Нотариалният акт за поправка на нотариален акт

(публикувана за пръв път в списание „Собственост и право“, 2024, бр. № 11 и 2025, бр. № 1)

1. Встъпителни бележки

Правната уредба на нотариалния акт за поправка на нотариален акт е оскъдна. В Тарифата за нотариалните такси към ЗННД той е посочен като акт без определен материален интерес, за извършването на който се събира обикновена такса (т. 1. б. „а“ и т. 17, както и новата т. 1, б. „в“ (ДВ, бр. 5 от 1999 г.), с който е въведена различна такса за констативни нотариални актове за поправка на констативни нотариални актове за собственост на земеделски земи, гори и земи от горския фонд. С едно допълнение (ДВ, бр. 63 от 2014 г) в чл. 4, б. „и“ ПВ изрично се предвиди вписването на актовете, с които е извършена поправка на очевидна фактическа грешка във вписани актове. Макар по-широка, хипотезата безспорно включва и нотариалния акт за поправка. Липсват норми, уреждащи процедурата по издаването на такъв акт. Общите правила на чл. 247 ГПК не са приложими¹. В Определение № 461/05.11.2009 г. по ч.гр.д. № 371/2009 г. на ВКС, II г.о. се прави аналогия между поправянето на нотариален акт и на съдебно решение, но що се касае до изискването да не се подменя волята на страните. Самата процедура по чл. 247 ГПК е неприложима като изрично изключена от чл. 540 ГПК. Нотариалната практика е възприела някои основни положения, които следват от естеството на извършването на акта като вид охранително производство. Поправката на вече извършен нотариален акт се извършва по инициатива на страната. Когато актът, който се поправя, е конститутивен, страните (наследниците им) или техни представители следва да присъстват и да положат подписа си по общите правила².

Следните въпроси занимават изложението:

• какво може да бъде предмет на поправката и съответно какво е естеството на нотариалния акт за поправка;

• каква е разликата между привидността, която създава сгрешеният нотариален акт, и симулацията;

• какви са правомощията на съдията по вписванията;

• какво е особеното при нотариалния акт за поправка на нотариален акт за поправка;

• как следва да се ограничи отговорността на нотариуса при вреди, причинени от поправката.

Във връзка с тези въпроси са постановени решения на ВКС, които ще се опитам да анализирам. Извън изложението остава поправката на проекта на нотариален акт, която има правна уредба (579, ал. 3 ГПК), но ограничено практическо приложение.

2. Какво се поправя с нотариалния акт за поправка на нотариален акт

2.1. Грешката по принцип

Възможността за поправка предполага наличие на грешка. В правото грешката е термин, който може да означава различни понятия. Съответно фактът на допускането й може да доведе до разнообразни правни последици. Релевантни за поставената тук тема са следните видове грешка:

• очевидната фактическа грешка;

• грешката като порок на волята;

• погрешно (неправилно) прилагане на закона от правоприлагащия орган.

Следва да бъде поставен въпросът коя от тези грешки може да бъде предмет на нотариалния акт за поправка.

2.2. Очевидната фактическа грешка

Актовете, разпорежда чл. 4, б. „и“ ПВ, с които се поправя очевидна (явна) фактическа грешка (ОФГ) във вписани актове, подлежат на вписване. ОФГ може да се изрази в погрешно посочване на данни или пропускане на такива (непълнота). Тази грешка няма други правни последици, освен правото на участвалата в производството страна да иска поправянето й. То ще бъде наложително, ако поради грешката страната има затруднение при упражняване на правата си, произтичащи от акта. Правното положение обаче винаги ще остава такова, каквото би било без допускането на ОФГ: не съществуването на самите права, а единствено упражняването им би се засегнало (затруднило) от този вид грешка. В практиката (Определение № 4220/25.09.2024 г. по ч.гр.д. № 2921/2024 г. на ВКС, I г.о.) основателно се сочи, че поправяният нотариален акт и нотариалният акт за поправка „образуват едно цяло“.

За ОФГ са характерни следните особености.

Тя е очевидна. Най-напред, грешката може да бъде такава за всяко лице. Например в нотариалния акт е посочено: „на 3 (втори) етаж“. Който и да погледне текста, за него ще е очевидно, че е допусната грешка. Примат следва да има изписването с думи. В ГПК обаче липсва текст, подобен на този за менителницата в чл. 460, ал. 1 ТЗ. Освен това може грешката да е именно в думите. Ясно е, че поправка в смисъл: „вместо цифрата 3 да се чете цифрата 2“, или „вместо думата втори да се чете думата трети“, е допустима. Тя ще бъде наложителна и с оглед на това, че от акта може да не става ясно кой наистина е етажът. Казано иначе, възможно е грешката да е очевидна за всеки, който гледа текста, но начинът за поправянето й да не е очевиден. На следващо място, очевидността може да е такава за участвалите в производството, но не и за трети лица. Сбъркан ЕГН не може да се установи с обикновен преглед (освен ако грешката не е в контролната цифра за пола например). За страната-титуляр тя ще бъде очевидна. Такава ще бъде и за нотариуса, доколкото е достатъчно той да свери данните, с които следва да разполага в производството (справките по чл. 19, ал. 2 ЗННД). Очевидността при всички положения означава, че установяването на грешката може да стане при наличните събрани доказателства и при вече извършените изявления на страните. Тя е можело да не бъде допусната и само небрежността е причината за нея. В този смисъл не е очевидна грешката, ако тя произтича от документ, представен като доказателство, в който на свой ред е допусната грешка³. Същото важи и за грешката, която, макар и очевидна за страните, не е такава за нотариуса. Той трябва да е имал възможност да я избегне на базата на събраните доказателства и направените изявления на страните. Ако те са пропуснали да направят правилните изявления, поради грешка или друга причина (например симулация, както ще стане дума по-долу), тази грешка не е очевидна. Изводът е, че допускането на ОФГ е винаги в причинна връзка с поведението (небрежността) на нотариуса, защото той е можел да не я допуска. ОФГ е следователно грешка на нотариуса и той би могъл да носи отговорност за нея. Нотариусът е този, който събира, проверява доказателствата и удостоверява изявленията на страните. Когато проектът за нотариален акт не е изготвен от него, това не отнема отговорността му да го провери. Ако допуснатата ОФГ в проекта се превърне в грешка в нотариалния акт, за това ще е отговорен нотариусът⁴. Казаното се отнася пряко до правилото, което се посочва в литературата: че предмет на поправката не е самият договор, а нотариалният акт, в който този договор е облечен⁵.

На следващо място, ОФГ е фактическа. Грешката се отнася за факт, който е бил предмет на доказване в охранителното производство. Макар изявленията на участниците в производството също да са факт, те поначало не спадат към тази категория. Изявленията не подлежат на доказване отделно от самия акт на извършването им. Те се извършват пред нотариуса, целейки съответните правни последици⁶. Затова няма да е фактическа грешката в следната ситуация. Продавачът казва: „продавам за 20 000 лв.“, но нотариусът погрешно пише в акта „2 000 лв.“, после прочита написаното и страните заявят, че това е реалната цена, разбират акта и се съгласяват с него. Дори и участниците да не са внимавали, да са проявили груба небрежност (при това, декларирайки невярна стойност в противоречие с чл. 25, ал. 9 ЗННД), това не прави грешката фактическа. Различна ще бъде хипотезата, при която в акта няма спор каква е реалната цена, защото я пише на няколко пъти, включително в полето за удостоверяван материален интерес и пресметнати такси, но на едно от местата цифрите са сбъркани. Ако самият текст е доказателство какво е било изявлението, грешката ще бъде и очевидна, и фактическа (грешно е описано изявлението като факт). Такива случаи обаче ще бъдат изключение.

Дотук се изясни кога ще бъде налице ОФГ, като последната винаги ще бъде основание за издаване на нотариален акт за поправка. Като междинен извод следва да се посочи, че ОФГ е винаги грешка на нотариуса.

Следва да се обсъди въпросът дали някои от другите видове грешка също не могат да бъдат поправени по този ред.

2.3. Грешката като порок на волята

Грешката като порок на волята, изучавана подробно от общата теория на гражданското право, може да се отнася до съществените качества на предмета, до страните при сделките intiutu personae, до правните последици на сделката, в мотива и т.н. Тази грешка може да бъде измамлива (в който случай ще е налице хипотезата на чл. 29 ЗЗД) или причинена от небрежността на една от страните (чл. 28 ЗЗД). В общия случай тя ще породи няколко вида правни последици: право на унищожение, право на потвърждаване и обезщетение за вреди при вина на една от страните⁷.

Грешката като порок на волята в обикновения случай води до унищожаемост. За последната е характерно, че се извършва само по съдебен ред. Това ще означава, че едната от страните не е съгласна с това, че в договора е допусната грешка, или евентуално с извършването на действия (правни или фактически), с които тя да бъде поправена. Това е така, защото при съгласие на страните най-често няма да се наложи предявяване на иска за унищожение. Ще бъде възможно изменение на сключения договор, прекратяване по взаимно съгласие, а в хипотезите на сключен нотариален акт – обратно прехвърляне на имота, замяната му с друг и т.н. Същевременно сделката може да бъде и потвърдена (чл. 35 ЗЗД). Често пъти потвърждаването ще означава, че страните по някакъв начин са уредили последиците на грешката. В теорията и в практиката се посочва, че грешката като порок на волята не може да бъде коригирана с поправка на нотариалния акт⁸. Независимо от това по въпроса съществува неяснота: някои автори приемат, че грешката в нотариалния акт винаги засяга волята на страните⁹. Видя се обаче, че това няма как да се отнася до ОФГ. Тя е различна от порока във волята. Образно казано, ОФГ е проблем на формата (външното обективиране на волята), а не на съдържанието (договора като съглашение между двете страни)¹⁰. После, ОФГ е грешка на правоприлагащия орган. Грешката като порок на волята засяга страните. Следва да се приеме, че след като тя води до промяна в правоотношението, не може да се коригира посредством поправка на нотариален акт.

2.4. Грешката при прилагането на правото

Тази грешка е възможна там, където правните последици зависят от волята на компетентен орган: например съд, административен орган или нотариус. Тя е различна от ОФГ и води до неправилност на акта. Тази грешка е експертна, доколкото правоприлагащият орган е длъжен да знае и прилага закона в точния му смисъл (чл. 5 ГПК). Обикновената правна последица съответно ще бъде отменяемостта на съответния акт по предвидения от закона ред. Това важи за административните и съдебните актове, както и за констативните нотариални актове (чл. 537, ал. 2 ГПК). При конститутивните актове тази грешка може да има разнообразни последици: нищожност на сделката (например нотариусът е излязъл от компетентността си, не е прочел нотариалния акт, пропуснал е да го подпише, заверил е договор за делба на право на строеж между съсобственици, които никога не са учредявали такова, и т.н.), унищожаемост (например нотариусът е извършил нотариален акт за разпореждане с имот на дете в нарушение на чл. 130, ал. 3 СК вр. с чл. 27 ЗЗД), непротивопоставимост (продаден е чужд имот). Следваща последица може да бъде правото да се търси обезщетение за вреди. ЗОДОВ съдържа именно такива разпоредби. Този закон обаче не е приложим за отговорността на нотариуса, доколкото не държавата, а той отговаря лично на деликтно основание (чл. 73 ЗННД вр. с чл. 45 ЗЗД).

ОФГ и грешката при прилагането на правото си приличат по две неща. Първо, и двете са допуснати от компетентния орган (в хипотезата, която ни интересува, това е нотариусът). ОФГ също формално представлява нарушение на закона, доколкото при нея изискванията за съдържанието на съответния акт не са спазени. Тази грешка обаче е техническа и никога не води до правните последици на грешката, допусната при неправилното прилагане на закона. Това обяснява защо например непрочитането на нотариалния акт не е ОФГ и не може да се „поправи“ с ново прочитане, описано в нотариален акт за поправка. Непрочитането винаги ще означава неправилно прилагане на закона и ще доведе до нищожност на нотариалното удостоверяване. Същото се отнася до пропуска на една от страните да се подпише или да изпише пълното си име. От гледна точка на страната това може да е техническа грешка, която (в обикновения случай) лесно би могла да бъде поправена. В производството по издаване на нотариален акт обаче по-късното полагане на подписа или „доизписване“ на имената ще бъде недействително. Съответно пропускът на нотариуса да забележи липсата на подпис или пълното име на страната е нова грешка. Именно тя е грешка при прилагане на правото и ще доведе до нищожност на акта.

Двете грешки могат да си приличат още и по това, че могат да бъдат очевидни. За неправилното прилагане на закона това ясно е посочено в чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Ако въззивното решение може да съдържа в себе си очевидна грешка в прилагането на закона¹¹, то това важи и за нотариалния акт. Но такава грешка никога няма да бъде фактическа. Дори и когато неправилното прилагане на закона е довело до погрешно интерпретиране на фактите или обратното (например нотариусът погрешно е интерпретирал свидетелските показания и е приел, че е налице давностно владение), такава грешка, освен че няма да бъде очевидна, няма да е фактическа, а правна. Правната грешка на нотариуса няма как да се отстрани с нотариален акт за поправка¹². Срещу последиците от неправилно прилагане на закона има редица законови средства за защита, посочени по-горе.

2.5. Изводи

От всичко, изложено по-горе, може да се направи следният извод: само отстраняването на очевидната фактическа грешка в нотариалния акт може да бъде предмет нотариален акт за поправка на нотариален акт.

На свой ред, това води до следните заключения.

Първо: твърдението, че не може да се отстранява грешка в същественото съдържание на договора (например в продажната цена)¹³, търпи следното уточнение. Вярно е, че не трябва да се подменя волята на страните, още по-малко да се променя видът на сделката¹⁴. Поправка в цената или дори в страните е допустима, но само когато от самия текст на акта грешката е очевидна и истинският смисъл е ясен. Например, когато навсякъде цената е посочена вярно, а на едно място в акта е сбъркана, или когато купувачът навсякъде е посочен правилно, но на едно място фигурира друго име.

Второ: когато нотариусът, който е допуснал грешката, извършва нотариалният акт за поправка, той не следва да събира такса. Тарифата за нотариалните такси следва да се измени в смисъл, че такса се дължи само когато друг нотариус извършва поправката. Мисля обаче, че и de lege lata този извод може да се изведе от общия принцип за лична отговорност на нотариуса.

Трето: нотариалният акт за поправка на нотариален акт е особен констативен акт дори и когато актът, който се поправя, да е конститутивен. С него не се констатират права, а наличие на грешка, и се посочва какво трябва да е правилното съдържание на акта. Компетентността на нотариуса да извърши такъв акт следва пряко от компетентността му да извърши основния (поправяния) акт (те „образуват едно цяло“). Затова не е необходима законова разпоредба, с която изрично да бъде предоставена такава компетентност.

Четвърто: нотариалният акт, с който се „поправя“ грешка, която не е ОФГ, не е нито констативен, нито конститутивен, нито е предвиден в законодателството. Нотариусът притежава обща нотариална компетентност, но не може сам да разширява тази компетентност¹⁵. Съгласно чл. 569 ГПК нотариалните производства, свързани с издаването на нотариален акт, са тези, по реда на които се извършват правни сделки с нотариални актове, както и удостоверяването право на собственост върху недвижим имот. Следва да се прибавят хипотезите, изрично предвидени в закон, например нотариалното завещание (за което се спори дали представлява нотариален акт или е отделна, особена форма)¹⁶. Както се посочи, компетентността за извършване на нотариален акт за поправка на ОФГ се извлича от общата компетентност (ако нотариусът може да извършва нотариален акт, следва да може и да поправи ОФГ в него). Липсва такава компетентност обаче за принципното съществуване на нотариален акт за поправка на друг вид грешка, както и за поправка на документ, който не е издаден в нотариално производство. Такъв акт ще бъде нищожен. Волята на страните, изразена в нищожния акт, може да има собствени правни последици, но това е отделен въпрос.

Пето: грешката във волята на страните и грешката в прилагането на правото, които често засягат нотариалните актове, могат да бъдат поправени, но не с нотариален акт за поправка. Страните са свободни да уредят отношенията си доброволно или по съдебен ред.

Тези изводи ще помогнат при анализа на няколко съдебни акта, обсъдени в следващите редове.

3. Привидност, породена от грешката, и симулация в договора

Решение № 63/23.02.2012 г. по гр.д. № 766/2011 на ВКС, III г.о. касае следната хипотеза. Сключен е нотариален акт за продажба. Две години по-късно е съставен акт за поправка. В него е посочено, че не се касае за продажба, а за обезщетение срещу личен имот. Така се избягва придобиването в режим на съпружеска имуществена общност (СИО). Делото е за делба между бившите съпрузи и въпросът дали имотът е бил СИО е съществен.

Въззивният съд е посочил, че с поправката на акта следва да се отстраняват допуснати очевидни фактически грешки, без обаче да се изменя съдържанието на акта и без да се подменя волята на страните, взели участие при издаването му. Приемайки, че в случая се касае именно за грешка във волята на страните, въззивният съд не е зачел поправката. Приел е съответно, че е налице СИО, е допуснал делбата.

Касационното обжалване е допуснато по следния въпрос:

„По какъв начин следва да бъде поправено волеизявлението при сключен договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот при липса на спор между страните за действителната им воля – задължително ли е отстраняването на несъответствието между действителната и изразената в нотариалния акт воля да стане по съдебен ред чрез унищожаване, или е възможно да се извърши поправяне по реда на чл. 475, ал. 3 ГПК (отм.), респ. чл. 579, ал. 3 от сега действащия ГПК под формата на нотариален акт, с който сключеният договор да бъде изменен по взаимно съгласие, като страните изразят действителната си воля“.

ВКС правилно изяснява, че ако грешката касае волята на страните и по отношение съдържанието на действителната им воля съществува спор, то тя може да бъде поправена само по реда на чл. 32 ЗЗД (унищожение). След това е посочено, че ако страните не спорят за съдържанието на действителната си воля, т.е. за естеството на насрещните си престации, които са насочени към една и съща цел, идентична с целта, която се постига и чрез престациите, отразени в нотариалния акт, действителните им волеизявления могат да бъдат разкрити и обективирани по реда на поправката. По-нататък ВКС посочва, че изразяването в предвидената в закона нотариална форма за действителност на воля, различна от действителната, сочи на привидност на волеизявленията, като тази привидност може да се дължи и на грешка, която не е допусната умишлено. Разсъжденията за възможна симулация се прехвърлят към фактическия състав на чл. 17, ал. 1 ЗЗД (действие на прикритата сделка при релативна симулация), след което се посочва, че привидността може да бъде разкрита и в нотариална форма, ако страните не спорят. Оттук ВКС стига до заключението, че поправката на нотариалния акт може да бъде обратно писмо:

„Посочвайки в нотариалния акт, че желаят извършването на поправка на очевидна фактическа грешка в обективиращия привидната сделка нотариален акт, страните изразяват действителната си воля по начин, идентичен с т. нар. „обратен документ“ (удебеляването мое – Д.Н.).

В крайна сметка ВКС приема, че симулацията е успешно разкрита, прилагат се правилата на прикритата сделка, съответно процесният имот не е бил СИО, което води до отхвърляне на иска за делба.

Към решението могат да бъдат отправени критики.

Според ВКС „постигнатото съгласие за други по вид насрещни престации“, при съгласие между страните за други (истински), макар и поради грешка, може да бъде поправено с нотариален акт за поправка на нотариален акт. Едновременно ВКС нарича това „поправка на очевидна фактическа грешка“, малко след като е направил паралел със съчетанието привидна и прикрита сделка. Посочването на едни престации вместо други няма как едновременно да бъде прикрита сделка и да бъде очевидна фактическа грешка. Симулацията никога не е свързана с грешка, допусната от страните, а точно обратното. Тя е рожба на съзнаваната воля на двете страни, че желаят да създадат правна привидност, посочвайки различно съдържание на договора от това, за което в действителност са се споразумяли. Образно казано, когато страните симулират, те не допускат грешка, а правят така, че всички останали да са в грешка. ОФГ също създава привидност, но тази привидност никога не е желана от страните. Това е привидността, че истинското съдържание на документа е сгрешеното, но това няма нищо общо със симулацията. Последната е само частен случай на привидността в правото¹⁷.

Грешката е неосъзната, иначе няма да бъде грешка. Ако другата страна я осъзнава (умисъл), то най-вероятно ще има омисивна измама, но няма да има симулация. При релативната симулация (за която е приложим цитираната от ВКС разпоредба на чл. 17, ал. 1 ЗЗД) и двете страни желаят настъпването на други правни последици. А ВКС посочва, че „тази привидност може да се дължи и на грешка, която не е допусната умишлено“, но „приложение намират правилата за прикритата сделка съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ЗЗД“. Разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ЗЗД не работи при друг вид привидност, освен при тази привидност, създадена при симулиране (привидност в тесен смисъл, привидна сделка по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД).

ВКС обаче, освен че разширява недопустимо хипотезата на чл. 17, ал. 1 ЗЗД, придава на нотариалният акт за поправка действие, аналогично с действието на обратното писмо. Така като по същество се отваря широко пространство за последваща (сукцесивна) симулация (което ще рече не симулация, а предоговаряне), защото нотариалният акт за поправка по определение е след нотариалния акт, който се поправя. Обратното писмо следва да бъде създадено при симулацията: няма забрана то да бъде направено и по-късно, но тогава неговата доказателствена стойност следва да се цени по различен начин поради риска от „симулиране на симулацията“.

В заключение, очевидната фактическа грешка и симулацията са съвсем различни институти. Нотариалният акт за поправка на нотариален акт не може да служи като обратно писмо, защото предназначението му е да поправи ОФГ. Обличането на волята на страните да създадат обратно писмо във формата на нотариален акт не води до поправка на предходния акт, с който се симулира. Такъв акт не подлежи и на вписване, доколкото не се отнася до права върху недвижим имот и липсва изрично основание за това в закона. Горното не означава, че извършеното от страните, включително „поправката“, не може да служи като доказателство за симулация. Това е съвсем отделен въпрос и в конкретната хипотеза той трябва да бъде обсъден, като се вземе предвид особеното положение на съпруга, чиито права се засягат при разкриването на симулацията, и при отчитане на въпроса доколко той може да се позове на чл. 17, ал. 2 ЗЗД при придобиване в СИО. Този въпрос излиза извън рамките на настоящото изложение, но той е бил надлежно анализиран в доктрината¹⁸.

4. Поправка по отношение на престациите в конститутивен нотариален акт. Проблеми на вписването

Определение № 461/05.11.2009 г. по ч.гр.д. № 371/2009 на ВКС, II г.о. касае нотариален акт за поправка, с който се добавя клауза за запазване на право на ползване: „П. Г. да запази за себе си изцяло, пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване върху подарения недвижим имот“. ВКС приема, че: „Поправката на очевидна фактическа грешка, аналогично на производството, уредено в чл. 247 ГПК, касаещо отстраними пороци на съдебното решение от съда, който го е постановил, би следвало да съставлява такава корекция на съдържанието на акта, която да не води до подмяна на волята на страните, обективирана в нотариалния акт. Поправката на нотариален акт може да се изрази както в корекция на невярно отразената воля на договарящите, така и на непълнота, като формата на такава поправка е нов нотариален акт (удебеляването мое – Д.Н.)“

Със сигурност това не е ОФГ, а ВКС говори именно за такава, при това правейки аналогия с производството по чл. 247 ГПК. Няма обаче откъде да дойде очевидността на грешката. Възможността за подобно допълване не може да се изведе и от разпоредбата на чл. 579, ал. 3 ГПК. Тази норма урежда хипотезата на поправка на акта преди приключване на производството, затова позволява поправяне на всякаква грешка. След приключване на производството поправката с нов нотариален акт може да бъде извършено само ако се касае за ОФГ.

Следва да се отбележи, че предмет на обсъжданото дело не е валидността на акта, а правото на съдията по вписванията да откаже вписване на нотариалния акт за поправка. Според ВКС съдията по вписванията няма право да откаже вписването с мотива (който е споделен и от въззивния съд), че така се променя волята на страните. ВКС изхожда от установената в практиката позиция за ограничения контрол на съдията по вписванията. Той може да постанови отказ само ако актът не подлежи на вписване, когато не е съставен съобразно на изискванията за форма и когато няма необходимото съдържание. Тази позиция по-късно е закрепена в разясненията на Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по тълк.д. № 7/2012 г. на ВКС, ОСГТК, т. 6.

Мисля, че тук се касае именно за акт, който не подлежи на вписване. Както се посочи, чл. 4, б. „и“ ПВ изрично предвижда основание за вписване на актове, с които се поправя ОФГ. Тази разпоредба не създава самостоятелно основание за вписване, а представлява конкретизиране на законовите основания по чл. 112 ЗС. В този смисъл и преди въвеждането й през 2014 г. не е имало съмнение, че нотариалните актове за поправка на ОФГ подлежат на вписване. Няма законово основание обаче за вписването на актове, с които се поправя грешка, която не е очевидна. Добавянето на клауза, която модифицира прехвърляното право на собственост и запазва у прехвърлителя ограниченото вещно право на ползване, не е акт на поправка на ОФГ и съответно няма основание за неговото вписване. В най-добрия случай това може да бъде акт, с който тепърва се учредява право на ползване; тогава обаче ще следва да се представят документите, изискуеми от закона, включително данъчна оценка на правото на ползване.

Евентуалното вписване на подобен акт поражда въпроса за правата на третите лица. Мислима е хипотезата на прехвърляне на имота преди поправката, с която се „вписва“ правото на ползване. Противопоставим ли ще бъде актът за поправка на третото лице? Вписването на акта за поправка на ОФГ няма самостоятелно значение, защото не променя правното положение, и затова би следвало да се счита, че правото е учредено още с първия акт („цялото“, което те образуват, не се „разделя“ от извършения във времето между тях прехвърлителен акт). Това заключение изглежда нелепо, но е неизбежно при горните разсъждения. Защитата на третите лица не може да бъде извлечена от чл. 113 ЗС, защото тази разпоредба урежда конкуренция между две лица, които последователно придобиват от един прехвърлител и вписват актовете си; по силата на поправката обаче нищо не се придобива. Точно това е възприето в Решение № 129/14.02.2019 г. по гр.д. № 3314/2017 г. на ВКС, I г.о.: нотариалният акт за поправка няма самостоятелно значение, а представлява неразделна част от поправения акт, като се счита, че той важи с поправеното съдържание от датата на извършването му, а не от датата на поправката. ВКС посочва, че вписването на нотариалният акт за поправка има чисто оповестително действие и третото лице няма как да претендира за непротивопоставимост.

Горното още веднъж потвърждава, че е недопустимо вписване на акт за поправка, с който не се поправя ОФГ, а се допълва или изменя волята на страните. Отказ на съдията по вписванията в тази хипотеза ще бъде законосъобразен. Същевременно това не препятства страните да уредят отношенията си, както намерят за добре. В посочената хипотеза правоприемникът по първия акт можеше просто да учреди право на ползване на прехвърлителя. След като двете страни са съгласни на „поправка“ в този смисъл, значи ще се съгласят и да извършат съответния конститутивен акт. Същевременно поредността на вписването ще създаде защита на третите лица, ако междувременно са придобили имота, защото вече ще се явяват приобретатели от един и същи прехвърлител.

Разсъжденията по повод възможността на страните да уредят отношенията си по начин, различен от нотариалния акт за поправка, могат да бъдат продължени. В редица случаи няма да има никакъв смисъл от поправка на ОФГ, а страните ще могат да уредят отношенията си посредством общите правила на ЗЗД за изменение на договорите.

5. Поправка на друг документ

В Определение № 209/25.11.2019 г. по ч.гр.д. № 3931/2019 г. на ВКС, I г.о. е обсъден отказът на съдията по вписванията да впише нотариален акт за поправка на съдебно-спогодителен протокол. Въззивният съд е приел, че нотариалният акт не подлежи на вписване, защото компетентен да извърши поправката е съдът по реда на чл. 247 ГПК, а не нотариусът. ВКС посочва, че спогодбата представлява двустранен договор. Определението на съда, с което тя се одобрява, няма самостоятелно значение и не подлежи на обжалване, допълване по реда на чл. 250 ГПК, тълкуване по реда на чл. 251 ГПК и поправка по реда на чл. 247 ГПК. Позовавайки се на Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по тълк.д. № 7/2012 г. на ВКС, ОСГТК, т. 6, ВКС приема, че преценката дали нотариусът е компетентен да извърши нотариалния акт за поправка на съдебната спогодба излиза извън правомощията на съдията по вписванията. В мотивите е посочено, че като всеки договор, спогодбата подлежи на поправяне или изменение по чл. 20а ЗЗД, а формата на нотариалния акт е по-тежка от задължителната форма на делбата. Все пак ВКС не взима категорично отношение дали такъв нотариален акт наистина е за поправка, доколкото този въпрос „не подлежи на разрешаване в охранителното производство“. Вместо това подхожда практически:

„Ако този акт страда от някакви пороци, оповестяването му улеснява защитата срещу тях, защото дава възможност на заинтересованите да се запознаят със съдържанието на акта и при наличие на правен интерес да го атакуват пред съда“.

Логиката, че е по-добре нещо да се впише, отколкото да не се впише, има своето житейско оправдание. Често пъти отказът на съдията по вписванията затруднява упражняването на правата по съответния акт; губят се време и средства в изпълнението на редица формалности. Вписването на поправката обаче не попада в тази хипотеза, защото по определение тя не засяга правното положение между страните. То ще остане същото, както преди отстраняването на ОФГ. Видя се обаче в предишния параграф, че обратната хипотеза – вписването на акт за поправка, за който нотариусът всъщност няма компетентност, може сериозно да заплаши правата на третите лица. По-горе беше прието, че няма юридическо основание за вписването на акт, с който се поправя друго, а не ОФГ. Следва да се изясни възможно ли е с нотариален акт за поправка да се поправи друго, освен нотариален акт, и има ли основание вписването на такъв акт за поправка. Мисля, че отговорът и на двата въпроса е отрицателен. Първо, нотариусът не е компетентен да извърши такава поправка. Вече се посочи, че неговата компетентност да извърши акта за поправка се извлича от компетентността за извършване на нотариалния акт, който се поправя. Това важи и когато друг нотариус извършва поправката. Но нотариусът няма компетентност по отношение на съдебната делба и следователно няма законово основание да извърши нотариален акт за поправка на съдебната спогодба. После, дори и такъв акт да бъде извършен, липсва основание за вписването му. Разпоредбата на чл. 4 ПВ уточнява положенията на чл. 112 ЗС, но не следва да създава самостоятелни основания за вписване; това важи включително и за чл. 4, б. „и“ ПВ и следва най-малкото от новата редакция на чл. 2 ПВ и чл. 4, б. „л“ ПВ¹⁹.

6. Поправка на поправката и въпросът за отговорността на нотариуса

Същинска поправка на поправката ще бъде налице не когато в първата поправка е забравено да се поправи нещо от първия акт, а когато самата в самата поправка е допусната грешка и тя следва да се отстрани. Тогава такава поправка е допустима. Няма да бъде налице истинска поправка обаче, ако с първата поправка незаконосъобразно е бил изменен актът, а втората е направена в опит да се отстрани допуснатото нарушение. Именно такъв е случаят, обсъден в Решение № 228/08.12.2020 г. по гр.д. № 2414/2020 на ВКС, IV г.о. Нотариусът е съставил нотариален акт за поправка на констативен нотариален акт, като по този начин подменил лицето, в полза на което било признато вещното право. После същият нотариус съставил нов акт за поправка, с който поправил поправящия акт и по този начин отново променил лицето, на което правото било признато. Оригиналният акт е нотариален акт за обстоятелствена проверка от 1957 г., нотариалният акт за поправка на този акт е от 04.2019 г., а през същата година (2019 г.) е издаден и нотариалният акт за поправка на поправката. С първата поправка е променено името на признатия за собственик с първоначалния акт. Тази първа поправка е допусната само въз основа на декларация от молителя, който инициирал нотариалното производство. Срещу нотариуса е образувано дисциплинарно производство за нарушение на правилата за извършване на тази поправка (чл. 574 ГПК, чл. 25, ал. 1 ЗННД). Нотариусът извършил втора поправка, „връщайки“ стария собственик (т.е., възстановявайки оригиналната редакция на първоначалния акт), целейки да заличи последиците от нарушението, допуснато с първата поправка. Усложнението идва оттам, че в акта за първата поправка липсва грешка по същество. Макар допускайки нарушение на процедурата, с първата поправка нотариусът е посочил вярното лице. Дисциплинарната комисия към Нотариалната камара е приела като смекчаващо обстоятелство съставянето на втория акт за поправка, с който първата поправка на практика е отменена, защото така нотариусът се е опитал да отстрани нарушението. ВКС приема следното: когато с втората поправка нотариусът се е опитал да заличи последиците от нарушението, извършено с първата поправка, по същество е извършил ново нарушение, поправяйки нотариален акт, в който няма грешка. Няма как извършването на второ нарушение да смекчава отговорността.

Следва да се отбележат две неща.

Първо, и поправката на поправката следва да касае само допусната ОФГ. С втората поправка нотариусът се е опитал да поправи грешка в правото, която сам е допуснал. Тази грешка нито е фактическа, нито е очевидна.

Второ, макар в конкретната хипотеза да липсват вреди от нарушението, в общия случай нотариусът би могъл да причини такива, извършвайки незаконосъобразно нотариален акт за поправка. Тогава следва да се постави въпросът за деликтната му отговорност. Съгласно чл. 73 ЗННД нотариусът отговаря ограничено: до размера на удостоверения материален интерес. При поправката такъв няма. Считам, че релевантен следва да бъде материалният интерес на поправяния акт и отговорността да бъде до този размер. В противен случай пострадалият на практика не би могъл да бъде обезщетен.

7. Крайни изводи

В изложението се достигна до следните по-важни изводи.

Нотариалният акт за поправка на нотариален акт е констативен акт, с който се констатира не право, а наличие на очевидна фактическа грешка и се указва начинът за нейното поправяне.

Компетентността на нотариуса да извърши такъв акт се извлича от компетентността му да извърши поправяния акт (както териториална, така и материална).

Нотариусът не е компетентен да извърши нотариален акт, с който се поправя друг вид грешка, извън очевидната фактическа грешка, както и такъв, с който се поправя документ, който не е издаден в нотариално производство.

Актът, който не е поправка на очевидна фактическа грешка, не подлежи на вписване, защото няма законово основание за това.

Деликтната отговорност на нотариуса при извършената поправка е ограничена до удостоверения материален интерес на поправяния акт.

Нотариална такса за поправката, когато актът се извършва от нотариуса, който е допуснал грешката, не следва да се дължи.

Бележки под линия: