотивировка с посочените данни. Чл. чл. 13, ал. 1 и чл. 21, п. 1 от ЗДКЗП. Решение № 183 от 25.IV.1936 г. на ВАС, I о., г. VII, 504-511.
Ганев, Венелин. Решението на Съвета при учреждението за държавния контрол върху застрахователните предприятия, взето по чл. 21, п. 4 от Закона за държавен надзор върху частните застрахователни предприятия, е завършен административен акт и затова подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. Съветът има право, но е и длъжен да се произнесе по отстъпване (прехвърляне) застрахователния портфейл (състав) от едно застрахователно предприятие на друго, щом като от външна формална страна констатира сключване на съответния договор. Налице ли е тая предпоставка, той е длъжен да се произнесе даже по искането само на едната от договарящите страни, като се ръководи изключително от съображения, засягащи интересите само на застрахованите на двете застрахователни договарящи дружества. Съветът излиза извън своята компетентност, когато мотивира решението по чл. 21, п. 4 от закона с правото на едната договаряща страна да се откаже, преди съветът да се е произнесъл по него или със значението на отнетото пълномощно върху валидността на договора, тъй като тия въпроси са от частноправен характер и, по общо правило, са изключени от компетентността на администрацията, като се представят, съгласно чл. 1, ал. 1 ЗГС, само на обикновените съдилища. Подлежи на отмяна и всеки административен акт, който е изграден върху извращението на фактите. Чл. чл. 21, п. 4 от ЗДКЗП, чл. 48 НЗАП и чл. 1 ЗГС. Решение № 324 от 22 и 23.VI.1936 г. на ВАС, общо събрание, г. VII, 621-634.
Диков, Любен. Понятието „преки наследници“, употребено в чл. 3 от Закона за посмъртен фонд на учителите, няма това значение, което му се дава от Закона за наследството, но онова, което му се дава от специалния закон. Съгласно с целите и духа на Закона за посмъртния фонд на учителите при Министерството на народнопо просвещение е да се признае, че изразът „родители“, употребен в чл. 3 от същия закон, означава не само родителите в смисъл на Закона за лицата, т.е. майка и баща, поради което наличността на рожденна майка не изключва участието на майката осиновителка в разпределението на отпуснатата от фонда помощ. Особено когато е установено, че осиновителката се е грижила за починалата членка на фонда през време на боледуването й и за погребението й. Решение № 10 от 21.I.1936 г. на ВАС, общо събрание, г. VII, 523-527.
Диков, Любен. Поначало административният акт се издава при онова фактическо и правно положение, което е съществувало по време на взимане на решението. От това следва, че ако ВАС отмени едно решение на Съвета при учреждението за държавен контрол над частните застрахователни предприятия, последният при вземане на ново решение не е длъжен да се съобрази само с обстановката, която е била налице при взимане на първото решение, но е длъжен да вземе предвид и настъпилите след това събитие. Съветът на държавния контрол над частните застрахователни предприятия наистина не е компетентен да се занимава с частноправни послединиц на юридическите действия, като откази, оттегляне на пълномощни и т.н., но той е властен да вземе предвид горните обстоятелства като обикновени факти, от които да се съди за влиянието им върху интересите на застрахованите. В това отношение не е незакономерен мотивът, с който е взето предвид отказването на застрахователно дружество Феникс да изпълни договора за прехвърляне върху застрахователно дружество Балкан. Това обстоятелство правилно е изследвано само като факт, който се отразява зле върху интересите на застрахованите при Феникс. Р. № 529 от 12.XII.1936 г., на ВАС, общо събрание, по дело за отмяна № 659/1936 г., г. VIII, 341-349.
Златарски, Никола. Актът, съставен от данъчната власт за укрито дарение, представлява ли доказателство относно направеното дарение и каква доказателствена сила има подобен акт? С какви доказателствени средства и от кого трябва да се установи наличността на дарението?, г. X, 122-125.
Милушев, Тод. Решителна клетва за установяване работническия извънреден труд, г. X, 336-338.
Ненов, Иван. Меродавният момент, в който се валидира постигнатото между страните съгласие за прехвърляне правото на дирене в запазен периметър и в който се осъществява самото прехвърляне, е моментът, когато министърът на търговията, промишлеността и труда вземе акт от направеното съобщение за сделката и постанови вписването й в съответните регистри. Вземането акт от министъра за направеното прехвърляне, следователно има конститутивно значение. Правото на дирене в запазен периметър е движима вещ. То по своето естество е неделимо. Прехвърляне по доброволно съгласие на идеални части от него е невъзможно. Наложеният в Министерството запор, даже и върху идеални части от правото, е пречка за прехвърлянето, както на запорираните, така и на свободните части, г. IX, 223-226.
Ненов, Иван. Незакономерен е отказът на министъра на търговията да вземе акт от нотариално заверената декларация на страните, с която те съобщават за прехвърляне правото на дирене в запазен периметър, и да постанови съответното вписване по съображение, че след постъпване на декларацията в Министерството единият от контрагентите с обикновено заявление оттеглил своето дадено по-рано съгласие за сделката. Подобно оттегляне е недействително и не може да произведе желаният правен ефект, г. IX, 226-229.
Ненов, Иван. Актът на министъра на търговията, с който взема акт от нотариално заверената декларация на страните за прехвърляне правото на дирене в запазен периметър и постановява вписване в съответните регистри, не е незакономерен, мака че приобретателят не е притежавал разрешение (право) за дирене мини в момента на нотификацията. Необходимо е последният да има такова разрешение в момента, когато министърът на търговията взема акт от прехвърлянето, г. IX, 229-244.
Ненов, Иван. Юриспруденция на ВАС по прехвърляне изключителното право за дирене изкопаеми вещества в запазен периметър. Чл. чл. 36 и 58 от Закона за мините, г. X, 329-336.
Николов, Иван. Из касационната практика на Околийския съд. С акт от 3.II.1933 г. надзирателят по риболова в с. Ц. е констатирал, че У. на 17.XII.1932 г. е ловил риба в р. Струма чрез отбиване на течащата вода, г. VII, 328-332.
Пенчев, Севдалин. Може ли лице, осъждано условно, да придобие качеството адвокат? Чл. 2, б. „а“ ЗАдв., г. IX, 639-643.
Радоилски, Любомир. Може да се строи в нерегулирани досега квартали на столицата, ако има за това разрешение. Решение № 320 от 4.V.1934 г. на ВАС, общо събрание; Решение № 70 от 19.II.1932 г. на ВАС по дело за отмяна № 305 от 1931 г.; Решение № 4 от 17.I.1934 г. на ВАС, общо събрание, по дело за отмяна № 573/1933 г.; Решение № 820 от 25.XII.1934 г. на ВАС, общо събрание, по дело за отмяна № 490 от 1934 г., г. VII, 192-206.
Русев, Стоян. Юридически режим на професионалните организации. Чл. чл. 9, 10, 11 и 12 от Закона за професионалните организации. Министърът на търговията упражнва административен контрол над съществуващите професионални организации. Ако не е дал пълномощно на друго длъжностно лице, само той може да разтурва такива организации, които не са съгласували дейността си с целите на закона. Р. № 376 от 10.X.1936 г. по дело за отмяна № 196/1936 г., ВАС, общо събрание, г. VIII, 98-102.
Наказателно право и наказателно съдопроизводство
Жабински, Никола. Въпросът за парично удовлетворение (чл. 4 от Закона за углавното съдопроизводство) в свръзка с чл. 223 от Наказателния закон. Решение № 892 от 25.IX.1935 г. на ВКС, III н.о., г. VII, 94-96.
Жабински, Никола. Дали нападнатият е единственото лице, което има право на нужна отбрана? Решение № 658 от 13.IV.1935 г. на ВКС, I н.о., г. VII, с. 97.
Жабински, Никола. Кой заменява смъртното наказание с доживотен строг тъмничен затвор, когато се касае до лице, навършило повече от 65 години в началото на изпълнението на присъдата? Решение № 782 от 6.VII.1935 г. на ВКС, I н.о., г. VII, 97-98.
Жабински, Никола. Заблуждението, без каквото е немислима наказателноправната измама (чл. 344 от Наказателния закон), може ли да се дължи не само на действие, т.е. на положителна дейност, но и на бездействие, т.е. било на пасивно поведение, било на опущение? Решение № 1325 от 1933 г. на Софийския апелативен съд, г. VII, 187-192.
Жабински, Никола. Присъда № 572 от 9 декемврий 1935 г. по дело № 1325/1933 г. на Софийския апелативен съд, засягаща въпроса дали очертаното в чл. 344 от Наказателния закон престъпление (измама) може да бъде извършено и чрез бездействие, г. VII, 528-534.
Жабински, Никола. Решение № 708/1925 г. на Военния касационен съд, засягащо въпросите: 1. Дали под „имот“ като обект на нужната отбрана по чл. 45 НЗ може да се разбира само собственост, но не и владение на вещ; 2. Докога, след като вещта, за владението на която респ. лицето, за лишението от свобода на което се касае, премине в ръцете на досегашния обладател в ръцете на противоправния посегател, може да бъде извършена нужна отбрана?, г. IX, 244-247.
Жабински, Никола. Решение № 67/1926 г. на Военния касационен съд, засягащо въпроса дали крайно нужно (чл. 46 НЗ) може да бъде поведението, което уврежда самия непосредствен и противоправен нападател, а не трето лице, чуждо на всяко нападение?, г. IX, 247-250.
Жабински, Никола. Решение № 47/1928 г. на Военния касационен съд, засягащо въпроса дали една началническа заповед губи своята задължителност поради това, че подчиненият, към която е отправена, я получава не чрез военно, а чрез друго лице?, г. IX, 250-251.
Жабински, Никола. Решение № 76 от 22.I.1938 г. на I наказателно отделение на Върховния касационен съд, засягащо въпроса дали за състава на нужната отбрана са необходими не само обективни елементи, каквито са едно противоправно и непосредствено нападение и едно деяние, явяващо се като отбрана срещу него, но и известни субективни качества на усвоеното от отбранителя поведение, а особено, щото последното да е израз на воля за отбрана?, г. X, 609-618.
Романо, Шаул. Ще има ли принуда по чл. 330 НЗ, ако виновният заплаши, че ще съобщи на властта, че той е извършил наказуемо по закона нарушение или престъпление, каквото същият наистина бил извършил?, г. X, 341-346.
Романо, Шаул. За състава на неизбежната отбрана вън от установяването на обективните елементи – едно противоправно и непосредствено нападение и едно деяние, явяващо се като отбрана срещу него, необходимо ли е още констатирането на известни субективни качества на поведението на нападателя, а по-специално, необходимо ли е извършеното от него да е израз на една воля за отбрана?, г. X, 619-629.
Романо, Шаул. В какво се заключава умисилът на престъплението клевета? Изключва ли се умисълът, когато подсъдимият вярва в истинността на разгласеното?, г. XI, 287-290.
Романо, Шаул. Кога разгласеното (казаното) е клевета и кога обида? Чл. чл. 235 и 234 НЗ, Юридически архив, г. XI (1939-1940), 290-291.
Романо, Шаул. Когато подкопаващите кредита обстоятелства са казани от дееца в интимен разговор с едно лице, има ли разгласяване? Необходимо ли е за състава на това престъпление деецът да съзнава, че разгласява неистина? Чл. чл. 235 и 234 от НЗ, г. XI, 292-293.
Романо, Шаул. Необходимо ли е да има извършена и обида, и клевета, за да може да се приложи чл. 236, пр. 6 НЗ, г. XI, 293-294.
Романо, Шаул. При абсолютно обидните епитети, следва ли да се търси какво е било намерението на подсъдимия? Задочната обида, изказана от едно лице, при разпита му като свидетел, може ли да се счете за присъствена и като така наказуема, ако впоследствие тъжителят е прочел протокола за заседанието, в който е отбелязан и обидния епитет?, г. XI, 516-524.
Международно частно право
IV. Практика в чужбина
Гражданско право
Ганев, Венелин. Вреда, причинена на индустриално предприятие в нов закон подлежи на обезщета, г. IX, 251-256.
Международно частно право
Ганев, Венелин. Стълкновение между закони. Майка французойка може да припознае валидно незаконнородената си дъщеря, родена във Франция, но получила чрез брака си поданството на държава, чието законодателство забранява признаването на незаконнородени деца, г. IX, 406-409.
Административно право
Ганев, Венелин. Понятието за публичен сервис, изяснявано досега във връзка с функциите, свързани с публичната държавна власт, се бързо ориентира към понятието за обществен сервис, свързан с технически функции на държавата или функциите на иманентно свързани с държавния империум. Вследствие на това администрацията не може да откаже правото на жените да бъдат третирани на равна нога с мъжете относително достъпа им до всички държавни служби, с изключение на специални неоходимостти по служба, надлежно обоснование и оправдани от администрацията. Решение френския Conseil d’?tat, г. VII, 634-636.
Наказателно право
Жабински, Никола. Решение на Германския имперски съд от 9 юлий 1935 г. (4. Дл 618/35) по въпроси на нужната отбрана, г. VIII, 102-107.
Жабински, Никола. Решение на Германския имперски съд от 17 февруарий 1936 г. (H?chstrichterliche Rechtssprechung № 853, Kriminalistische Monatshefte, Juli 1936. p. 166) по въпроса дали има повреждане на чужда вещ в идеална съвкупност с докачване на полова чест, когато деецът, движен от полови възбуди, напръска пострадалата свидетелка с течност, възбуждаща отвращение, г. VIII, 233-234.
Жабински, Никола. Решение на Германския имперски съд от 22 юлий 1936 г. (4 D. 441/36) по въпроса дали военна кражба върши който то помещението на една рота взме военно-фискален (казеонен) предмет, за да то предаде на друго ротно помещение и то в изпълнение на свое задължение за отщета, г. VIII, 352-353.
Жабински, Никола. Решение на IV Сенат на Германския имперски съд от 7 април 1936 г. (4 D. 211/36), засягащо тълкуването и прилагането на §§ 122, 55 № 1 и 2 и 53 от Германския военно-наказателен закон и §43 от Германския (общ) наказателен закон, г. VIII, 543-548.
Жабински, Никола. Унгарска съдебна практика, засягаща авторското право, г. IX, 78-80.
VI. Книжовен преглед
[Анонимен]. Рец. за Коментар на Закона за гербовия налог от Асен Господинов, адвокат. Издание на Д. Провадалиев, 200 стр., 60 лв., г. VII, с. 661.
А, И. Рец. за Dr. Reinhard H?hn a. o. Professor der Rechte, Die Wandlung im Staatsrechtlichen Denken, 1934, 34 S.; Staat und Rechtsgemeinschaft, 1935, 44 S.; Rechtsgemeinschaft und Volksgemeinschaft, 1935, 83 S., г. VII, 337-338.
Василев, Любен. Рец. за Prof. Dr. Heinrich Klang, Kommentar zum allgemeinen b?rerlichen gesetzbuch, 1927-1935, mansscher Verlag, Wien, г. VII, 541–542.
Василев, Любен. Рец. за Staubs Kommentar zum Allgemeinen Deutschen Handelsgesetzbuch, Ausgabe f?r Oesterreich, Dritte umgearbeitete Auflage, Manz’sche Verlag, Wien, г. VIII, 567-570.
Василев, Любен. Рец. за Проф. д-р Любен Диков, Курс по българско право, т. III, Облигационно право, обща част, 2 изд., 1938 г., Университетска библиотека № 193, г. IX, 644–646.
Василев, Любен. Рец. за Петко Венедиков, Ипотеки, залог и привилегии, систематичен курс, София, 1938 г., г. IX, 647-648.
Василев, Любен. Рец. за Хр. Максимов, Закон за давността, г. X, с. 347.
Василев, Любен. Рец. за Д-р П. Шишков, Търговски закон, 2 издание, част I, 1938 г., г. X, 347-348.
д-р В, Л. Рец. за Maxime Leroy, Introduction ? l’art de Gouverner, preface de Josepf Barth?lemy, Paris-Sirey, 1935, г. VII, 335–336.
Венедиков, Петко. Рец. за Вл. А. Мануилов, секретар на ВКС, I г.о., Закон за привилегиите и ипотеките, разяснен с практиката на Върховния касационен съд. С предговор от проф. В. Ганев, г. VIII, с. 359.
Владикин, Любомир. Рец. за Luis Bertrand, Am Internationalismus gehen dei V?lker zugrunde; Hans Keller, Warum nationalistische Internationale? Z?rich, 1936, г. VII, 535–537.
Владикин, Любомир. Рец. за Michel Dendias, Le Chef de l’Etat r?publicain et la Rajustement de l’Ex?cutif, Au senil de la dictature, Paris, Sirey, 1937 г., 197 p., г. IX, 415–417.
Владикин, Любомир. Рец. за Wilhelm Glungler, Theorie der Politik, Grundlehren einer Wissenschaft von Volk und Staat, Verlag Fritz & Joseph Voglrieder, M?nchen und Leipzig, 1939, 744 S., г. XI, 109-112.
Владикин, Любомир. Рец. за Dr. jur. Georg Hahn, Grundfragen europ?ischer Ordnung, ein Beitrag zur Neugestaltung der V?lkerrechtslehre, Deutscher Rechtsverlag, Berlin-Wien, 1939, г. XI, 112–115.
Владикин, Любомир. Рец. за Prof. Friedrich Giese und Eberhard Menzel, Vom deutschen V?lkerrechtsdenken der Gegenwart; № 9 от Frankfurter Rechtswissenschaftliche Abhandlung, издадена от Юридическия факултет на Университета във Франкфурт, 1938, 165 стр., г. XI, 115-117.
Ганев, Венелин. Рец. за Sauer Wilhelm, Rechts- und Staatsphilosophie. Eine systematische Einf?hrung in das lebende Recht. Ferdinand Enke Verlag, Stuttgart, 1936, S. XII, 496, броширана 24р подвързана 26 RM, с 25% отстъпка за всички страни без Швейцария и Палестина, г. VIII, 110-114.
Ганев, Венелин. Рец. за Sauer Wilhelm, Lebendes Recht und lebende Wissenschaft. № 119 der Recht und Staat in Geschichte und Gegenwart. J. C. B. Mohr (Paul Siebeck), T?bingen, 1936, S. 47, 1,50 RM, г. VIII, с. 114.
Ганев, Венелин. Рец. за Prof. Louis Le Fur, Les grands probl?mes du droit, Paris, Recueil Sirrey, 1937, 623 p., г. VIII, 562-565.
Ганев, Венелин. Рец. за Dr. Inocenc Arno?t Bl?ha, Sociologie intelligence, Praha: Orbis 1937, г. VIII, 565-567.
Ганев, Венелин. Рец. за Dr. Ianko Ianeff, Aufstand gegen Europe, Verlag f?r Kulturpolitik, Berlin, W. 50, S. 278, RM 4,50, г. VIII, 697-698.
Ганев, Венелин. Рец. за Annales de l’Institut de droit compar? de l’Universit? de Paris V. II. 1936, 273 p., г. VIII, 698-699.
Ганев, Венелин. Рец. за Prof. Andreoli, Marcello, La Delegazioni, Parova, Cedam, 1937 г., г. IX, 81–83.
Ганев, Венелин. Рец. за Studii in memoria di Aldo Albertoni, v. I, 538 p., v. II, 560 p., 1937 г., vol. III, 618 p., 1938 г., Padare Cedam, г. IX, 257-258.
Ганев, Венелин. Рец. за Karl Larenz, Ueber Gegenstand und Methode des v?lkischen Rechtsdenkens. Junke und D?nnhaupt Verlag, 1938, Berlin, г. X, 133-134.
Ганев, Венелин. Рец. за Rotondi, Mario, Istituzioni di Diritto Privato, padova, Cedam, 1938, 649 p.+IX, 18, L. 70, г. X, 658-659.
Ганев, Венелин. Рец. за Dr. Bechert R. и Dr. Wiefels G. Das neue Eherecht f?r Grossdeutschland, Leipzig, 1938, Verlag W. Kohlhammer, Abteilung Id?ffer, S. 77, M. 1,80, г. X, с. 659.
Ганев, Венелин. Рец. за Dr. Bechert R. Das rechtsgeschichte der Neuzeit, Leipzig, 1939, Verlag W. Kohlhammer, Abteilung Id?ffer, S. 73, M. 1,80, г. X, с. 659.
Ганев, Венелин. Рец. за Janko Janeff, D?monie des Jahrhunderts, 1939, Leipzig, Helingsche Verlagsanstalt, S. 360, 6 M, г. XI, 312-313.
Ганев, Венелин. Рец. за Д-р Любен Василев, Прехвърляне на дълг в системата на българското гражданско и търговско право. С., издание на Т. Ф. Чипев, 1939, г. XI, 653-655.
Диков, Любен. Рец. за Prof. Dr. Heinrich Stoll, Vertrag und Unrecht, 1936 г., Verlag von J. G. B. Mohr (Paul Siebeck) in T?bingen, г. VII, с. 333.
Диков, Любен. Рец. за Prof. Dr. Julius Binder, System der Rechtsphilosophie, 1937 г. II издание на Philosophie des Rechtes от 1925 г., Verlag von Georg Stilke, Berlin, 510 стр., г. VIII, 357-359.
Диков, Любен. Рец. за Петко Венедиков, система на българското вещно право, София, печ. С. М. Стайков, 1937 г., 352 стр., г. VIII, 574-576.
Диков, Любен. Рец. за Асен Мумждиев, Закон за горите, разяснен с практиката на върховните съдилища, София, печ. Право, 1937 г., 124 стр., г. VIII, 576-577.
Диков, Любен. Рец. за Проф. Д. А. Силяновски, Гражданско съдопроизводство, Част I, София, 1938 г., г. X, 131-133.
Диков, Любен. Рец. за П. Венедиков, Система на българското наследствено право, София, 1939 г., 425 стр., г. XI, 105-106.
Диков, Любен. Рец. за П. Венедиков, Система на българското вещно право. II издание, София, 1939 г., 405 стр., г. XI, 106-107.
Диков, Любен. Рец. за Ж. Сталев, Търговски регистър (Вписвания при еднолични фирми, събирателни, командитни, акционерни, о.о. д-ва и кооперативни сдружения), София, 1939 г., 288 стр.+XVI, г. XI, 107-108.
Диков, Любен. Рец. за Д-р Адриан Станев, Anfechtbarkeit von Hauptversammlungsbeschl?ssen bei Aktieengesellschaften. Inaugural Dissertation zur Erlangung der Doktorw?rde der Juristischen Fakult?t der L. M. Universit?t zu M?nchen, г. XI, 108-109.
Диков, Любен. Рец. за Justus Wilhelm Hedemann, Deutsches Wirtschaftsrecht, издание на Junker und D?nhaupt, Berlin, 1939, 456 стр., г. XI, 309-311.
Драгоев, Петър. Един ценен принос към изучаването на Макиевален. Рец. за Акиле Норса, Принципът на силата в политическата мисъл на Макиевели, с библиографически принос, издание на Улрико Хьопли-Милано, г. IX, 258-259.
Дуйчев, Георги. Рец. за Ганев, Венелин, Социологическият органицизъм и теория на колективните единства. ГСУЮФ, т. XXX, кн. 6, 1934-1935, г. VII, 99-100.
Жабински, Никола. Рец. за Д-р Ш. Романо, Коментар на Наказателния закон, Т. I, част III (чл. чл. 57-97). С., 1936 г., г. VIII, 108-110.
Жабински, Никола. Рец. за Проф. д-р Макс Хагеман, Женската престъпност, г. VIII, 577-582.
Жабински, Никола. Рец. за Д-р Ш. Романо, Коментар на Наказателния закон, Т. III (чл. чл. 214-279). С., 1937 г., г. VIII, 699-703.
К. Рец. за Френска енциклопедия, т. X: Модерната държава, Париж 1935 г., г. VII, 100-101.
Кожухаров, Александър. Рец. за Prof. Dr. Heinrich Titze, Artikel „Rechtsgesch?ft“ im Rechtsvergleichendes Handw?rterbuch das Zivil- und Handelsrecht des In- und Auslandes, S. 789-845, г. VII, 537–541.
Кожухаров, Александър. Рец. за Бранков, Сотир, Добросъвестността в правния живот. Търново, 1936 г., 332 стр., г. VIII, 238-239.
Кожухаров, Александър. Рец. за Titze, Dr. Heinrich, Die Wahrheitspflicht im Zivilprozess в Beitr?ge zum Recht des neuen Deutschland, Festschrift f?r Franz Schlegelberger, 1936, S. 165-189, Verlag Franz Vahlen – Berlin, г. VIII, 573–574.
Кожухаров, Александър. Рец. за Проф. д-р Любомир Владикин, Организация на демокртичната държава, София, 1937 г., 633 стр., Университетска библиотека № 174, г. IX, 83–84.
Кожухаров, Александър. Рец. за Ganeff, Venelin, Das Eherecht in Bulgarien, печатано в сборника Rechtsverfolgung im internationalen Verkehr, Bd. IV; Das Eherecht der europ?ischen Staaten und ihrer Kolonien, Aufl. II, Berlin, 1937, Carl Heymanns Verlag, S. 795-819, г. IX, с. 413.
Кожухаров, Александър. Рец. за Киров, проф. д-р Стефан, Българско конституционно право. Част I. Устройство на българската държава, София, 1938 г., 452 стр., изд. Т. Ф. Чипев, 120 лв., г. IX, с. 648.
Кожухаров, Александър. Рец. за Titze, Dr. Heinrich, Unerlaubte Handlungen, печ. в Rechtsvergleichende Handw?rterbuch f?r das Zivil- und Handelsrecht des In und Auslandes herausgeg. von Dr Dr Franz Schlegelberger, г. X, 349-352.
Кожухаров, Александър. Рец. за Проф. д-р Любен Диков, Курс по българско гражданско право, том I, обща част, 1940 г., 461 стр., г. XI, 313-315.
Манев, Г. „Из един доклад“, [Доклад на проф. Л. Диков по повод конкурса за повишаване на Константин Кацаров в степента извърнеред професор по търговско право, също и отговор на рецензията на Кацаров за Диков, „Курс по търговско право“, публ. в сп. „Правна мисъл“, г. II, кн. 6, с. 468-488, г. VII, 649-661.
Ницов, И. Рец. за Янко Янев, Митът на Балкана, Берлин, 1936 г., г. VIII, 582-584.
П., Л. [Любен Паунов?] Рец. за Ст. Баламезов, Сравнително и българско конституционно право, част I, Университетска библиотека № 166, г. VII, 336-337.
Паунов, Любен. Рец. за Prof. Dr. Carl Schmitt, ?ber die drei Arten des rechtswissenschaftlichen Denken, Hamburg, г. VII, 101–102.
Паунов, Любен. Рец. за Dr. Franz Wieacker, Wandlungen der Eingentumsverfassung. Hanseatische Verlagsanstalt. Hamburg, 1935. S. 94. 3 RM. Heft 13 от „Der deutsche Staat der Gegenwart“, г. VIII, 236–238.
Паунов, Любен. Рец. за Julius Binder, Grundlegung zur Rechtsphilosophie, S. 189, Verlag J. C. B. Mohr, T?bingen, г. VIII, 570–573.
П. П. Рец. за Г. Попов и Н. Живков, Закон за кооперативните сдружавания. Текст, книгопис и съдебна практика, София, 1939 г., 262 стр., французки формат, г. X, с. 663.
Пенчев, Севдалин [обозначен като С. П.]. Рец. за Otto Hagen, Seeversicherungsrecht (Heft 62 от Ver?ffentl. Des Deutschen Vereins f?r Versicherungs Wissenschaft), Berlin, 1938, 175 стр., г. X, с. 660.
Пенчев, Севдалин [обозначен като С. П.]. Рец. за Maurice Picard et Andr? Besson: Trait? general des assurances terrestres en droit fran?ais, t. I, paris, Librairie g?n?rale de droit, Paris, 687 p., г. X, 660-661.
Пенчев, Севдалин [обозначен като С. П.]. Рец. за Pasquale Sava, La tecnica della liquidazione de societ? commerciali № 4, Collona dei commerciaisti, Vallardi, Milano, 1938, 217 p., г. X, 661-662.
Романо, Шаул. Рец. за Il Codice Penale, illustrato articolo per articolo sotto la direzione del Prof. Ugo Conti, dell’Universit? di Pisa, dai professori: Dep. Alfredo de marsico, dell’Universit? di Napoli, Eugenio Jannitti Piromallo, dell’Universit? di Peruga, Nino Levi, dell’Universit? di Genova, Gugliemo Sabatini, dell’Universit? di Catania, Ottorino Vannini, dell’Universit? di Siena, Sen. Adolfo Zerboglio, dell’Universit? di Macerata. Societ? Editrice Librarira. Milano, 1934-1936, P?g. 3000. L. 300, г. VII, 542-545.
Силяновски, Димитър. Рец. за Д-р Меворах и Д. Лиджи, Закон за гражданското съдопроизводство. Текст, мотиви, библиография и съдебна практика. Т. I, 446 стр. С., 1935 г., г. VII, с. 334.
Силяновски, Димитър [в текста Д. С.]. Рец. за Данаил Кънев и д-р И. Папо, Наръчник по Закона за гражданското съдопроизводство с всичките му изменения, до днес. Бургас, 1936 г., г. VII, с. 535.
Сталев, Живко. Рец. за Димитър Николов, Коментар на Закона за обществените осигуровки. С., 1939 г., 507 стр., г. X, 348-349.
Сталев, Живко. Рец. за Kumaniecji-Langrod-Wachholz, Zarys ustroju, postepowania I orawa administrazyjnego w Polsce, Krakow-Warszawa, 1939, 1000+20 стр., г. X, 662–663.
Торбов, Цеко. Рец. за Schriften des Instituts f?r Sozialforschun, herausgegeben von Max Horkheimer, V Band, „Studien ?ber Autorit?t und Familie“, Forschungsberichte aus dem Institut f?r Sozialforschung, XII, 947 Slitten. Paris. 1936, Librairie Alcan, г. VIII, 235–236.
Schr?eder, Leopold Dr. Рец. за Dr. L?ben Dikow, Die Neugestaltung des Deutschen B?rgerlichen Rechts. Превод от български на немски от Dr. jur. Alexander Lane, Berlin. С предговор от проф. Dr. Justus Wilchelm Hedemann, Berlin. Изд. на Duncker & Humblot, 91 стр., г. IX, 413-415.
VII. Преглед на чуждия периодичен печат
Кожухаров, Александър. Рец. за Zeitschrift f?r vergleichende Rechtswissenschaft, herausgegeben von Dr. Leonhard, Adam, Bd. 51, Heft I, II, S. 1-232 [1. Prof. Hermann Timborn, Престъплението и неговото наказание в староамериканските държави, 2. Dr. Leo Barbar, Die Sozialen Einheiten und der Staatsbergiff im bulgarischen Sprachgebrauch und Gewohnheitsrecht, 3. други], г. VIII, с. 240.
Кожухаров, Александър. Рец. за Zeitschrift f?r vergleichende Rechtswissenschaft, herausgegeben von Dr. Leonhard, Adam, Bd. 51, Heft III, II [1. Dr. Gaetano de Rossi, Contempt of Court, 2. Prof. Walter Anderssen, Държавно устройство на града Кувейт, 3. Dr. Rafael Taubensclang, Средновековното наказателно право на Полша], г. VIII, 704-705.
Кожухаров, Александър. Рец. за Zeitschrift f?r osteurop?isches Recht – издание на Osteuropa Institut, Verlag Carl Heymann, Berlin, 1937 [бр. 1: 1. Dr. Rudolf Thiele, Администротивноправните разпореждания на новия чехословашки закон за отбрана на държавата от 16.5.1936 г., 2. Dr. Walter Usedom, Гражданскоправните разпореждания на новия чехословашки закон за отбрана на държавата от 1936 г., бр. 2: 1. Dr. Wlgang Mettgenberg, Договори и съглашения на Германската империя с източноевропейските държави по наказателноправни проблеми, 2. Eugen Retitt и Nicolae Gimpa, Новият назакателен закон а Карол II, 3. Dr. Karl Werther, Юридическите кадри в Съветския съюз, бр. 3: Dr. Rimpe, Новото Данцигско полицейско право като предшественик на германската полицейска реформа, 2. Dr. Eduard Wilchelm von Wendoff, Към въпроса за признаването на чуждестранни бракоразводни решения в Полша, бр. 4: 1. Mag. jur. Waltez Meder, Конституция на Естония от 17 август 1937 година, 2. Prof. Dr. Carl v. Schilling, Die Einleitung zum neuen lettischen Zivilgesetzbuch, г. IX, 417-420.
Кожухаров, Александър. Рец. за Zeitschrift f?r osteurop?isches Recht – издание на Osteuropa Institut, Verlag Carl Heymann, Berlin, год. IV [бр. 5: 1. Herrmann v. Nottbeck, Проект за нов граждански закон на Естония от 1936 г., 2. Dr. Rudolf Thiele, Духът на чехословашката конституция, 3. Гундо Гуиндиш, Поданството на търговските дружества по унгарското право; бр. 6: 1. Dr. Hesse, Литванският закон за търговските регистри, 2. Josef Chadzidlo, Правното положение в Силезия след изтичане срока на Женевската конвенция от 15 май 1922 г., бр. 7: Ал. Кожухаров, Междуизповедни и международночастноправни проблеми на българското брачно право, 2. B. Berent, Брачното право по новия летонски граждански закон, 3. Dr Karl Werther, Новото развитие на съветското законодателство за закрила на семейството, бр. 8: 1. Dr. Heinz Mayer, Литвански закон за отчуждения в Мемелската област, 2. Dr. Rudolf Thiele, Предложенията на Судетско-немската партия за закрила на немското малцинство от гледището на чехословашката конституция, 3. Prof. Dr. Stephan v. Csekey, Конституционни реформи в Унгария, бр. 9: 1. Проф. Петко Стайнов, Българският избирателен закон от 22 октомври 1937 г., 2. Prof. Dr. L. Tauber, Постоянният помирителен съд при Белградската търговска камара, 3. Dr. Kazimierz Przybylowsky, Основни проблеми на международното облигационно право под светлината на полското законодателство и юриспруденция, 4. Dr. Karl Reinold, Правното положение на чужденците в чехословашкия стопански живот, бр. 10: 1. Prof. Franz v. Bossowski, Новата уредба на ипотечния мораториум в Полша, 2. Dr. Ernst Hochberger, Чехословашкото международно и междупровинциално право под осветлението на практиката на Върховния съд, бр. 11: 1. Dr. K?chenhoff, Държавната идея в съдебната практика на Помирителния съд за Горна Силезия, 2. Prof. Dr. August Loeber, Летонският закон за акционерните дружества от 28 декемврий 1937 г., бр. 12: 1. Dr. Franz Gorsic, Административноправната закрила в Югославия, 2. K. von Tholl, Учреждения за малолетни в Литва, Летония и Естония, 3. Dozent Dr. Karl Braunias, Конституционно развитие в Румъния], г. X, 352-355.
Попов, Константин. Рец. за Archiv f?r civilistische Praxis, издаван от Ph. Heck, A. B. Schmidt. W. Sch?nfeld и H. Stoll, Bd. 21, Heft 2, г. VII, 103–104.
Попов, Константин. Рец. за Zeitschrift f?r das gesamte Handelsrecht und Konkursrecht, т. 101, кн. 4, г. VII, 104-106.
Попов, Константин. Рец. за Jherings Jahrb?cher f?r die Dogmatik des burgelichen Rechts, издаван от Dr. A. Schultze и Dr. H. Siber, професори в Лайпциг, Bd. 49, 2 Folgе, г. VII, 106-107.
Попов, Константин. Рец. за Zeitschrift f?r das gesamte Handelsrecht und Konkursrecht, издаван от професорите Julius von Gierke (Гьотинген), Carl Wieland (Базел) и Hans W?dinger (Бреслау), т. 102, кн. 1 и 2, г. VII, 209-211.
Романо, Шаул. Рец. за Nicola Jabinski, La legittima difesa ed in codice penale italiano. Scuola Positiva-Revista de dir. e proc. penn., diretta dagli avvocati E. Fl?rian-Anno XV-Fasc., 7-8, Milano, 1935, г. VII, 207-209.
Русков, Димитър [в текста Д. Р.]. Рец. за Revue trimestrielle de droit civil, год. 34, бр. 3, Париж, юли-септември 1935, редактират A. Wohl, H. Capitant, E. Bartin и R. Demoque [G. Marton, Задължения за резултат и задължения за средства; Zeon Boulaanger, Конфликтите между права, които не са подложени на публичност], г. VII, с. 211.
Русков, Димитър [в текста Д. Р.]. Рец. за Revista intenazionale di Filosofia del Diritto, год. XV, вързоп VI, Рим, ноемврий-декемврий 1935, редактират G. del Veechio, F. Battaglia, G. Capograssi и A. Salone [G. del Veechio, Правото и политическата икономия], г. VII, 211-212.
Русков, Димитър [в текста Д. Р.]. Рец. за Revista di Diritto civile, год. XXII, бр. 5, Милано, септемврий-октомврий 1935, редактират C. Longo и G. Pacchioni [1. Malvagna Simone, Нови тенденции в схващанията на условната сделка; 2. Guasti Federico, Новото фискално третиране на продажбите между роднини; 3. Ascoli Alpredo, Преглед на законодателство, съдебна практика и библиография], г. VII, с. 212.
Русков, Димитър. Рец. за Revista di Diritto privato, год. V, бр. 3-4, Падуа, септемврий-декемврий 1935 [1. Guarneri, Историческият произход на art. 1717, ал. 1 s. c. it.; 2. Luzzatto, F., Енциклопедическо въведение за изучаване на правото в неиздаденото ръководство на G. D. Romagnosi; 3. Levi, N., Реституиране; 4. Некролози за Alfredo Rocco, Ageo Arcandeli, Giovanni Brunetti, Arrigo Cavaglirri; Част II. Юриспруденция], г. VII, с. 339.
Русков, Димитър. Рец. за Revista di Diritto commerciale e del Diritto generale delle Obligazioni, год. XXXIII, бр. 9-10, Милано, септемврий-октомврий 1935. Редактират: A. Straffa и C. Vivante [1. Cesare Vivante, За реформата на акционерните дружества; 2. P. Marnelutti, Легитимация за купуване; 3. Alberto Asquini, Търговската агенция в колективната стопанска спогодба от 12 юли 1935 г.; 4. Suigi Lordi, Правата на изпращача и получателя да разполагат с изпратените стоки; Част II. Юриспруденция], г. VII, с. 440.
Русков, Димитър [в текста Д. Р.]. Рец. за Архив за правне и дружтвене науке, орган на Белградския юридически факултет, уредник проф. д-р Михайло Илич, год. XXVI, кн. XXXII, бр. 5, Белград, 25 май 1936 г. [1. Проф. д-р Иво Крбек, Дискреционна оценка спрямо другите видове на слаба задлължителност на правната норма; 2. Други статии и отдели], г. VII, с. 546.
Русков, Димитър. Рец. за Rivista internazionale de Filosofia del Diritto, Рим, юлий-октомврий 1936 г. [1. Arrigo Solmi, Справедливостта във фашистката държава; 2. Kotaro Tanaka, Правото и техниката; 3. Dotars ?ulcs, Проблемата за автономия-хетерономия в правото; 4. Norberto Bobbio, Институти и социално право], г. VIII, 114-115.
Русков, Димитър. Рец. за Rivista di Diritto civile, год. XXVIII, бр. 2, Милано, март-април 1936. [1. Dott, Angelo Senin, Клаузата solve et repete в договорите, 2. Alfredo Ascoli, Международната продажба на движими вещи и отговорността на хотелиерите по два нови проекта на Римския институт за унификация на частното прано], г. VIII, 115-116.
Русков, Димитър. Рец. за Архив за правне и дружтвене науке, орган на Белградския юридически факултет, уредник проф. д-р Михайло Илич, год. XXVI, кн. XXXII, бр. 6, Белград, юний 1936 г. [1. Д-р Петър Струве, Предмет на социологията; 2. Проф. Иво Крбек, Дискреционна оценка спрямо другите видове слаба задължителност на правните норми – продължение на статия от предходен брой, 3. Воjслав Николиђ, Един критичен поглед на психоаналитичното разглеждане на криминологията и на психоанализата въобще, 4. Емил Сикар, Основните елементи на югославянската задруга], г. VIII, с. 116.
Русков, Димитър. Рец. за Rivista di Diritto commerciale, год. XXXIV, бр. 7-8, Милано, юлий-август 1936. [C. Grassetti, Фидуциарната сделка и нейната допустимост в нашата правна система], г. VIII, 239-240.
Русков, Димитър. Рец. за Rivista internazionale de Filosofia del Diritto, год. XVII, в. I, Рим, януарий-февруарий 1937 г. [Arthur Steiner, Актюелни въпроси в американското конституционно право], г. VIII, 359-360.
VIII. Varia
Анон. Сесията на Международния Институт по публично право, г. IX, 410-412.
Василев, Любен. † Карл Виланд, г. VIII, с. 696.
Владикин, Любомир. Критика или недоразумение [отговор на публикуваната в кн. 5 на сп. „Правна мисъл“, от същата година рецензи на д-р Д. Разбойников на Владикин, Курс по общо държавно право], г. VIII, 557-561.
Ганев, Венелин (портрет) – приложение към кн. 1 на г. X.
Ганев, Венелин. Пред десетата година, г. X, 3-7.
Денев, Д. П. Денят на немското право, г. X, 664-670.
Диков, Любен. † Васил Б. Берон [заедно с портрет], г. VII, приложение към бр. 1, I-IV.
Диков, Любен. Проф. Венелин Ганев, г. X, 8-11.
Диков, Любен. Проф. д-р Юлиус Биндер, г. XI, 1-7.
Торбов, Цеко. Дейността на Философско-социологическото дружество в София от основаването му до днес, г. VIII, 549-557.
Торбов, Цеко. Фашистки институт за право, г. XI, 118-120.
Бележки под линия:
[*] Списание „Юридически архив“ започва да излиза от печат през есента на 1929 г. Негови редактори са проф. д-р Венелин Ганев и проф. д-р Любен Диков. Постоянни сътрудници на списанието са университетските преподаватели проф. д-р Любомир Владикин, проф. д-р Никола Жабински, проф. Димитър Силяновски и проф. Петко Венедиков. Списанието дава трибуна на редица млади автори, които впоследствие се утвърждават в академичния правен живот на страната – Живко Сталев, Любен Василев, Иван Ненов, Ангел Ангелов, Владимир Кутиков, Любомир Радоилски, Михаил Андреев и др. Всеки брой на списанието съдържа критични бележки от членове на редколегията, от постоянните сътрудници на списанието и от външни автори на актуални решения на българските върховния съдилища, както и съобщения за чуждестранни съдебни решения. Книжовният преглед във всеки брой на списанието запознава читателите с новизлязла правна литература и периодика в областта на публичното и частното право в страната и чужбина. Списанието излиза в шест книжки годишно (от септември до юли).
След своята единадесета годишнина – през лятото на 1940 г., то спира, поради конфликт на основателя му проф. Венелин Ганев с останалите членове на редколегията на списанието. Продължител на списанието е излизалото в три годишнини сп. „Архив за правни науки“, в което участват всички членове на редколегията на списанието и постоянни сътрудници, освен проф. Ганев.
За съставяне на настоящата библиография съм ползвал годишните съдържания, поместени в края на всяка годишнина на списанието, но съм сверявал и със самите течения на книжките, за да отстраня грешките и непълнотите. Такива, за съжаление, имаше. Номерацията на страниците във всяка годишнина е непрекъсната, така че в библиографията е посочена годишнината и началната и крайната страница на публикацията. Освен ако не е посочено друго, текстът, поставен в квадратни скоби, е вмъкнат от мен коментар. Публикациите, отбелязани като „Анон.“, са неподписани коментари или съобщения на редакцията на сп. „Юридически архив“. Заглавията на публикациите са предадени на новия правопис. Бел. моя – д-р Васил Петров.