Биоетични и биоправни аспекти на 3D биопринтирането на фона на предразсъдъците в медицинските среди

Настоящата статия може да бъде свалена и прочетена в pdf формат тук.

Автор: Марта Ив. Лалова, Медицински университет – Плевен, специалност „Медицина“

Биоетични и биоправни аспекти на 3D биопринтирането на фона на предразсъдъците в медицинските среди

 

Въведение

Какво е „3D принтиране“? В последно време този термин придобива все по-голяма популярност и все повече хора имат някаква представа за какво става въпрос. 3D принтерите отдавна не са нещо непознато или необикновено. Ситуацията се променя, когато се заговори за „3D биопринтиране“. Представката „био“ предизвиква доста въпроси, често повлияни от някакъв вид медии, научна фантастика или недоразумения. Често резултатът е поява на недоверие и предразсъдъци към този вид биотехнология.

Предразсъдъците са явление, което винаги присъства в човешкото ежедневие. Това е така, тъй като те се явяват един от изначалните ориентири в социалния живот. Те не само дават обща представа за света и другите хора, но често са и причина за появата на редица проблеми. Един от основните такива е създаването или подхранването на мнителност. Този проблем е многофакторен, но е от критично значение в сферата на медицината и здравните грижи.

От една страна, предразсъдъците в медицината могат да бъдат в основата на т.нар. „неравенства в здравеопазването“, а от друга страна – да забавят развитието на медицински технологии като 3D биопринтирането и разпространяването на нови продукти, които биха могли да бъдат животоспасяващи. Визират се предразсъдъци, които се проявяват от различни групи – от здравни експерти, пациенти и хора, работещи извън сферата на медицината.

Когато се наблюдават проблеми, свързани или произтичащи от предубеждения в медицинските среди, могат да се появят ситуации, в които тези проблеми да ескалират и автоматично да попаднат в сферата на биоетиката или биоправото. С други думи – още на този най-начален етап връзката между предразсъдъци, биотехнологии, биоетика и биоправо е явна.

 

Цел

Целта на доклада е да даде представа за същността на 3D биопринтирането, трудностите, свързани с навлизането на нови биотехнологии в медицинските среди и свързаните с това предразсъдъци. Вторична цел на доклада е запознаване с термините „3D биопринтиране“, „предразсъдък“, „биоетика“, „биоправо“, с връзките помежду им, както и със значението на биотехнологиите за подобряване качеството на живот.

 

Методи

За постигането на поставените цели са използвани методите на литературния преглед и философската рефлексия.

 

Обсъждане и резултати

За да бъдат разбрани биоетичните и биоправните аспекти на 3D биопринтирането и техните връзки с предразсъдъците в медицинските среди, на първо място трябва да бъде разбрана, макар и на базово ниво, сложната същност на 3D биопринтирането като биотехнология и процес. Темата всява смут и въпроси, тъй като не е широко дискутирана. Това позволява появата на недоразумения и предубеждения.

3D принтирането, известно още като триизмерен печат, представлява съвременна технология за печат на твърди предмети с участието на 3D принтер, работещ с определен вид консуматив (филаменти, смоли, специални восъци, биоматериали и др.), и предварително подготвен дигитален модел (триизмерна компютърна графика; математически модел). Моделът се „отпечатва“ на слоеве, което е причина 3D принтирането да е известно и като добавящо производство¹.

За първи път 3D принтирането е споменато през 1986 г. от Чарлз Хъл, който кръщава откритието си „стереолитография“ и го описва като „метод и апарат за изработване на твърди предмети чрез последователно „отпечатване“ на тънки слоеве от втвърдяващ се материал, например UV втвърдяващ се материал, един върху друг“². Тази технология позволява бързата изработка на прототипи и иновативни части, които могат да бъдат използвани в различни индустрии и сфери, включително и в сферата на медицината.

На малко по-късен етап описаната технология намира приложение за създаването на специфични калъпи от „жертвена“ смола (меки и лесни за отстраняване) за създаването на 3D скелета от биологични материали³. По-нататъшното разработване на системи на водна основа и без органични разтворители в тях позволява директно отпечатване на биологични материали в получените по-рано 3D скелета. Следващата стъпка е същинското 3D биопринтиране.

Днес голям принос към подобряването качеството на живота се наблюдава в производството на протези чрез 3D принтиране. От финансова гледна точка 3D принтирането може значително да облекчи семействата на хора, които имат нужда от протези, особено малки и бързо растящи деца, за които е задължително тези протези да са удобни и адаптивни.

Преходът от 3D принтиране към 3D биопринтиране е естествено продължение и еволюция на технологията в стремежа тя да се усъвършенства в полза на човечеството.

3D биопринтирането е технология и дисциплина, в която се кръстосват медицина, тъканно инженерство, биохимия, машинно инженерство и др. 3D биопринтирането се дефинира като процес на манипулиране на биомастила, които съдържат определени клетки, за производство на живи структури⁴. 3D биопринтирането може да бъде разделено на четири нива – 1. принтиране на структури без изисквания за биосъвместимост (напр. за използване при планиране на хирургични и други медицински намеси); 2. принтиране на структури с изисквания за биосъвместимост (стави или протези за коригиране на дефекти); 3. принтиране на разградими биосъвместими структури (активни керамични кости и биоразградими съдови стентове); 4. принтиране на живи клетки за изграждане на биомиметични 3D тъкани за целите на бионауките, включително медицина и фармация⁵.

Основно предизвикателство пред 3D биопринтирането като биотехнология е възпроизвеждането на сложната микроархитектура на компонентите на тъканта и множество типове клетки в задоволителна резолюция, за да се запази или възобнови биологичната функция⁶.

3D биопринтирането се основава на три основни подхода – биомимикрия (биоимитация; директно имитиране на съществуващи клетки и тъкани), автономно самосглобяване (разглеждане на развиващ се ембрионен орган като ръководство за развитието на принтираните клетки и тъкани) и минитъкани (по-големи структури, използвани в концепцията за принтиране на органи).

За осъществяването на 3D биопринтирането са необходими 3D биопринтер, биомастила (съдържат клетки и биополимери), дигитален модел и допълнителна биосреда (най-често гел), в която се осъществява принтирането. Самият процес на 3D биопринтиране може да бъде разделен на няколко етапа – предбиопечат, биопечат и постбиопечат.

Предбиопечатът включва създаването на дигиталния модел, който 3D принтерът ще „отпечати“, както и подборa на необходимите материали. Дигиталният модел (структурата на орган или тъкан) се получава с помощта на предварителна компютърна томография (CT) или магнитно-ядрен резонанс (MRI) и последваща компютърна обработка с CAD-CAM компютърни програми. След като бъдат получени необходимите изображения от скановете на даден пациент, трябва да се приложи томографска реконструкция, за да се създадат 2D многослойни изображения⁷ (множество плоски слоеве; 2D сеченията се наслагват, за да се възпроизведе триизмерен образ). Така получените модели могат да се използват както за директно биопринтиране, така и за целите на допълнителен анализ и планиране.

Подборът на необходимите материали включва избор на конкретни клетки с регенеративни способности и тяхното изолиране и размножаване. Той следва получаването на 2D многослойните изображения.

Биопечатът e етапът, в който се подготвят и прилагат биомастилата и се наблюдава същинското тъканно инженерство. Изолираните клетки се смесват с течен материал, който съдържа кислород и други хранителни вещества. Така се подготвят мастилата. След естествено сгъстяване тази смес се поставя в касета за принтер (специална спринцовка). Друга касета се пълни с биоматериал, който се използва за принтиране на структурата на органа или тъканта⁸. Самият биопечат се осъществява чрез специален код, който съдържа XYZ координати и напътства 3D принтера и касетите да се движат по определен начин, за да се отпечати моделът в съответната среда.

Постбиопечатът е периодът, в който принтираните тъкани са изключително чувствителни към различни въздействия и по време на който чрез специални среди и стимулация трябва да се осигури тяхната механична и функционална цялост. Тук навлиза употребата на т.нар. „биореактори“, които осигуряват оптимални условия за развитието и бързото съзряване на съответния вид тъкан⁹.

Основните видове 3D биопринтери или технологии за депониране и моделиране на биомастила са мастиленоструен печат, работещ с филамент печат и лазерен печат (намира приложение за пренос на пептиди, ДНК и някои други клетки).

Отделните видове принтери трябва да се разглеждат и оценяват в зависимост от най-важните изисквания за 3D биопринтирането – висока повърхностна разделителна способност, жизнеспособност на клетките и биологичните материали, използвани за отпечатване¹⁰. Конструкцията на 3D биопринтери, които отговарят на посочените изисквания и които гарантират производството на структурно цялостни и механично функционални тъкани е една от пречките пред широкото разпространение на 3D биопринтирането като биотехнология. В крайна сметка финансовият и функционалният фактор се оказват от изключително голямо значение за ефективността на 3D биопринтирането.

Трябва да бъде уточнено, че на този етап 3D биопринтирането на функциониращи цялостни органи е все още непостижимо, но е и в процес на развитие. Въпреки това трябва да се отбележи, че прогресът, който е постигнат за последните близо четиридесет години, е забележителен – от стереолитографията, която работи с неорганични материали, през първите биоотпечатвания в края на първото десетилетие на XXI век, до успешната трансплантация на 3D биопринтирана трахея през 2023 г. в болницата St. Mary в Сеул, Южна Корея¹¹.

3D биопринтирането предлага възможности за решаване на въпроси като недостига и несъвместимостта на тъкани и органи за трансплантация; за грижи и лечение на състояния, които изискват индивидуален подход; за безопасни и сигурни тествания на нови медикаменти, фармацевтични разработки и медицински процедури; за различни видове лабораторни проучвания и видове биоинженерство. Въпреки това предразсъдъците спрямо 3D биопринтирането не са малко.

Съвременното 3D биопринтиране е по-скоро доказателство, че теорията, на която е базирано, е приложима на практика. Макар и несъвършена засега, крайната цел е клиничното приложение на биотехнологията и подобряване качеството на живот. Голяма част от решенията на медицински, социални, етични и правни въпроси, които биха съществували при напълно функциониращо и интегрирано 3D биопринтиране, засега са само в процес на развитие и изчакване. Въпреки това тяхното обсъждане и предварителната подготовка на биоетични и биоправни стратегии относно бъдещата употреба на 3D биопринтирането е тема, която се оказва на дневен ред.

Едни от най-често срещаните предразсъдъци спрямо 3D биопринтирането са свързани с факта, че повечето хора, включително медицински експерти, философи и юристи, не са запознати със същността на биотехнологията и не знаят какво да очакват от нея. От една страна, самото споменаване на 3D биопринтирането се приема с ентусиазъм и интерес, но от друга страна често се изпада в конфузната ситуация, в която или от срам, че тематиката не се разбира, или от незаинтересованост липсва обратна връзка и задълбочен интерес към биотехнологията. Така също се срещат и подозрителни въпроси като „Хора ли ще се принтират?“, „Това клониране ли е?“, „За зловреден трансхуманизъм ли говорим?“. Може да се срещне и убеждението, че няма чудо на науката, което да не се е превърнало в проклятие и оръжие¹².

Вероятността от свързани предразсъдъци и нарушения се увеличава с напредъка и надеждността на всяка биотехнология. Така понастоящем ключовите цели за 3D биопринтирането се оказват насърчаването на ранното разбиране на основните принципи на технологията, разработване на съответните биоетични и биоправни рамки и справяне с погрешните схващания. Чрез насърчаване на осведомеността е възможно да се отговори на предубеденостите и предизвикателствата, които съпътстват интегрирането на нови биотехнологии в медицинските заведения и среди.

Предразсъдъците са виждания, които се приемат за истинни от големи групи хора. В резултат се появяват определени отношения и убеждения спрямо обектите на предразсъдъка (социални групи, разбирания, идеи, теми). На свой ред отношенията и убежденията водят до появата на конкретни предразсъдъчни нагласи, включително и страх. Предразсъдъчната нагласа има тройна структура – когнитивни, афективни и поведенчески компоненти. Когнитивният компонент включва споменатите убеждения и очаквания за дадена група хора, разбиране или тема. Термин, свързан с този компонент, е „стереотип“. Стереотипите представляват характерни мрежи от убеждения и очаквания, които могат да бъдат свръхпозитивни или свръхотрицателни. Афтективният компонент е свързан с афекта, т.е. негативните емоции или мисли, които обектът на предразсъдъка може да предизвика у предубедените личности. Така предразсъдъците се проявяват и като силни пристрастия. Последният компонент е свързан с действия, които маргинализират или изолират хора от съответната социална група или хора, привърженици на дадени разбирания, идеи или теми. Термин, свързан с този компонент, е „дискриминация“¹³.

Най-често срещани са расовите, половите и възрастовите предразсъдъци. Те имат неоспорима връзка с неравенствата в здравеопазването, тъй като последните представляват систематични, потенциално лесно преодолими разлики в оказваните здравни грижи и здраве според раса/етническа принадлежност, религия, националност, социално-икономически статус, пол и други характеристики, свързани с възможности за дискриминация или маргинализация¹⁴. Други важни и представляващи интерес предразсъдъци са тези, отнасящи се до различните видове технологичен прогрес в сферата на биомедицината.

3D биопринтирането се явява висша форма на персонализирана медицина. Този вид медицина се фокусира върху персонализирани решения при необходимост от здравни грижи, като целта са най-висока надеждност и безопасност при възможно най-малки разходи¹⁵. Това обаче не изключва влиянието на предразсъдъци или появата на нови такива в хода на лечението. В същото време 3D биопринтирането може да се превърне в един от начините за отстраняване на неравенствата в здравеопазването, т.е. налице е специфичен дуализъм. Добър пример е разглеждането на половите предразсъдъци при възможно бъдещо 3D биопринтиране на бъбреци. Когато става въпрос за трансплантация на бъбреци, трябва да се спомене, че това е належаща и животоспасяваща процедура, поради което 3D биопринтирани бъбреци биха били един от най-важните и ценни животоспасяващи продукти в бъдещето.

Половите предразсъдъци в медицината се проявяват тогава, когато в зависимост от предварителни очаквания и предположения, свързани с пола, се наблюдават незадоволителни диагностициране, здравни грижи, пренебрегване или небрежност при събирането на клинични или практични данни както при мъже, така и при жени пациенти. Конкретно 3D биопринтирането на бъбреци, дори на теория, се оказва силно чувствително и зависимо от индивидуалните полови характеристики, които определят избора на дизайн (размерите на принтираните органи), клетки (избягване на имунологични реакции), биоматериали и клетки, активирани от Х-хромозома (полова зависимост)¹⁶. С други думи – разликите в анатомията, физиологията и биохимията при всеки от двата пола налагат различен подход при техните диагноза и лечение, включително при бъдещ дизайн и принтиране на органи и тъкани за трансплантация. Следователно бъбреци, следващи универсален дизайн, не биха били съвместими с реципиентите, дори и да са принтирани от техни клетки. Ако половите предразсъдъци и въобще предразсъдъците присъстват в работния процес на медицинските експерти, това може да предизвика рутинно поведение и нежелани крайни ефекти. При адекватни предварителни мерки и регулации 3D биопринтираните органи биха могли да разрешат тежкия проблем със списъците с чакащи за трансплантации, с което да се разрешат и част от неравенствата в здравеопазването, 3D биопринтирането да се превърне в предпочитана и желана форма на персонализирана медицина, а качеството на живот по естествен път да се покачи.

Най-общо казано, избягването на предразсъдъчен начин на мислене е проява на професионализъм, а резултатът от това са по–добри отношения между здравен експерт и пациент, което позволява адекватни и бързи реакции в оказването на здравни грижи. При необходимост социално-психологически тренинги (например за емоционална интелигентност) и примерите на авторитетите (преподаватели, завеждащи отделения, старши сестри, колеги с дългогодишен опит и добра репутация и т.н.) биха могли да помогнат за постигането на това.

Предразсъдъците в медицината могат да бъдат неволни, имплицитни или явни и умишлени, но винаги имат потенциала да доведат до етично неприемливи ситуации и проблеми, които попадат в сферата на биоетиката и/или биоправото. Причините, на които тези предразсъдъци се основават, са различни – културен и социален бекграунд, личен опит, примери на авторитетни колеги и др., но така също и страх от промени, от губене на контрол или нежелание за поемане на отговорност.

Етиката е дял от философията, който разглежда въпросите, свързани с морала и нравствеността. Моралът сам по себе си е система от принципи и правила, които поради някаква причина доброволно се спазват. Медицинската етика се фокусира върху прилагането на етични аргументи при вземането на медицински решения. Терминът „биоетика“ е използван за първи път през 70-те години на XX век, а днес се използва за обозначаване на етичните проблеми, възникващи в медицината и здравните професии.

Едни от най-силните етични аргументи са свързани с т. нар. „принципализъм“. Принципализмът или приложната етика е прилагането на общи етични теории, принципи и правила за разрешаване на проблеми в терапевтичната практика, в предоставянето на здравни грижи, както и в медицинските и биологични изследвания¹⁷. Той се основава на дефинираните от Том Бийчам и Джеймс Чилдрес четири принципа на биоетиката – принципът на уважение към автономността, принципът на благодеяние, принципът на ненанасяне на вреда и принципът на справедливост.

Принципът на уважение към автономността се отнася до уважението на способностите за вземане на решения от страна на автономните лица. Автономност в този контекст ще рече упражняване на свобода на избора, свобода на волята, неприкосновеност на личния живот или с други думи – способността човек сам да бъде господар на своя живот. Принципът на благодеяние олицетворява задължението за извършване на медицинско добро, докато принципът на ненанасяне на вреда – това за максимално ограничаване на рисковете и опасностите при медицински манипулации и процедури („Primum non nocere” – „Преди всичко не вреди“). Етичният принцип на справедливост гласи, че „каквито и отношения да са приложими, лицата, равни в тези отношения, трябва да бъдат третирани равно“¹⁸, т.е. липса на дискриминация и еднакво отношение към всички индивиди.

Тези принципи съвсем естествено се откриват и в биоетиката на трансплантационната медицина, в която основни понятия са трансплантация (процесът на вземане и присаждане на орган или тъкан от едно лице на друго), донор (лицето, което дава или от което се взема органът или тъканта) и реципиент (лицето, което получава органа или тъканта от донора).

Трансплантацията може да бъде няколко основни вида – хетеротрансплантация (от животно на човек); хомотрансплантация или алотрансплантация (от един човек на друг човек); изотрансплантация (от един близнак на другия близнак); автотрансплантация (от един индивид на същия индивид); биотрансплантация или експлантация (присаждане на неорганични трансплантанти)¹⁹.

Най-застъпеният вид трансплантация е алотрансплантацията, но големият проблем при нея е съвместимостта между донор и реципиент, т.е. имунологичните реакции. Ако 3D биопринтирането се развие на достатъчно високо ниво, основният вид трансплантация автоматично ще стане автотрансплантацията, а вероятностите за отхвърляне на органи и тъкани биха се свели до минимални нива. Появява се въпросът за злоупотребите. Какво би станало, ако индивиди без медицинско образование или представа от биоетика започнат да се занимават с 3D биопринтиране и основната цел се премести от оказване на помощ към финансова печалба и модификации, следващи социални трендове?

Актуалните и нерешени проблеми при трансплантация могат да бъдат подредени в няколко основни групи – медико-биологични, икономически, социални, морални и биоетични. 3D биопринтирането де факто е свързано с всяка от тези групи проблеми. Връзката обаче е двустранна, тъй като именно инструментите на биоетиката и биоправото позволяват разрешаването или предотвратяването на различни по вид проблеми, които могат да се появяват в резултат на масовото въвеждане на 3D биопринтирането като биотехнология.

От основно значение за темата са етичните проблеми при живо и мъртво донорство и как 3D биопринтирането може да промени съществуващите медицински, морални и законови положения.

При живото донорство винаги възниква етичният конфликт между принципите на благодеяние и ненанасяне на вреда. Дори и конфликтът да се разрешава чрез получаване на информирано съгласие от страна на донора, това не изключва факта, че той винаги се поставя в ситуация на потенциална опасност²⁰. Друг сериозен социален и етичен проблем е платеното донорство. Официалното становище на Световната медицинска асоциация (СМА) по въпроса гласи, че заплащането на органи за донорство и трансплантация трябва да бъде забранено, както и рекламата на органи срещу заплащане. В българското законодателство тези позиции се откриват и в Закона за трансплатанция на органи, тъкани и клетки (ЗТОТК), конкретно чл. 5. и чл. 6.²¹. Заедно с това, за да се избягват етични конфликти, лекари, които са получили информирано съгласие от донори, не трябва да са част от екипи, осъществяващи съответните трансплантации²².

При мъртвото донорство основните етични проблеми са свързани с разпределението на органите (наложителност и очакванията за качество на живот), определянето на мозъчната смърт на донора и съгласието на донора (приживе декларирано съгласие или несъгласие, предполагаемо съгласие).

В глава трета „Вземане на органи, тъкани и клетки“, Раздел I и Раздел II от ЗТОТК настоящите законови положения относно посочените етични проблеми при живо и мъртво донорство са щателно разгледани.

Ако 3D биопринтирането се превърне във функционираща и широкоразпространена биотехнология, то това би променило абсолютно всички посочени етични проблеми и свързаните с тях правила. Конфликтът между принципите на благодеяние и ненанасяне на вреда не би съществувал, тъй като опасността би била или минимална или несъществуваща. Платеното донорство и рекламата на органи биха попаднали в странна нова категория – рекламиране на услуги, които биха спадали към персонализираната медицина и един вид застраховка на живота. Личните лекари или хирурзи, които работят с пациенти, имащи нужда от трансплантация на орган или тъкан, може да се окаже, че трябва да участват в целия процес – от вземането на биопсия, през подготовката и биопринтирането на органите, до самата трансплантация. От друга страна нови етични конфликти могат лесно да се появят – 3D биопринтираните органи по поръчка ли могат да бъдат направени или ще бъдат безплатна услуга при нужда? Държавите ще включват ли в своите бюджети производството на 3D биопринтирани органи? Резултатите и качеството на живот след трансплантация на 3D биопринтирани органи оправдават ли надеждите и разходите? Човекът човек ли е, след като в него има 3D биопринтирани органи, или е нещо по-различно, някаква модификация на човешко същество?

Телесните модификации са умишлени промени на човешката анатомия или външен вид²³. Дължат се на културни практики, на религиозни вярвания, както и на други разнообразни причини, включително с цел шокиране или себеизразяване. Както пиърсингите и татуировките се влияят от вечно изменящите се социални трендове, така може да се предположи, че при възможност за 3D биопринтиране на структури, които са по някакъв начин по-различни от стандартните анатомични такива, „по-интересни“ или „извънземни“, могат да станат нещо желано в бъдещето. Разходите и времето ще бъдат ли оправдани? Спекулацията и експлоатацията на медицинска технология за процедури, които не са задължителни може ли по някакъв начин да бъдат извинени?

Предразсъдъците се характеризират с устойчивост, но и със социална обусловеност – информацията, която авторитетите в дадена общност или общество обявяват за точна и вярна, във всеки един момент може да послужи като източник на нови предразсъдъци. Следователно едни разбирания могат лесно да бъдат заменени с други виждания, повлияни от преобладаващите социални вярвания и нужди²⁴. Същото може да бъде казано и за очакванията и отношението към развиващите се биотехнологии – нуждата определя отношението.

Биоетиката има редица точки на допиране и разминаване с биоправото. Това се обяснява с дълбоката връзка между етика и закон. Въпреки че всяка от двете дисциплини изпълнява различни социални функции, те са силно зависими една от друга. И двата термина съдържат представката „био“, което насочва към общото поле на приложение на всяка от тях. Конкретно терминът „биоправо“ се появява през 90-те години на XX век и визира взаимовръзката между бионауките, биотехнологиите, етиката и правото. Може да се каже, че когато правото навлиза и започва да се занимава с биомедицински проблеми и да намира решения за тях, тогава то се превръща в „биоправо“²⁵.

Съвременното законодателство се изправя пред редица социални явления, които имат изявени етични последствия и които са резултат от прилагането на нови биомедицински науки и биотехнологии. Това налага по-голямата проблемна инклузивност на биоправото и кръстосването му с други науки и дисциплини.

Едни от най-първите примери за връзката между биоетика и биоправо са Нюрнбергският кодекс (1947 г.) и Декларацията от Хелзинки (1964 г.). Важно е да се отчете фактът, че тези документи са един вид чернова за бъдещи легални документи, отнасящи се до такъв тип проблеми. Въпреки това редовни промени и национални или държавни специфики винаги определят законодателството и какви точно биоетични препоръки и принципи да навлизат в законите.

Други примери за връзката между биоетика и биоправо са редица конвенции и декларации от по-ново време – Конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (издадена от Министерството на външните работи, доп. с Протокол № 2 от 6.05.1963 г., изм. и доп. с Протокол № 14 от 13.05.2004 г. – бр. 38 от 21.05.2010 г., в сила от 1.06.2010 г.); Универсална декларация за човешкия геном и човешките права (приета от ЮНЕСКО 1997 г., ОС на. ООН Res AIRES/53/152, 9 дек. 1998 г.); Конвенция за правата на човека и биомедицината (ратифицирана със закон, приет от 39-то НС на 26.02.2003 г., ДВ, бр. 21 от 7.03.2003 г., издадена от Министерството на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 32 от 12.04.2005 г., в сила за Република България от 1.08.2003 г.) и др.

Може да се направи заключението, че всяко ново медицинско откритие или нова биотехнология изисква някакъв вид правна промяна, включително потенциално създаване на декларация или конвенция, която да определя правата и ограниченията, свързани с откритието или технологията. Това важи и за 3D биопринтирането.

Срещата между биоетика и човешки права играе важна роля в еволюцията на съвременната медицина, често определяща и развитието и интегрирането на медицинските иновации. В хода на тази еволюция етичните съображения и зачитането на индивидуалните права придобиват съществено значение. Това се дължи на нуждата да се гарантира, че тези медицински иновации са в полза на обществото, както и че се спазват основните биоетични принципи на достойнство и справедливост²⁶. В тази връзка в полето на биоправото създаването и прилагането на закони е с цел гарантиране на конституционни права, част от които са именно и човешките права.

Ако се разгледат базовите принципи, които се откриват в биоетиката и биоправото, могат да се открият четири повтарящи се такива – принцип на автономност, принцип на достойнство, принцип на честност и принцип на уязвимост²⁷.

Горепосочените принципи предполагат основни човешки права: правото на самоопределяне, правото на защита на живота и съществуването на личното и неприкосновено пространство на индивида. Те могат да бъдат възприети и като базата, въз основа на която се формира защитата на човешките права в биомедицината. Човешките права и биоправото могат да се разгледат като конкретна реализация на необходимата защита на личното пространство на хората, която се изисква именно в резултат на технологичното развитие в биомедицината²⁸.

Основният закон, който е от значение при бъдещо функциониращо и интегрирано 3D биопринтиране, е ЗТОТК. Точно в законите, имащи отношение към биомедицината, най-ясно се вижда връзката между биотехнологии, биоетика и биоправо.

ЗТОТК съдържа седем глави, 46 члена и допълнителни разпоредби. Ще бъдат разгледани само няколко члена и как те биха се променили, ако 3D биопринтиране се превърне в работеща биотехнология.

Чл. 4, ал. 2 гласи, че трансплантации се извършват само тогава, когато всички други методи на лечение са се оказали по-малко ефективни или не могат да бъдат приложени²⁹.

Чл. 5. и чл. 6 бяха накратко коментирани по-горе, както и частично глава трета.

Чл. 7 разпорежда, че органи, тъкани и клетки, които не могат да се използват за трансплантации по медицински причини, могат да се предоставят за други лечебни, диагностични и научно-медицински цели при спазване на конкретни условия и ред, определени с наредба от министъра на здравеопазването³⁰.

Чл. 10а, ал. 3 Националната публична донорна банка има за цел да осигурява стволови клетки и костен мозък в национален мащаб за трансплантация на лица, страдащи от заболявания, при които други методи на лечение са по-малко ефективни или не са приложими³¹.

Чл. 12, ал. 1 постановява, че при трансплантации към Министерски съвет винаги се създава Етична комисия³².

Ако 3D биопринтирането се превърне в предпочитан вид персонализирана медицина и при достатъчно добри финансови или социални възможности, в бъдеще хората ще могат да си присаждат 3D биопринтирани органи от собствени клетки с профилактични цели, да не се страхуват от малигнени заболявания или травми. Това етично ли ще бъде и доколко вместо да се елиминират неравенства в здравеопазването, ще се създават нови такива? Отговорите на пръв поглед са ясни, но с времето и вариращите социални виждания и необходимости те могат да се променят. От спешна и неотложна нужда трансплантациите могат да се превърнат в ежедневие и даденост, а това няма как да не се отрази на обществото, морала и човешката същност. С това чл. 4, ал. 2 ще има нужда от сериозни изменения и допълнения или дори пренаписване на част от съответната глава в ЗТОТК.

Тъкани и органи, необходими за лечебни, диагностични и научно-медицински цели, могат да се превърнат в етичен биопринтиран продукт при правилно използване на 3D биопринтирането като биотехнология. Едно по-смело предположение е, че донорството на клетки за 3D биопринтиране и научни изследвания може да замести традиционното донорство, а черният пазар на органи да се превърне в черен пазар на услуги. Тези потенциални промени и резултати налагат изменения и допълнения както на чл. 5, чл. 6, чл. 7 и чл. 10а, така и на целия ЗТОТК и редица други закони.

След като бяха разгледани същността и връзките между 3D биопринтиране, предразсъдъци, биоетика и биоправо, могат да се направят няколко обобщения. 3D биопринтирането е технология, която има сериозен потенциал да промени света в близкото бъдеще, безспорно водейки до промени в биомедицинската и социалната сфера, в биоетиката и биоправото, във вижданията и отношенията спрямо животоспасяващите технологии, човешката суета и желание за различност, както и до нови видове престъпления. Предразсъдъците спрямо нея и биотехнологиите като цяло представляват проблем, тъй като създават негативни убеждения и отношения към тях, което на свой ред може значително да забави развитието на медицината. Справянето с тях изисква работа от всички страни – по-добра образованост и познания относно различните видове биотехнологии, толерантност спрямо нови идеи, разсейване на погрешните представи в обществото и др. В същото време мнителността и дори страха, които предразсъдъците предизвикват, могат да се окажат по неочакван начин онзи инструмент, който подтиква хората да се подготвят за всевъзможни бъдещи промени, тъй като подготовката за бъдещето започва от настоящето, а обезпечаването и обезопасяването на личността и личното пространство са непреходни човешки приоритети.

 

Заключение

От всичко казано по-горе може да се направи заключението, че 3D биопринтирането може да има колкото добри, толкова и лоши последствия. Предположенията за вторите са основен източник на страхове и предразсъдъци спрямо биотехнологията. Разковничето е фактът, че за момента всичко е по-скоро в сферата на предположенията и човешкото въображение. Въображението участва както в създаването на несъществуващи досега неща, така и в предвиждането на бъдещето. Въпросът е в каква посока се насочва въображението в своите предвиждания – към истинска утопия или към дистопия.

Преди да се стигне до дистопични научно-фантастични сценарии трябва да измине доста дълъг период от време, в който да не се вземат никакви мерки срещу негативите на 3D биопринтирането като биотехнология. Един от начините за предотвратяване на етично и законово неприемливи действия е запазването и приоритизирането на етичните комисии, както и създаването на необходимите биозаконови и биоетични предпазни мерки, норми и регулации (нови закони, прибавяне на изменения и допълнения към съществуващи закони, декларации или конвенции и др.), тъй като 3D биопринтирането като технология вече съществува и само предстои да се усъвършенства и все повече да навлиза в биомедицинското ежедневие. Само своевременните човешки действия и избори могат да предотвратят превръщането на едно животоспасяващо чудо в оръжие и проклятие.

 

Бележки под линия: