Автори:

ЦВЕТЕЛИНА КЪРЖЕВА и

ИВАН ГЕОРГИЕВ

Доклад, изнесен на първата Национална конференция по биоетика и биоправо (18.10.2013)

 

1. Въведение

Полът, наред с името, датата на раждане и гражданството, представлява основен елемент от гражданската регистрация на лицата – чл. 8, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация1 (ЗГР). Законодателството не съдържа легална дефиниция на понятието „пол“, но с този термин традиционно се отбелязват двата вида – мъжки и женски пол, в зависимост от физиологичното развитие на индивида. В науката2 полът е определян като комплекс от морфологични и физиологични белези, които определят индивида като мъжки или женски, т.е. характера на неговото участие в половото размножаване главно според това, какви полови клетки произвежда – яйца или сперматозоиди. В други източници3 понятието „пол“ е дефинирано като съвкупност от морфофизиологични особености, определящи индивида като мъжки (произвеждащ сперматозоиди) или женски (произвеждащ яйцеклетки), както и че мъжкият или женският пол са генетично детерминирани.

Промяната на пола и последиците от това са едни от малкото въпроси, които касаят лични права на индивида, и които все още не са намерили разрешение на плоскостта на международното право. Въпреки това, налице са документи, които отразяват решителността на държавите за хармонизирането на вътрешните законодателства и практики в областта на смяната на пола – например Резолюцията на Европейския парламент на 12.09.1989 г.4, както и Препоръка № 1117 (1989 г.) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа5.

Въпросът със самоопределянето на лицата, като такива от единия или другия пол, датира от самото съществуване на човечеството, но поради липса на достатъчно знания и разбиране, както и поради интимния характер на този проблем, не му е давана гласност. С развитието на науката и узряването на обществото, половото самоопределяне се превърна в част от ежедневието на хората. В момента промяна на пола се осъществява по строго медицински или в известна степен лични съображения. Така например, при много лица се наблюдава вродено заболяване – транссексуалност, което представлява разстройство на половия идентитет6. Характерно за това заболяване е, че лицето желае да живее и да бъде възприемано като принадлежащо към противоположния пол, което обикновено се придружава от чувство на дискомфорт от собствения анатомичен пол, или от преживяването му като несъответен7. Транссексуалността се преодолява чрез медицински интервенции и хормонална терапия, което води до ясното изразяване на индивида, като такъв, принадлежащ към един от двата пола. Тази физическа промяна на пола следва да намери своето отражение и в промяна на т.нар. граждански пол.

Именно върху особеностите на съдебното производство за смяна на пола ще спрем вниманието си в настоящото изследване.

 

2. Проблеми

Неясното определяне на пола на едно лице може да му създаде проблеми не само от лично естество, но и такива с обществен характер. Така например, според националното ни законодателство, полът има съществено значение при встъпването в брак, кандидатстването за ин-витро процедури, та дори и в областта на наказателното право, където определени престъпления могат да бъдат осъществени само от лица от единия пол, а пострадали могат да бъдат само лица от другия пол (например при изнасилването).

Освен проблеми от законодателно естество, неопределеният пол би могъл да доведе до сериозни последици от личен и социален характер. Така например съществува физическа възможност, едно лице да има външно изразени мъжки полови белези и да е регистрирано като такова от мъжки пол, в същото време да притежава и репродуктивни женски органи8.

 

3. Проблеми в практиката

Лаконичната правна уредба, както и фактът, че такива производства се разглеждат много рядко от съдилищата, води до разнопосочна и непоследователна практика9. Налице са множество спорни въпроси – каква е правната квалификация на молбата, какъв е характерът на производството, кои са страните в него, какви доказателства могат да бъдат събирани, какъв е редът за осъществяване на инстанционен контрол и т.н.

Проблемите, които се пораждат от смяната на пола са изключително много и те трябва да намерят законодателна регламентация. Неведнъж Европейският съд за правата на човека е разглеждал въпроса за т.нар. „психологически пол“, като е отбелязвал, че държавите следва да въведат подходящи правни мерки, които да гарантират правата на транссексуалните, тъй като следва да се държи сметка за развитието на науката и обществото10. Правото на полово самоопределение се разглежда през призмата на правото на зачитане на личния и семеен живот11 – чл. 8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи12.

У нас много клиники за пластична хирургия предлагат услуги, свързани с промяната на пола13 – отстраняване или присаждане на полови органи, хормонална терапия и т.н. Липсата на конкретна правна уредба обаче, оставя впечатлението, че тази дейност е в нарушение на закона, поради което и много лекари отказват да осъществят такава интервенция без предварителното разрешение на съда. От своя страна пък, съдът допуска промяна на пола, когато такава обективно е настъпила, а това означава и физическо съответствие на молителя със заявеното от него желание в регистрите да бъде отразен новият му пол. Ясно е, че съдът не може да даде предварително разрешение за промяна на пола, най-малкото, защото не е предвидена такава процедура. Както всяка незабранена от закона медицинска услуга, и тази се осъществява със съгласието на съответното лице, което е свободно да се разпорежда със своето тяло, здраве и дори живот. Нещо повече, процедурата по смяна на пола вече е част от нормативно регулирана дейност, която се извършва от всяко лечебно заведение, което осъществява естетична (козметична) хирургия – Раздел XV, група I, т. 2, т. 7 и т. 8 от Приложение № 1 към чл. 1, ал. 1 от Наредба № 6 от 4.04.2008 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Козметична (естетична) хирургия“14. Операцията за смяна на пола, както и естетичните операции за смяна на пола при мъже и жени, са включени в групата на операциите с голям обем и сложност.

 

4. Правна квалификация на искането за промяна на пола

Нормативната уредба относно смяната на пола е лаконична. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от Закона за българските лични документи15 (ЗБЛД), посочва че при промяна на имената, единния граждански номер (ЕГН), пола, гражданството или при настъпили съществени и трайни изменения на образа, лицето е длъжно да подаде заявление за издаване на нови български лични документи16. От своя страна обаче, чл. 73 ЗГР посочва, че промяната в данните за гражданско състояние на лицата в съставените актове се извършва по съдебен или административен ред. Това означава, че преди да се пристъпи към подаване на заявление за нови лични документи, следва да се премине през съдебно производство за промяна на някои от данните за гражданската регистрация на лицата. По необходимост, ако се допусне промяна на пола, лицето следва да промени и своето име и ЕГН, тъй като собственото, бащиното и фамилното име се формират съобразно принадлежността на лицето към единия от двата пола, като същото важи и за ЕГН. При подаване на заявление за издаване на нова лична карта или нов паспорт, лицето, което е променило пола си, следва да представи и „…официален документ от съответните компетентни органи“ – чл. 20, т. 6 и чл. 22, ал. 6, т. 5 от Правилника за издаване на българските лични документи17 (ПИБЛД). Този официален документ може да бъде единствено съдебното решение, с което полът на лицето е променен.

Изложеното по-горе дава основание да се направи извод, че правната квалификация на молбата за промяна на пола следва да бъде чл. 73, вр. чл. 45, ал. 1, т. 7 и т. 8 ЗГР, обективно съединена с молба по чл. 19, ал. 1 ЗГР.

В повечето съдебни актове е застъпено становището, че правната квалификация на подобна молба е чл. 38, ал. 4, вр. чл. 73 ЗГР18. Разпоредбата на чл. 38, ал. 4 ЗГР гласи, че при унищожени регистри на актове за гражданско състояние, липса на съставен акт за раждане или смърт и установяване на вписани неверни данни заинтересуваните лица установяват правата си по съдебен ред. Явно в конкретния случай се има предвид хипотезата на вписани „неверни данни“. По наше мнение, подобно становище не може да бъде споделено, тъй като дали данните са верни или не, касае обективна проверка към момента на съставяне на съответния акт. Когато в акта е допусната техническа грешка, производството наистина се развива на основание чл. 38, ал. 4 ЗГР, но в този случай не може да става въпрос за промяна на пола, тъй като отразяването в акта, няма да се направи по повод на настъпила физиологична промяна на половите белези на лицето. Нещо повече, чл. 73 ЗГР, не може да се разглежда на една плоскост с разпоредбата на чл. 38, ал. 4 ЗГР, тъй като първият текст касае последващи промени в данните за гражданско състояние на лицата, във вече съставени и коректно отразяващи това състояние актове. Напротив, чл. 38, ал. 4 ЗГР, предвижда основание за извършване на промяна поради допусната грешка, която прави съответното записване изначално невярно19.

 

5. Характер на производството за промяна на пола

В по-голямата си част съдилищата разглеждат производството за промяна на пола като спорна съдебна администрация, развиващо се между лицето-молител и заинтересованите страни20. В различните съдебни актове, като такива в производството се конституират общината по постоянния адрес на молителя21, общината по месторождението му22 и съответната прокуратура23. Другаде производството е охранително и се развива по реда на чл. 530 и сл. Гражданския процесуален кодекс24 (ГПК), единствено между съда и молителя25. Налице са и изолирани случаи, при които производството се развива по реда на общия исков процес – с противопоставянето на насрещни страни.

 

а. исково производство

Макар и в практиката да не се среща изрично становището, че производството за промяна на пола е исково, то все пак са налице изолирани случаи, при които съдилищата подхождат именно по този ред. Така например, налице е произнасяне, според което на заинтересованите страни следва да се изпрати препис от молбата, като същите имат възможност да депозират отговор по нея по реда на чл. 131 ГПК26. Така също, се среща и практика, която приема, че във въззивното производство общината участва като въззиваема страна27. Това означава, че производството е спорно, като насрещни страни в процеса участват молителят (ищец) и съответната община.

 

б. спорна съдебна администрация

Най-често срещана е практиката, която приема, че производствата за промяна на пола се разглеждат като спорна съдебна администрация28. Интересното е, че в хипотезата, при която се приема, че молбата е основателна и съдът допусне промяна на пола, се посочва, че решението подлежи на обжалване29. Същият извод се застъпва и при уважаване на молбата при въззивно обжалване30.

 

в. охранително производство

Според третото становище, молбата с правно основание чл. 73, вр. чл. 45, ал. 1, т. 7 и т. 8 ЗГР се разглежда в класическо охранително производство31, което се развива по реда на чл. 530 и сл. ГПК.

 

6. Стандарти на доказване

С оглед различното възприемане на производствата, съдилищата достигат и до различни изводи относно допустимите доказателства, сроковете за тяхното представяне, разпределяне тежестта на доказване и т.н. Не е ясно например: връчва ли се препис от молбата за отговор; настъпват ли преклузиите относно представянето на доказателствата най-късно в първото по делото заседание; изготвя ли се доклад по делото; допустимо ли е откриване на производство по оспорване истинността на документи и т.н.

Много е важен и въпросът дали в това производство е допустимо служебното събиране на доказателства.

 

7. Страни в производството

Участниците се определят от реда, по който съдът разглежда делото. Затова и в производството по чл. 73, вр. чл. 45, ал. 1, т. 7 и т. 8 ЗГР е налице разнопосочна съдебна практика, като част от съдилищата приемат, че страна е единствено молителят, докато други – конституират и съответната прокуратура, общината по месторождение и общината по местоживеене, както и компетентната Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП)32.

 

8. Изводи

Според нас, видно и от текста на разпоредбата на чл. 73 ЗГР, производството се развива единствено между молителя и съда. Интерес от воденето на този процес има само едно лице – молителят. Дори и да се приеме, че същият се опитва да промени данните си за гражданска регистрация с цел избягване на наказателно преследване или с някаква друга цел (например користна), следва да се има предвид, че последващата промяна на пола или името, не са обстоятелства, които заличават вече възникнали процесуалноправни или материалноправни правоотношения. Субект на тези правоотношения продължава да бъде същото физическо лице, но вече с променени данни за гражданската му идентификация.33

Изложеното по-горе означава, че в производството няма насрещна страна, още по-малко пък такава, чийто интереси да бъдат застрашени от евентуалното уважаване на молбата. Именно поради това, ние смятаме, че изобщо не може да се поддържа тезата, че производството за промяна на пола е исково34. В случая съдът оказва съдействие, а не разрешава правен спор. В този ред на мисли, молбата следва се разгледа по реда на чл. 530 – чл. 541 ГПК – общите правила на охранителното производство.

В същия смисъл, като основа на тези разсъждения, може да се използва установената практика в производството за промяна на име (чл. 19 ЗГР). Това е така, защото името наред с пола е един от елементите на гражданската регистрация на лицата – чл. 8, ал. 1, т. 1 ЗГР35. Споделяме аргументите, развити в някои съдебни актове: „…в обжалваното определение, въззивният съд е приел, че Община [П], посочена като ответник по иска по чл. 19, ал. 1 ЗГР, която предвижда, че промяната на собствено, бащино и фамилно име се допуска от съда, въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите когато важни обстоятелства налагат това, не е пасивно легитимирана страна да отговаря по предявения иск, тъй като ищцата е родена в гр. [K] и акта за раждане на същата е съставен от длъжностно лице по гражданската регистрация при община [К], то искът следва да се предяви против тази община, а не пред общината по постоянния адрес на ищцата-община [П]. […] При произнасянето си по този процесуалноправен въпрос, съдът неправилно е приел, че заявеното искане за допускане на промяна по реда на чл. 19, ал. 1 ЗГР, се разглежда по реда на исковото производство и оттам е извел и надлежната пасивна легитимация по иска. Това искане обаче не е свързано със защита на материално право, същото са отнася до необходимостта едно фактическо положение да бъде юридически закрепено, поради което това искане заявено на основание чл. 19, ал. 1 ЗГР се разглежда по реда на охранителното производство – чл. 530 и сл. ГПК, а съгласно предвиденото в чл. 531, ал. 1 и ал. 2 ГПК, охранителното производство започва с писмена молба на заинтересованото лице, която се подава до районния съд, в чийто район е постоянният адрес на молителя. При спазването на изискванията на тези правила от закона, регламентиращи охранителното производство, съдът следва да се произнесе по искането на молителя. Тъй като, видно от приложеното копие от личната карта на молителката [Х], нейният постоянен адрес е община гр. [П], подадената от нея молба на основание чл. 19, ал. 1 ЗГР, следва да се разгледа по горепосочения процесуален ред от районния съд по местожителството й, а именно Районен съд гр. [П], който неправилно и незаконосъобразно, с постановеното определение, е отказал да я разгледа и е прекратил производството по същата, вместо да я разгледа и да се произнесе по молбата“36. „[М]олбата за промяна на името или на някои от неговите елементи при предпоставките на чл. 19, ал. 1 ЗГР се разглежда по общите правила на охранителните производства – чл. 530 – чл. 541 ГПК. Същественото за общото охранително производство е, че е едностранно и безспорно и по своята правна същност представлява съдебно съдействие при правомерно упражняване на гражданските права, целящо да породи изгодни за молителя правни последици. Предвид безспорния характер на това производство решението, с което молбата за издаване на искания акт се уважава, не подлежи на обжалване – чл. 537, ал. 1 ГПК, а когато актът по ал. 1 засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е гражданскоправен, се разрешава по исков ред (чл. 537, ал. 2 ГПК)“37.

Някои съдилища допускат объркване и разглеждат молбите за промяна на пола по чл. 73, вр. чл. 45, ал. 1, т. 7 и т. 8 ЗГР като производство за установяване на факти. Това становище също не следва да намира подкрепа, защото липсва законово основание за възприемането му38. Това е така, защото, когато законът препраща към производството по чл. 542 и сл. ГПК, това става с изрично позоваване, както е например по отношение на молбите с правно основание чл. 19, ал. 2 ЗГР (промяна на името на лице придобило или възстановило българското си гражданство). И това е напълно логично доколкото не се касае за извършване на цялостна промяна в името на лицето, а единствено до добавяне на наставките „-ов“ и „-ев“, съобразно законовото изискване за образуване на бащино и фамилно име. Въпреки това, инерцията на съдилищата, произтичаща и от възприемането на правното основание на чл. 38, ал. 4 ЗГР продължава и към момента, което води до недопустимите изводи, че съдебното производство за промяна на име се развива като спорна съдебна администрация39.

С оглед извода, че производството по чл. 73, вр. чл. 45, ал. 1, т. 7 и т. 8 ЗГР е охранително, то и съдът има задължението да оказва съдействие на молителя и на основание чл. 533 ГПК, може по своя инициатива да събира доказателства и да взема предвид факти, непосочени в молбата. Основната информация в производството се събира чрез назначаването на експертиза. Заключението на вещото лице следва да отговори категорично на въпроса дали е налице физиологична промяна на пола на молителя, което е от определящо значение за допускане на гражданската промяна на пола от страна на съда. Разбира се, не е процесуално нарушение и събирането на гласни и писмени доказателства.

Вече беше посочено, че охранителното производство е едностранно и като такова, то се развива между съда и молителя без участието на други страни. Единствено в хипотезата на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето40 (ЗЗДт), участие в производството взима ДСП. Това става само, когато се засягат права или интереси на дете, тогава ДСП следва да изпрати представител или да изготви социален доклад по делото41. Този административен орган обаче, не е страна в процеса и няма правата на такава42.

Според нас, в производството по чл. 73, вр. чл. 45, ал. 1, т. 7 и т. 8 ЗГР не следва да взима участие и съответната прокуратура. Практиката, която приема обратното стъпва върху правното основание на чл. 38, ал. 4 ЗГР, което касае производството за установяване на факти по реда на чл. 542 ГПК, в който процес като страна участва и прокуратурата. Но и в този случай, е налице изрична разпоредба, а именно – чл. 544, ал. 1 ГПК in fine. Наистина, според чл. 537, ал. 3 ГПК законът дава възможност на прокуратурата да предяви иск за отмяна на издадения акт, когато е постановен в нарушение на закона. Ако законодателят обаче, беше предвидил прокурорът да участва като страна в производството по чл. 73, вр. чл. 45, ал. 1, т. 7 и т. 8 ЗГР , както и в това по чл. 19, ал. 1 ЗГР, то последният би разполагал с правото на жалба, а не на иск. Ясно е, че се касае за извънинстанционно оспорване, което няма да спре действието на издадения акт. Изричната разпоредба на чл. 537, ал. 3 ГПК, обаче е основание до съответната прокуратура да се изпрати препис от решението на съда, с което е уважена молбата на заинтересованото лице за промяна на пола и името му, за сведение.

 

9. Заключение

Целта на настоящия доклад е да представи едно рядко срещано в съдебната практика производство, както и многообразието от проблеми, които то може да предизвика. С оглед развитието на науката, навлизането на нови технологии в медицината, както и градацията в обществените отношения и битуващия в обществото морал, значението на тези производства ще нараства и съдилищата все по-често ще се сблъскват с молби за промяна на пола.

Надяваме се засегнатите в настоящия материал спорни въпроси да провокират интереса на практикуващите юристи и на теорията към често срещаните проблеми на съдебното производство за промяна на пола.

 

Бележки под линия:

1 Обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г. с последващи изменения и допълнения.

2 Вж. Георгиев, Вл. (ред.) Кратка българска енциклопедия. Том IV. С., 1967, с. 179.

3 Вж. Българска енциклопедия „А-Я“. С., 1999, с. 838.

4 Official Journal, C 256, 09.10.1989 г., p. 33.

5 Приета на 29.09.1989 г.

6 В теорията това право се разглежда и през призмата на свободата на сексуалната ориентация –вж. Ставру, Ст. Въпросът за правната регулация на смяната на пола. – Общество и право, 2011, № 8, с. 49-63.

7 Подобни неизяснени проблеми, карат някои автори вече да говорят за съществуването на „неопределен пол” (“undiagnosing gender”). Вж. Ben-Asher, N. The Necessity of Sex Change: A Struggle for Intersex and Transsex Liberties. – Harvard Journal of Law and Gender. Vol. 29, 2006, p. 51-98. В доктрината са давани и примери за случаи на „отказ от пол“, когато определени лица се отказват от типичните последици на биологичния си пол, за да заемат определена социална роля, която традиционно не е типична за тях – вж. Ставру, Ст. Правни последици при промяна на пола. – Общество и право, 2011, № 10, с. 70-81.

8 До преди няколко години, медицинската практика бе срещала бременни лица единствено от женски пол. Наскоро обаче, беше изнесена информация и за забременял мъж. Вж. Бременный мужчина готов к родом. – Новая газета/22.05.2008 г., с. 2. Все пак, в изнесената информация се посочва, че мъжът е роден като жена и при операция за смяна на пола е запазил своите женски репродуктивни органи. Въпреки това, в официалните си документи лицето е записано като мъж.

9 Вж. също и Ставру, Ст. Въпросът за промяната на пола в практиката на българските съдилища. – Теза, 2013, № 7, с. 123-143.

10 Вж. подробно решенията: Rees v. The United Kingdom (17.10.1986 г.); Соssеу v. The United Kingdom (27.09.1990 г.); B. v. France (25.03.1992 г.).

11 Вж. решение по делото Van K?ck v. Germany (12.06.2003).

12 Издадена от Министерството на външните работи. Ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 31.07.1992 г., обн., ДВ, бр. 66 от 14.08.1992 г. с последващи изменения и допълнения.

13 Вж. например http://www.sexual-surgery.bg/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%BE% D0%B2%D0%B0-%D1%85%D0%B8%D1%80%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B8%D1%8F/%D1%81%D 0%BC%D1%8F%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BB %D0%B0, в режим на достъп от 29.09.2013 г., 13:14 ч.

14 Издадена от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 41 от 22.04.2008 г.

15 Обн., ДВ, бр. 93 от 11.08.1998 г. с последващи изменения и допълнения.

16 Поддържа се становището, че цитираната разпоредба по косвен начин признава съществуването на законова възможност за промяна на пола – вж. Ставру, Ст. Въпросът за…, с. 63.

17 Приет с Постановление на Министерския съвет № 13 от 08.02.2010 г., обн., ДВ, бр. 12 от 12.02.2010 г. с последващи изменения и допълнения.

18 Вж. Решение от 27.05.2009 г. по гр. д. № 9012/2007 г. на Районния съд – Варна, Решение № 1126 от 06.04.2010 г. по гр. д. № 10044/2009 г. на Районния съд – Варна. Макар и да не се сочи конкретно, по същия ред е разгледано и производството за промяна на пола в Решение № 1501 от 24.09.2012 г. по гр. д. № 3703/2012 г. на Районния съд – Русе.

19 Вж. произнасяне в подобен смисъл в Решение от 02.10.2012 г. по гр. д. № 2277/2012 г. на Районния съд – Шумен.

20 Вж. Решение № 975 от 17.12.2004 г. по гр. д. № 310/2004 г., II гр. отд. на ВКС, Решение от 27.05.2009 г. по гр. д. № 9012/2007 г. на Районния съд – Варна, Решение № 1126 от 06.04.2010 г. по гр. д. № 10044/2009 г. на Районния съд – Варна, Решение № 3390 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 19022/2011 г. на Районния съд – Варна.

21 Вж. Решение № 975 от 17.12.2004 г. по гр. д. № 310/2004 г., II гр. отд. на ВКС, Решение от 27.05.2009 г. по гр. д. № 9012/2007 г. на Районния съд – Варна, Решение № 1126 от 06.04.2010 г. по гр. д. № 10044/2009 г. на Районния съд – Варна, Решение № 3390 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 19022/2011 г. на Районния съд – Варна, Решение № 2369 от 29.11.2012 г. по в. гр. д. № 2753/2012 г. на Окръжния съд – Варна.

22 Вж. Решение № 3390 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 19022/2011 г. на Районния съд – Варна, Решение № 2369 от 29.11.2012 г. по в. гр. д. № 2753/2012 г. на Окръжния съд – Варна.

23 Вж. Решение № 1126 от 06.04.2010 г. по гр. д. № 10044/2009 г. на Районния съд – Варна, Решение № 3390 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 19022/2011 г. на Районния съд – Варна, Решение № 2369 от 29.11.2012 г. по в. гр. д. № 2753/2012 г. на Окръжния съд – Варна. В последното цитирано решение, прокуратурата е конституирана в производството в качеството си на контролираща страна“.

24 Обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г. с последващи изменения и допълнения.

25 Вж. Решение № III-19-23 от 01.06.2009 г. по гр. д. № 2863/2008 г. на Софийския районен съд.

26 Решение № 1126 от 06.04.2010 г. по гр. д. № 10044/2009 г. на Районния съд – Варна, Решение от 02.10.2012 г. по гр. д. № 2277/2012 г. на Районния съд – Шумен.

27 Вж. Решение № 2369 от 29.11.2012 г. по в. гр. д. № 2753/2012 г. на Окръжния съд – Варна.

28 Вж. Решение от 27.05.2009 г. по гр. д. № 9012/2007 г. на Районния съд – Варна, Решение № 1126 от 06.04.2010 г. по гр. д. № 10044/2009 г. на Районния съд – Варна.

29 Вж. Решение от 27.05.2009 г. по гр. д. № 9012/2007 г. на Районния съд – Варна, Решение № 1126 от 06.04.2010 г. по гр. д. № 10044/2009 г. на Районния съд – Варна.

30 В Решение № 2369 от 29.11.2012 г. по в. гр. д. № 2753/2012 г. на Окръжния съд – Варна се посочва, че съдебният акт подлежи на касационно обжалване.

31 Вж. Решение № III-19-23 от 01.06.2009 г. по гр. д. № 2863/2008 г. на Софийския районен съд.

32 Вж. Решение от 02.10.2012 г. по гр. д. № 2277/2012 г. на Районния съд – Шумен.

33 Вж. Решение № 185 от 21.04.2006 г. по н. д. № 803/2005 г., I н. отд. на ВКС.

34 Тази критика, по отношение промяната в данните за гражданската регистрация на лицата, се отправя и в теорията – вж. Сталев, Ж., Ан. Мингова, В. Попова, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право. С., 2006, с. 649.

35 Вж. Кържева-Тенева, Цв., Ив. Георгиев. Съдебното производство за промяна на име. – в: Европейското бъдеще на България. Правни аспекти. Годишна научна конференция 2012 г., Университет за национално и световно стопанство, юридически факултет. С., 2013, с. 159-163.

36 Вж. Определение № 455 от 28.10.2009 г. по гр. д. № 246/2009 г., II гр. отд. на ВКС.

37 Вж. Определение № 684 от 08.12.2009 г. по ч. гр. д. № 678/2009 г., III гр. отд. на ВКС.

38 Вж. Решение № 161 от 27.03.2009 г. по гр. д. № 1643/2008 г., II гр. отд. на ВКС, в което се критикува разбирането, че в производството по промяна на данните за гражданската регистрация следва да бъдат конституирани като страни общината по постоянния адрес и общината по месторождение на молителя, както и съответната районна прокуратура.

39 Вж. Решение от 27.05.2009 г. по гр. д. № 9012/2007 г. на Районния съд – Варна.

40 Обн., ДВ, бр. 48 от 13.06.2000 г. с последващи изменения и допълнения.

41 В производството за промяна на пола на дете, разгледано в Решение № 1501 от 24.09.2012 г. по гр. д. № 3703/2012 г. на Районния съд – Русе, са участвали молителите (родителите на детето), общината по месторождение, както и районната прокуратура, но не и ДСП. Този пропуск е в противоречие с ясната разпоредба на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт, която гласи, че ДСП участва в производството по „…всяко дело…“, за да бъде изпратен представител, който да изрази становище или пък да се изпрати доклад.

42 Съобразно чл. 21, ал. 1, т. 14 ЗЗДт, ДСП може да встъпи като страна единствено в производствата за лишаване или ограничаване на родителски права.

 

1 кометар

  1. Статията ви е доста интересна, но в крайна сметка, ако един човек не се чувтсва добре в кожата си то, които сме ние да го спираме да извърши подобни операции, които щом съществуват, значи спокойно може да си направи.Проблема може да дойде след това ако иска да стане както се е родил, това вече ще бъде невъзвратимо.Надявам, се че този процес ще приключи по правилният начин за човека. Ще се радвам ако и пишете още подобни теми.

Leave a Reply to филъри София Cancel reply

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.