На градското сметище цари оживление. Почти всички жени и мъже са се събрали. Доста от тях са довели и децата си. По-малките трябва да се повдигат на пръсти или да се катерят по раменете на бащите си, за да виждат. Но и това, което чуват, е достатъчно.
Тълпата образува кръг, в средата на който млада жена се върти безпомощно. Накой откъсва парче от дрехата й. Друг я дърпа рязко, после я блъска; пресягат се десетки ръце. Подмятат я, раздират дрехите й, сякаш всеки иска парче за спомен, докато не остава съвсем гола. Тя говори нещо и първият удар с металния прът сякаш остава незабелязан. Но след него идва втори, трети и тя спира да говори, защото едва си поема дъх. Когато желязото се среща с тялото, отпърво хвърчи само пот и мръсотия, но после пръска кръв, хвърчи на едри капки, които се сипят наоколо. След минути хората ги зариват с босите си крака, докато се бутат напред. Жената е изтикана назад и тълпата се отваря сякаш по команда; освобождава се още пространство и някой бързо издига стълб. Блъскат я за последно към него и после я запалват.
(Един месец по-рано възрастна жена е обезглавена, защото се занимавала с черна магия).
Две неща отличават описаната картина от един разказ за саморазправа с вещица през Средновековието. Кладата е от автомобилни губи, а присъстващите си правят снимки за спомен.
Жената се казва Кепари Ленята и е на 20 години. Мястото е Моунт Хаген, Папуа Нова Гвинея. Годината е 2013, а причината за саморазправата е обвинението в черна магия.
Разказаната история е само капка от морето от насилие, свързано с магьосничеството и страха от него. Според редица сведения1, убийствата и дори канибализмът, породени от тях, са често срещано явление в Папуа Нова Гвинея. Жените са основна жертва. Убита е дори Хелън Румбали, Президент на Бугенвилската федерация на жените2. Организацията на обединените нации настоя за спешни мерки срещу безумното насилие. В отговор министър – председателят Питър О‘Нийл обеща драконовски мерки, включително съживяване на смъртното наказание, както отмяната на приетия през 1971 г. Закон за магьосничеството.
Но защо, на първо място, подобен закон съществува? Не би ли била абсурдна подобна идея за който и да е законодател по света? Още повече, че през 1971 г. Папуа Нова Гвинея е управлявана от Австралия; още повече, че държавата продължава и днес да бъде член на Британската общност. С други думи, през 21 век поданици на кралица Елизабет II реално са заплашени от възможността да бъдат наказателно преследвани и осъдени на лишаване от свобода, заради това, че са магьосници.
Нека да потърсим обяснение.
Местното население на Папуа Нова Гвинея е разделено на много племена, говорещи повече от 860 езика и имащи различни вярвания и традиции. Но всички те вярват и се страхуват от магията; това е изключително разпространено явление с такъв могъщ социален ефект, че се е породила необходимостта от законодателно уреждане на проблема.
В правната литература говорим за нормативната сила на фактическото3, или обусловеността на нормите от фактите, които се случват в обществото. Определено явление, ако има достатъчно силно отражение в обществото, ще намери своето нормативно битие.
В случая с магьосничеството ние виждаме едно особено проявление на тази закономерност, което илюстративно можем да наречем „нормативната сила на психическото“. Има ли магия? Ние не знаем, казва папуанският законодател. Или може би знаем, но не искаме да кажем. Това ще причини трусове. Съгласно чл. 5 от Закона за магьосничеството „ …. никоя от неговите разпоредби не трябва да се схваща в смисъл, че Законът признава съществуването или възможностите на такива сили извън целите на самия Закон и осъществяването на процедурите, предвидени в него, или че отрича съществуването или възможностите на такива сили“.
Това, в което сме сигурни е, че хората толкова силно вярват в магията, че тяхното вяра е достатъчно важно социално явление, което да породи регулация. „Подобни вярвания – четем в преамбюла – могат да бъдат причина много лоши неща да бъдат извършени, и също причина хората да се страхуват или заради тях да направят неща, които иначе не биха сторили“.
Поради горното, законът е изключително интересен не само от юридическа, но и от социологическа, психологическа и антропологическа гледна точка. Дори и само заради това, че първоначално е създаден с цел преодоляване на тези примитивни, невежи, суеверни вярвания, а сега се счита за една от основните причини за тяхното засилване.
Какво представлява самият закон?
Той е разделен на преамбюл, шест части и две приложения. Преамбюлът има основнополагащо значение при тълкуването и прилагането на закона. В него могат да бъдат открити отправните пунктове в концепцията за законодателя, а именно:
-
опасността от вярата в магьосничеството;
-
противопоставянето между невинно и забранено магьосничество;
-
третиране на опита за извършване на престъпление чрез магия като наказуем опит по общия ред;
-
възможносите за екскулпиране /оневиняване/ в определени случаи поради това, че деецът е действал, или е вярвал, че е действал под влияние на магия;
-
наказуемостта на набедяването /фалшивия сигнал за това, че едно лице е магьосник.
Разпоредбите на закона доразвиват тези отправни пунктове.
Ето някои интересни разрешения на папуанския законодател:
1. Законът отчита наличието на различни социални групи и общности с особена история и традиции; нещо повече – едно лице може да принадлежи към повече от една от тях. Тази социална палитра от „племена и нрави“ обуславя и нееднакви виждания относно магьосничеството. Т.е., това, че голяма част от хората вярват в магия, далеч не означава, че убежденията им по отношение на вида, начина на извършване и ефекта на магията не могат да бъдат различни. В закона легална дефиниция за магьосничество отсъства; то е определено посредство различните му наименования в отделните социални групи (вж. Предварителните разпоредби).
2. Магьосничеството бива невинно и забранено. Забранено е всяко, което не е невинно. Последното не следва по никакъв начин да е свързано или да цели увреждане или нарушаване на закона. Но това не е достатъчно. То трябва да е и общоприето в съответната социална група, т.е., да липсва възможността съответните актове, макар и добронамерени, да породят страх в определени хора (вж. Приложение 1).
3. Като нарушения или престъпления са определени извършването на забранено магьосничество, претендирането на определено лице, че е магьосник, заплашването с използване на магия, предписването на магични субстанции, притежаването на пособия за забранено магьосничество. Наказанията са лишаване от свобода в различни размери, като най- тежкото е 8 години. До много по-тежко наказание обаче може да се стигне при прилагането на една интересна законодателна концепция – концепцията за опита за извършване на престъпление чрез магия.
4.Едно от изключително интересните от наказателноправна гледна точка разрешение е следното: опитът за извършване на противоправен резултат чрез магия следва да се накаже, както се наказва опитът към престъпление по принцип /вж чл. 8/. Това означава, че когато за определен опит са предвидени по-тежки наказания, те ще се приложат и по отношение на обвинените в магьосничество. Например, съгласно чл.304 от Наказателния кодекс на Папуа Нова Гвинея от 1974 г.4 опитът за убийство се наказва с доживотен затвор. Законодателното разрешение е интересно и поради още една негова особеност: обстоятелството, че противоправният резултат наистина е последвал магьосническия акт, не прекратява повдигнатото обвинение за опит. Това е последователното прилагане на концепцията на законодателя да не заяви позиция по въпроса дали съществува или не магьосничество. Защото, ако целеният резултат е настъпил, нормално лицето се обвинява в причиняването му, а не в опит за причиняването му. Но ако законодателят допусне това по отношение на опита чрез магия, всъщност ще признае наличието на свръхестествените сили и тяхната способност да влияят на света, в който живеем. Но тогава как се оправдава идеята за наказването на опита чрез магия изобщо? Основанието е в укоримостта на намерението. „Няма причина – четем още в Преамбюла – този, който си служи, или претендира, че си служи, или се опитва да си послужи с магия, за да извърши или да се опита да извърши зли неща, да не бъде наказан по същия начин, както, ако магията и магьосническите сили бяха истински, тъй като извършването или опитът да бъде извършено зло чрез магия са също толкова укорими, колкото и извършването на зло по всякакъв друг начин“.
5. Независимо дали магия реално съществува или не, вярата в нея е достатъчно опасна. Убеждението на едно лице, че е омагьосано, може да му повлияе до такава степен, че извършените от него нарушения да бъдат извиними. Но отново трябва да се отчетат и традиционните вярвания в социалната група по отношение на възможността конкретният магьоснически акт да причини подобен ефект спрямо него. Това например важи при обвинението в изневяра (която е наказуема съгласно Закона за местното население от 1951 г5.). Магьосничестото може да се разгледа и като акт на нападение, който изключва наказателната отговорност за деяние при афект, провокирано от него (магьосничеството като провокация) – вж. чл.15 и чл. 16.
6. Законът предвижда наказания и за тези, които подават фалшиви сигнали за това, че определени лица са магьосници. Идеята е да се пресече вълната от взаимни обвинения без основание, например с цел увреждане на „врагове“ на лицето, подало сигнала.
Явно е, че законът е рожба на определена обществена необходимост и бил предмет на внимателна законодателна преценка. Може би целта му наистина е била да се справи с първобитните, суеверни вярвания в местното население. Но четиридесет години след приемането му, те не са заличени, а самият закон се сочи като един от главните виновнии за нарастващата им сила.
Защо това е така? Приканвам Ви да се запознаете със самия закон.
НЕЗАВИСИМА ПАПУА НОВА ГВИНЕЯ
Закон за магьосничеството от 1971 г6.
Съдържание
Преамбюл
Част I – ПРЕДВАРИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
1. Пояснение на термините.
Магьоснически акт
Забранено магьосничество
Вредоносен резултат
Магьосническо пособие
Невинна магия
Социална група
Магьосник
Магьосничество
2. Отпратка към социалните групи.
ЧАСТ II – ПРИНЦИПИ, ПРИЛОЖЕНИЕ И ДЕЙСТВИЕ
3. Действие на преамблюла
4. Невинно създаване на определени магьоснически пособия.
5. Съществуване и въздействие на магьосническите сили.
АСТ III –ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И ДРУГИ ПРОТИВОПРАВНИ ДЕЯНИЯ, СВЪРЗАНИ С МАГЬОСНИЧЕСТВОТО
Раздел 1 – ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И НАРУШЕНИЯ
6. Общ състав.
7. Престъпни деяния.
8. Опит за извършване на противоправно деяние посредством магьосничество.
9. Предписване на магични субстанции.
10. Фалшив сигнал за магьосничество
11. Притежаване на пособия за забанено магьосничество.
Раздел 2 – КОНФИСКАЦИЯ И ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ.
12. Конфискация на придобитото от магьосническа дейност.
13. Конфискация на магьоснически пособия.
14. Обезщетения.
ЧАСТ IV – ЗАЩИТА ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗВЪРШЕН МАГЬОСНИЧЕСКИ АКТ
15. Специална защита във връзка с обвинение в изневяра.
16. Магьосничеството като провокация.
ЧАСТ V – ПРОЦЕСУАЛНИ ПРАВИЛА
17. Доказателствена сила на притежанието на пособия за магьосничество.
18. Доказване.
19. Запазване действието на Закона за опазване на обичаите.
ЧАСТ VI – ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
20. Запазване на правата и задълженията, уредени от други закони
21. Подзаконови актове.
ПРИЛОЖЕНИЕ 1 – Определение на невинно магьосничество.
ПРИЛОЖЕНИЕ 2 – Доказване.
Законът за магьосничеството от 1971 г. е закон, предназначен да защити и накаже злото магьосничество и други подобни нему деяния.
ПРЕАМБЮЛ
Широко разпространени са вярванията из цялата страна, че магьосничество съществува, и че магьосниците имат свръхестествени сили, които могат да бъдат използвани понякога за добри, но най-често за лоши цели. Подобни вярвания могат да бъдат причина много лоши неща да бъдат извършени, и също причина хората да се страхуват или заради тях да направят неща, които иначе не биха сторили.
Но някои видове магьосничество се използват не за лоши, а за невинни цели и тогава законът не следва да се намесва. Следователно, необходимо е да бъде ясно посочена разликата между зло и невинно магьосничество.
Няма причина този, който си служи, или претендира, че си служи, или се опитва да си послужи с магия, за да извърши или да се опита да извърши зли неща, да не бъде наказан по същия начин, както, ако магията и магьосническите сили бяха истински, тъй като извършването или опитът да бъде извършено зло чрез магия са също толкова укорими, колкото и извършването на зло по всякакъв друг начин.
Понякога хората могат да действат, или да са убедени, че действат под влияние на магия до такава степен, че –
(a) поведението им да не бъде поради това морално укоримо (и противозаконно) или
(b) техните действия, сами по себе си представляващи закононарушения, да могат, в традиционните социални групи, да се считат за извиними или компенсируеми.
Има опасност всеки един закон, който се занимава с магьосничеството, да насърчи злонамерени хора да обвиняват неоснователно или с лош умисъл враговете си, че са магьосници, само за да настроят други хора против тях и да им сторят зло. Законът трябва да възпира подобни опити.
ЧАСТ I – ПРЕДВАРИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
1. Пояснение на термините.
(1) По смисъла на този закон, ако друго не следва от неговите разпоредби:
-“магьоснически акт” означава всеки акт (включително традиционна церемония или ритуал), който цели да задейства или претендира да може задейства магически сили, да ги направи възможни или да ги направлява;
-“забранено магьосничество” означава всяко магьосничество, различно от невинното магьосничество;
-“вредоносен резултат” включва страх, заплашване или причинена вреда на психиката, тялото или собствеността на определено лице;
-“магьосническо пособие” означава всичко, което:
(a) е създадено или насочено към използване в магьоснически актове изобщо, или в частност определен магьоснически акт или група от такива актове; или
(b) е пригодено, чрез определена церемония, ритуал или акт (включително магьоснически акт) за използването му в магьоснически актове изобщо, или в частност определен магьоснически акт или група от такива актове.
-“невинно магьосничество” означава магьосничество, както е определено в Приложение 1 от настоящия Закон;
– “социална група” включва семейство, фамилия, други роднини, или местна група или общност;
– “магьосник” е лице, което –
(a) твърди, че притежава магически сили; или
(b) пряко или непряко заявява, че притежава, или се държи, сякаш притежава магически сили;
-“магьосничество” включва (като изброяването не е
изчерпателно), това, което е познато на различните езици и в различните части на страната, като: вещерство, магия, чародейство, пури пури, мура мура дикана, вада, меа меа, сангума или малира, независимо дали са свързани със свръхестественото или не.
(2) Когато този Закон отпраща към определен обичай, следва да се разбира съответният обичай на засегнатата социална група (групи).
(3) Когато в този Закон се споменават процедури, основани на този Закон, се има предвид процедури, за които се вярва, че се заведени в съответствие с него.
2. Отпратка към социалните групи.
(1) Когато този Закон отпраща към социална група, това следва, по всички въпроси, които засягат прилагането на Закона от съда, да се разбира като отпратка към социалната група или групи, за които, според съда, това е най-уместно.
(2) Съгласно този закон, отпратката към определена социална група включва отпратка към всяка установена общност, или част от тази общност, независимо дали тя е традиционна или е съставена от различни традиционни или други социални групи.
(3) Този Закон не препятства възможността едно лице да принадлежи към повече от една социална група или общност.
ЧАСТ II – ПРИНЦИПИ, ПРИЛОЖЕНИЕ И ДЕЙСТВИЕ
3. Действие на преамблюла
Независимо от предвиденото в други закони или правилата за нормативно тълкуване, при тълкуването и приложението на този Закон разпоредбите на неговия Преамбюл следва да се имат предвид във всички случаи, и всяка норма на Закона следва да бъде схващана като прилагаща тези разпоредби.
4. Невинно създаване на определени магически пособия
(1) Алинея (2) не намира приложение в случаите, при които
(a) лицето, което се позовава на разпоредбите на алинея (2) , знае, че магическото пособие е създадено или пригодено за използването му в определен акт на забранено магьосничество; или
(b) магьосническото пособие се цели да бъде използвано в определен акт на забранено магьосничество.
(2) Независимо от предвиденото в останалите разпоредби на този Закон, простото създаване на пособие за магия (включително приспособяването на нещо, за да послужи като такова) не е магьоснически акт, нито едно лице, което твърди, че притежава силите да създаде магьосническо пособие, се счита за магьосник само поради това свое твърдение, ако пособието е създадено, насочено или пригодено както за забранено, така и за невинно магьосничество, в зависимост от конкретната му употреба в съответния случай.
(3) В тежест на лицето, което се позовава на алинея (2), е да докаже основанията за нейното прилагане по отношение на конкретното пособие за магьосничество.
5. Съществуване и въздействие на магьосническите сили.
Въпреки, че този Закон третира магьосническите сили като съществуващи (което е наложително, когато законът е създаден, за да уреди всички правни проблеми, свързани с магьосничеството и традиционните вярвания в магьосничесническите сили), никоя от неговите разпоредби не трябва да се схваща в смисъл, че Законът признава съществуването или възможностите на такива сили извън целите на самия Закон и осъществяването на процедурите, предвидени в него, или че отрича съществуването или възможностите на такива сили.
ЧАСТ III –ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И ДРУГИ ПРОТИВОПРАВНИ ДЕЯНИЯ, СВЪРЗАНИ С МАГЬОСНИЧЕСТВОТО
Раздел 1 – ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И НАРУШЕНИЯ
6. Общ състав.
(1) Този член не се прилага в случаите, при които е използвано единствено невинно магьосничество.
(2) Лице, което пряко или непряко заявява, че притежава, или се държи, сякаш притежава магически сили, извършва нарушение.
(3) Лице, което повлияе или се опита да повлияе на действията на друго лице, като използва или заплашва, че ще използва силите или услугите на магьосник, в това му качество, извършва нарушение.
Наказание:
При присъда по общия ред – лишаване от свобода до две години.
При присъда по опростената процедура7 лишаване от свобода до една година.
7. Престъпни деяния.
Който:
(a) извърши какъвто и да е акт на забранено магьосничество; или
(b) подпомага, подбужда, консултира такъв акт или се ползва от него, или с действие или бездействие, съзнателно извършва или участва в извършването на такъв акт, извършва престъпление по този закон.
Наказание:
При присъда по общия ред – лишаване от свобода до пет години.
При присъда по опростената процедура – лишаване от свобода до една година.
8. Опит за извършване на противоправно деяние посредством магьосничество.
(1) В случай, че магьоснически акт цели да причини или претендира да може да причини определен противоправен резултат, е налице опит към причиняването на този резултат и деецът се наказва по съотвения за това ред.
(2) Независимо от разпоредбите в други закони, обстоятелството, че противоправният резултат наистина е последвал магьосническия акт, не прекратява повдигнатото обвинение за опит съгласно предходната алинея. Това правило не препятства действието на чл. 20 от Закона.
9. Предписване на магични субстанции.
(1) Настоящият член не се прилага в случаите, когато е извършен единствено акт на невинно магьосничество.
(2) Който противозаконно предпише на човек или животно
(a)субстанция от какъвто и да е вид, подчинена на магия, или
(b)субстанция от какъвто и да е вид, служеща на магия или пораждаща магия, извършва престъпление.
Наказание:
Лишаване от свобода до 8 години.
10. Фалшив сигнал за магьосничество
(1) Този член не се прилага в случаите, които се отнасят единствено до невинно магьосничество, или сигналът е за извършването на невинно магьосничество.
(2) Законът за клеветата от 1962 не се прилага при нарушения по алинеи (3) или (4).
(3) Който (с изключение на случаите, при които, по време на прилагането или за целите на прилагането на законови процедури, или в останалите случаи, при които обвиняването или заплашването е оправдано от закона) фалшиво обвини пред трето лице, или заплаши да обвини някого в
(a) това, че е или е бил магьосник; или
(b) извършва или е извършвал магьоснически акт; или
(c) е участвал в извършването или е бил страна в магьоснически акт,
извършва нарушение на този закон.
(4) Който разпространява неистинска информация, че друго лице
(a) е магьосник или извършва или е извършвал магьоснически акт, или
(b) е участвал в извършването или е бил страна в магьоснически акт,
извършва нарушение на този закон.
Наказание:
Лишаване от свобода до една година.
11. Притежаване на пособия за забранено магьосничество.
Който, без законоустановено извинение (доказателство за което е у него) държи пособие
(a) създадено или пригодено за употреба на отделен акт на забранено магьосничество; или
(b) е насочено към употребата на определен акт на забранено магьосничество, извършва нарушение на този закон.
Наказание:
Лишаване от свобода до една година.
Раздел 2 – КОНФИСКАЦИЯ И ОБЕЗЩЕТЯВАНЕ
12. Конфискация на придобитото от магьосничество
(1) Когато едно лице
(a) е осъдено за нарушаване на този Закон; или
(b) по силата на този закон е осъдено за определено нарушение,
съдът, който произнася присъдата, може да нареди всички пари и вещи, заплатени или предадени на осъденото лице в замяна на извършването на акт на забранено магьосничество да бъдат конфискувани, и съгласно чл.14 –
(c) парите да бъдат внесени в Обединения Приходен Фонд; или
(d) по отношение на останалите вещи да се постъпи по начина, по който Държавният глава, действащ след консултации, нареди, съобразно обстоятелствата.
(2) Ако парите и останалите вещи не се намират у осъдения, техният размер или стойността на вещите, определена от съда, се дължат на държавата и съдът може да нареди тяхното заплащане.
13. Конфискация на магьоснически пособия.
(1) Когато едно лице
(a) е осъдено за нарушаване на този Закон; или
(b) по силата на този закон е осъдено за определено нарушение,
съдът, който произнася присъдата, може да нареди всички магьоснически пособия, които са собственост на осъдения или са в негово държане, да бъдат конфискувани в полза на Държавата.
(2) Съдът може винаги да разпореди всяко магьосническо пособие, което може да бъде използвано за забранено магьосничество, да бъде конфискувано в полза на Държавата.
(3) По отношение на конфискуваните пособия да се постъпи по начина, по който Държавният глава, действащ след консултации, нареди, съобразно обстоятелствата.
14. Обезщетения.
(1) Когато едно лице е осъдено за нарушение, включващо магьоснически акт, съдът, постановил присъдата, може да нареди заплащането на определено от него обезщетение в полза на:
(a) всяко лице, спрямо което магьосническият акт е бил насочен; или
(b) социалната група, чийто член е или е било по време на извършване на акта такова лице;
(2) Съдебната заповед по предходната алинея може да бъде издадена при произнасяне на решението или присъдата, или, ако съдът прецени, по-късно, като съдът във всички случаи може:
(a) да допусне допълнителни доказателства по въпроса за обезщетението и след произнасяне на решението или присъдата; както и
(b) отложи разрешаването на въпроса, за да предостави възможност на страните да постигнат съгласие по отношение на обезщетението, и впоследствие да издаде такава или друга заповед, каквато прецени.
(3) Заповедта по настоящия член може да включи нареждане всички парични средства, които са били или подлежат на конфискация съгласно чл. 12, ал. 1, или всяка сума, която е заплатена или дължима съгласно чл.12, ал. 2, да бъде заплатена като съответното обезщетение или част от него.
ЧАСТ IV –ЗАЩИТА ВЪВ ВРЪЗКА С ИЗВЪРШЕН МАГЬОСНИЧЕСКИ АКТ
15. Специална защита във връзка с обвинение в
изневяра.
(1) За целите на настоящия член “обвинение в изневяра” означава обвинение в нарушение на:
(a) Чл 17 от Закона за местното население от 1951 г.8; или
(b) Чл. 14 от Закона за управление на местното население от 19519, или нарушение на всяка съответна или аналогична норма на друг закон.
(2) Обвиненият в изневяра може да се защити, ако магьоснически акт е бил извършен без неговото съгласие (заявено или подразбиращо се), и когато според вярванията на социалната група, към която спадат съпрузите, магьосническият акт е в състояние да постигне:
(a) принуждаването на обвиненото лице към извършването на твърдяното полово сношение; и
(b) съгласно обичая това може да извини извършването на половото сношение при наличието на всички обстоятелства в конкретния случай.
(3) В тежест на обвиненото лице е да докаже основанията на защитата по ал. 2, и то не може да бъде освободено от нея при наличието на основателни съмнения.
4) Що се отнася до ал. (5), обстоятелствата по ал. (2), включват всички и всяко едно обстоятелство (включително всяка компенсация, обичайна или според достигнато споразумение), което е възникнало преди изневярата, след изневярата, или според съда би възникнало след изневярата.
(5) Обстоятелствата, за които се отнася ал.2, не включват обстоятелства, които-
(a) съставляват или са част от нарушение на друг закон, извършено от обвиненото лице или от негово име; или
(b) са противни на общоприетите човешки принципи или не са в обществен интерес; или
(c) са, по преценка на съда, който разглежда делото,неподходящи да бъдат взети предвид.
16. Магьосничеството като провокация
(1) Магьоснически акт може да се равнява на неправомерен акт или обида по смисъла на чл. 266 от Наказателния кодекс от 197410.
(2) Без значение е обстоятелството, че магьосническият акт–
(a) не е извършен в присъствието на провокираното лице; или
(b) е насочен към лице, различно от провокираното лице.
(3) За да бъде определен магьосническият акт като провокация съгласно настоящия член, следва да се имат предвид традиционните вярвания на всяка социална група, на която член е проковираното лице.
(4) Защитата, предоставена с настоящия член, допълва и във никакъв случай не отменя всяка друга защита, която е
(a) достъпна съобразно всяко друго значение, което друг закон придава на магьосническия акт; или
(b) по друг начин достъпна за обвиненото лице.
ЧАСТ V – ПРОЦЕСУАЛНИ ПРАВИЛА
17. Доказателствена сила на притежанието на пособия за магьосничество.
(1) За целите на процедурите, предвидени в този Закон, обстоятелството, че определено лице е притежавало или държало в определен период от време пособия за магьосничество, и не е действало в качеството си на длъжностно лице, или в друго качество, което прави несъвместимо предположението за наличието на магьоснически или у него, съставлява доказателство, че в съответния период от време това лице е било магьосник.
(2) Тежестта на доказване на обстоятелства по ал. 1 тежи върху лицето, което се позовава на нейното действие.
(3) Разпоредбата на ал. 1 допълва, а не дерогира останалите разпоредби на този Закон.
18. Доказване.
Приложение 2 се прилага по отношение и във връзка с процедурите по този закон.
19. Запазване действието на Закона за опазване на обичаите.
Законът за опазване на обичаите от 1963 г. запазва своето действие, освен в случаите, при които настоящият Закон изрично предвижда друго.
ЧАСТ VI – РАЗНИ
20. Запазване на правата и задълженията, уредени от други закони
Освен ако друго не следва от разпоредбите на този закон, той не отнема от никое лице всяка защита, право или отговорност, без значение граждански или наказателноправни
(a) които са или са били относими спрямо него; или
(b) които ще бъдат или могат да бъдат относими спрямо него,
на основание друг закон, но това правило не следва да се тълкува в противоречие с разпоредбите на Закона за тълкуването от 1975 г. или в разрез с чл.16 от Наказателния кодекс от 1974 г.11, или с друга подобна норма.
21. Подзаконови актове.
Държавният глава, действащ след консултации, може да издава подзаконови актове, които, без да противоречат на този Закон, уреждат въпросите, които Законът изисква или позволява да бъдат уредени, или които е необходимо или които е подходящо да бъдат уредени, с цел ефективното приложение на Закона.
ПРИЛОЖЕНИЕ 1 – Определение на невинно магьосничество.
Пар. 1(1).
1. За целите на този закон, „невинно магьосничество” е магьосничество, което –
(a) е единствено защитно или целебно, и не е насочено да създаде, и не претендира да може, да е предвидено или пригодено да причини каквато и да е вреда или противен на закона резултат, или да упражни каквато и да е вреда или незаконно въздействие спрямо което и да е лице; и
(b) е общовъзприето в социалната група, в която
(i) обвиненото лице; и
(ii) лицето, спрямо което магьосническият акт е насочен; и
(iii) лицето, на чието поведение този акт цели да повлияе,
са съответно членове, и които, съгласно обичая, са действали легитимно или безвредно и не нападателно съгласно всички обстоятелства по делото
2. Що се отнася до в пар. 1.3., обстоятелствата по пар. 1.1. включват всички и всяко едно обстоятелство (включително ухажване спрямо лице, невстъпило в брак, от друго такова лице, годеж, брак, фактът, че магьосническият акт цели само да противодейства или да обезсили ефекта на друг магьоснически акт, или всяка компенсация, обичайна или според достигнато споразумение) които са възникнали преди магьосническия акт, след него или според съда, би възникнало след него.
3. Обстоятелствата, за които се отнася пар. 1.1. не включват:
(a) акт или друго обстоятелство, съставляващо или представляващо част от нарушение на друг закон, което е извършено от или от името на обвиненото лице; или
(b)акт или друго обстоятелство, които са противни на общоприетите човешки принципи или не са в обществен интерес; или
(c) са, по преценка на съда, който разглежда делото,неподходящи да бъдат взети предвид.
4. За целите единствено на пар. 1.3.(b) и(c), магьсническия акт няма да се счита, сам по себе си, противен на обществения интерес, или неподходящ да бъде взет предвид.
5. За целите на установяване на всички обстоятелства, за които се отнася пар. 1.1., ако съдът, който разглежда делото, намери за подходящо и в интерес на справедливостта и приятелското разрешаване на обществени и лични спорове или противоречия, той може да отложи делото за такъв период и при такива условия, каквито прецени (включително поставянето на определено, свързано с делото лице, под гаранция).
ПРИЛОЖЕНИЕ 2 – Доказване.
(1) Доказването на това, че:
(a) един акт се счита за магьоснически акт в социалната група, към която деецът принадлежи; и
(b) някой е повярвал, че –
(i) актът е насочен срещу него или срещу някое друго лице; или
(ii) се цели неговото поведение или поведението на някое друго лице да бъде повлияно от акта или в резултат от него,
се счита като докателство за това, че извършеният акт е магьоснически по смисъла на този закон и че деецът съзнава това.
(2) Ако в наказателно преследване по реда на този закон е налице доказателство, че в социалната група, към която деецът принадлежи, е разпространено вярването, че извършеното е магьоснически акт, счита се, че деецът е целял да извърши такъв акт, ако ако не са налице доказателства за обратното.
2. Ако, в наказателно преследване за нарушение на или във връзка с чл. 8, е доказано, че обвиненото лице е извършило магьоснически акт, то тогава:
(a) е без значение дали извършеното е неспособно да причини, или не е пригодено да изпълни целения резултат, ако :
(i) обвиненото лице; или
(ii) лицето, срещу което актът е насочен; или
(iii) всяко лице, чието поведение се цели да бъде повлияно,
са били убедени, че актът е бил в състояние да причини целения или близък до него резултат, и случаите на (ii) и (iii) обвиненотото лице е съзнавало наличието на такова убеждение у посочените лица;
(b) убеждението и знанието за него, посочени в б. (а) се предполагат до доказване на противното.
(1) При обсъждането на въпроса дали определено традиционно или общоприето вярване съществува или има определено отражение, съдът –
(a) е задължен да следва стриктно законовите процедури или правилата за събиране на доказателства; но
(b) е длъжен –
(i) да допусне и обсъди всяка относима информация, която е достъпна (включително слухове и изказване на мнения); и
(ii) да се информира по всякакъв друг начин, какъвто намери за добре.
(2) При решаването на въпроса по предходната алинея, съдът:
(a) може да ползва книги, трактати, доклади или други трудове, както и изявления на местните Правителства или техни съвети по отношение на който и да обичай (публикувани или не) и може да възприеме всичко, твърдяно в тези източници, като доказателство по въпроса; и
(b) може, по свое усмотрение, да събере такива доказателства или да изиска мнения на такива лица, каквито намери за добре, като настоящата разпоредба не ограничава властта на съда да събира доказателства или информация за себе си по поставения въпрос.
212. Лицето, което твърди, че извършеният магьоснически акт е акт на невинно магьосничество, трябва да докаже това.
Бележки под линия:
3 Вж. Сталев, Ж., „Нормативната сила на фактическото“, С., 1996, 2007.
6. Вж. тук. Ползвани са и текстове от законодателството на Папуа Нова Гвинея през следната страница.
7 „Summary conviction” – присъдата е опростена, без участието на жури.
8 Законът за местното население, който успях да открия, е от 1939 г. Вероятно става въпрос за същия закон, защото чл. 17, ал. 1 гласи следното: „Лице, за което се отнася този закон, което е встъпило в брак, което се съвкупи с друго такова лице от другия пол (различно от неговия съпруг или съпруга), извършва на нарушение”. Предвиденото наказание е глоба в максимален размер от 600 кини или лишаване от свобода до 6 месеца. Ал. 2 предвижда същото наказание и за лице, което, като знае, че друго лице е встъпило в брак, се съвкупи с него (в първия случай извършителят е сключил брак, а във втория – знае, че другото лице е сключило брак). Източник.
9 Според информацията, с която разполагам, Законът за управление на местното население е от 1921 г. Чл.14 от него е отменен през 1987 г. Следващият чл 15 обаче се отнася до лице, което убеди или застави лице от женски пол да се съвкупи с лице от мъжки пол; вероятно чл. 14 е уреждал материя, свързана с разврата. Източник.
10 Чл 266 от Наказателния кодекс от 1974 урежда провокацията като противоправен акт или обида спрямо едно лице (или друго лице, за което то се грижи), което е способно да го „лиши от себеконтрол“ и го е довело до това да причини на свой ред вреда на „провокатора“. Съгласно чл. 267, при провокация не се носи наказателна отговорност, ако деецът наистина е бил лишен от себеконтрол, използваната сила съответства на провокацията, и деянието не е целяло и не е било от естество да причини смърт или тежка телесна повреда. Видно е, че този институт е близък до понятието ни за афект, но може да се направи паралел и с неизбежната отбрана по нашия НК. Разбира се, в Наказателния кодекс от 1974 на Папуа Нова Гвинея това не е единственото основание за освобождаване от наказателна отговорност поради деяние, провокирано от противоправно нападение – в чл. 269 и чл. 270 уреждат институт, аналогичен на нашата неизбежна отбрана, съответно срещу непровокирано и срещу провокирано нападение. Източник.
11 Чл.16 от Наказателния кодекс от 1974 г. урежда правилото, че едно лице не може да бъде наказано два пъти за едно и също престъпление, с изключение на случаите, при които деянието е довело до смърт на едно лице. Това повлича наказателната отговнорност за убийство на дееца, независимо, че той вече е бил наказан за друго престъпление, което същото деяние извършва. Ситуацията е близка до познатата ни идеална съвкупност; но се вижда как тук се смесват понятията за престъпление, престъпен резултат и деянието, което ги извършва. Източник.
12 И в двата варианта на текста, които намерих, номерацията в Приложение 2 е дадена по този начин.
