Решение № 247/02.03.2018 г.

на ВКС по т. д. № 1873/2016 г., ТК, II т. о.

 

Тълкувани разпоредби:

[чл. 103, ал. 1 и 3 ЗЗД] (1) Когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.

(3) Ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането, той не може да прихване задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор.

[чл. 154, ал. 1 ГПК] Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

 

Основание за допускане:

(на касационното обжалване)

чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК

[решаван противоречиво от съдилищата]

 

Въпрос:

Правото на длъжника при съобщена му по чл. 99, ал. 3 ЗЗД цесия да прихване по чл. 103, ал. 3 ЗЗД задължението си срещу свое вземане към цедента обусловено ли е от изразено от него несъгласие с цесията, или е достатъчно той да не е изразил съгласие с прехвърлянето на вземането от предишния кредитор, и как се разпределя тежестта на доказване?

 

Мотиви:

1. Наличието на специалното основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е обосновано с

а) Решение № 72/08.06.2016 г. на БАС по в. т. д. № 123/2016 г.;

С обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел, че съгласно чл. 103, ал. 3 ЗЗД, ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането, той не може да противопостави и прихване задължението си срещу свое вземане към цедента.

Направен е извод по аргумент на противното, че

! ако длъжникът се е противопоставил на прехвърлянето,

! тогава той би могъл да направи прихващане на задължението си към цесионера със свое вземане към цедента.

Въззивният съд е приел, че по делото не са представени доказателства, че след получаване на 20.07.2014 г. на уведомлението за извършената цесия длъжникът – ищец да е изразил несъгласие, въпреки че по думите му е имал годно за прихващане вземане.

б) Решение № 41/11.01.2016 г. на ОС – Пловдив по гр. д. № 2638/2015 г.

В цитирания съдебен акт е застъпено обратното становище, че за страната е налице правото да извърши прихващане с насрещни свои задължения към предишен кредитор,

! тъй като по делото няма данни тя да се е съгласила с прехвърлянето на вземането и

! е неоснователно поддържаното от насрещната страна, че незаявяване на възражение срещу прехвърлянето след узнаването му е равнозначно на съгласие.

2. Настоящият състав смята за правилна практиката, обективирана в акта, посочен в 1., б).

2.1. Съгласно чл. 103, ал. 3 ЗЗД, ако длъжникът се е съгласил с прехвърляне на вземането, той не може да прихване задължението си срещу свое вземане към предишен кредитор.

С разпоредбата се въвежда изключение от правилото на чл. 103, ал. 1 ЗЗД, според което една от предпоставките на прихващането е наличието на насрещност на вземанията, предмет на компенсацията.

2.2. В чл. 103, ал. 3 ЗЗД се установява правото на длъжника,

! независимо от настъпилата спрямо него след съобщаването на цесията по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД смяна на титуляря на вземането,

да извърши прихващане на дълга си към новия кредитор (цесионера) с вземане, което има към стария кредитор (цедента).

Очертаното право на компенсация не възниква, съответно се погасява, ако длъжникът към момента на уведомяването му от прехвърлителя за цесията или по-късно изрази съгласие с нея.

! Законът не изисква противопоставяне на цесията от длъжника,

! нито приравнява липсата на такова противопоставяне на дадено от длъжника съгласие,

! като съгласието не се презюмира.

3. Съобразно правилото на чл. 154 ГПК, тежестта на доказване на дадено от длъжника съгласие с извършване на прехвърлянето на вземането се носи от лицето, което иска да се ползва от този факт.

Ако цесионерът или цедентът оспорват извършено от длъжника прихващане на дълга му с негово вземане към стария кредитор, основано на твърдение за наличие на съгласие на длъжника с цесията,

! в тежест на оспорващия правото на компенсация е да докаже наличието на съгласие по чл. 103, ал. 3 ЗЗД,

! и то при условията на пълно и главно доказване.

 

Отговор:

Правото на длъжника при съобщена му по чл. 99, ал. 3 ЗЗД цесия да прихване по чл. 103, ал. 3 ЗЗД задължението си към цесионера със свое вземане към цедента не е обусловено от изразяване на несъгласие с цесията от длъжника. За упражняването на това право на компенсация е достатъчно длъжникът да не е изразил съгласие с извършеното прехвърляне на вземането от предишния кредитор, като непротивопоставянето на длъжника на цесията не се приравнява от закона на изразено съгласие с нея. Тежестта на доказване на наличието на съгласие на длъжника по чл. 103, ал. 3 ЗЗД с прехвърлянето на вземането се носи от лицето, което иска да се ползва от този факт (от цедента, съответно цесионера).

 

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук