(Статията е публикувана в списание "Наука" на Съюза на учените в България, 2012 г., кн. 4, рубрика „Актуални проблеми”, стр. 68-71, като текстът на статията се базира на доклад, изнесен на научна конференция с международно участие „Правото в глобалния свят”, организирана и проведена на 24-26 юни 2011 г. от Юридическия факултет при Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”)
През последните години в България изключително тревожно се заговори за репродуктивните проблеми на българските граждани. Това обуслови необходимостта от разширяване на възможностите за подпомагане на желаещите да станат родители чрез асистирана репродукция. Наред с тенденцията за увеличаване броя на лицата, ползващи се от способите й обаче възникна и необходимостта от въвеждане на нормативно признати правила, които да уредят отношенията във връзка с тази тенденция. Наложи се по законодателен ред да се въведат норми, които да регламентират по нов начин майчинството и бащинството в случаите на асистираната репродукция, в това число и на сурогатно майчинство. По този начин се стигна и до необходимостта от промяна на вече съществуващи норми.
От друга страна, наложилата се практика да се използват сурогатни майки в други държави както легално, така и извън закона предпостави адекватната и своевременна намеса на държавата в създаването на строго регламентирани правила, които да уредят сурогатното майчинство в България.
Така, с Проекта на Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс (от 2011 г.), за първи път в историята на българското семейно право вече са предвидени норми, уреждащи „заместващото” майчинство. И независимо, че в България не може да се каже, че е практика да се прибягва до този способ, който засега не е легален, все пак съществува реалната заплаха от злоупотреби в тази насока. Като пример за това, макар и не съвсем точен, би могъл да бъде посочен нелегалният трафик на български бременни жени – сурогатни майки, които раждат и продават децата си в чужбина.
Сурогатното майчинство е познато в света още от средата на деветдесетте години на миналия век. Неговото началото е поставено още през 1985 г., с приемането на Брюкселската декларация на световната медицинска асоциация и на първия в света закон за уреждане на сурогатното майчинство – Законът за споразуменията за сурогацията в Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия. Оттогава в практиката и в законодателствата на други държави се използва международният термин „сурогатно майчинство”. Терминът „заместващо майчинство” не е типичен за останалите законодателства, които са уредили разглеждания институт, но той е възприет в текстовете на нашия законопроект. В мотивите към него е пояснено, че „заместващото майчинство” е по-приемлив термин за България, отколкото „сурогатно майчинство”. А доколкото целта на изложението е да интерпретира аспектите на цитирания законопроект, а не неговия анализ в съпоставителен план, по-уместно сякаш е да се използва предложеният у нас термин.
Според § 1 от Законопроекта, с който се създава нов чл. 60а в Семейния ни кодекс, „При заместващото майчинство майка на детето е съпругата, чиято яйцеклетка е оплодена, за да бъде заченато то, чрез метод на асистирана репродукция” (чл. 60а, ал. 1). Освен това е предвидено, че когато е налице заместващо майчинство с донорска яйцеклетка, „майка на детето е съпругата, ползваща се от заместващото майчинство” (чл. 60а, ал. 2). Предвидени са и изключения от правилото (чл. 60а, ал. 3): в случаите, когато е налице заместващо майчинство не се приема, че „Майка на детето е жената, която го е родила”, каквото е правилото на чл. 60, ал. 2 от СК, както и че при заместващото майчинство не важи правилото на чл. 60, ал. 5 от СК „Произходът от жената, родила детето при асистирана репродукция, не може да бъде оспорван на това основание”. Очертан е също така кръгът на лицата, които не могат да оспорят произхода на детето от ползващата се от заместващото майчинство съпруга. Това са: заместващата майка, донорът на яйцеклетка при заместващото майчинство и ползващият се от заместващото майчинство съпруг (чл. 60а, ал. 4).
Предвидени са и промени във вече съществуващите правни норми. Според новата редакция на чл. 61, ал. 4 от СК е разширен обсегът на презумптивното бащинство – такова бащинство се признава и при заместващото майчинство, разбира се при наличието на другите законови предпоставки за посочената презумпция съгласно правилата на чл. 61, ал. 1-3 от СК.
Разширена е също така хипотезата на чл. 62, ал. 5 от СК. Според новата редакция на същия текст в Законопроекта се предвижда, че не се допуска оспорване на бащинството, когато детето е родено при заместващо майчинство, включително с донорска яйцеклетка, ако съпругът на майката е дал информирано писмено съгласие за извършването на заместващото майчинство.
Създаден е освен това и нов чл. 73а в СК, с който е дадено легално определение на заместващото майчинство: „това, при което съпрузи (ползващи се от заместващо майчинство) възлагат с договор за заместващо майчинство на друга жена да износи бременност и да роди дете, което е заченато чрез асистирана репродукция с генетичния материал на съпрузите или със сперматозоид на ползващия се от заместващо майчинство съпруг и донорска яйцеклетка” (ал. 1 на чл. 73а). Приема се, че „заместващото майчинство се допуска при условия, определени в Закона за здравето” (ал. 2 на чл. 73а).
Освен това Законопроектът за първи път у нас регламентира договора за заместващо майчинство (в чл. 73б от СК, нов), като не много точно очертава формата и съдържанието на този договор (в чл. 73в от СК, нов).
Преди всичко договорът за заместващо майчинство може да бъде сключен само между заместващата майка, от една страна, и от ползващите се от заместващо майчинство съпрузи, от друга страна (чл. 73б, ал. 1 от СК, нов). Доколкото договорът може да бъде сключен само от дееспособни лица (ал. 2 на чл. 73б), изключва се възможността заместващата майка да бъде малолетна или непълнолетна. По аргумент от чл. 6, ал. 4 от СК обаче ползващите се от заместващото майчинство съпрузи или единият от тях могат да бъдат непълнолетни, еманципирани с брака. Очертана е и принципната забрана за заплащане на възнаграждение на заместващата майка, с изключение на „разумните разноски във връзка със здравословното поддържане на бременността, необходимите разноски за възстановяването й след раждането, както и финансовото обезпечаване във връзка с временната й нетрудоспособност” (ал. 3 на чл. 73б).
Що се касае до формата на договора за заместващо майчинство, такава не е предвидена според Законопроекта. Независимо, че заглавието на чл. 73в (нов) от СК е „Форма и съдържание на договора за заместващо майчинство”, на практика в нито един от текстовете на този член не се споменава нищо във връзка с формата на договора. Тя не може да се изведе и от останалите текстове, регламентиращи заместващото майчинство, тъй като нито една от тях не съдържа текстове, от които да се направи извод каква да е формата. Ако се приеме, че договорът е неформален, то той би могъл да се изложи и устно пред съда. Но за да се образува производство пред съд, с цел процесуална икономия, както и с оглед на нормата, че съдът одобрява договора, би следвало да се спази конкретна форма. Дали тя трябва да бъде обикновена писмена или писмена с нотариално заверени подписи на страните и на съдържанието, дали ще бъде възможно да бъде изложена устно и в съдебно заседание – това са въпроси, отговорите на които законодателят ще се наложи да закрепи в нарочни правни норми.
Въз основа на Законопроекта може да се приеме обаче, че изложената законодателна инициатива, от една страна, предпоставя преодоляване на някои проблеми в социалната политика на държавата. Така например, здравословното поддържане на бременността, разноските за възстановяването след раждането и обезпечаването във връзка с временната нетрудоспособност на заместващата майка би натоварило финансово и фактически ползващите се от заместващото майчинство, което би довело до две последици: благоприятна за заместващата майка – в случай, че тя не е била осигурявана преди бременността и раждането; и неблагоприятна – в случай, че държавата промени механизмите на социално осигуряване при заместващото майчинство, като откаже своята намеса при финансиране от страна на ползващите се от заместващото майчинство.
От друга страна, от новия Законопроект ще се ползват само брачните двойки, но не и тези, които живеят във фактическо съпружеско съжителство. В този извод могат също да се откроят две последици: благоприятна – водеща до възраждане на брака, като предимство и предпоставка за възползване от заместващо майчинство; и неблагоприятна – до поставяне в неравностойно правно положение на двойките, съжителстващи без брак, както и на лицата, които желаят да се възползват от заместващото майчинство (в това число жени или мъже), които живеят без фактически партньор.
Положителните аспекти в уредбата на заместващото майчинство се открояват и във факта, че за да породи правно действие договорът за заместващо майчинство, той следва да бъде одобрен от съда. Едва след това може да започне процедурата по асистирана репродукция за заместващо майчинство. Намесата на съда при всички случаи би предотвратила в значителна степен злоупотребата с института на заместващото майчинство и своеволните отклонения от разума и истинския смисъл на този толкова човешки и хуманен двояк акт: за заместващата майка – да дари живот на едно дете и да дари живот, радост и щастие на едно семейство, което по една или друга причина е лишено от това и за ползващите се от заместващото майчинство съпрузи – да подпомогнат здравословното и финансовото състояние на жената, която ги дарява с най-неоценимото богатство – детето.
Наред с положителните аспекти не може да не се спомене, че в Законопроекта не е посочено кой ще бъде местно и родово компетентният съд, който ще одобрява договора за заместващо майчинство, нито каква ще бъде процедурата при евентуалното обжалване на отказа да бъде одобрен договора от съда, дали ще се прилагат субсидиарно конкретни правни норми и т.н.
В заключение следва да се отбележи, че разглежданите аспекти засягат само проектираната правна уредба на заместващото майчинство у нас, тъй като към настоящия момент Законопроектът не е приет от Народното ни събрание.
Източници:
1. Закон за изменение и допълнение на Семейния кодекс. Проект, приет от Народното събрание на първо четене, на 26.10.2011 г. Поместен на http://www.parliament.bg/bg/bills/ID/13655.
2. Мотиви към Проекта на Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс. Поместени на http://www.parliament.bg/bg/bills/ID/13655.
