(в отговор на статията "Генно модифициран спорт!")
Оказва се, че генетичния код в ДНК молекулите не е единственият начин за предаване на генетична информация. Влияние оказва и средата на развити на организма. Без дори да осъзнава, с ежедневните си дейности, човек препрограмира активността на своите гени. Околната среда и всички дразнители дават качествени изменения в организма, като променят синтеза на протеин в тялото, давайки отражение и на наследствения материал прехвърлен при деленето на клетките. Т. е. с начина си на живот ние променяме активността нашите гени. Ранното съобразяване на тези влияния върху организма на спортиста (понякога дори няколко поколения преди него), би предопределило неговия спортен успех и то само чрез елиминация на вредоносните фактори. Това ще да доведе и до отпадането на необходимостта от стимулиране чрез препарати, чието действие е мимолетно, а страничните ефекти – нежелани.
Епигенетика
От гръцки „επi” – над, извън – наука за наследяването на промени в генома или клетъчния фенотип в резултат на изменения извън осъществяващите се на ДНК ниво, т.е наука за активация на гените. Представена е за първи път през 1942 година от Конрад Уодингтън.
Изследвания на епигенетиката от последните години представят нов вид активни агенти – епигенетични катализатори (биохимични съединения, които са прикачени към наследствения материал), които реагират на влияния отвън, като интензитета и характера на проявление на външните фактори предопределя и самите изменения, които биха могли да настъпят. Действащи като „превключватели” те активизират дейността на хормоните отговорни за различни функции на тялото. Образуват се епигенетични добавки (тагове), които след определена модификация водят до комбинации, които да променят архитектурата на някои съставки на ДНК. Същата тази епигенетична промяна може да се наследи.
Майката
Още в ембрионален стадий, поведението на майката оказва влияние във формирането на определени хормони в плода. Изследвания сочат, че стресът при бременността доказано увеличава наличието на хормони на стреса и при децата. Същите по-често страдат от психически разстройства. Проф. Ренато Паро открива, че температурата в която се развива ембриона, води до трайни изменения в плода, които се наследяват от следващите поколения – пигментация и еластичност на кожата, цвят на косата. Приемът на храна, алкохол, кофеин, диетите, физическото натоварване също влияят върху генетичната групировка. Диети богати на метил-съдържащи компоненти могат да стимулират епигенетичните процеси още в началото на тяхното развитие при плода. Така може да се контролира появата и трайността на тези фактори при бъдещите спортисти. Възможността да се „отглеждат” спортисти още от зачеване, далеч не противоречи нито на медицинския морал, нито на спортната етика. Напротив, ще стимулира създаването на благоприятна среда за раждането и израстването на добри атлети, които биха притежавали същите (само че вродени, или поне естествено придобити) качества, като тези, приемащи стимуланти.
Бащата
Начинът на живот на бащите ни също рефлектира върху репродуктивните им органи, като вредните навици могат да дадат отражение и на децата. Маркус Пембри – английски генетик, доказва, че колкото по-рано започват да пушат бащите, толко по-застрашени от затлъстяване са децата им. Злоупотребата с алкохол пък прави наследниците по-несигурни, затворени и със склонност да развият шизофрения на по-късен етап от живота си. Родените в по-благоприятна семейна среда деца, израстват като по-уравновесени личности и са с по-стабилна и неподатлива на заболявания имунна система.
Бабите и дядовците
Възможно е, „програмирането” на атлетите да започне не само от ембрионален стадий, а още от техните баби и дядовци. Чрез способността да се наследяват качествените изменения от предходните поколения се дава устойчивост и на новосъздадените гени. Първоначална модификация при прародителите, може да намери проявления при нашите родители и да се установи като трайна проява при нас. Това би дало нов смисъл на изразът „n-то поколение спортист”. Изследвания показват, че храната приемана от бабите и дядовците, може да се повиши риска от диабет и инфаркт при внуците им. Здравословният живот, разбира се, би имал съвсем позитивно влияние в перспектива при създаването на „родения спортист”.
Ежедневието
Едва 10 до 20 % от гените в една клетка са активни. Приемът на храна влияе върху активацията и деактивацията на определени гени. В зависимост от това кои гени и по кое време са активни, се проявяват и развиват различни черти на организма. Приемът на химикали и добавки чрез тялото изменя епигенома, създавайки нови условия за развитието на пост-рождените епигенетични тагове. Нискокалоричните диети, особено тези с по-малко глюкоза, помагат на клетките да живеят по-дълго. Пушенето пък увеличава риска от появата на злокачествени тумори, червеното вино влияе върху холестерола и опасността от инфаркт и инсулт. Недоспиването ускорява процесът на стареене. Сън, който е съкратен с 30-40 минути обаче, се отразява повече от благоприятно на тялото, като стимулира регенериращите му функции и забавя стареенето. Изследването на вредните и съответно полезните влияния на храните върху тялото на надгенетично ниво могат да помогнат при установяването на по-добрата кондиция на състезателите.
Ламарк и Дарвин
Според френския биолог Жан-Батист Ламарк е възможно, придобити по време на живота черти да се предават на следващото поколение, т. е. да се наблюдават еволюционни промени в рамките на поколение или две. За Чарлс Дарвин това е невъзможно, защото гените не се променят в рамките на десетки и стотици години, а много повече, тъй като това се явява резултат от адаптацията на видовете, а не на отделни индивиди. Науката дава предпочитание на теорията на Дарвин, а Ламарк бързо бива забравен. Очевидно, епигенетиката не съвпада напълно с тезите на Дарвиновата теория за еволюцията. Епигенетиката съответства повече на теорията за еволюцията на Ламарк. Въпреки това, немислимо е да се твърди, че теорията на Дарвин е грешна. Истината е, че епигенетиката просто допълва вече установения модел.
Епигенетични права
С оглед ролята на епигенетичните фактори, както за нормалното и благоприятно развитие на човешкия организъм, така и за негативното влияние върху него, възниква необходимост от правна регулация на определени дейности във връзка с ефектите от тях. Много от химикалите и токсините, които се създават след преработката на различни суровини, са с доказани епигенетични последици – пестициди, пластмаса, както и някои от металите – цинк, никел, кадмий. През 1996г., за първи път законодателството в САЩ предвижда санкции за употребата на пестициди, като потенциално негативни епигенетични агенти отразяващи се на екосистемата и човека. В обсега на регулация от различните актове попадат въздуха, водите, храната, а от скоро и разработването на медикаменти, които да поддържат висок „епигенетичен статус”.
В перспектива е възможно възникването на ново основание за съдебна защита на „епигенетичните права на гражданите”. Извън възможността за последваща защита в следствие нерегламентираната употреба на вече споменатите агенти, интересно е становището, че като „пазители на планетата за следващите поколения, трансгенеративното равенство изисква от нас превантивното решаване на възможни конфликти между поколенията.” Така може да се окаже, че поколенията след нас ще имат пълното право да потърсят правата си, за това че сме нарушили качеството на човешкия геном и епигеном и сме им гr предали в по-лошо състояние, от колкото самите ние сме гr получили.
Резултатът
Епигенетиката добавя ново измерение към съвременната картина на еволюцията. Геномът се променя бавно, чрез процесите на случайни мутации и естествен подбор. Това отнема много поколения за генетична черта, за да се превърне в обичайна за популацията. Епигенома, от друга страна, може да се променя бързо в отговор на сигналите от околната среда. И епигенетични промени могат да се случат в много хора наведнъж. Чрез епигенетичмото наследяване, някои черти на родителите да могат да преминат в бъдещите поколения. В същото време, епигенома остава гъвкав в условията на околната среда, продължават да се променя съответно на въздействието й. Епигенетичното наследство може да позволи на организма постоянно да регулира своя генна експресия, за да отговаря на околната среда без промяна в ДНК кода.
С резултатите на епигенетиката, можем да влияем на спортна съдба на атлетите също толкова успешно, колкото и с модификациите на стероидно ниво, които за кратко време стимулират атлетите, но имат неблагоприятен ефект след това. Отношението ни към тези проблеми сега, ще намери отзвук в живота на поколенията след нас, за това и познаването и разбирането им е от съществено значение.
