Казус заместващо майчинство

Кристал Кели от американския щат Кънектикът има две дъщери, но решава да стане сурогатна майка, защото спешно се нуждае от 22 000 долара. Подобни истории обикновено имат щастлив край и тя не очаква нейния случай да е по-различен – родителите ще се радват на новороденото, а Кели – на сумата, която ще получи, както и ще е доволна, че е успяла да помогне на нуждаещи се хора. Вместо това обаче казусът "Кристал Кели"се превръща в прецедент. 

Историята започва през 2011 г. Тогава 29-годишната Кели се записва в агенция за сурогатни майки. Установява контакт със семейство от Върнън, щата Кънектикът. Фамилията има три деца и отчаяно иска четвърто, но съпругата не може да го износи. Кристал Кели харесва семейството и решава да помогне. Трите им деца са заченати ин витро, като два ембриона продължават да са замразени. Лекарите ги размразяват и на 8 октомври 2011 г. са имплантирани в матката на Кели. 10 дни по-късно кръвен тест показва, че тя е бременна.В петия месец от бременността Кели си прави рутинен преглед с ултразвук, за да се увери, че бебето е здраво. Сърцето на плода обаче все не се вижда и Кели е изпратена в местна болница, която разполага с по-добра апаратура. Ултразвукът показва, че бебето има тежки увреждания на сърцето, киста в мозъка, цепнатина върху устната и на небцето. Не може да се видят нито стомахът, нито далакът на плода. През февруари 2012 г., когато научава страшната вест, сурогатната майка е бременна в 21-вата седмица. И бъдещите родители разбират, че се потвърждават най-лошите им страхове: момиченцето е с много тежки увреждания. Според лекарите бебето ще се нуждае от няколко операции на сърцето след раждането си. Бъдещите родители са категорични, че е по-хуманно заради детето да се прекрати бременността. Трите им деца са били родени преждевременно, като две от тях се наложило да останат в продължение на месеци в болницата и продължавали да имат медицински проблеми. Затова искат четвъртото им дете да не страда по този начин. Сурогатната майка обаче не е съгласна с подобно решение.

Двете страни – бъдещите родители и сурогатната майка – се оказват в безизходно положение. Лекарите предлагат да се направи амниоцентеза с надеждата, че ще могат да научат повече за състоянието му. Кели е съгласна, но според родителите "резултатите от това изследване няма да повлияят на решението да настояваме за прекратяване на бременността". Бъдещите родители са категорични, че ако Кели запази бебето, то семейството няма да приеме да бъдат вписани като законни родители на детето.

Кристал Кели обаче не иска да е майката на бебето – тя забременява, защото й трябват пари, а не защото иска да има трето дете. Тогава идва примамливото предложение на семейството, което е готово да й даде 10 000 долара, за да направи аборт. Офертата е изпитание за убежденията на Кристал Кели. Тя твърди, че по принцип е против абортите поради религиозни и морални причини, но в случая наистина са й необходими парите. Преди да реши да стане сурогатна майка, Кели губи работата си като детегледачка и единственият й приход е издръжката, която плаща бащата на двете й дъщери. След като забременява, тя започва да получава месечно по 2222 долара – издръжка за сурогатната майка, но заради споровете с родителите изплащането на тази сума спира. Затова и решимостта й да запази бебето намалява. 

На 22 февруари 2012 г., шест дни след съдбоносния ултразвук, Кели получава писмо, с което родителите й съобщават, че са си наели адвокат. "Вие сте длъжна незабавно да прекратите бременността си", пише адвокатът Дъглас Фишман. И предупреждава: "Губите ценно време." На 5 март Кели влиза в 24-тата седмица от бременността, което означава, че законно няма да може да я прекрати, информира я още юристът. Фишман й припомня, че е подписала договор, според който приема да "направи аборт в случай на тежка аномалия на плода". В договора обаче не е описана каква точно аномалия. Според Фишман Кели нарушава споразумението и ако не прекъсне бременността, то родителите ще я съдят, за да си върнат парите, които вече са й платили – около 8000 долара, плюс всички медицински разходи и средствата за адвокатски хонорари.

Кристал Кели също си наема адвокат. Майкъл ДиПремио от Кънектикът е готов да я защитава безплатно, тъй като казусът е изключително интересен от правна гледна точка. Той смята, че независимо от това, което е записано в договора, Кели не може да бъде принудена да направи аборт. ДиПремио изпраща имейл на колегата си Фишман, в който посочва, че клиентката му няма да прекъсне бременността. Двамата провеждат и телефонен разговор, от който става ясно, че родителите за пореден път са променили мнението си – решили са да упражнят законното си право да признаят детето и веднага след това да го оставят на грижите на щата Кънектикът. Според законите в този американски щат те са законните родителите и нито Кели, нито някой друг може да ги принуди да не се отказват от попечителството над детето. Кели не може да понесе мисълта, че детето ще отиде в приемно семейство.

Адвокатът й обяснява, че тя може да отиде в съда и да се бори за попечителство над детето или да бъде негов настойник. Законите в Кънектикът обаче са много ясни – генетичните родители са законните родителите, така че тя ще загуби в съда. Според ДиПремио Кристал Кели има една-единствена възможност – трябва да отиде в щат, където тя, а не генетичните родители, ще бъде смятана за законна майка на бебето. Всеки американски щат има свои закон за сурогатно майчинство. Според действащия нормативен акт в Кънектикът, например, генетичните родители – тези, които са предоставили сперматозоиди и яйцеклетка, са законните родители на бебето. Други пък не признават сурогатно майчинство и така детето законно принадлежи на жената, която го е родила.

На 11 април, в седмия месец от бременността си, Кели и нейните дъщери заминават за щата Мичигън. Адвокатът й, разбира се, уведомява за решението й защитника на бъдещите родителите. Сурогатната майка избира Мичигън не само заради закона, който я третира като законен родител на все още нероденото дете, но и защото разбира, че в местна болница са най-добрите програми в страната за лечение на деца със сърдечни заболявания. В Мичигън Кели успява да намери семейство, което иска да осинови момиченцето, което тя носи в утробата си.
Кели няма никаква връзка с биологичните родители на бебето в продължение на месец, докато през май – малко преди раждането – разбира, че са подали молба за родителски права над нероденото дете. Те искат да са законните родители на бебето и настояват имената им да фигурират в акта за раждане. В съдебната документация има зашеметяващо признание: жената не е генетичната майка – използвана е яйцеклетка от анонимен донор. Делото се превръща в заплетен правен прецедент. Адвокатите все още са в преговори кой е законен родител, когато на 25 юни 2012 г. бебето се ражда. Името на Кристал Кели е вписано в акта за раждане, а графата със сведения за бащата не е попълнена.

Три седмици по-късно двете страни успяват да постигнат извънсъдебно споразумение: бащата се съгласява да се откаже от правата си, но при условие че той и съпругата му получат разрешение да поддържат контакт с осиновителите относно здравето на бебето. Оттогава фамилията посещава момиченцето. "Те се интересуват от състоянието й", казва осиновителката, чиято име също не се споменава от етични съображения. Момиченцето е с тежки увреждания, както показват изследванията с ултразвук, направени още в Кънектикът. Бебето С. е претърпяло няколко операции, но му предстоят още, като не се знае дали ще може да ги преживее. Ако оцелее, лекарите дават едва 50% шанс да може да води сравнително нормален живот.

Избирам този случай, защото намирам, че той е много сложна плетеница от етически и правни казуси, нерешими по същество, но за това пък обговорими с изобилна правна и етическа аргументация.

Много силно съм впечатлен от асентистката теза на Розамонд Роудс. Описанието на тезата й срещнах в блестящия текст на Ина Димитрова Селективен аборт и родителски дълг. Според Роудс Съгласието да поемеш едно задължение създава правото на другия. Всички морални права възникват с поемането на задължения и всички морални задължения възникват от акта на ангажиране (Rhodes 1999:418).

Тази перфектно формулирана теза съдържа недвусмислено посланието, че правото да бъде родено едно дете то получава не от акта на зачеването си (фундаментализмът на християнската гледна точка), а с акта на поемане от страна на неговите бъдещи родители на всички задължения на родителския проект. (Ина Димитрова е разгледала с впечатляваща прецизност много подробности около обоснованите възражения срещу тезата на Роудс).  Но за мен без да е безвъпросно убедителна, тезата на Роудс е онази теоретическа парадигма, чрез която мога да обясня парадоксалното от нравствена гледна точка поведение на сурогатната майка в описания по-горе случай.

Когато тя и биологическите родители разбират колко сериозно е увреден плодът, те заемат противоположни позиции. Тя – не допуска дори мисълта за аборт. Те – настойчиво я преследват да го направи.

Поведението на сурогатната майка изобщо не се вписва в идеята за нравственост според теоретическата схема на Роудс. Тя не е родителят, който ще поеме моралното задължение да обгрижва бъдещото дете. То не е плодът, който ще получи шанс за живот, или ще му бъде отказан такъв от тази, която е негова само „утробна майка”. В този смисъл право на позиция имат само биологическите родители. Според теоретическата схема на Роудс тя няма „право” на нравствена инициатива – нравствени права може да предостави само онзи, който поема нравствени задължения.

Естествено някакви права има и сурогатната майка. Но те са права само с оглед на самата нея (да съхрани здрав организма си – наистина е по-здравословно да родиш, отколкото да абортираш). Но прави впечатление, че в описания случай тя изобщо не третира проблема в този контекст. Напротив, тя го радикализира в патоса на религиозната гледна точка. С позицията си тя предизвиква могъщото съмнение, че най-големият й проблем е проблемът с правата на детето. По-скоро фундаменталният мотив при нея са парите.

Намирам поведението на биологическите родители за напълно морално. Те, които вече имат три деца, се насочват към услугите на сурогатната майка, за да имат здраво дете. Те са преживели вече тежко здравословните проблеми на трите си деца. Нещо повече, изглежда знаят точно къде се намира източникът на проблема им, защото са прибегнали до замразяване на ембрион, за който яйцеклетката е от донор. По този начин става ясно, че само мъжът в двойката е биологически родител. С последното случаят се заплита още повече и от етическа, и от юридическа гледна точка. Те предявяват претенциите си за аборт в, така да се каже,  морално безпроблемен период (в онзи период, в който за плода все още може да се говори само като за фетус, а не като за правен субект, притежаващ правата на пациент (Стоян Ставру в интервю Докъде може да достигне науката)).

На следващия етап от развитието, събитията се преформатират от нравствени позиции в юридически казуси.

Сурогатната майка разбира от своя адвокат, че според законите на щата Кънектикът тя няма никакви права над новороденото след неговото раждане. Затова тя отива в друг щат (Мичиган), където придобива пълни права на попечителство над детето. Струва си да отбележим, че през цялото време не попечителството е основният й интерес. Усилията й да роди детето завършват с това, че му намира приемни родители. Не съм убеден, че отиването й в Мичиган, е продиктувано от желанието й да се намери най-добрата сърдечна клиника за решението на детето.

След като среща решителния отпор на сурогатната майка да направи аборт, съпружеската двойка предпирема действия да си осигури законово полагащото й се попечителство. Същинското им намерение обаче не е да се грижат за детето, а да го оставят за отглеждане на съответните социални институции в щата Кънектикът.

Това тяхно решение предизвиква „моралната” съпротива на сурогатната майка, която напуска щата Кънектикът за да отиде в щата Мичиган, според законодателството на който не се признава сурогатното майчинство – следователно сурогатната майка се третира като биологична майка.

Но в нашия случай сурогатната майка отива в Мичиган не за да си осигури попечителство и след това да тръгне по трънливата пътека на тежките изпитания за обгрижване на едно неизлечимо болно дете, а за да го предаде на приемен родител (и по всяка вероятност да си осигури остатъка от финансовото заплащане).

От юридическа гледна точка поведението й е безукорно – според законите на щата тя има правата на биологична майка и може да реши както да отглежда детето, така и да го предостави на приемна грижа. Тя избира второто.

От морална гледна точка обаче поведението й е недопустимо.  Моралът й не й позволява да абортира, но й позволява да „продава” утробата си. Позволява й да роди дете, обречено на тежки страдания. Позволява й да прехвърли страданието при отглеждане на детето на друг човек. Позволява й да прехвърли и тежките финансови усилия за това отглеждане на друг човек. 

В какво се съдържа драмата в този случай, за да не кажа трагедията в него. От една страна, изказва позиция и осъществява действия лице, което се бори за права, без да е готово да поеме задължение за да гарантира тези права. Щатът Кънектикът не третира такова поведение като законосъобразно, но щатът Мичиган, напротив, го третира за напълно законосъобразно.

От друга страна, изказва позиции и осъществява действия съпружеска двойка, която не иска да даде право на живот, защото не иска да поеме задължения да обгрижва неговата фатална проблемност. В щата Кънектикът съпружеската двойка има юридически права. В щата Мичиган – няма.

Две разбирания за моралното. Две законови системи. Едно бебе, претърпяло вече няколко операции с едва 50 % шанс за живот, и то непълноценен.

Наистина, докъде може да стигне науката? Тя е стигнала толкова далече, че може да установи с прецизност и сигурност и малки, и големи увреждания на плода. Допустимо ли е свободният човек да пренебрегва предупрежденията на науката, отишла толкова далече?

Докъде може да стигне свободата в законовите системи? Допустимо ли е разумността на правната аргументация да се изражда в безплодна и цинична казуистика (в нашия случай един от адвокатите се аргументира чрез позозоваване на предварително сключения между сурогатната майка и съпружеската двойка договор, в който, представете си, не било указано точно колко тежко трябва да е увреждането, за да влезе в сило хипотезата за аборт)?

Докъде могат да стигнат условностите на уж безусловния нравствен императив? Дали е допустимо всеки ирационален радикализъм с фанатичен верски привкус да го релативизира до такава степен, че да го заличи като закон за нравствена регулация?

 

Библиография:

1. Джонсън, А. 2011 Раждането на биоетиката. София: издателска къща – критика и хуманизъм.

2. Александрова-Янкуловска, С. 2010 Биоетика. Плевен: Издателски център МУ.

3. Стоян Ставру, Юридическото начало на човешкия живот (13 февруари 2011): https://www.challengingthelaw.com/biopravo/nachalo-na-jivota/

4. Стоян Ставру, До къде може да стигне науката (интервю) (31 март 2013): https://www.challengingthelaw.com/biopravo/do-kade-da-stigne-naukata/

 

5. Ина Димитрова, Селективен аборт и родителски дълг (април 2013) https://www.challengingthelaw.com/biopravo/selektiven-abort-1/ и https://www.challengingthelaw.com/biopravo/selektiven-abort-2/

2 Коментари

Leave a Reply to Стоян Ставру Cancel reply

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.