(сигнал № 16 от инициативата „Сигнализирай: Правото!“)
(Стефан Тихолов, Тюркер Моллахасан)
С настоящия сигнал, депозиран на 7 август 2018 г., председателят на Върховния административен съд и заместник-председателите и ръководители на Първа и на Втора колегия на Върховния административен съд бяха сигнализирани за съществуването на противоречива съдебна практика по тълкуването и прилагането на чл. 12, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП).
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗНАП процесуалното представителство пред съда по актове и действия на НАП и нейните органи и служители се осъществява от:
• изпълнителния директор на НАП;
или
• по пълномощие на изпълнителния директор на НАП от юрисконсулти или други служители в НАП с юридическо образование и придобита юридическа правоспособност.
1. Съществува необходимост от уеднаквяване на съдебната практика на ВАС по следните въпроси:
1.1. „В случай че органи или служители на НАП са страна в производство пред съд, пред който се обжалва административен акт или действие, които изхождат от тях, могат ли, като страна в процеса, да упълномощят юрисконсулт или друг служител в Агенцията с юридическо образование и придобита юридическа правоспособност да ги представлява в конкретното производство, както и при обжалване на съдебния акт по него?“;
1.2. „Единствено изпълнителният директор на НАП или упълномощен от него юрисконсулт или друг служител в Агенцията с юридическо образование и придобита юридическа правоспособност ли е легитимиран да извършва процесуалното представителство пред съда по актове и действия на НАП и нейните органи и служители?“;
1.3. „Има ли право юрисконсулт или друг служител в Агенцията с юридическо образование и придобита юридическа правоспособност да представлява органи и служители на НАП, в случай че е упълномощен от изпълнителния директор на НАП, а не от конкретния орган или служител, който е страната по конкретно производство пред съда?“.
Ако отговорът на втория въпрос е положителен, следва да се даде отговор и на въпроса:
1.4. „Има ли право юрисконсулт или друг служител в Агенцията с юридическо образование и придобита юридическа правоспособност да представлява органи и служители на НАП, в случай че е упълномощен от изпълнителния директор на НАП, но от съдържанието на пълномощното е видно, че е упълномощен да представлява само НАП и изпълнителния директор, но не изрично и други органи или служители на НАП, които са страни по конкретното производство пред съда?“.
2. По посочените въпроси са налице противоречия в практиката на ВАС.
2.1. Според възприетото в:
• Определение № 11487 от 30.09.2014 г. на ВАС по адм. дело № 11663/2014 г. (тричленен състав);
и
• Определение № 310 от 09.01.2018 г. на ВАС по адм. дело № 13795/2017 г. (тричленен състав)
процесуалното представителство следва да се извършва от лице, което е надлежно упълномощено от страна в производството пред съответния съд.
ВАС, при решаването на тези казуси, приема, че когато страна в производството пред административния съд е орган на НАП, а не изпълнителният директор на НАП, пълномощното трябва да изхожда от съответния орган, който е бил страна в процеса, а ако изхожда от изпълнителния директор на НАП, жалбата следва да се остави без разглеждане и производството да се прекрати.
2.2. Според възприетото в:
• Определение № 7673 от 24.06.2008 г. на ВАС по адм. дело № 7694/2008 г. (тричленен състав);
• Определение № 8348 от 13.09.2007 г. на ВАС по адм. д. № 7720/2007 г., I о. (тричленен състав);
и
• Определение № 10041 от 06.10.2008 г. на ВАС по адм. дело № 9819/2008 г. (петчленен състав)
се приема, че съгласно чл. 12, ал. 1 ЗНАП процесуалното представителство пред съда по актовете и действията на НАП и нейните органи и служители се осъществява само от изпълнителния директор или по пълномощие на изпълнителния директор на НАП от юрисконсулти или други служители в НАП с юридическо образование и придобита юридическа правоспособност, но не и от самата страна по производството пред съда, чийто акт се обжалва.
И двата посочени по-горе съдебни акта се отнасят за производство по ЗАНН, като вторият посочен съдебен акт е контролен по отношение на първия.
2.3. Според възприетото в:
• Определение № 3812 от 06.04.2015 г. на ВАС по адм. дело № 14838/2014 г. (петчленен състав);
• Определение № 4212 от 02.04.2018 г. на ВАС по адм. дело № 1822/2018 г. (петчленен състав) – този съдебен акт е постановен по обжалване на Определение № 310 от 09.01.2018 г. на ВАС по адм. дело № 13795/2017 г.;
и
• особеното мнение към Определение № 7742 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. дело № 6476/2018 г. (петчленен състав) на съдия Теодора Николова
разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗНАП създава особено процесуално представителство на всички органи, включени в структурата на НАП. По силата на тази специална норма процесуалното представителство на всеки административен орган в структурата на Агенцията се осъществява от изпълнителния директор на НАП или упълномощен от него юрисконсулт. Страна в съдебното производство е органът, издал оспорения акт, но неговото процесуално представителство се осъществява от изпълнителния директор на Агенцията или от упълномощен от него юрисконсулт. Тази норма е изрична, специална по отношение на чл. 17, ал. 3 АПК.
В посочените съдебни актове не се посочва, че самата страна по производството пред съда няма процесуална легитимация или че не може да упълномощи юрисконсулт за извършване на процесуално представителство.
2.4. Според възприетото в:
• Определение № 5101 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. дело № 1753/2018 г. (тричленен състав);
• Определение № 290 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12313/2017 г., I о. (тричленен състав);
• Определение № 791 от 19.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 667/2017 г., I о. (тричленен състав);
• Определение № 1544 от 4.02.2018 г. на ВАС по ч. а. д. № 1322/2018 г. (тричленен състав);
и
• Определение № 7742 от 11.06.2018 г. на ВАС по адм. дело № 6476/2018 г. (петчленен състав) – този съдебен акт е постановен по обжалване на Определение № 5101 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. дело № 1753/2018 г.
се приема, че на основание чл. 12, ал. 1 ЗНАП юрисконсулт от Агенцията би могъл да представлява орган на НАП само в случай че е изрично упълномощен за това от изпълнителния директор на НАП, но не би могъл да представлява орган на НАП, ако от съдържанието на пълномощното е видно, че юрисконсултът е упълномощен да представлява само НАП и изпълнителния директор, но не и конкретните органи на НАП, които са страни по съответното производство пред съда, тъй като по силата на чл. 12, ал. 1 ЗНАП изпълнителният директор на Агенцията или самата Агенция не стават страна в процеса.
В тези си актове ВАС посочва, че жалба, подадена от юрисконсулт с подобно пълномощно, е нередовна, тъй като е подадена от лице без представителна власт, а образуваното производство се прекратява, когато жалбата е подадена от лице, което не е участвало в съдебното производство като страна.
3. От посочените по-горе определения на ВАС е видно, че съдът тълкува и прилага по различен начин разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗНАП, което е довело до формирането на противоречива практика по важен процесуален въпрос. Нужно е тя да бъде отстранена – било чрез постановяване на тълкувателно решение, било чрез уеднаквяване на практиката на съда по отделни дела.