(сигнал № 19 от инициативата „Сигнализирай: Правото!“)
(за противоречиво разрешаваните въпроси в материята на принудителното изпълнение вж. още и сигнала от „Предизвикай правото!“, депозиран на 03.11.2017 г.)
Със сигнал с изх. № 00207-С:П!/02.03.2019 г. Гражданската колегия и Търговската колегия на Върховния касационен съд бяха информирани за съществуването на съществено различие в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби от правната уредба на гражданския изпълнителен процес.
В предложението е обоснована необходимостта от уеднаквяване на съдебната практика по следните въпроси:
1. „Допустимо ли е конститутивен иск с правно основание по чл. 517, ал. 4 ГПК да се обезпечава чрез налагане запор или възбрана върху имущество на дружеството, явяващо се ответник?“
1.1. Според едното становище е допустимо като обезпечение на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК да бъде наложен запор или възбрана върху имущество на дружеството, явяващо се ответник по иска.
Т. напр.: Определение № 894/10.12.2014 г. по ч. пр. д. № 3419/2014 г. на ВКС; Определение № 440/05.02.2018 г. по в. ч. гр. д. № 600/2018 г. на САС; Определение № 3609/06.11.2017 г. по в. ч. гр. д. № 5554/2017 г. на САС; Определение № 3996/30.11.2016 г. по в. гр. д. № 5575/2016 г. на САС; Определение № 597/19.02.2018 г. по в. ч. н. д. № 6217/2017 г. на САС; Определение № 1582/21.05.2018 г. по в. ч. гр. д. № 2504/2018 г. на САС; Определение № 244/22.07.2015 г. по т. д. № 203/2015 г. на БАС; Определение № 3592/27.10.2016 г. по в. ч. гр. д. № 4975/2016 г. на САС; Определение № 1628/17.05.2017 г. по в. ч. гр. д. № 2356/2017 г. на САС; Определение № 273/11.02.2014 г. по т. д. № 139/2014 г. на ПАС.
1.2. Според другото становище е недопустимо като обезпечителна мярка да се налага запор или възбрана върху имущество на дружеството при предявен иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК, тъй като дружеството, явяващо се ответник по иска, не притежава качеството длъжник на взискателя.
В този смисъл напр.: Определение № 1151/03.04.2017 г. по в. ч. гр. д. № 1453/2017 г. на САС; Определение № 1635/19.07.2013 г. по в. ч. гр. д. № 2302/2013 г. на САС; Определение № 1110/30.03.2017 г. по в. гр. д. № 1189/2017 г. на САС; Определение № 2423/16.11.2012 г. по в. ч. гр. д. № 3679/2012 г. на САС; Определение № 667/20.03.2013 г. по в. ч. гр. д. № 1060/2013 г. на САС; Определение № 1316/15.04.2016 г. по ч. гр. д. № 1776/2016 г. на САС; Определение № 970/21.03.2018 г. по в. ч. гр. д. № 1356/2018 г. на САС; Определение № 2226/25.11.2014 г. по т. д. № 1368/2014 г. на ПАС; Определение № 2301/18.09.2014 г. по в. гр. д. № 3247/2014 г. на САС; Определение № 1571/05.05.2016 г. по ч. гр. д. № 2069/2016 г. на САС; Определение № 643/03.06.2013 г. на ОС – Смолян по гр. д. № 28/2013 г.
2. „Подлежи ли на съдебен контрол отказът на съдебния изпълнител по възражение по чл. 442a, ал. 2 ГПК?“
2.1. Според едното становище отказът на съдебния изпълнител по възражение по чл. 422а, ал. 2 ГПК не попада в нито една от лимитативно изброените хипотези на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 ГПК и поради това не подлежи на обжалване.
Т. напр.: Определение № 2189/13.07.2018 г. по в. гр. д. № 3189/2018 г. на САС; Определение № 357/22.10.2018 г. по в. ч. гр. д. № 318/2018 г. на БАС; Определение № 477/31.10.2018 г. по в. ч. гр. д. № 526/2018 г. на I състав на ПАС; Определение № 230/15.06.2018 г. по в. гр. д. № 160/2018 г. на Окръжен съд – Шумен; Определение № 1292/28.11.2018 г. по в. гр. д. № 670/2018 г. на Окръжен съд – Русе; Определение № 1292/28.11.2018 г. по в. гр. д. № 670/2018 г. на Окръжен съд – Русе; Определение № 77/25.01.2018 г. по в. гр. д. № 25/2018 г. на Окръжен съд – Смолян; Решение № 423/12.03.2018 г. по в. гр. д. № 2355/2017 г. на IV състав на Окръжен съд – Варна; Решение № 319/25.10.2018 г. на ОС – Стара Загора по в. гр. д. № 1357/2018 г.
2.2. Според другото становище на длъжника не може да бъде отречено право да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, съставляващо свръхобезпечение, при отказ на съдебния изпълнител да вдигне съответните обезпечителни мерки поради несъразмерност в хипотезата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК на отказ на съдебния изпълнител да преустанови принудителното изпълнение спрямо това имущество.
В този смисъл напр.: Определение № 132/20.03.2018 г. по в. ч. гр. д. № 140/2018 г. на II състав на ПАС; Решение № 357/02.10.2018 г. по в. гр. д. № 300/2018 г. на Окръжен съд – Смолян; Определение № 875/10.05.2018 г. по в. гр. д. № 575/2018 г. на I състав на Окръжен съд – Бургас; Решение № 2244/31.12.2018 г. по в. гр. д. № 2580/2018 г. на V състав на Окръжен съд – Варна; Решение № 1365/19.07.2018 г. по в. гр. д. № 1491/2018 г. на V състав на Окръжен съд – Варна; Решение № 1229/16.10.2018 г. по в. гр. д. № 2300/2018 г. на XIV състав на Окръжен съд – Пловдив; Решение № 1396/25.07.2018 г. на ОС – Варна по в. гр. д. № 1387/2018 г.