Pravoto-e-reakcia-na-jivota

Стоян Ставру пред Галя Младенова, в. Аз Буки, за достойнствата и опасностите в правото (София, 31 януари 2013 г. )

 

1. Имаш ли си любим виц за прависти?

В съдебната зала всички са по местата си. След откриване на устните прения по делото пръв започва със своята пледоария ищецът. В продължение на половин час той обяснява как ответникът не е постъпил правилно, как в резултат на това са причинени сериозни вреди за ищеца, колко трудности е преживял той и как съдът трябва да отсъди в негова полза. След като ищецът приключва с обстоятелствената си пледоария, съдът го поглежда и явно убеден в правотата на казаното възкликва: „Прав сте!“. Само минута по-късно думата е дадена на ответника, който в продължение също на половин час представя същата ситуация, но по напълно противоположен начин: всъщност виновникът е ищецът, той самият – ответникът, не е направил нищо лошо, а твърденията на ищеца са лишени от всякакво основание. След края на изказването на ответника, съдът отново взема думата и потвърждава с едва сдържано пристрастие: „Прав сте!“. В този момент човек от публиката, констатирал явното разминаване между двете изказвания на съда, без да сдържа недоумението си, пита съдията: „Господин, съдия, извинявайте, че вземам думата, но не мога да не попитам. Не твърдя, че разбирам от право, но… първо ищецът половин час говори едно. Вие казахте, че е прав. След това ответникът говори половин час точно обратното. Вие казахте, че и той е прав. Как е възможно това? Не е ли необходимо само единият от тях да казва истината?“. Позамислил се съдията, позачудил се, обърнал се към човека от публиката и смирено отвърнал: „И вие сте прав!“

 

2. Всъщност, защо реши да се занимаваш с право?

Правото според мен заслужава уважение поради две твърде специфични за него характеристики.

Първата характеристика е свързана с необходимостта законът да даде ясен и категоричен отговор на всеки въпрос, поставен му от практиката. Отговор „Не зная“, както и отговор „Зависи“, не съществуват в правото. Когато съдът бъде сезиран с искане за решаване на конкретен правен спор, той трябва да определи по един категоричен начин коя от спорещите страни е права и в какво, съответно – коя е крива и защо. Наблюдаваната понякога в другите хуманитарни науки условност, в правото е нежелана характеристика, тъй като основната цел на закона е да дава ясни и окончателни разрешения на възникващите в практиката проблеми, а не да провокира размишления и продължителни дискусии между хората. Друг е въпросът доколко тази цел на правото се постига реално, включително и в България.

Втората характеристика е свързана с първата и на пръв поглед й противоречи (но само на пръв поглед!). Правото изхожда от постиженията на останалите хуманитарни науки и преценява кои от изложените в тях тези и тяхната аргументация заслужават да бъдат подкрепени със силата на държавната принуда. Така например на въпроса дали да бъде допусната евтаназията като акт на участие в смъртта на друго лице, юристите не биха могли да дадат адекватен правен отговор, ако не познават вече съществуващите дискусии по този въпрос, водени във философията, етиката, социологията, медицината. Правото е призвано да обедини усилията и да формулира крайния резултат от работата на останалите хуманитарни науки при разрешаването на значимите обществени въпроси. Това е и причината, поради която всеки съществен за обществото ни въпрос рано или късно получава своята правна регулация.

 

3. Специализираш в областите на гражданското, семейното, медицинското право и биоправото. Защо реши да се занимаваш именно с тази област на правото, какво най- много ти харесва в нея?

Всяка една от посочените правни области се занимава с близки до хората проблеми. В работата си съм се стремял към това да открия практическото приложение на теоретичните конструкции, да видя емпиричния смисъл в края на дългия тунел на абстрактното мислене. Именно практическото значение на проблема за човека в неговото ежедневие е това, което ме е мотивирало в моето пътешествие в теорията. Теорията е разтърсващо преживяване, което в своята чиста форма може да има силно опияняващо въздействие, но за мен удовлетворението от едно теоретичното усилие е достигането до практическо разрешение, ползващо конкретни хора. Гражданското, семейното, медицинското право и биоправото са правни области, които търсят разрешение на реални и съвсем конкретни проблеми: Как мога да се предпазя от имотна измама? Как мога да изтегля кредит и какви са възможните юридически рискове? До кога може да бъде извършен аборт по желание на бременната жена? Какви са позволените форми на асистирана репродукция? Следва ли да бъде допуснато терапевтичното клониране? Може ли да насоча принудително изпълнение на вземането си срещу съхраняваните от моя длъжник стволови клетки, извлечени при раждането на неговото дете? Кога следва да бъде преустановено лечението на лице, намиращо се в персистиращо вегетативно състояние? Мога ли да сменя пола си след навършване на пълнолетие?

 

4. Според теб възможно ли е правото да стане по-интересно и разбираемо за обикновените хора?

Категорично – да!

Правото е реакция на живота – такъв, какъвто е. Правото стои близо до нас и до нашите проблеми, и съществува, за да ги разреши. Поради това, по правило, правото трябва да бъде достъпно и разбираемо. Когато нещо в правото ви звучи неразбираемо, най-вероятно причината за това е, че този, който ви говори за него, иска да останете с такова впечатление. Другата възможна причина е, че той самият не го разбира напълно. Така се развиха нещата с моя преподавателски опит, че понастоящем водя лекции и упражнения повече на аудитории от неюристи. Това ми помога да изчистя езика и формулировката на своите послания, за да бъдат те разбираеми и достъпни за всеки човек, запазвайки едновременно с това своята юридическа коректност и прецизност. За мен именно разбираемостта на казаното е крайният тест за притежаването на юридическа компетентност.

 

5. От къде дойде идеята за името на блога ти – challengingthelaw?

Предисторията на сайта е свързана с поетия от мен през 2010 г. ангажимент да водя стартиралия за пръв път в България учебен курс по Биоправо в магистърска програма „Интегративна биоетика“ към Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Биоправото реагира на бурното развитие на технологиите днес, търсейки разрешения на редица трудни, сложни и сравнително малко дискутирани в България въпроси. Такива са например въпросите: Да бъдат ли разрешени свободният пренатален скрининг и поръчаната от родителите генна терапия при зачеване ин витро? Да бъде ли разрешено и до каква степен заместващото майчинство като форма на асистирана репродукция? Какво да правим с излишните замразени ембриони, създадени при зачеване ин витро? Следва ли да допуснем свободното използване на фармакологични вещества, които не лекуват, а единствено подобряват психическото и физическото състояние на хората (т. нар. психофармакология)? Могат ли хората да си плащат, за да бъдат замразени телата им след тяхната смърт в очакване на по-добри технологични времена, когато ще стане възможно тяхното съживяване?

Тези въпроси и още много други, които доскоро бяха част от научната фантастика, днес все по-осезаемо присъстват в нашето ежедневие. Това ги поставя в полезрението на правото. Необходимостта от даването на ясен и категоричен отговор подлага на изпитание доскоро канонични и непоклатими юридически постулати, сред които са и традиционните ни представи за родителството (подложени под съмнение например при заместващото майчинство), за семейството (подложени под съмнение например при хомосексуалните и груповите бракове) и в крайна сметка – за това какво представлява човекът и неговата съкровенна същност.

Именно за да бъдат потърсени отговорите на посочените въпроси, както и за да бъдат обединени усилията на търсещите ги хора, бе създаден ChallengingTheLaw.

 

6. Според теб кое е най-голямото предизвикателство за правото днес? А кое е твоето лично предизвикателство?

Най-голямото предизвикателство днес е оцеляването на човечността. Формулирано като лична задача, предизвикателството е да не забравяме, че преди да бъдем перфектни професионалисти, ние сме уязвими хора. Че смисълът на социалното взаимодействие се корени в обществената солидарност и в уникалната човешка способност взаимно да си помагаме и да се насърчаваме по пътя на личното самоусъвършенстване. Когато съм имал повод, съм казвал на своите студенти, че най-опасният път е този, на който стъпваме, когато спрем да четем законите като хора и започнем да ги интерпретираме единствено като юристи.

 

7. Преподаваш в СУ и НБУ. Коя е най сладката и коя е най- трудната част от предподаването?

Най-голямо удовлетворение за мен като преподавател носи събуденото желание за знание. Това желание може веднага да бъде прочетено в очите на човека. Споделеното знание е извор на неповторима емоция, а вярвам – и на обещаващо бъдеще.

Най-трудно е когато се сблъскваш с човек, който не е способен да оцени ролята ти на преподавател, а ти си поел отговорност за неговото развитие. Нещата, пред които се чувствам най-безпомощен, са неблагодарността и агресията.

 

8. Кои дисциплини водиш през тази академична година? Има ли разминаване между най-интересните теми за теб и за студентите?

Моята натовареност е сравнително сходна през годините. През академичната 2012-2013-та година съм ангажиран с воденето на лекции по Медицинско право и Биоправо – и двете дисциплини се преподават на неюристи, както и със лекции и семинарни занятия по Гражданско и Облигационно право – тук вече обучаващите се са юристи.

За мен квалификацията „интересното“ е потенциал на всяка тема. Темите стават интересни, когато успееш да навлезеш в проблема в достатъчна дълбочина. Именно тогава можеш да видиш въпроса от различен ъгъл, което ти дава огромна свобода. Когато можеш да разпознаеш една и съща идея в поредица от криви огледала, ученето за теб вече е приключение, експеримент със собствените ти познавателни способности. В този момент всяка тема става интересна.

 

9. Кой е най-странния въпрос, който да ти задавали студентите?

Много са, но този, за който първо се сещам, е следният:

Има ли право да прекъсне бременността мъж, който е бил принуден да участва в нежелан от него сексуален акт?“

Този въпрос беше сериозна провокация, която доведе до все още дискутирана публикация в ChallengingTheLaw.

 

10. Планираш ли да продължаваш да се занимаваш с преподаване?

Ако е дал Господ!

В България е трудно да се издържаш и да живееш от преподаване. Хората, които го правят, са доказателство за силна мотивация. Преподаването е нещо, с което ако веднъж се захванеш, след определен момент трудно можеш да откажеш. Дори и то да ти носи повече разходи и тревоги, отколкото приходи и печалби. То обаче е и отговорност, за носенето на която не трябва да забравяш.

 

11. Защо реши да станеш съучредител на Фондация за развитие на правосъдието? Какво бихте искали да постигнете с нея?

Фондация за развитие на правосъдието има ясно формулирани цели, посочени в нейния учредителен акт. Без да ги изброявам изчерпателно, бих искал да акцентирам върху две от тях: желанието на учредителите на фондацията да подкрепят развитието на законодателство, адекватно на социалните потребности, и да насърчават правната информираност (бих казал дори чувствителност) и правната култура в българското общество. Една от планираните за 2013 г. от Фондацията инициативи, която е насочена към постигането на тези цели, е организирането на Първа Национална конференция по Биоетика и биоправо. Това е първо по рода си събитие в България. Очаква се на конференцията, която ще се проведе през октомври 2013 г., доклади да представят едни от най-изтъкнатите юристи, философи, етици и лекари, занимаващи се с актуалните проблеми, породени от развитието на медицината и биотехнологиите.

 

12. В свободното си време се занимаваш с планинско катерене и бойни изкуства. Как се запали по спорта, кое определяш за свое най-голямо постижение? Иска ли ти се да увеличиш списъка с хобитата си?

Науката и спортът са две платна на един и същ път – Пътя на самоусъвършенстването. Благодарение на съчетаването им успявам да балансирам живота и мислите си. Но има и една трета, много важна съставка на всеки баланса – семейството. Към настоящия момент не съм в състояние да разширявам списъка с хобитата си – просто не разполагам с физическо време, а и съм сериозен длъжник на семейството си. За сметка на „разширяването“ съм твърдо решен да работя за дълбочина – във всяко едно от посочените три направления.

Стоян Ставру

2 Коментари

  1. Държа да напиша, че високо оценявам изложената гледна точка, тъй като по-погрешка натиснах бутона за рейтинг вместо с най-висок такъв – с най-нисък, за което моля дълбоко списващият блога автор да ме извини 🙂 Държа, освен това, със силно съпричастие да му пожелая успех поне в трите посочени направления, както на Фондация за развитие на правосъдието, така и на предстоящото през октомври събитие по биоетика! Успех!

Leave a Reply to Стоян Ставру Cancel reply

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.