(доклад, представен на Единадесета национална конференция по биоетика и биоправо (2023) на тема „ЧОВЕК И ПРИРОДА“)
автор: Добрин Добрев, докторант, СУ „Св. Кл. Охридски“
Статията може да бъде свалена и прочетена в pdf формат тук.
1. Въведение
В съвременния свят дигиталната трансформация и изкуствен интелект създават нови реалности, като стават катализатори на промените в обществото и взаимоотношенията между хората. Технологичният прогрес има голям потенциал да допринесе за икономическия растеж и подобряване на качеството на живот, като предоставя нови възможности в области като медицината, образованието и бизнеса.
В епохата на технологичната революция дигиталната трансформация и развитието на изкуствения интелект (ИИ) играят ключова роля в определянето на обществото и живота на индивида. С развитието на генеративни ИИ продукти като ChatGPT, Stable Diffusion, DALL-E 2, Midjourney, а също и със състезанието между много компании като Google и Open AI, обществата по света интензивно обсъждат последиците от този технологичен напредък. Въпреки че се наблюдава определен ентусиазъм, се появяват и опасения, което подчертава необходимостта от систематично проучване на влиянието на ИИ върху обществото.
Въздействието на дигиталната трансформация и изкуствения интелект в частност не е единствено положително. То води след себе си и различни предизвикателства и промени в обществото и организациите, като поставя нови етични въпроси и изисква промяна в управленските и образователни модели. Психологическите аспекти на въздействието на технологиите също са от съществено значение, като влиянието им върху човешката психика може да бъде значително.
Статията представлява теоретичен обзор, който преглежда приложенията и развитието на ИИ, с фокус върху необходимостта от етични правила и норми. За тази цел са използвани различни източници като книги, статии и документи от бизнес и обществени организации. Този научен доклад ще проучи влиянието на дигиталната трансформация и изкуствения интелект върху обществото, организациите, социалните отношения и образованието. Ще се фокусираме върху анализа на положителните възможности, предизвикателствата, сложните проблеми и етичните въпроси, които възникват в резултат на този технологичен напредък. Очертани са бъдещите перспективи и тенденции, които могат да оформят по-нататъшното развитие на обществото в ерата на изкуствения интелект и високите технологии.
2. Теоретичен обзор
2.1. Дефиниция на Изкуствен интелект (ИИ)
Изкуственият интелект (ИИ) може да се определи от няколко гледни точки: като симулирана структура, подобна на човешкия мозък, като поведение, базирано на агент, без да е необходимо да се включва подобен на човешкия мозък в уравнението (това определение за ИИ предполага взаимодействие на агента с околната среда при зададени входни сигнали, вътрешни състояния и изходни действия за времеви серии от такива взаимодействия); като изискване за способност за решаване на сложни проблеми; като набор от обективни функции, които прехвърлят входящия проблем в действие като учене, планиране и т.н.[1]. ЮНЕСКО разширява определението за ИИ, като включва ключови термини от областта на алгоритмичното обучение, машинното учене, дълбоко обучение, роботизирани системи или дори интернет на нещата IoT [2]. В тази статия разбираме ИИ като всички автономни и интелигентни системи и накратко обобщено като „автономен или интелигентен софтуер, когато е инсталиран в други софтуерни и/или хардуерни системи, които са в състояние да упражняват самостоятелно разсъждение, вземане на решения, формиране на намерения и мотивационни умения в съответствие със самостоятелно определени принципи“ (IEEE, 2018), което е в съответствие с развиващата се наука по отношение на оценката на благосъстоянието като резултат от ИИ[3].
2.2. ИИ и благосъстояние
При оценката на системите с изкуствен интелект е важно да се вземе предвид тяхното въздействие върху благосъстоянието на хората. Автоматизирането на задачи, които традиционно са били запазени за хората, може да има както положителни, така и отрицателни последици. Благополучието е полезен инструмент за оценка на въздействието на системите с ИИ; за да се обхванат тези въздействия, може да се използва обективът на оценката на въздействието върху благополучието. Благосъстоянието е термин, използван за описание на различни положителни резултати в човешкия живот. A цялостно определение на благосъстоянието признава неговата многоизмерност според Саймънс и Болдуин [4]. Съществуващите рамки и инструменти за благосъстоянието предоставят полезна отправна точка за оценка на неговото въздействие, тъй като разглеждат както обективни, така и субективни показатели и обхващат трите измерения на благосъстоянието. В тази статия се разглеждат аспектите на щастието, чувствата и удовлетвореността от живота. Условията на живот се оценяват, като се използва индексът на ОИСР за по-добър живот (OECD) [5] и изследванията на Шиф и Айеш[6].
2.3. Приложение на ИИ в обществото и бизнеса
Изкуственият интелект (ИИ) се определя като област от информационни технологии, които имат за цел да създадат системи, способни да извършват задачи, изискващи човешка интелигентност. Тези системи използват различни методи и техники, включително машинно самообучение, невронни мрежи, експертни системи и други. Изследвания показват, че ИИ има широк спектър от приложения в различни области, като здравеопазването, автомобилната промишленост, финансите, образованието и други[7]. Според изследване от Световната банка внедряването на изкуствен интелект води до икономически растеж. Проучванията също така показват, че технологичната трансформация има различно въздействие върху различните слоеве на обществото. Въвеждането на изкуствения интелект през последните 5 години е нараснало с 62%, като това е довело до 15% икономически растеж, показват статистиките от Световната банка[8]. Промените, които настъпват, са неизбежни и влияят на всяка сфера на обществения живот – образование, здравеопазване, наука, бизнес – и е важно ИИ да се изследва и развива.
2.4. Положителни ефекти от ИИ
Системите с изкуствен интелект имат огромен потенциал да подобрят различни аспекти на човешкия живот. Разпространението на ИИ при постигането на целите за устойчиво развитие изглежда естествено продължение и развитие на науката и техниката, когато се обмисля внедряването на ИИ в полза на човечеството в многообразието от еко-социално-културни среди. Възможността за разгръщане на ИИ за решаване на сложни проблеми, пред които е изправено човечеството, включително за справяне с екологичните предизвикателства, е още по-привлекателна, като се има предвид неговата ефективност при изпълнението на сложни задачи, изискващи анализ на огромни количества входни данни[2]. ИИ технологиите са използвани в различни контексти за повишаване на качеството на живот, включително чрез интелигентни домашни устройства[9]. ИИ се внедрява за бързо развитие на медицинските изследвания и се прилага в много области на медицината, включително диагностика на кожни заболявания или решения за индивидуални медикаменти за лечение на рак[10]. По отношение на нашия онлайн живот ИИ може да се обучава в социалните данни от медиите, за да прогнозира кои хора може да страдат от психично разстройство и се нуждаят от помощ точно навреме, за да се предотврати по-нататъшното влошаване на техните симптоми[11]. Системите с изкуствен интелект могат да бъдат използвани за разпознаване на фалшиви новини и мистификации или да се борят срещу манипулирането на информацията[12].
2.5. Негативни ефекти от ИИ
Нарастващата автономност на системите с изкуствен интелект означава липса на пряк контрол върху различните автоматизирани процеси, които могат да допринесат за вероятността от негативни непредвидени последици, съпътстващи намеренията за положително въздействие в изследванията на Прингъл и Майкъл[13]. Потенциално негативно влияние на ИИ е класифицирано в таксономията на Скот и Ямполски[14]. Те разделят широки категории на потенциалните вреди според философските дисциплини на феноменологични, етиологични и онтологични рискове. Тъй като основната перспектива, използвана в тази статия, е тази на благосъстоянието, по отношение на негативните последици фокусът е върху тези произтичащи от феноменологични и етиологични рискове, свързани с пренебрегване. Феноменологичните се отнасят до въпроса „какво“, ментални – например загуба на доверие поради разкриване на грешна или фалшива информация. Социалните, като промяна в междуличностното поведение и общуване, културните – свързани с нови социални тенденции или норми. В сценариите от реалния живот всички тези до?мини на отрицателни последици могат да бъдат взаимосвързани или несвързани предвид конкретния контекст в изследванията на Ренда, Аройо и колектив[12].
Данни от Американско психологическа асоциация от 2020 показват, че постоянната употреба на технологии може да доведе до сериозно нарастване на равнището на стрес, намалена концентрация и дори до поява на Синдром на дефицита на вниманието. Според изследване на АПА от 2020, 42% от работещите отчитат увеличение на стреса, свързано с използването на технологии [15]. Според доклад на Националния институт за здравеоппазване на САЩ технологичният стрес се е увеличил от 9 до 20%[16].
3. Практическо приложение на ИИ
„Когато атомите се срещат с битовете“ на Аксечър предлага цялостен анализ на текущите тенденции в областта на технологиите заедно с прогнози за бъдещето. Основният акцент се отнася до сливането на цифровата и физическата реалности. В доклада се подчертава необходимостта от нова технологична стратегия, която да включва не само управлението на информационните технологии и контрола на физическите системи, но и интегрирането на физическите науки и цифровите технологии. Една от областите, където тази нова реалност дава предимства, е в здравеопазването. С помощта на моделите за обучение, болници от целия свят вече могат да работят заедно за споделяне на цифрови данни от физическата информация, като улесняват ИИ предикции. Отчетът подчертава също важността на прозрачността в споделянето на данни. Важен акцент в документа е потенциалът на AI генерализацията. Той подчертава, че AI трябва да бъде проектиран с по-хуманен подход и трябва да бъде отворен и обясним. Бизнесът трябва да насърчи нова вълна на цифрово-физическа конвергенция, за да се постигнат нови възможности. Въпреки че това е предизвикателство, организациите трябва да продължат да влагат в иновативното бъдеще на науко-техниката и да постигнат значим напредък, особено в сянката на икономическата несигурност и пандемията COVID-19[17].
ИИ има потенциала да трансформира системите за управление на вътрешното знание. Неговите впечатляващи способности за обработка на естествен език могат да позволят на служителите да получават достъп до съхранено вътрешно знание чрез формулиране на заявки по същия начин, по който би можел да говори с човек. Генеративният изкуствен интелект може също да се ангажира в диалог с хора, като позволява на екипите бързо да получават съответната информация, позволявайки им бързо да вземат по-информирани решения и да разработват ефективни стратегии. В областта на маркетинга и продажбите генеративният изкуствен интелект може да помогне за събирането на тенденции на пазара и информация за клиентите от множество неструктурирани източници на данни (например социални медии, новини, изследвания, информация за продукти и обратна връзка от клиентите). Това може да позволи на специалистите по маркетинг и продажби да изготвят ефективни и целенасочени комуникации за маркетинг и продажби, като им спестява значително количество време и ресурси. Освен това ИИ може да предложи взаимодействия с клиентите, което може да подобри преживяването на клиентите и да подобри ефективността на обслужването на клиенти. Генеративният изкуствен интелект има потенциала да внесе революционни промени в различните сфери на бизнеса и обществения живот. Той може да предостави ефективен достъп до информация, да подобри преживяването на клиентите и да оптимизира производителността на работните процеси, освобождавайки време за хората да се фокусират върху креативни и продуктивни дейности, оставяйки рутинните дейности на ИИ. Въпреки това е важно да се обърне внимание, за да се избегне рискът от намаляване на качеството на работата и да се убедим, че генеративният изкуствен интелект се използва за подпомагане, а не замяна на човешката креативност и експертност според доклад на Маккинзи (McKinsey&Co.)[18].
4. Етични норми за AI
Бързото навлизане на ИИ в бизнеса и живота, както и сериозните промени, които внася, ясно очертват необходимостта от етични норми, насоки и хуманен подход в развитието на ИИ.
Препоръките на ЮНЕСКО за етика на изкуствен интелект са глобален нормативен инструмент, който има за цел да уточни не само стойностите и принципите, но и да гарантира тяхната практическа реализация, чрез конкретни препоръки за политики, със силно внимание към включването на равенство и защитата на околната среда и екосистемите. Документът подчертава бързото развитие на технологиите на изкуствения интелект и как това предизвиква етични предизвикателства в тяхната имплементация и управление, както и в зачитането и защитата на културното многообразие. Той подчертава, че е нужно да се засили глобалното сътрудничество и солидарност, включително чрез мултилатерализма, за да се улесни честният достъп до технологиите на изкуствения интелект и да се отговори на предизвикателствата, които те представят за многообразието на културите и етичните системи, за да се намали потенциалното злоупотребяване, за да се реализира пълният им потенциал, особено в областта на развитието, и за да се гарантира, че националните стратегии за изкуствен интелект са насочени от етични принципи. Препоръките включват 11 области на действие: етичната оценка на влиянието, етичното управление, развитие, международно сътрудничество, полове, култура, образование, научни изследвания, комуникация и информация, икономика, труд, здраве и социално благополучие. Документът предоставя насоки за мониторинг и оценка, както и за използване и прилагане на препоръките.
Препоръчва се държавите, които членуват в организацията, да прилагат по доброволен принцип положенията на тази препоръка, като предприемат подходящи мерки, включително каквито и да бъдат законодателни или други мерки, за да дадат ефект в рамките на тяхното законодателство на принципите и нормите на препоръките в съответствие с международното право, включително международното право на правата на човека. Документът също препоръчва държавите да включат всички заинтересовани страни, включително бизнес и обществени организации, за да се гарантира тяхната роля в прилагането на тези препоръки. Препоръките на ЮНЕСКО за етика на изкуствен интелект представляват обхватен глобален нормативен инструмент, който да насочва развитието на технологиите на изкуствения интелект и гарантира тяхното етично управление. Документът подчертава важността на глобалното сътрудничество и солидарност, както и на принципите на многообразие, включеност и защитата на околната среда и екосистемите[19].
Статията разглежда въздействието на изкуствения интелект и дигиталната трансформация върху различни аспекти на съвременното общество. Подчертават се както потенциалните положителни възможности за икономически и социален напредък, така и предизвикателствата и рисковете, свързани с технологичния напредък. Важно е да се подчертае значението на разработването и прилагането на етични норми и правила, които да регулират използването на тези нови технологии и да осигурят защита на правата и благосъстоянието на индивидите.
За да се разбере по-добре въздействието на технологичния напредък, е необходимо провеждане на допълнителни и по-дълбоки изследвания за различните аспекти на социалните, икономическите и психологическите ефекти от изкуствения интелект и дигиталната трансформация. Тези изследвания могат да послужат като основа за разработването на подходящи стратегии и механизми за управление на технологичния напредък, които да гарантират устойчивото развитие на обществото и благосъстоянието на неговите граждани. Следващите стъпки включват също така активно участие на обществото и различните заинтересовани страни в диалог и вземането на решения, които да осигурят етично и отговорно използване на технологиите в ерата на изкуствения интелект и високите технологии.
Библиография
1. Wang, P. On defining artificial intelligence. Journal of Artificial General Intelligence, 2019, 1–37. https://doi.org/10.2478/jagi-2019-0002
2. UNESCO. Recommendation on Ethics of Artificial Intelligence”,2021
https://unesdoc.org/ark:/48223/pf0000373434
3. Havrda, M., & Rakova, B. Enhanced well-being assessment as basis for the practical implementation of ethical and rights-based normative principles for AI. 2020 IEEE International Conference on Systems, Man and Cybernetics (SMC) (2754–2761). https://doi.org/10.1109/SMC42975.2020.9283137
4. Simons, G., & Baldwin, D. S. A critical review of the definition of ‘wellbeing’ for doctors and their patients in a post Covid-19 era, 00207640211032259 International Journal of Social Psychiatry,2021. https://doi.org/10.1177/00207640211032259
5. OECD, “Executive summary”, in How’s Life? 2020: Measuring Well-being, OECD Publishing, Paris,2020. https://doi.org/10.1787/ea714361-en
6. Schiff, D., Ayesh, A., Musikanski, L., & Havens, J. C. (2020). IEEE 7010: A new standard for assessing the well-being implications of artificial intelligence. 2020 IEEE international conference on systems, man, and cybernetics (SMC) (pp. 2746–2753).
https://doi.org/10.1109/SMC42975.2020.9283454
7. Accenture. Technology vision full report, 2023.
8. “World Bank. Generative Artificial Intelligence. Emerging Technologies Curation Series; No.5. Washington, DC: World Bank, 2023. http://hdl.handle.net/10986/39959
9. Yang, H., Lee, W., & Lee, H. IoT smart home adoption: the importance of proper level automation. Journal of Sensors, 2018, 1–11. https://doi.org/10.1155/2018/6464036
10. Benaich, N. & Hogarth, I. (2021). State of AI report 2021. https://www.stateof.ai
11. De Choudhury, M., Counts, S., & Horvitz, E. (2013). Social media as a measurement tool of depression in populations. Proceedings of the 5th Ann
12. Renda, A., Arroyo, J., Fanni, R., Laurer, M., Sipiczki, A., Yeung, T. (Centre for European Policy Studies, C. E. P. S.), et al. Study to Support an Impact Assessment of Regulatory Requirements for Artificial Intelligence in Europe: Final Report (D5).
European Commission, 2021.
13. Pringle, R., Michael, K., & Michael, M. G.Unintended consequences of living with AI: The paradox of technological potential? Part II [Guest Editorial]. IEEE Technology and Society Magazine, 2016, 17–21. https://doi.org/10.1109/MTS.2016.2632978
14. Scott, P. J., & Yampolskiy, R. V. Classification schemas for artificial intelligence failures. Delphi, 2019, 2(4), 186–199. https://doi.org/10.21552/delphi/2019/4/8
15. APA. Stress in America 2020: A National Mental Health Crisis. 2022. https://www.apa.org/news/press/releases/stress/2020/sia-mental-health-crisis.pdf
16. Wrede SJS, Claassen K, Rodil Dos Anjos D, Kettschau JP, Broding HC. Impact of digital stress on negative emotions and physical complaints in the home office: a follow up study. Health Psychol Behav Med. 2023 Oct 7;11(1):2263068.
doi: 10.1080/21642850.2023.2263068
17. Accenture. The economic potential of generative AI When atoms meet bits. the foundations of our new reality. https://www.accenture.com/content/dam/accenture/final/accenture-com/a-com-custom-component/iconic/document/Accenture-Technology-Vision-2023-Full-Report.pdf
18. McKinsey Digital. The economic potential of generative AI. McKinsey&Co., 2023. https://www.mckinsey.com/capabilities/mckinsey-digital/our-insights/the-economic-potential-of-generative-ai-the-next-productivity-frontier#business-value
19. UNESCO. Recommendation on the Ethics of Artificial Intelligence. Unesdoc.unesco.org. 2022. https://unesdoc.unesco.org/ark:/48223/pf0000381137
20. Харизанова, О., Мавродиева, И., Кавръкова-Георгиева, С., Николов, Н. Благополучие в дигиталния свят. София: Унив. изд. “Св. Климент Охридски”, 2017.
21. Montag, C., Nakov, P., and Ali, R. Considering the impact framework to understand the AI-well-being-complex from an interdisciplinary perspective. Telematics and Informatics Reports,Volume 13, March 2024, 100112.
