Решение № 17/07.02.2018 г. на ВКС по т. д. № 539/2017 г., ТК, II т. о.

 

Решение № 17/07.02.2018 г.

на ВКС по т. д. № 539/2017 г., ТК, II т. о.

 

Тълкувани разпоредби:

[чл. 214 ГПК] (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно. Той може също, без да измени основанието, да измени своето искане. До приключване на съдебното дирене в първата инстанция той може да измени само размера на предявения иск, както и да премине от установителен иск към осъдителен и обратно.

(2) Не се смята за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване.

[чл. 419, ал. 1 ГПК] Разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение.

[чл. 422, ал. 1 ГПК] (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4.

 

Основание за допускане:

(на касационното обжалване)

допуснато за проверка на допустимостта

[т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г.]

 

Въпрос:

Води ли отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение по реда на чл. 419, ал. 1 ГПК до обезсилване на заповедта за изпълнение и на издадения въз основа на нея изпълнителен лист? Следва ли в подобна хипотеза съдът, разглеждащ установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, да дава указания на ищеца за изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в осъдителен?

 

Мотиви:

1. За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът е приел, че е сезиран с установителен иск, впоследствие изменен по реда на чл. 214 ГПК в осъдителен:

– установителният иск е бил предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК след издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК;

– с определение на окръжния съд по реда на чл. 419 ГПК е отменено разпореждането за незабавно изпълнение, поради което и с оглед молбата на ищеца,

! съдът е допуснал изменение на иска от установителен в осъдителен.

2. Допустимостта на обжалваното въззивно съдебно решение, с което се потвърждава първоинстанционното, се предпоставя от наличието на предпоставките за упражняване правото на иск,

включително и за наличен правен интерес на ищеца от осъдително решение при наличие на издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК,

при положение че с определение от 27.06.2014 г. на окръжния съд по реда на чл. 419 ГПК

! е отменено единствено самото разпореждане за незабавно изпълнение.

Отмяната на това разпореждане по реда на обжалването му

! не води до обезсилване на самата заповед за изпълнение и на издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

Единствената последица от отмененото разпореждане за незабавно изпълнение е, че самата издадена заповед по чл. 417 ГПК вече не подлежи на незабавно изпълнение до влизане в сила на решението по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК.

Наличието на издадената заповед за изпълнение обосновава и интереса от висящото производство по установителния иск и съответно изключва правен интерес от осъдителен такъв.

3. Ето защо в този случай съдът неправилно е допуснал по реда на чл. 214 ГПК изменението на допустимия и след отмяна по реда на чл. 419 ГПК на разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта по чл. 417 ГПК установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК в недопустим, поради липса на правен интерес, осъдителен такъв с правно основание чл. 430 ТЗ.

В тази насока е и изричната практика на ВКС по чл. 290 ГПК: Решение № 141/06.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 2706/2013 г., ТК, I т. о. и др.

4. По изложените съображения налице е произнасяне от съдилищата по същество по недопустим осъдителен иск, с оглед на което и обжалваното въззивно решение, както и потвърденото с него първоинстанционно такова следва да се обезсилят, съгласно чл. 293, ал. 4 във вр. с чл. 270, ал. 3, предл. 3 ГПК, и делото да се върне на окръжния съд за разглеждане на установителния иск за съществуване на вземанията по издадената заповед за изпълнение.

 

Отговор:

Отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение по реда на чл. 419, ал. 1 ГПК не води до обезсилване на самата заповед за изпълнение и на издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Единствената последица от отмененото разпореждане за незабавно изпълнение е, че самата издадена заповед по чл. 417 ГПК вече не подлежи на незабавно изпълнение до влизане в сила на решението по иска по чл. 422, ал. 1 ГПК. Наличието на издадената заповед за изпълнение обосновава и интереса от висящото производство по установителния иск и съответно изключва правен интерес от осъдителен такъв.

 

Бележка:

По правния въпрос „Какви са предпоставките, при които е допустимо изменение на предявения положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, с оглед правния интерес на ищеца, в хипотезата на влязло в сила определение, с което издадената заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК е отменена, а искането на заявителя за издаването й – отхвърлено като неоснователно?“, допуснат до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, вж. и ср. с Решение № 1/10.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 335/2017 г., ТК, II т. о.

С цитирания съдебен акт е прието следното казуално тълкуване: „Влязло в сила определение, с което по реда на чл. 419 ГПК е отменена по същество издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и искането на заявителя за издаването й – отхвърлено като неоснователно, няма за последица обезсилване на издадената заповед за изпълнение, поради което не се отразява на правния интерес на ищеца да защити вземането си чрез специалния положителен установителен иск по чл. 422 ГПК и на допустимостта на този иск“.

В тълкувателните мотиви се отбелязва, че в исковото производство по чл. 422 ГПК е недопустимо преминаване от установителен към осъдителен иск по реда на чл. 214, ал. 1, пр. 3 ГПК, когато разпореждането за незабавно изпълнение е отменено по реда на чл. 419, ал. 1 ГПК и е обезсилен издаденият въз основа на него изпълнителен лист, тъй като те нямат за последица обезсилване на заповедта за изпълнение.

 

Свързани съдебни актове:

Решение № 141/06.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 2706/2013 г., ТК, I т. о.

[за последиците от отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение на издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК]

А. Касационното обжалване е допуснато за проверка на допустимостта на въззивния съдебен акт (т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г.) с оглед предприетото изменение на иска – от установителен в осъдителен – предвид отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.

А.1. Решаващият касационен състав намира, че правният интерес от установителния иск, предявен по реда на чл. 422 ГПК, не е отпаднал при отмяна по реда на чл. 419 ГПК на разпореждането за незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, поради което е недопустимо в исковото производство преминаване от установителен към осъдителен иск съгласно чл. 214 ГПК.

А.2. Този тълкувателен извод е аргументиран със следните съображения.

Б. Съгласно разясненията по т. 11.б. на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г. в производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК,

! не намират приложение правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК –

за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, и за увеличение на размера на иска.

Въвеждането на друго основание може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност.

В този смисъл и преминаването от установителен към осъдителен иск за вземането, предмет на издадената заповед на изпълнение, е недопустимо.

В. С решението по установителния иск по чл. 422 ГПК се формира сила на пресъдено нещо относно съществуването на вземане, но

! с изпълнителна сила се ползва издадената заповед за изпълнение.

В.1. Ако с решението по иска бъде признато съществуването на вземането, заповедта за изпълнение влиза в сила и вземането подлежи на изпълнение.

Изпълнителният лист се издава на основание чл. 404, т. 1, пр. 3 ГПК, ако заповедта е по чл. 410 ГПК,

респ. изпълнителните действия продължават, ако заповедта е по чл. 417 ГПК, без да се издава нов изпълнителен лист.

В.2. Ако с решението искът бъде отхвърлен, то

заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК не влиза в сила и въз основа на нея не се издава изпълнителен лист,

а ако заповедта е издадена по реда на чл. 417 ГПК, изпълнението се прекратява съгласно чл. 422, ал. 3 ГПК,

! без да е необходимо обезсилване на издадената заповед за изпълнение и изпълнителния лист – т. 13 на ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК.

Г. Обезсилване на заповедта на изпълнение и на издадения изпълнителен лист е допустимо

! в хипотезата по чл. 415, ал. 2 ГПК,

! както и при прекратяване на производството по установителния иск (т. 13 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК).

С преминаването от установителен към осъдителен иск не се постановява прекратяване на производството по делото, както и изменението на иска в този случай не би могло да се разглежда като непредявяване на установителен иск в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.

В тази хипотеза заповедта за изпълнение не е обезсилена поради липсата на законовите предпоставки за това, но и същата не би могла да влезе в сила на основание на решението по осъдителния иск, предвид на изричното разпореждане, че същата влиза в сила с влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането.

Д. Правният интерес от предявения по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, установителен иск би отпаднал

! само ако заповедта за изпълнение е обезсилена в хипотезите по чл. 411, ал. 2, т. 3 и т. 4 ГПК, по чл. 415, ал. 2 ГПК

с актове на съда в заповедното производство, респ. на въззивния съд, според разясненията в ТР № 4/18.04.2014 г.

Д.1. Тези актове следва да са влезли в сила до приключване на съдебното дирене в първата инстанция в производството по установителния иск, за да са налице предпоставките на чл. 214 ГПК за преминаване от установителен към осъдителен иск.

Д.2. В посочените хипотези

! подлежи на обезсилване и издаденият изпълнителен лист, но

! обезсилването на изпълнителния лист не е обуславящо за преценката за наличието или липсата на правен интерес от установителния иск по чл. 422 ГПК.

Е. Отмяната на разпореждането за незабавно изпълнение по реда на чл. 419, ал. 1 ГПК

! няма за последица обезсилване заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист.

С отмяната на това разпореждане заповедта по чл. 417 ГПК не подлежи на изпълнение до влизане в сила на решението по установителния иск, поради което

! производството по иска по чл. 422 ГПК не подлежи на прекратяване и съответно

! не е отпаднал правният интерес от иска.

Ж. В конкретния случай е отменено именно разпореждането за незабавно изпълнение,

а не заповедта за изпълнение, както неправилно са приели съдилищата по същество,

поради което обжалваното въззивно решение за потвърждаване на първоинстанционното решение по осъдителния иск е недопустимо.