Фокус на настоящото изследване са проблемите, пред които са изправени жените пенсионери, а именно по-ниските размери на полагаемите им се пенсионни обезщетения и по-високият риск от бедност. Интересът към този проблем се обуславя от все още слабо коментираните в България теми за равнопоставеността на мъжете и жените в пенсионната система и нарастващата бедност сред жените пенсионери. Актуалността на проблема по отношението на връзката бедност-здравен статус е провокиран от тоталната липса на политическа сензитивност по посочения проблем, както и самата социално-икономическа обстановка, в която се възпроизвежда. Проблемът за бедността като депривация, като социална и емоциална липса, като необходимост от това да бъдеш чут е и дълбоко морален, той не е просто политически. Полът се разглежда като определящ жизнените шансове и социални позиции, заемани от жените в разделението на труда (Стоилова 2012:13). Той е водещ при определяне размера на възнагражденията, въз основа на които се определя и заеманата от жените позиция в пенсионната система – продължителността на заетостта, осигурителния доход, размера на осигурителният стаж. В конкретното изследване здравето се разглежда като състояние на пълно физическо, психическо и социално благосъстояние, а не само липса на болест или недъг (Определението според на СЗО за здраве от Преамбюл към Конституцията на СЗО, приета от Международната здравна конференция от Ню Йорк, 19-22 юни 1946 г.; подписана на 22 юли 1946 г. от представителите на 61 държави и влязла в сила на 7 април 1948 г.). Така изведената концепция е приета в Национална здравна стратегия (2014-2020 г.), която възприема ценностния подход към социално-икономическите детерминанти на здравето. От своя страна, социално-икономическите детерминанти на здравето обхващат широк кръг от фактори като доходи, заетост, образование, социално подпомагане, социално включване/изключване и условия на живот. Целта на настоящия доклад е да се идентифицира и анализира влиянието на бедността (част от социлно-икономическите детерминанти на здравето) върху влошения здравен статус на жените пенсионери в България.

 

Подходи към анализ на бедността

Дефиницията за бедност варира в различните разработки според това по какъв начин тя се идентифицира. Тя се разглежда като многоизмерен феномен, интегриращ социални, икономически, духовни и психологически проблеми (Георгиева 2011:172). По този начин ще бъде разгледана в настоящия доклад. Най-общо казано бихме могли да изведем три доминиращи подхода към анализа на бедността, свързани с джендър измеренията й, както Георгиева подчертава. Първият сред тях е определянето на линията на абсолютна бедност, която се възприема като обективна величина. Индикаторът, който използва Световната банка при дефиниране и измерване на крайната бедност в развиващите се страни, е линия на бедността от един или два долара на ден (вж. World Development Indicators: http://data.worldbank.org/topic/poverty). В рамките на ЕС бедността се измерва по различен начин. Вторият е т.нар. подход на възможностите ("capabilities approach"), който се основава на концепцията за способностите на Амартиа Сен. В основата на подхода лежи идеята, че хората се различават помежду си – по отношение на нуждите си от ресурси, а също и по отношение на възможностите си да превърнат тези ресурси в ценни за тях функционални възможности. Според Сен и Нусбаум, един подход, насочен само към ресурсите не е достатъчно задълбочен и не успява да диагностицира пречките, които могат да се появят дори когато изглежда, че ресурсите са правилно разпределени, карайки хората да не успяват да се възползват от възможностите, които те в някакъв смисъл имат – като: безплатно образование, право на глас, право на труд и тн. Набляга се върху необходимостта от такъв подход, който да очертае нуждите на всеки един отделен човек. Този подход е по-добре да бъде здраво стъпил на земята, както Нусбаум казва, оглеждайки се в обикновените човешки истории, отчитайки как реално се променя животът на хората в резултат на определени политически промени. Като взема предвид какво действително хората могат да правят и да бъдат – тук и сега. С други думи, подходът разглежда всеки човек самостойно. Целта на подхода е да промени качеството на живот на всеки човек като резултат от собствените възможности (Nussbaum 2011: 13-43). Третият подход е този на субективната линия на бедността. Той представя самооценката на хората за тяхното собствено жизнено равнище. В България бедността се измерва и разбира като относителна и субективна. „През декември 2006 г. с министерско постановление № 345 (публикувано в „Държавен вестник“) са публикувани редът и начинът за изчисляване на официалната линия на бедност по данни от ежегодните наблюдения на домакинските бюджети. През същата година в България стартира изследването "EU – SILC" (Вж. ДВ., бр.107/27.12.2006година). Изследването е създадено като обща рамка за системно изготвяне на статистически данни на Европейската общност за доходите и условията на живот, които да включват съпоставими и своевременни данни от моментното състояние и от повторени във времето изследвания за доходите, равнището и структурата на бедността и социалната изолация на национално и европейско равнище. Наред с това се разработват и данни за жилището и жилищните условия, достъпа до образование, здравния статус и достъпа до здравно обслужване, предоставянето на социални услуги и участието на домакинството или неговите членове в различни социални програми и други“ ( цитат по Богданов, Димитрова 2012:90). Водещите показатели при измерването й са т.нар. хора, живеещи в риск от бедност и такива, живеещи в материални лишения.

1. Лица, живеещи в риск от бедност (AROP) представлява относителна линия на база на равнищата на доход в съответната страна. В България тя се определя на 60% от медианен еквивалентен разполагаем доход. Това на практика означава, че не се мери бедността като възможност за посрещане на основни нужди (абсолютна бедност), а като бедност съотнесена към равнището на доходите на към една страна (относителна бедност).

2. Лица, живеещи с материални лишения (SMD) – този показател в известна степен е абсолютен показател за бедност поради факта, че показва състоянието на хората спрямо набор от константни критерии, а не спрямо другите в обществото. Едновременно с това е и субективен показател, тъй като в основата му е преценката на конкретния човек, а не просто върху неговия доход. Показателите са девет и са обвързани с:

  • затруднение при плащане на определени разходи за жилището;

  • възможности за едноседмична почивка извън дома;

  • възможности за консумация на месо всеки втори ден;

  • притежание на телефон;

  • притежание на цветен телевизор;

  • притежание на автоматична перална машина;

  • притежание на автомобил;

  • ограничение при отоплението на жилището поради недостиг на средства.

Конкретно лице се определя като живеещо в материални лишения, ако изпитва лишения по четири от девет показатели. Всяка една от тези групи се включва в комбиниран показател „население в риск от бедност или социално изключване“. Този показател изключва всякакъв вариант за припокриване, показвайки лицата, които са в риск от бедност и/или живеещи в материални лишения и/или живеещи в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност (ИПИ 2015).

Интерпретацията на бедността при различните подходи на анализи и на измерването й цели да надгради статичния фокус върху доходите и потреблението на стоки, насочвайки се към идеята, че бедността е многопластов феномен (Георгиева 2011:172). Развитието на тази идея е изключително важно с оглед на възможността за включване на невидимия до скоро джендър аспект в анализа на бедността. Разглеждането на бедността като субективно преживяване е изключително важен момент, тъй като обхваща редица нематериални фактори, отнасящи се до социалното изключване на индивида, като например самоуважение, власт, достойнство, сигурност. Всички тези фактори сами по себе си оказват непосредствено влияние върху здравето и неговите детерминанти, особено при индивиди в напреднала възраст. С оглед на обекта на изследването ми – жените пенсионери – смятам, че би било изключително ползотворно, ако устната история се припознае като методичен подход при анализа на бедността. От една страна, този подход би могъл да допълни и обогати статистическите данни и социално-политически доклади, а от друга ще покаже истинските лица и истории намиращи се зад тях. Проблемите на хората от третата възраст (здравословни, социални и лични) в частност тези на жените пенсионери, остават до голяма степен скрити или невидими в публичното пространство и дискурс, или, в най-добрия случай, изплуват по време на предизборни кампании на определени политически партии. Историите от истинския живот, разказани от самите тях, биха разкрили в най-голяма степен невидимия им статус. Едно такова изследване дава благоприятна основа за бъдещи сравнения и развиване на строго диференцирани по пол социални политики за справяне с проблемите при жените от третата възраст, породени от бедността. (вж. Даскалова 2003:5-6, Даскалова 2001:28-58).

 

Фактори, свързани с икономическия профил на жените в трудоспособна възраст и влиянието им върху следпенсионна възраст

Бедността е фактор с многопосочно въздействие върху здравето в неговите биологични, психични и социални измерения (Годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите и изпълнение на Националната здравна стратегия за 2013 година). Световната здравна организация (СЗО) подчертава, че докато някои здравословни проблеми са резултат от човешката биология, то много други са резултат или се утежняват от социално икономическите фактории, най-вече от степента на бедност, на която е изложено конкретно лице (WHO:1992 по Cohen 1994:949). В доклада, посветен на жеското здраве и на факторите, оказващи негативно влияние върху него, се набляга на допускането, че полът (gender) е в основата на ниския икономически статус, който жените заемат в обществото и излагането им на по-висок риск от бедност, което от своя страна повлиява неблагоприятно върху здравето им (пак там). Полът се разглежда като определящ жизнените шансове и социално позиции, заемани от жените в разделението на труда (Стоилова 2012:13). Той е водещ при определяне на размера на възнагражденията, въз основа на които се определя и заеманата от жените позиция в пенсионната система. Това допускане се потвърждава от анализите на редица наши и чужди изследователи, работещи в полето на джендър проблематиката (Коцева, Т., Тодорова, И., Йорданова, Р. (2000); Александрова, М. 2006, Недева, Драгова, 2007, 2011, Кирова, Стоянова 2007, Николава, 2011, Стоилова, 2012; Colins, M., L. & Waters, C. (1980); Абдела, Л. (1999); Мирою, М. (2008); Helman, M. (2001)). Вертикалната и хоризонтална сегрегация на пазара на труда, определящи отрасловото, професионалното и длъжностното разпределение на женската работна сила, са характеристики на заетостта, възприети в световен мащаб. По данни на НСИ за периода 2010-2013 г., представящи тези характеристики става ясно, че: 1) открояват се значителни джендър различия като ниско представяне на жените на ръководни позиции; 2) жените са най-силно представени като заети с услуги за населението, което може да се възприеме като израз на ограничените им възможности; 3) мъжете преобладават като брой наети в частните предприятия, а жените в обществените, където заплащането е по-ниско; 4) разликите в заплащането по пол са над 13% (НСИ, 2015, Доклад за равнопоставеността между жените и мъжете в България, април 2015). В резултат на тези икономически въздействия жените имат по-нисък осигурителен доход, по-нисък индивидуален коефицент, а благодарение и на по-ниската възраст за пенсиониране и по-кратък трудов стаж. Следователно, те имат и значително по-ниски пенсии и са изложени на по-висок риск от бедност на старини. Безпорно е, че качеството на живот на възрастните хора зависи главно от равнището на техните доходи, или, иначе казано, от степента на бедност във възрастов и джендър профил. В анализа си К. Стоянова (Институт за икономически изследвания при БАН) разкрива необходимостта от незабавното прилагане на съответните преференциални политики спрямо жените, чиито размери на пенсиите са значително по-малки от тези на мъжете. Делът на пенсионерите на възраст над 75 години е 28%, като съотношението между мъжете и жените е 25:30. Тези дании предопределят значението и крайната необходимост от диференцирани по възраст и пол специфични дългосрочни грижи и услуги. Жените над 75 год.възраст са 96% от общият брой мъже и жени в пенсионна възраст. Мащабността на това явление демонстрира необходимостта от спешно адересирани политики. Джендър неравенството се проявява при интервалите с по-високи месечни размери на пенсиите. Относителният дял на мъжете е много по-висок от този на жените, а именно: при размер на пенсиите в интервал от 300-400 лв. съотношението е 78:22, за интервала 400-500 лв. то възлиза на 84:16 и за интервал 500-700 лв. е 80:20. Джендър различията придобиват още по-колусални стойности при високите възрастови интервали: например за интервала 70-74 години при размер на пенсиите от 500-700 лв. съотношението мъже:жени е 95:5, за възрастовия интервал 75-79 години то възлиза на 97:3, и за 80 и повече години – 98:2 (цит. по Стоянова, 2014:778). Посочените данни свидетелстват за наличието на неравенството между мъжете и жените в пенсионна възраст и са показател за твърде високия риск от бедност и социално изключване на женското население на България. За населението на възраст над 65 години този риск е още по-висок. Повишаването на качеството на живот сред възрастните хора, особено сред жените би следвало да се изведе като един от най-наболелите проблеми днес, тъй като изисква спешна намеса и решение1. Оценките на бедността в зависимост от типа домакинства показват, че бедността е концентрирана сред възрастните едночленни домакинства. В този ред на мисли е важно да споменем, че самотните възрастни жени са три пъти повече от самотните възрастни мъже (пак там:778).

 

Детерминанти на здравето и обвързаността им с бедността

Изследвания във сферата на социалната психология свидетелстват за връзката и влиянието, което бедността оказва върху психическото здраве на човека – повишаване на усещането за безпокойство, депресия и загуба на самочувствие. Изпадането в бедност във всяка възраст, но особено в напреднала, води до повишаване на чувството за несигурност и неудовлетвореност (Николова 2010:100). Потребността от сигурност може да се опише като една от най-важните социални потребности според мотивационната теория на А.Маслоу. Дефицитът на сигурност е съдбоносен за психическото здраве почти толкова, колкото този на храната за физическото. Несигурността като неудовлетворена потребност от сигурност има трайни психически последици през цения живот на индивида (Маслоу цит. по Николова 2011:100). Маслоу описва потребността от сигурност на индивида като запазваща висока доминантна стойност през цения му живот. Неудовлетворената потребност от сигурност превръща последните години от живота на възрастните в кошмар, тя прибавя към биологичната им безпомощност страха от липса на средства за живот (пак там). Няма да е пресилено, ако кажем, че бедността принизява човешкото съществуване до най-елементарни желания, гарантиращи единствено биологичното оцеляване. Както Walker и Chase подчертават бедността наранява. Да живееш в бедност е повече от неспособността да свързваш двата края (World Bank 1990; UN 2012), да реализираш определени възможности (Sen 1985) или да си в състояние да участваш адекватно в социалния живот (Towsend 1979). Животът в бедност обхваща всички тези параметри и последиците от тях (Walker and Chase 2013). Една от последиците от това да си беден е срамът. Изхождайки от идеята на Сен, който твърди, че срамът лежи неизменно в ядрото на бедността, Walker and Chase разглеждат последиците от това допускане в контекста на принудителна социална изолация. Приемам идеята, че срамът като резултат от бедност намалява съдействието и кара хората да се оттеглят доброволно в социална излоция; освен това той може да се разглежда и като един от факторите, допринасящ за устойчивостта и запазването й. Животът извън общността, в която човек не успява да се включи заради липса на ресурси и срамът, който изпитва от това, често води до изпадане в тежки депресии. Оттеглянето е мярка често предприемана от хората за намаляване на разходите, но тя се предприема и като превантивна мярка. Така вероятността да изпаднеш в ситуация, в която не можеш да платиш и да бъдеш засрамен е много по-малка. Това разкрива пагубното и разяждащо влияние на срама, породен от бедността върху психическото здраве на конкретния индивид избрал изолацията (Walker and Chase 2015:4-5). Последните данни, свързани с Бюджет на времето от периода 2009-2010 г. на НСИ до извесна степен потвърждават казаното по-горе. Те показват, че свободното си време пенсионерите прекрават основно в гледане на телевизия и видео, което заема около 96.2% от него, следвани от четене на литература, различна от книги, най-често весници. В резултат на ниските доходи се ограничава възможността за активен социлен живот в напреднала възраст. По този начин хората над 65 години, мъже и жени, попадат в своебразна социална изолация, а усещането за непотребност и самотност остават техни спътници до края. Идеята за изключеност от различни аспекти на социалния живот оказва негативно влияние върху собственото усещане за значимост и достойнство. В изследването си "Clarifying the concept of human dignity in the care of the elderly: A dialog between empirical and philosophical approaches" от 2010 г. Tadd, Vanlaere and gol. проследяват негативните последици върху собственото усещане за достойносто сред възрастните, резултат от редица външни фактори като бедност, социална иключеност и ейджистки практики. В заключение става ясно, че социалният образ по отношение на възрастните, представящ ги като хомогенна група, зависима от близките и социалната политика, безполезни в своето съществуване, са изведени като основни фактори, водещи до липсата на респект към възрастните хора. Подобни схващания се възприемат като подронващи достойнство на идентичността, изключвайки припознаването на възрастните като част от обществото, обособявайки ги като Друг, различен от останалите. Участниците в изследването индикират за чувство на изключеност от много аспекти на социалния и политическия живот, като свидетелстват за загуба на усещането си за достойнство и ценност. Подобни коментари ни препращат към идеята на Шпигелберг по отношение на достойнството по заслуги и достойнството на идентичността, като разкриват факта, че днешното общество припознава важността и ценността на човека единствено през призмата на консуматорството. Това допускане идва, за да покаже, че достойнството на човек се мери въз основа на финансовите постъпления, които той прави по време на трудовия си живот. В резултат на това възрастните хора отчитат, че след пенсиониране рядко им се дава възможност за участие в дискусии, било то на социална или политическа тематика, което неминуемо оказва негативно влияние върху техния живот и благополучие. Без идеята за реална включеност в обществения живот възрастните потвърждават, че имат усещане за невидимост и незначителност (Tadd, Vanlaerе 2010:263).

 

Влияние на социално икономическите детерминанти върху здравето

Бедността е фактор с многопосочно въздействие върху здравето в неговите биологични, психични и социални измерения. (Годишен доклад за състоянието на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия за 2013). Бедността и влошеното здраве са директно свързани. Влошеното здраве се разбира като физическо или психическо състояние на тялото, което уврежда способността на човек да изпълнява обичайните си дейности. Гранд отбелязва, че бедността играе ключова роля по отношение на влошеното здравословно състояние и допуска, че ефективното участие на дейностите в социума са зависими от задоволителното психическо и физическо здраве (Grant 2005:4). Във всичките си проявления тя ограничава възможността за здравно обслужване, недостъпно в резултат на икономическо безсилие, социално изключване и лишаване от възможности (Chambers 2006; Lederchi и др. 2010; Wilitts, 2006). Доклад на "Каритас" 2013 година, проследяващ проблемите с бедността, допълва и разкрива сериозността на проблема. В резултат на направения анализ става ясно, че относителният дял на хората живеещи в бедност и социално изключване значително се различава за големите и малките населени места. През последните години правителствата предприемат мерки за закриване на болници, училища и центрове за социални услуги в малките населени места. За съжаление обаче транспортната система не отговаря на новите необходимости (липса на достатъчни автобусни и влакови линии, някои от тях затворени заради кризата). В резултат хората от малките населени места не могат да получат адекватни медицински и социални услуги. По този начин оптимизирането на бюджентните разходи задълбочава пропастта между градските и селските райони и на практика увеличава абсолютната бедност на хората, живеещи в малки градове и села (Caritas Europa Shadow Report 2013; Country Summаry for Bulgaria:1).

Конкретните проблеми, пречупени през призмата на capabilities approach, разработен от Сен и Нусбаум, могат да бъдат интерпретирани по следния начин. Ролята на социалните институции е да осигурява условия, които да оказват помощ на хората в преследването на разнообразните им концепции за добър живот. (В случая под „добър живот“ би следвало да се разбира състояние, в което способностите на индивида функционират по подходящ начин (Nussbaum 2011 по Йотов 2004:168-9) – идея, която води началото си от Аристотеловия евдемоничен идеал.) Акцентът трябва да се постави върху това какво човек може да направи действителлно с ресурсите, до които има достъп. Ето защо оптимизирането на бюджетните разходи облекчава отчасти финансовото положение на страната, но се превръща в пречка пред практическото реализиране на предоставените здравни възможности и достъпа до тях от страна на населението, живеещо в бедност от малките населени места. Ако да бъдеш здрав е фундаментална възможност, то ограничаването на условията за постигането на тази възможност е ограничаване на друга от фундаменталните човешки възможности – свободата.

Провежданите държавни политики, свързани с намаляването на бедността сред пенсионерите като отпускане на еднократни парични надбавки в конкретни периоди на годината, целят временно стабилизиране на финансовото им състояние, но са крайно недостатъчни с оглед на необходимостта за създаване на дългосрочна сигурност. В тази посока може да се спомене идеята на Wolff и Avner De-Shalit, които допълват теоретичния апарат на capabilities approach с настояване за сигурност на възможностите, които се предоставят. Те твърдят, че публичната политика не трябва просто да дава възможност на хората, но да я предоставя по такъв начин, че те да могат да разчитат на нея за в бъдеще. Перспективата от гледна точка на сигурността означава да се проследи за всяка една от възможностите колко дълго нейното съществуване ще е защитено от капризите на пазара и политиката. Размишляването върху сигурността на възможностите (capability security) ни кара да размишляваме върху политическата структура и прилагането й (Nussbaum 2011:42-5; Wolff and Avner De-Shalit 2007:147).

 

Библиография:

1. Абдела, Л. 1999. Да разбием стъклените тавани. Практическо ръководство за равни възможности на жените и мъжете в сферата на труда. Асоциация за социално проучване и практики, ДИАЛОГ, София.

2. Богданов, Б., Димитрова, Д. 2012. Паралели, същност и особености на изследванията наблюдения на домакинските бюджети и статистика на доходите и условията на живот, Статистически изследвания и анализи. Брой 1-2/2012 г., http://spisaniestatistika.nsi.bg/page/bg/details.php?article_id=13[5.04.201.].

3. Георгиева, Д. 2011. Феминизация на бедността и трудова дискриминация. Годишник на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Книга психология, Том 103, 172-17.

4. Годишен доклад за състоянието на гражданите и изпълнението на Националната здравна стратегия за 2013, София 2014.

5. Даскалова, Кр. 2001. Пол, жени и сексуалност в България (19-20 век) в Нашето тяло, ние самите, Cофия, Colibri, с.28-58.

6. Даскалова, Кр. 2003. „Техните собствени гласове”: между устната история и историята на пола в Техните собствени гласове. Житейски разкази, София, Полис, с. 5-13.

7. Доклад за равнопоставеността между жените и мъжете в България, април 2015.

8. Държавен вестник, брой 106, от дата 27.12.2006 г. Постановление № 345 от 18 декември 2006 г. за приемане на Методика за определчне и актуализиране на линичта на бедността за страната и за определяне размера на линията на бедността за страната за 2007 г., с. 45

9. Институт за пазарна икономика И.П.И. Оценка на въздействието на Национална цел 5 "Намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 хил.души" от Национална програма за реформи (2011-2015г.).

10. Йотов, С. 2004. Равенство и егалитаризъм, София, АГАТА-А.

11. Национална здравна стратегия (2014-2020г.).

12. Николова, М. 2011. Социално-демографски последици от статуса на жените на пазара на труда в България в началото на XXI век, София, Издателство на БАН "Проф. Марин Дринов".

13. Стоилова, Р. 2012. Пол и стратификация. Влияние на социалния пол върху стратификацията в България след 1989г., София, Ciela.

14. Стоянова. К. 2014. Политики за ограничаване бедността на възрастните хора – фактор за повишаване продължителността на техния живот, в Демографската ситуация и развитието на България, София, Издателство на БАН "Проф. Марин Дринов", с. 777-787.

15. Caritas Europe Shadow Report 2013; Country Summаry for Bulgaria, http://www.caritas.eu/sites/default/files/cs_bg.pdf [20.11.2015г.].

16. Cohen, M. 1994. Impact of poverty on women's health, Canadian Family Physician, vol. 40, 949-952.

17. Nussbaum, M. 2011. Creating Capabilities, The Belknap Press of Harvard University Press, Cambridge, Massachusetts, and London, England.

18. Sen., A. 2000. Development as freedom, New York, Alfred A. Knopf.

19. Tadd, W.,Vanlаеre, L.and Gastmans, Ch. 2010. Clarifying the Concept of Human Dignity in the Care of the Elderly: A Dialogue between Empirical and Philosophical Approaches, Ethical Perspectives 17, vol. 1, 253-281.

20. Walker and Chase 2015. Shame, stigma and policy effectiveness, 4th Conference of Regulating for Decent Work Network, Developing and Implementing Policies for a Better Future at Work, International Labor Office, Geneva, Switzerland, 8-10 July, http://www.rdw2015.org/uploads/submission/full_paper/84/ShameWalkerChase.pdf [05.12.2015].

21. Wolff and De-Shalit 2007. Disadvantage, Oxford, Oxford University Press.

 

Бележки под линия:

1 Стоянова подчертава, че за да избегнем грешните заключения по отношение на абсолютните размери на бедност, трябва да споменем, че така получените данни са адекватни само ако се приеме, че първата лична пенсията е единствен доход на лицето.

 

 

1 кометар

  1. Нещо не ви излизат сметките..

    “Делът на пенсионерите на възраст над 75 години е 28%” (очевидно – от общия брой)

    “Жените над 75 год.възраст са 96% от общият брой мъже и жени в пенсионна възраст.”

Leave a Reply to city-zen Cancel reply

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.