Решение № 247/02.03.2018 г.
на ВКС по т. д. № 1873/2016 г., ТК, II т. о.
Тълкувани разпоредби:
[чл. 103, ал. 1 и 3 ЗЗД] (1) Когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.
(3) Ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането, той не може да прихване задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор.
[чл. 154, ал. 1 ГПК] Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Основание за допускане:
(на касационното обжалване)
чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК
[решаван противоречиво от съдилищата]
Въпрос:
Правото на длъжника при съобщена му по чл. 99, ал. 3 ЗЗД цесия да прихване по чл. 103, ал. 3 ЗЗД задължението си срещу свое вземане към цедента обусловено ли е от изразено от него несъгласие с цесията, или е достатъчно той да не е изразил съгласие с прехвърлянето на вземането от предишния кредитор, и как се разпределя тежестта на доказване?
Мотиви:
1. Наличието на специалното основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е обосновано с
а) Решение № 72/08.06.2016 г. на БАС по в. т. д. № 123/2016 г.;
С обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел, че съгласно чл. 103, ал. 3 ЗЗД, ако длъжникът се е съгласил с прехвърлянето на вземането, той не може да противопостави и прихване задължението си срещу свое вземане към цедента.
Направен е извод по аргумент на противното, че
! ако длъжникът се е противопоставил на прехвърлянето,
! тогава той би могъл да направи прихващане на задължението си към цесионера със свое вземане към цедента.
Въззивният съд е приел, че по делото не са представени доказателства, че след получаване на 20.07.2014 г. на уведомлението за извършената цесия длъжникът – ищец да е изразил несъгласие, въпреки че по думите му е имал годно за прихващане вземане.
б) Решение № 41/11.01.2016 г. на ОС – Пловдив по гр. д. № 2638/2015 г.
В цитирания съдебен акт е застъпено обратното становище, че за страната е налице правото да извърши прихващане с насрещни свои задължения към предишен кредитор,
! тъй като по делото няма данни тя да се е съгласила с прехвърлянето на вземането и
! е неоснователно поддържаното от насрещната страна, че незаявяване на възражение срещу прехвърлянето след узнаването му е равнозначно на съгласие.
2. Настоящият състав смята за правилна практиката, обективирана в акта, посочен в 1., б).
2.1. Съгласно чл. 103, ал. 3 ЗЗД, ако длъжникът се е съгласил с прехвърляне на вземането, той не може да прихване задължението си срещу свое вземане към предишен кредитор.
С разпоредбата се въвежда изключение от правилото на чл. 103, ал. 1 ЗЗД, според което една от предпоставките на прихващането е наличието на насрещност на вземанията, предмет на компенсацията.
2.2. В чл. 103, ал. 3 ЗЗД се установява правото на длъжника,
! независимо от настъпилата спрямо него след съобщаването на цесията по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД смяна на титуляря на вземането,
да извърши прихващане на дълга си към новия кредитор (цесионера) с вземане, което има към стария кредитор (цедента).
Очертаното право на компенсация не възниква, съответно се погасява, ако длъжникът към момента на уведомяването му от прехвърлителя за цесията или по-късно изрази съгласие с нея.
! Законът не изисква противопоставяне на цесията от длъжника,
! нито приравнява липсата на такова противопоставяне на дадено от длъжника съгласие,
! като съгласието не се презюмира.
3. Съобразно правилото на чл. 154 ГПК, тежестта на доказване на дадено от длъжника съгласие с извършване на прехвърлянето на вземането се носи от лицето, което иска да се ползва от този факт.
Ако цесионерът или цедентът оспорват извършено от длъжника прихващане на дълга му с негово вземане към стария кредитор, основано на твърдение за наличие на съгласие на длъжника с цесията,
! в тежест на оспорващия правото на компенсация е да докаже наличието на съгласие по чл. 103, ал. 3 ЗЗД,
! и то при условията на пълно и главно доказване.
Отговор:
Правото на длъжника при съобщена му по чл. 99, ал. 3 ЗЗД цесия да прихване по чл. 103, ал. 3 ЗЗД задължението си към цесионера със свое вземане към цедента не е обусловено от изразяване на несъгласие с цесията от длъжника. За упражняването на това право на компенсация е достатъчно длъжникът да не е изразил съгласие с извършеното прехвърляне на вземането от предишния кредитор, като непротивопоставянето на длъжника на цесията не се приравнява от закона на изразено съгласие с нея. Тежестта на доказване на наличието на съгласие на длъжника по чл. 103, ал. 3 ЗЗД с прехвърлянето на вземането се носи от лицето, което иска да се ползва от този факт (от цедента, съответно цесионера).
