Биоправо – за пръв път в България!

Интегративна биоетика

С радост бих искал да съобщя, че от следващата академична и учебна година: 2011 – 2012 г. в СУ "Св. Климент Охридски" страртира нова магистърска програма с наименование "Интегративна биоетика". Тя е отворена за всички, завършили психология, философия, социология, право, теология, културология, медицина, биология, които проявяват интерес към комплексните въпроси на биоетиката, поставяни все по-често и с все по-голяма тежест в нашето професионално и лично ежедневие.

След 3 семестъра редовно обучение и защита на дипломна работа студентите получават професионална квалификация "Магистър по философия (Интегративна биоетика)".

Хубавата новина е, че за специалността има обявени 7 места държавна поръчка, които предлагат изключително привлекателни финансови условия за участие в магистърската програма.

За обявяването на програмата в настоящия й вид дължим много на гл. ас. д-р Валентина Кънева, която отдаде своя труд, тя да стане реалност. Програмата е една от най-модерните в Европа и включва учебни дисциплини като:

– философия на природата;

– философия на антропологията;

– въведение в биоетиката;

– етика и биотехнологии;

– репродуктивна етика;

– етика на вземане на решения

– "оптимиране" на човешките способности;

– справедливост и солидарност в медицината;

– медицинско право.

Относно съдържанието на понятието „интегративна биоетика“ ще цитирам следното определение: "философска дисциплина, далеч отвъд само медицинската етика, в която си пробива път нашата рефлексия и чувствителност по проблемите на живота и оцеляването на човечеството". И още: "философска дисциплина, интегрираща различни научни и културни перспективи в общ смислов хоризонт". 🙂

Биоправо

Една от задължителните дисциплини, която за пръв път ще се преподава в български университет, е курсът по "Биоправо".

И тъй като имам честа този курс да ми бъде възложен за разработване и преподаване, бих искал предварително да отговоря на най-важния въпрос:

Какво изучава биоправото?

Биоправото се определя едновременно като право на биологията и биология на правото. Липсата на ясни резултати при търсене в интернет на дефиниция за „biolaw“ свидетелства за обстоятелството, че биоправото е една малко развита област в правната наука, чиито функции и задачи най-често се изместват от философски, етични и деонтологични науки.

Биоправото изучава правната уредба на следните категории обществени отношения:

а) обществените отношения, възникващи във връзка с използването на биологичните ресурси от човека. Тук се включват въпросите относно:

– правото на природоползване, правната защита на биоразнообразието и на съществуващите в природата екосистеми. Тази част от учебната дисциплина "Биоправо" разглежда правния статут на природните ресурси и начините за тяхното използване, идеята за "космическо" (наднационално) право на собственост, както и конкретния въпрос може ли в условията на градса климатизация (покриване на града със "слънчев чадър", който да предотвратява неконтролируемото нарастване на температурата) да "бутилираме" слънчева светлина и в качеството си на концессионер да я продаваме, подобно на минералната вода?

– „правата“ на животните, включително юридическото понятие за живот, правната регулация на медицинските опити с животни, на ксенотрансплантацята. Тук се разглежда биологична основа на правосубектността, като се разграничава "правото на живот" на отделен биологичен екземпляр от "правото на съществуване" на биологичния вид като цяло;

– правния режим на генно модифицирани организми (право на генетична неприкосновеност на биологичните видове) и т. нар. суперхрани и франкенхрани. Разглеждат се предвидените в правото механизми за справяне с опасността от загуба на контрол върху "верижни" генетечни модификации, както и понятието за изкуствена "антропоцентрична" еволюция еволюция, при която човечеството практикува "икономика на околната среда" – подбор и усъвършенстване на тези (био)елементи от природата, които са "полезни" за хората и се притежават от частни "патентопритежатели". Какво всъщност превръща домата в Супердомат?

– правната защита по т. нар. биопатенти, включително претенции за „патентоване“ на генно модифицирани растения или хибриди, на нови форми на синтетично изменен или създаден живот. Обсъжда се въпросът трябва ли на всяка цена да се стимулира развитието на науката? Трябва ли всичко, което може да бъде изобретено, да бъде изобретено? Положителният отговор и на двата въпроса е известен като сциентизъм: какво е добро или лошо се определя единствено и само в и от самата наука! В този смисъл развитието на науката винаги е добро. На противоположното мнение е идеята за т. нар. (био) етика (право) на ограниченията. Тя изисква от обществото чрез своите оторизирани представители – съответните държавни органи, конкретно да преценява кои от предоставяните от науката възможности следва да бъдат реализирани и кои – не;

– правният режим на биостимулантите, наркотичните вещества и различните видове допинг, включително идеята за геннетично модифицирани спортисти;

– правна уредба на биотехнологиите, включително постижения на органичната архитектура (вж. също експерименталната архитектура), синтетичната биология, бионанотехнологиите, киборзите, компютърни технологии, използващи биологични компоненти и пр. Тук се включват и предизвикателствата пред уредбата на изкуствения "живот": "права и задължения" на интелигентните агенти и автономните компютърни системи, които все по-често взаимодействат с хората – сключват правни сделки с тях, стават част от телата им (технологични биоимпланти), дори "кандидатстват" за техни брачни партньори (вече има подобни "заявки" към правото – да се допусне брак със синтетичен интелигентен агент!).

б) обществените отношения, възникващи във връзка с особеностите и динамиката на биологичната природа на човека като субект на правото. Тук се включва правната уредба на:

– юридическото начало (зачеване, бременност, раждане) и юридическият край (видовете юридическа смърт, изкуственото поддържане на живота, правото на живот и правото на смърт, евтаназията, криогенизация, послесмъртно и "предсмъртно" донорство) на биологичния живот на човека;

– правен статут на човешкия ембрион, включително конфликтът "право на живот на заченатия" – "право на телесна автономия на бременната жена", правна регулация на правото на аборт и на ограниченията на бременната жена, включително при заместващо майчинство;

– правните въпроси на генетиката и клонирането: правното понятие за генетична неприкосновеност и свързаната с него идея за "генетично погребение", правната допустимост и ограниченията при извършването на експерименти, т. нар. епигенетична отговорност и пр.;

– претенциите за притежаване и възможностите за разпореждане с човешкото тяло (казусът "Мур"), включително информираното съгласие за лечение, донорството между живи. Разглежда се и правната уредба на извършването на телесни модификации: скарификация, "естетическо" осакатяване, "оживотяване", поставяне на "подкожни" инпланти – рога, дъбни протези и пр., извършването на козметични операции за промяна (феминизация) на лицето, за скъсяване на краката, за промяна на биологичния и юридическия пол; законовите граници на биологично самоусъвършенстване, новите възможности за извършване на правно валидни волеизявления, за подмяна на тяло (екзотялото).  Изследва се и правната уредба на голотата на човешкото тяло и на сделките с предмет живо човешко тяло (включително проявите на пазарния фундаментализъм в биоправото), както  допустимите действия с мъртвото човешко тяло – различните форми на погребение, пластинацията и пр.

Цели на курса

Основната цел на курса по Биоправо е да представи юридическите отговори на редица въпроси, поставяни от модерната наука, съдържащи се в българското национално законодателство и в правото на европейските общности. Новите постижения и новите възможности стават причина за множество нови публични дискусии. Поставяните при тези дискусии въпроси изискват ясни и приложими решения. Нови правни идеи имат своя шанс да се приложат на практика. Именно тези нови идеи ще бъдат във фокуса на учебния курс „Биоправо“.

Конкретните цели на учебния курс са следните:

– да се установи връзката и взаимодействието между учебните дисциплини „Биоправо“, „Екологично право“ и „Медицинско право“;

– да се представи правната защита на природните ресурси и възможните форми на собственост върху тях;

– да се дискутира правната уредба на клонирането, смяната на пола, признаването на субективни права в полза на животните;

– да се анализират основните въпроси на биотехнологиите, включително биоинформационното право и интелигентните софтуерни програми (компютърни биоагенти);

– да се посочи значението и същността на информираното съгласие като основа на всяка медицинска интервенция;

– да се проучи правната уредба на някои специфични форми на медицинска интервенция, сред които: трансплантацията, асистираната репродукция, абортът и пр.

Началото на едно полезно взаимодействие

За ценността от включването на дисциплините „Биоправо“ като задължителна дисциплина през II- ри, както и на учебната дисциплина „Медицинско право“ – като избираем курс през III-ти, свидетелства и следният цитат от наскоро излязлата книга на Албърт Джонсън „Раждането на биоетиката“, ИК „Критика и хуманизъм“, 2011, с. 517: „Вярно е, че биоетиците твърде често превеждат правните решения на езика на етичните аргументи. Те често пропускат да отчетат локалната валидност на тези решения и да забележат разликата между правното понятие за лична неприкосновеност и философското разбиране за личностна автономия. В същото време изглежда, че благодарение на биоетиката съдиите са усвоили известни философски и теологични идеи. В своите становища те често споменават колко е важно да разглеждаме въпросите за живота и смъртта в една по-широка перспектива, надхвърляща гледната точка на правото. Най-добрите им решения, дори когато са вложени в границите на съответната правна рамка, често демонстрират усилията им да се съобразят с тази по-широка перспектива“.

Именно тази по-широка перспектива, позволяваща активно взаимодействие между философските науки и правната наука, може да бъде открита в структурата и в учебния план на магистърската програма „Интегративна биоетика“.