trans_gender_yana_borisova

 

Годината е 1952. Сексуалната революция достига своя апогей. Момче на име Джордж разтърсва из основи утвърдената представа за бинарното разделяне на половете, появявайки се в публичното пространство като Кристен Йоргенсен – млада транс жена , подложила тялото си на интервенция за промяна на половите белези.

Далеч този случай не е прецедент в историята на човечеството – отделни примери за транссексуализъм могат да бъдат извлечени още от дълбока древност , а подобен вид операции се прилагат много преди 1952 г.- така например, според почитащите своите древни обичаи членове на етническата общност буги, живеещите в гр.Сегери в Южно Сулавеси, половете са пет – мъжки, женски, „Бису”, „Чалабай”, „Чалалай”, а в Индия съществува т.нар. „трети” пол –представители на т.нар. каста „хижра”, които са родени с мъжки гениталии, но се обличат и държат като жени1.

Но Кристен Й. е първата, добила широка популярност по целия свят 2 благодарение на прямотата, с която защитава транссексуалните лица.

Говорейки открито за възможностите, с които разполага един трансполов индивид, тя дава неописуемо мощен стимул на последния да преодолее страховете си и революционно да брани „правото” да „моделира” тялото според своето вътрешно „аз” .

След появата на Кристен Й. в медийното пространство, започва стремглаво да нараства броят на транс лицата, които търсят подкрепа и признание в социалните среди.

И докато явлението транссексуалност постепенно завладява обществото със своята феноменалност, транссексуалните лица започват да се определят като различна социална група, отстоявайки правото да живеят така, както са избрали.

В същото време, обаче, медицински специалисти и учени изследват произхода на това състояние, неговите проявни форми, класификация и методи на лечение , като постепенно сред тях се оформят два лагера – на одобряващите операцията за промяна на пола като единствено възможно лечение и на противопоставящите се, търсещи други алтернативни средства за помощ.

Така например Дейвид Колдуел, американски сексолог, който пръв използва възприетото и до днес понятие „транссексуализъм” за тези, които искат да променят своя пол, отрича операцията за промяна на анатомичните белези, защитавайки идеята това състояние да бъде третирано като психично разстройство. Той одобрява хирургическата интервенция при интерсексуалните лица (индивиди, които по рождение притежават полови белези, причисляващи ги и към двата пола), “за да се постигне съвършенството на истинския пол”,но за транссексуалните лица препоръчва психологическа, а не физическа корекция 3 .

Според Колдуел „сериозният сексолог е този, който знае, че действителната трансмутация на пола не може да се осъществи чрез медицински и хирургически мерки и признава, че това е лоша настройка на физическите лица, които стават обсебени от идеята, че техният пол може да се променя, а това е невъзможно”4.

Докато Колдуел отказва да одобри подобен тип операция, смятайки състоянието на трансполовите индивиди за сериозно психическо разстройство, което само би се влошило , ако се поддържа фалшивата илюзия, че е възможно оперативно коригиране на „сгрешеното тяло”, друг специалист – американският ендокринолог Хари Бенджамин , започва да лекува много транс лица , предлагайки им алтернативно решение чрез хирургическа намеса.Той постулира, че операцията за смяна на пола е ефективна за лечение на лица , които са нефункционални в пола им на раждане5.

Медицинските професионалисти начело с Хари Бенджамин, които подкрепят операцията за промяна на пола като вид лечение започват да търсят институционална подкрепа.В края на 60-те години те успяват да създадат клиники за смяна на пола в САЩ и да наложат своите професионални стандарти .

Въпреки че оценят различно хирургическата интервенция, специалистите (и привържениците на Колдуел, и тези на Бенджамин) разглеждат транссексуалността като особено психическо състояние на лицата.

Така в началото на 1970 г. медицински учени и специалисти дефинират транссексуалността като синдром на полова дисфория (по-късно разстройство на половия идентитет), а през 1979 г. се основава Harry Benjamin International Gender Dysphoria Association (HBIGDA)6, която по-късно се трансформира в World Professional Association for Transgender Health (WPATH)

Членовете на HBIGDA одобряват стандарти за грижа и критерии за диагноза и лечение на пол дисфория. Стандартите изрично разрешават медицинско лечение при определени условия, но отричат операцията при поискване.

На следващата година транссексуализмът за първи път е включен в диганостичния статистически наръчник на Американската психиатрична асоциация, а по-късно и в Международната класификация на болестите (предложена от Световната здравна организация, която действа и до днес в своята 10-та версия)7.

В наръчниците е закрепена официална дефиниция на транссексуалността –това е разстройство на половия идентитет, при което „едно лице желае да живее и да бъде възприеман като принадлежащ към противоположния пол, което обикновено се придружава от чувство на дискомфорт от собствения анатомичен пол, или от преживяването му като несъответен. Налице е желание за хормонално лечение и подлагане на операция, за да направи тялото си колкото е възможно по-съответно на предпочитания от него пол” 8

Диагностичният статистически наръчник включва две фази9 за диагностициране на пол дисфорията:

В първа фаза чрез клинично интервю се прави диагноза на транс – индивидите, като един от критериите е „липса на психична или генетична абнормалност” и липса на друго психично заболяване.Трябва да е налице постоянна полова дисфория повече от 2 години, за да се постави диагноза. Тези критерии служат за определяне най-вече дали дадено лице отговаря на условията за операция за смяна на пола или не

Втората фаза има за цел да оцени кандидата в реалния живот. Това е периода, през който медицинският специалист изисква от транссексуалния индивид да започне да живее постоянно в желаната полова роля без претърпяна операция. Целта на този тест е да се провери колко трайно е състоянието пол дисфория и дали лицето, което иска да приеме противоположната полова роля, ще понесе всички последствия от това свое решение. Ако успее и след две години все още чувства желание за трайна промяна на външните си характеристики, то значи разстройството на половия идентитет е продължително, а на индивидът може да се изпише лечение чрез оперативна интервенция.

Паралелно с дефинирането, класифицирането и изграждането на система от критерии за лечение на транссексуалните лица, започва мощно контракултурно движение в защита на последните чрез създаване на фондации и асоциации, които подпомагат разпространяването на информация за състоянието им, както и организирането на публични дискусии, които целят „образоването” на обществото във връзка с появата на не толкова иновационното, колкото стремглаво разразилото се движение на група лица с различна представа за природата и себе си. Опитвайки се да убедят привържениците на възприетото двуполово деление, че тяхното състояние всъщност не е нищо друго освен различие, към което трябва да бъдат толерантни , и право ,което непременно се нуждае от защита, тъй като не накърнява ничии други права ( моделирайки тялото си не вредиш никому), те отхвърлят медицинския модел, който определя транссексуалността като заболяване .

Така започва дългогодишната „борба” между строгата медицинска наука, от една страна,и търсещият изява краен индивидуализъм, от друга – борба между възможността за лечение и правото на самоопределяне, която продължава и до днес.

И докато транссексуални лица и медицински специалисти се организират, след постъпване на редица молби за промяна на име, пол и акт за раждане , започва да се отправя въпрос към съдилищата в САЩ , дали едно лице законно може да промени своя пол 10.

В отговор съдиите се опитват да определят понятията „ мъж” и „жена”, тъй като до този момент те никога не са имали основание да посочат легална дефиниция на пола – изхождат от презумпцията, че признаците – „мъжки” и „женски” са очевидни и неизменни.

Пред правоприложителите стои огромна липса на законодателство, което да балансира противоречията между медицинските становища и претендираните права на индивида по един разумен начин. Затова съдиите запълват тези празнини единствено по съвест и лични убеждения, съотнасяйки неписани до този момент правила към конкретни случаи.

Така например първият прецедент е бил делото „Анонимен срещу Уайнър”11 случай, решен във Върховния съд на Ню Йорк Каунти през 1966 г. Анонимна транс жена моли съда да промени пола в акта й за раждане от мъжки на женски. Всъщност случаят започва година по-рано, през 1965, когато анонимен ищец моли Министерството на здравеопазването в Ню Йорк Сити да издаде нов акт за раждане с нов пол-женски.Комисарят по здравеопазването Д-р Джордж Джеймс отправя въпроса към престижната медицинска академия в Ню Йорк с молба за свикване на специална група от лекари, които да разгледат въпроса. В отговор на академията е създадена комисия, която се състои от 50 човека, включително 1 адвокат. Академията е написала доклад, с който отхвърлят исканата правна промяна, тъй като разглеждат пола като неизменен биологичен факт, определен от хромозомите.

Повечето психиатри и специалисти заявяват, че ще считат за незаконно да се променят биологични факти, които се отразяват в акта за раждане. Ако транссексуалните лица държат да притежават документ, който да удостоверява „променения пол”, то те биха могли да запазят акта си за раждане, който изцяло удостоверява данни за едно лице към момента на раждането му и да получат друг, нов документ, който да отрази желаната от тях промяна.

Също така комитетът се противопоставя на промяната в акта за раждане като „ вид психологическо подпомагане и заблуждаване на болните лица и тяхната социална адаптация”12

Комитетът има и друго опасение – признаването на правото да се промени пола и по законов ред, заплашва да подкопае създадената система не само по отношение на транссексуалните, но също така и по отношение на другите въпроси, свързани с пола и сексуалността.

Съдът отхвърля молбата на ищеца, цитирайки доклада на комисията в решението си.

Но либерални настроения се появяват и сред съдиите.Така през 1968г, само 2 години след случая „Анонимен срещу Уайнър”,съдия Франсис Пекора позволява на Робърт Париси да промени името си на Риса Белла13. Той отбелязва, че „най-лесно би било да се отхвърли молбата”, но вместо това, ”новите ситуации може би заслужават нови правила и прогресивно законодателство”. Въпреки че се ограничава от консерваторите, които искат да запазят непременно статуквото, той подкрепя индивидуалистите само ако са претърпели операция за промяна на анатомичния пол, който да съответства на психичния, вследствие на което могат да променят и юридическия си пол.

Умереният либерализъм на съдия Пекора започва да служи като основание за исканията на много транссексуални лица, които желаят промяна на своя юридически пол.

Позовавайки се на съдебното решение, те внасят смут сред много други магистрати, които се разкъсват между идеята за запазване на дихотомизираната система такава каквато е и признаването на нови, модерни „права”, които може би са несправедливо отхвърляни за времето си.

Съдиите изпитват колебания относно това коя „страна” да заемат, а различните аргументи, с които обосновават решенията си допълнително разклащат устойчивите понятия като пол, брак, семейство.

Либерално настроените съдии и транссексуалните лица твърдят, че промяната на анатомичния, а след това и на юридическия пол не засяга по никакъв начин интересите на другите лица – това е право на всеки да се самоопредели и да моделира тялото според вътрешните си убеждения.

Но не след дълго се оказва,че не е точно така.

Така например през 1974г. в Ню Йорк до Върховния съд на Кингс се отправя молба за анулиране на брак14. През март 1972 г. Марк Б. се подлага на операция за промяна на пола, а през април подава молба за промяна на името, след което сключва брак. Съпругата му Франсис Б. предявява иск за анулиране на брака, твърдейки, че съпругът й всъщност е жена, създавайки фалшива представа, че е мъж. Съдът констатира, че „бракът винаги е бил договор между мъж и жена, съществуващ с цел създаване на потомство, а Марк не е имал функциониращ пенис, той не може да произвежда потомство и за целите на брака следователно не е мъж”.

Оказва се, че „правото”,което се претендира от транссексуалните за смяна на пола чрез операция, а впоследствие и промяна на юридическите индивидуализиращи белези, накърнява чужди права, вследствие укриването на факти при встъпване най-вече в брачни отношения от страна на транссексуалните лица .Няма никаква законова гаранция, че един субект, който сключва брак с друг, подложил се на операция за промяна на пола, а впоследствие променил и своя граждански пол , субект, ще узнае за първоначалното биологично и правно състояние на последния.По този начин единият от съпрузите може да претърпи най-вече неимуществени вреди , които са последица от засягането на честта и достойнството му от страна на променилия своите юридически и физически белези , съпруг.

Полът е от значение и за други отношения в областта на семейното и наследственото право. Така например, едно дете след смяната на пола на своя родител може да попадне в безпрецедентната ситуация, в която би се оказало с двама бащи или две майки. То също може да претърпи неимуществени вреди, които се състоят в причиняване на психически неудобства и страдания.

Също така всяко лице в определен етап от живота си получава определен/и семеен /ни статус/и в зависимост от биологичните си характеристики – майка или баща, брат или сестра, съпруг или съпруга и пр. Тези положения имат значение най – вече при наследствените правоотношения. Възможно е индивид , изменил своя рожден пол, да придобие двоен статус – напр. до промяната на пола ще бъде „баща” , а след нея – „майка”. Така, към момента на смъртта на транссексуалния наследодател, ще се затрудни определянето на кръга от наследниците му, което би причинило имуществени вреди на последните, във връзка с разпределянето и получаването на наследствените права и задължения.

Постепенно в американската съдебна практика започват да се наблюдават три различни подхода15.

При първия се дава оценка само на биологичните факти, като анатомичният пол има превес над психичния (по-горе споменатият случай Анонимен срещу Уайнър”) .При втория се търси съответствието между „психичния” и „биологичния” пол, а при третия, най-либерално формиралият се – физическите белези имат второстепенна роля – примат се дава на вътрешното убеждение към кой пол иска да принадлежи лицето.Третият подход преобладава и към настоящия момент.

 

Така докато медицинските специалисти, подкрепящи или не операцията за промяна на пола са на едно мнение, че транссексуалността е „психическо разстройство”, а хирургическата намеса – лечение ,което се изписва при определени предпоставки, в съдебната система не се изгражда ясно становище затова дали е болестно състояние или право на самоопределяне. Проблемът за транссексуалността се измества в проблем за съотношението между различните видове пол и ролята, която играят при определянето на юридическия такъв.

Пренебрегва се изградената медицинска терминология и класификация, както и дългогодишните изследвания в тази област, а решенията, с които се дава промяна на рождения пол не само че не разрешават проблема за транссексуалните – но дори го задълбочават, вследствие невъзможността на субектите да разберат за претърпените физически и/или правни изменения на транссексуалните индивиди.

Проблемът за пол дисфорията постепенно започва да навлиза и в Европа.

В много страни липсва всякаква правна уредба, а в други, където се прави опит да се уреди транссексуалността, юридическите актове регулират това явление по един автономен, различен от прилагащите се критерии за лечение , начин.

Така например в Швеция през 1972 г. се приема Закон за сексуалната идентичност16 , в който се казва,че разрешение за промяна на пол се дава при наличие на следните предпоставки:

-лицето трябва да е швед;

-несемеен;

-навършил пълнолетие;

-да е подложен на стерилизация.

А в Германия -в Закона за промяна на името и половата принадлежност17 клаузите са подобни:

-лицето да бъде германец по смисъла на Конституцията или да е чужденец без гражданство,бежанец или политически емигрант;

-сигурно твърдение за това, че принадлежността на лицето към пола, който смята за правилен, няма да се променя отново;

Включват се и нови предпоставки, които се отнасят само до втори раздел :

-лицето да не е сключило брак;

-трайно няма способност за размножаване;

-претърпяна операция за добиване на външни характеристики на пола, към който чувства, че принадлежи, като по тези характеристики ясно може да се определи принадлежността му към съответния пол.

Така, операцията за промяна на пола се определя едновременно и като право на лечение, което се назначава от медицинските специалисти (според МКБ), и като необходима законова предпоставка, на която трябва да отговаря всяко транс лице, желаещо да получи разрешение за упражняване „правото” на полово самоопределяне чрез промяна на своя юридически пол.

Но при подобен опит за разрешаване на проблема по законов път може да се стигне до следните три неразрешими ситуации:

1. Един субект отговаря на всички клаузи, предвидени в законовите актове (посочени по-горе), с изключение на тази, в която се посочва като необходима предпоставка добиването на външни полови белези – възможен е отказ от страна на професионалистите, ако подобен вид операция не може да се назначи в конкретния случай (поради експертни съображения);

2. Индивидът е претърпял операция за промяна на пола, тъй като според медицинското становище е с постоянно, необратимо разтройство на половия идентитет, което трябва да се лекува с хирургическа интервенция , но същевременно не отговаря на законовото изискване за гражданство или липса на брак.

Стига се до парадокс – лицето е преминало успешно назначеното му лечение и е добило оперативно външни полови белези на желания от него пол, но тъй като не отговаря на част от поставените законови изисквания, няма възможност да промени своя граждански пол или да получи нов, адекватен документ, удостоверяващ промяната. Така ще притежава документи, идентифициращи го като „мъж”, а анатомично ще бъде „жена”.

3. Транс индивидът отговаря едновременно на всички законови и медицински изкисвания, вследствие на което изменя своя биологичен и юридически пол, но тъй като не е предвидена правна гаранция другите лица да узнаят за новоформиралото се състояние на променилия своите физически и граждански характеристики субект, може да се стигне до заблуждение относно пола на транссексуалния. Лицата, с които последният встъпва в различни правоотношения, при които полът играе важна роля, могат да претърпят имуществени и неимуществени вреди поради грешната представа , която трансполовият индивид умишлено е поддържал…

Така в Англо-Американския и в Европейския правен свят със започналото „транссексуално” съдопроизводство, а впоследствие и с изградилото се частично нормотворчество през 60 – те / 70 – те години на миналия век, започва да се акцентира върху проблема за правата на едно лице, като се отхвърля въпросът за медицинското състояние и възможността за лечение – или се пристъпва към създаване на законови разпоредби, които обаче не биват съотнесени с изградените медицински критерии, или правни актове в тази насока липсват, а магистратите действат според убежденията си ( отново не синхронизирайки действията си с тези на медиците).

В България към настоящия момент отношението към проблема също не търпи развитие. Противоречия и неясноти се съдържат в редица разпоредби. Така например в раздел 1 от Наредба №6 от 4.07.2008 г.18 за утвърждаване на медицински стандарт „козметична хирургия” се дава дефиниция и обхват на „козметична хирургия”, а именно:

Козметичната хирургия обхваща медицински познания, техники и преценки, необходими за прецизна диагностика и корекция на нарушенията в естетиката на лицето,тялото и кожата на клинично здрави пациенти… Козметичната хирургия е с интердисциплинарен характер и включва инвазивни,миниинвазивни и неинвазивни медицински намеси единствено за разкрасяване на пациентите”

В раздел XV от наредбата-Класификация по обем на операциите в козметичната хирургия на тяло и крайници-първа група операции с голям обем и сложност в т.2 е посочена именно като такива и операциите за смяна на пола.

От друга страна, в чл. 128 от Наказателния кодекс19 се казва,че тежката телесна повреда е престъпление,което се наказва с лишаване от свобода от 3 до 10 години. А за тежка телесна повреда се счита и причиняването на детеродна неспособност.

Операцията за смяна на пола води до детеродна неспособност. Хормоналната терапия като медицинска интервенция води до същия резултат и се интерпретира по същия начин.

Оказва се, че операцията за промяна на пола, въпреки съществуващата Международна класификация на болестите, е изведена единствено като право на едно лице да се „разкраси”, но тази естетична процедура би коствала на медицинското лице, което я извърши, затвор до 10 години.

Българската съдебна практика20 също е противоречива.Въпреки че операцията за промяна на пола законово е регламентирана като „ естетична интервенция”, а правна уредба, която да предвижда процедура по даване на предварително разрешение от съда за промяна на пола, липсва, в някои случаи съдиите посочват, че е необходимо преди да се пристъпи към промяна на физическите белези, да се променят юридическите.

Така например с решение № 2369 от 29.11.2012 г. на ОС – Варна по в. гр. д. № 2753/2012 г.. се отменя решение на Варненски районен съд-XXI-в №3390/19.07.2012г. по гр.д.№19022/2011г., с което е отхвърлена молба за допускане на промяна в данните за гражданско състояние от женски на мъжки и във връзка с това-промяна на личното й име. В решението се казва, че е неправилно отхвърлена молбата, защото Варненски районен съд е ограничил „спорното правоотношение до наличието на медицински критерии за принадлежността му към женския пол, така както е отразено в акта за раждане, игнорирайки настъпилите в периода на развитие физиологични изменения и транссексуалност, която е вродено трайно състояние и при молителя представлява необратимо от медицинска гледна точка състояние на съзнанието“. Също така в резултат от хормонална терапия молителката е „започнала трансформация по „нелегален път“, без необходимия лекарски контрол,което би могло да доведе до големи рискове и усложнения….. Опитът показва, че терапевтичният стремеж да се приведе психичното състояние на тези лица към телесните дадености не довежда до положителни резултати. Съвременните схващания са, че е по-добре да се промени гражданският пол от съда и след това телесното състояние да се приспособи към психичното състояние….“.

Но от друга страна, в медицинската практика (доколкото съществува) са налице самостоятелни критерии за промяна на пола чрез операция.

Например Д-р Енчев, известен пластичен хирург, оперирал и транссексуални лица за промяна на техните полови белези, в интервю21 споделя, че операцията за промяна на пола е „изключително сложна, многоетапна и продължителна интервенция”. Също така е „задължителна консултацията с психолог, който наблюдава и разговаря с пациента поне шест месеца, за да потвърди накрая неговото желание и невъзможността му да продължава да съжителства с това, което е, като физическа обвивка. Установяването на несъвместимостта между тяло и същност е само първата крачка”.

И тук се стига до парадокс – едно лице дори и да получи разрешение от съд за промяна на юридическия пол (както се посочва в разгледаното по-горе решение на Варненския окръжен съд , с което се отменя първоинстанционното решение на районния съд), може да му бъде отказана хирургическа интервенция , ако не отговаря на медицинските изисквания за извършването на такъв тип операции.

Така , въпреки че в някои съдебни решения се посочва като необходимо първо да се променят гражданските характеристики, а после анатомичните, поради липсата на обща медицинска и правна рамка, която да предлага единно разрешение на „транссексуалния” проблем, може да се стигне до положението, в което юридическият пол ще бъде изменен, но физическите характеристики ще се запазят.

В заключение би могло да се каже, че транссексуалността е състояние, изследвано десетилетия наред от редица специалисти и учени. Медицинските професионалисти твърдят, че трансполовостта е разстройство, което трябва да бъде лекувано. Изграждат критерии, оформят дефиниции и приемат стандарти за грижа. Едни от тях възприемат операцията за промяна на пола като алтернативно лечение за част от транс индивидите (но изключват интервенция при поискване), а други я отричат, търсейки други форми на лечение.

В същото време правото регулира това явление (в някои държави частично), но или в опозиция на медицинската наука – изземвайки експертни функции на специалисти и прехвърляйки ги върху магистрати , или разрешавайки промяна на юридически данни единствено при констатиране несъответствие между психика и тяло, като по този начин се поема риск от евентуално нереализиране на оперативната промяна на пола, което води до неблагоприятни последици и за транс индивида, и за лицата, встъпващи с него в различни обществени отношения.

Проблемът се задълбочава, но юридически решения продължават да се търсят извън или въпреки медицината – акцентира се върху признаването или отказването на нови, модерни права, въпреки че част от последните (операцията за промяна на пола ) се упражняват само при наличие на съгласие от страна на специалисти, които възприемат транссексуалността като особено състояние – пол дисфория.

В „борбата”с аргументи между транссексуални, медици и юристи няма победители.

Затова е необходимо да се проведе сериозен обществен дебат, с който да се решат окончателно въпросите:

1. Оперативната смяна на пола е право на телесно самоопределяне на лицата, отговарящи на критерии, определени от законотворците, или е форма на лечение, което се назначава при условия, предвидени от медицинските специалисти?

А) ако се възприеме операцията за промяна на пола като право на всяко лице, отговарящо на определени законови предпоставки, то е необходимо да се допусне хирургическа интервенция след получаване на разрешение от овластен за това орган, а медицинските специалисти трябва да следят за наличието му – ако липсва, операция не бива да се извършва.

Б) ако транссексуалността се признае за болест, то законодателят трябва да потвърди изградените международни критерии за лечение и да остави в ръцете на медицинските специалисти преценката за това кой трансполов индивид трябва да бъде подложен на хирургическа интервенция и кой не. Вследствие на успешно преминалото лечение, може да се пристъпи към въпроса за юридическия пол на лицето, а именно:

2. Юридическата промяна на пола е право на всеки индивид да измени факти от раждането си (пол, име, ЕГН) поради трайни изменения в психическото или физическото си състояние или е право на трансполовото лице да получи нов, отделен документ, удостоверяващ успешно завършеното лечение и настъпилата промяна във външността му, но без да се променят данни, които са удостоверени при раждането?

Без значение дали операцията за промяна на пола е призната за право на самоопределяне или възможност за лечение е необходимо:

А) ако се допусне изменение на факти, декларирани при раждането на транс лицето, да се създаде правна гаранция други лица, встъпващи в различни правоотношения с него, да узнаят за настъпилата промяна.

Б) при отказ за промяна на вписани данни към момента на раждането на лицето, да се издаде нов, специален документ, който да удостоверява упражненото право на полово самоопределяне/успешно завършилото лечение.

Проблемът за трансполовостта би се решил в неговата цялост единствено ако се проведе широка обществена дискусия, на която да се разгледат поставените въпроси, а те от своя страна да получат адекватни отговори .

Наложително е феноменът „транссексуалност” да получи общоприета дефиниция и единна законова и медицинска уредба, за да се избегнат описаните по- горе неразрешими ситуации.

Бележки под линия:

  

1 Ставру , Стоян . Биоправо . Книга 1, София, „Фенея” , 2014 , с. 183-185 , ISBN 978 – 619 – 163 – 040 – 0
 

2 http://library.transgenderzone.com/?page_id=2160

3 Meyerowitz , Joanne J. How sex changed : a history of transsexuality , United States , of America , 2002 , p . 44 , ISBN 0 – 674 – 00925 – 8 ( cloth ) , ISBN 0 – 674 – 01379 – 4 ( pbk . )

4 http://www.iiav.nl/ezines/web/ijt/9703/numbers/symposion/cauldwell_05.htm).

5 http://dallasdenny.com/Writing/2013/03/29/transgender-in-the-united-states-a-brief-discussion-1999/

6 http://en.wikipedia.org/wiki/Harry_Benjamin

7 Kreukels , Baudewijntje P.C. , Steensma , Thomas D. , de Vries , Annelou L.C . Gender Dysphoria and disorders of sex development . New York , Sprigner , 2014 , 233 – 234 p . ISBN 2195 – 2272

8 http://consult.pumpelina.eu/docs/glava%20F60-F69.pdf

9 Kreukels , Baudewijntje P.C. , Steensma , Thomas D. , de Vries , Annelou L.C . Gender Dysphoria and disorders of … , 234 – 235 p.

10 Meyerowitz , Joanne J. How sex changed : a history of … , 241 – 242 p.

11 „ Пак там”

12http://www.leagle.com/decision/196643050Misc2d380_1314.xml/MTR.%20OF%20ANONYMOUS%20v.%20WEINER

13 Meyerowitz , Joanne J. How sex changed : a history of … , 245 p.

14 „ Пак там” .. . , 250 p.

15 http://sydney.edu.au/law/slr/slr_34/slr34_4/09_Grenfell_Gender.pdf

16 Транссексуалните в Швеция – принудително стерилизирани-www.semtomovi.blog.bg,2010

17 Смяна на пола- www.lex.bg/forum,2014

18 Обн. ДВ. бр.41 от 22 Април 2008г

19 Обн., ДВ, бр. 26 от 2.04.1968 г., в сила от 1.05.1968 г с последващи изменения и допълнения

20 За информация относно противоречията в съдебната практика във връзка с различните становища за характера на производството по смяна на пола – вж. Кържева – Тенева , Цветелина ,Георгиев , Иван . Съдебното производство за смяна на пола , доклад , изнесен на първата Национална конференция по биоетика и биоправо ( 18.10.2013) . Може да бъде намерен на следния интернет адрес : https://www.challengingthelaw.com/biopravo/sadebno-proizvodsto-pol/

21 http://www.blitz.bg/article/30071.

 

 

  

6 Коментари

  1. Реакцията на социалната мрежа : “Фейсбук бе многократно предизвикван да добави опцията „трети пол“, „друг“ или „интерсекс“ при таба за двата пола. Социалната мрежа отказва да го направи с обяснението, че хората могат „да изберат да не показват своя пол на профила си“ 🙂

    • Правилно :Д . Но все пак въздържането от посочване на данни в определени случаи може да свърши работа , а в други… да обърка … съзнанието на човек 🙂

      • А може да си и транскиберджендър например – знаеш си, че си мъж, нямаш проблем с това, обаче изживяваш профила си във Фейсбук като женски, и обратно:)

        • И вследствие на различните преживявания на тялото и духа, във фейсбук могат да се добавят най-различни състояния :Д В това число няма пречки и за лицата,изживяващи профилa си във фейсбук като женски – “чувства се идеално в своя биологичен признак на пола , но желае да експериментира , защото животът е твърде кратък” 🙂

Leave a Reply to Николай Павлевчев Cancel reply

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.