(доклад на конференцията “Дървото на живота”, организирана от сп. Грация, сп. Форбс и МБАЛ “Надежда” на 12.01.2014 г.)
(докладът е свързан с книгата "Видения в Кутията на Пандора. Биоправо")
Докладът разглежда историята на развитието на различните методи за асистирана репродукция през “мъжката” и “женската” гледна точка. “Полово” диференцираните термини са използвани условно (в кавички), за да обозначат една специфична интерпретация на ролята на два допълващи се фактора във всеки морален диалог. Тези фактори “по навик” са свързвани “без остатък” (т.е. по един подразбиращ се и нетърпящ модалитети начин) с позицията на мъжа и с преживяването на жената: от едната страна стои стремежът да се внесе ред (“мъжкато” начало), а от другата – желанието да разбереш различния от теб (“женското” начало). Така в едно се обединяват: разумът И сърцето!
Но това не е “полово” разделяне, а начин на интрепретиране на определени нагласи, съдържащи се в социалните регулатори, които използват пола като нормативен конструкт. “Мъжко” и “женско” е самото говорене, а не говорещият. Така една жена може да заповядва с мъжки глас, а един мъж може да говори “по женски”. Въпросът е в това кое преобладава: справедливостта или милосърдието, праведността или съчувствието?
Другият важен акцент в доклада касае ролята на правото при регулирането на бурно развиващите се биотехнологии. Каква е задачата на правото, захвърлено в подвеждащата топография на множество наклонени плоскости (slippery slopes)? Стабилизиращата роля на правото е свързана с откриването на всички “опасности за вреда” и изисква тяхното изпреварване чрез забранителни или ограничителни регулации. Правото “функционира” като мартенския заек от “Алиса в Страната на чудесата”, който има склонност да разпознава опасности във всяко ново и непознато нещо. Реакцията на правото обаче не следва да се изчерпва в някакъв неконтролируем “тик за забрана” ("рефлекс за изключване" на възможността), чрез който всяко новооткритие науката се поставя автоматично “под запрещение”. Всички опасности са неразпознати възможности, а всички възможности са минирани с опасности. В този смисъл единствено познаването им (в рамките на една “анатомия на наклонените плоскости”) е възможен ключ към тяхното балансирано уреждане. Правото трябва да оформя, а не да изключва!
Правото в постмодерния "свят на световете" – свят, в който всички съграждат сами своите светове, се нуждае не от дидактично, а от балансирано решение. Обратното би довело до неефективност и маргинализиране на правото. Абсолютната забрана при липса на ясна вреда – забраната, основана само на страх, е неприемлива за огромна част от общността. Технологиите трябва да получат своя “юридически” шанс, но само в рамките на “информирани” ограничения, които внимават за евентуалните вреди. Правото има за задача да включва новите възможности, но в контурите, очертани от знанието за техните рискове (тук е подходящ примерът с ограниченото допускане на възможността за заместващо майчинство). Правото не трябва да доминира като палач, а да предвижда като застраховател. Това е възможно само ако “мъжкото” право (правото, ориентирано към абсолютен ред – "лош закон, но закон") промени своя монологичен дискурс и допусне в разговора “женски” гласове – гласове, които са склонни да разберат желанието за семейно щастие като изискващ грижа копнеж, а не като въпрос на “репродукция” (“възпроизводство”)! И двата "легални" термина – "репродукция" и "възпроизводство", са доста подозрителни. “Възпроизводство” е “мъжки” термин, който поне в моите уши, звучи като индустриализирано производство на “семейно щастие” чрез осигурили бъдещето си гени. “Редпродукция”, от своя страна, също е “мъжки”, технически термин, който препраща към самоупражняваща се експертна власт върху интимността, към предаване на “семейното щастие” в ръцете на технолога. Преодоляването на инструменталността в “асистираната репродукция”, заложена в "легарната" лексика на института, е възможна единствено чрез балансирането на “мъжки” с “женски” реплики. Само така юридическото късогледство би отстъпило пред моралното въображение и взискането за норма би се разколебало от способността да разбереш чувствата и желанията на другите. Само така бихме влезли в ерата на “слабото” право, демонстриращо “силна” човечност.
Дали животът в Кутията на Пандора е лош или хубав, е въпрос, чиито отговори предстоят. Струва ми се, че не е случайно обстоятелството, че именно “женска” ръка отваря Кутията, с което поставя на изпитание един “мъжки” свят на реда. Пандора трудно би могла да овладее пуснатото от нея, но не и това е нейната цел. Тя не е имала цел, но е имало своето моментно желание. Никога няма да има “право на Пандора” (правото е “мъжка” склонност), но “пътят на Пандора” ще продължи – най-малкото като “женски” разговор. Търсенето на баланс при уредбата на правните институти, предложени от развитието на биотехнологиите, според мен, изисква съчетаване на реда (винаги застрашен от опасността) с надеждата (понягога ослепена за риска). Човек винаги е бил тяло (а не само “физическо ЛИЦЕ”), в което съвместно и едновременно съществуват разумът (“лицето”, което унифицира всички до един Човек, подчинен на едно Право) и сърцето (различието, което признава уникалната индивидуалност на всеки един като част от множеството хора, водени от различни желания). Достигането до тези различия и тяхното разбиране е едно от най-сериозните предизвикателства пред съвременното право. При справянето си с него, правото, което иска да оцелее, ще разчита на разнообразието в диалога.
Какъв ще е резултатът от един подобен полифоничен диалог бихме могли да разберем, но – само ако осъзнаем важността на процедурата по неговото организиране. В противен случай, рискуваме да живеем с продуктите на един произволен монолог.
Снимки от събитието могат да бъдат разгледани тук: представяне на доклада и връчване на награда.
Презентацията може да бъде разгледана тук.
Докладът може да видите и чуете тук: