(Добри Тенев, Злати Ангелов)
(за противоречиво разрешаваните въпроси в материята на принудителното изпълнение вж. още и сигнали от инициативата „Сигнализирай: Правото!“ на „Предизвикай правото!“, депозирани на 03.11.2017 г. и на 02.03.2019 г.)
С настоящия сигнал с изх. № 00217-С:П!/04.12.2019 г., депозиран на 4 декември 2019 г., председателят на Върховния касационен съд и заместник-председателите и ръководители на Гражданска и на Търговска колегия бяха информирани за съществено различие в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби от правната уредба на обективното гражданскоизпълнително процесуално право.
I. По противоречиво разрешавания въпрос
1. Съществува необходимост от уеднаквяване на съдебната практика по въпроса „От кой момент започва да тече срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – от искането на взискателя за извършване на изпълнително действие или от самото извършване на изпълнителното действие?“.
1.1. Според едното становище срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК започва да тече от датата на подаване на молбата, с която взискателят е поискал от съдебния изпълнител да извърши определено изпълнително действие (т. напр. Решение № 3193/03.05.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 4723/2019 г., г. о., VI състав; Решение № 283/19.07.2019 г. на ОС – Перник по в. гр. д. № 456/2019 г., III състав; Решение № 1180/19.02.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 15939/2018 г., I състав; Решение № 1180/19.02.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 15939/2018 г., г. о., I състав; Решение № 3439/13.05.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 6011/2019 г., г. о., II състав; Решение от 14.06.2019 г. на ОС – Ямбол по в. гр. д. № 177/2019 г.; Решение № 335/03.08.2018 г. на ОС – Велико Търново по в. гр. д. № 579/2018 г.; Решение № 7908/24.11.2017 г. на СГС по гр. д. № 13788/2017 г., г. о., VI състав; Решение № 565/06.08.2019 г. на ОС – Сливен по в. гр. д. № 390/2019 г.; Решение № 653/31.05.2019 г. на ОС – Варна по в. гр. д. № 796/2019 г., III състав; Решение № 55/09.03.2016 г. на ОС – Ямбол по гр. д. № 87/2016 г.; Решение № 287/10.07.2019 г. на ОС – Велико Търново по в. гр. д. № 534/2019 г.; Решение № 138/10.06.2019 г. на ОС – Добрич по в. гр. д. № 362/2019 г., I състав; Решение № 1557/25.10.2017 г. на ОС – Варна по гр. д. № 2161/2017 г., II състав; Решение № 111/20.03.2017 г. на ОС – Пазарджик по гр. д. № 183/2017 г., III състав; Решение № 5996/18.11.2016 г. на ОС – Благоевград по гр. д. № 806/2016 г.; Решение № 246/22.06.2018 г. на ОС – Смолян по в. гр. д. № 227/2018 г.; Решение от 27.05.2019 г. на ОС – Ямбол по в. гр. д. № 144/2019 г.).
Съображенията са, че самото извършване на изпълнителни действия има значение само за прекъсването на срока на погасителната давност, което настъпва както с всяка молба, с която взискателят е поискал предприемане на изпълнителен способ, така и с извършването на изпълнителни действия от съдебния изпълнител (т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.).
В подкрепа на възприетото становище се посочва, че за преклузивния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата на самия закон процесуално релевантни са само действията на взискателя – искането за извършване на изпълнителни действия, отправено до органа по принудително изпълнение.
В тази връзка се отрича изводът, според който за начало на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК следва да се счита извършването на последното изпълнително действие, като противоречащ на буквалното тълкуване на разпоредбата, регламентираща прекратителното основание. На преценка подлежи изключително активността на взискателя да поддържа висящността на производството чрез искания за извършване на изпълнителни действия, въз основа на която законът презюмира, че той продължава да има интерес от изпълнението. Ирелевантна за прекратителното основание е активността на съдебния изпълнител да извърши исканите действия.
1.2. Според другото становище срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК започва да тече от извършването на самото изпълнително действие (Решение № 360/12.08.2019 г. на ОС – Плевен по в. гр. д. № 526/2019 г., IV състав; Решение № 749/24.04.2015 г. на ОС – Пловдив по гр. д. № 989/2015 г.; Решение № 1415/20.03.2018 г. на ОС – Благоевград по в. ч. гр. д. № 214/2018 г.; Решение № 185807/07.08.2019 г. на СРС по гр. д. № 25746/2018 г.; Решение № 1434/31.07.2018 г. на ОС – Варна по в. гр. д. № 1735/2018 г., II състав; Решение № 186259/08.08.2019 г. на СРС по гр. д. № 2382/2019 г.; Решение № 189214/12.08.2019 г. на СРС по гр. д. № 5074/2019 г.; Решение № 147/30.05.2017 г. на ОС – Перник по гр. д. № 291/2017 г., III състав; Решение № 1/03.01.2018 г. на ОС – Пазарджик по гр. д. № 860/2017 г., III състав; Решение № 254/31.07.2019 г. на ОС – Враца по в. гр. д. № 441/2019 г.; Решение № 307/05.08.2019 г. на ОС – Перник по в. гр. д. № 358/2019 г., III състав; Решение № 693/31.07.2019 г. на ОС – Бургас по в. гр. д. № 1096/2019 г., IV състав; Решение № 5975/09.08.2019 г. на СГС по гр. д. № 1219/2018 г., г. о., I-20 състав; Решение № 124/04.05.2017 г. на ОС – Перник по гр. д. № 246/2017 г., III състав; Решение № 737/30.05.2018 г. на ОС – Пловдив по в. гр. д. № 997/2018 г., X състав; Решение № 8/23.01.2018 г. на ОС – Добрич по в. гр. д. № 10/2018 г., I състав; Решение № 335/03.12.2018 г. на ОС – Сливен по в. гр. д. № 534/2018 г.; Решение № 2631/11.06.2019 г. на ОС – Благоевград по в. ч. гр. д. № 226/2019 г.; Решение № 792/27.06.2019 г. на ОС – Варна по в. гр. д. № 1171/2019 г., I състав; Решение № 297/19.08.2016 г. на ОС – Хасково по гр. д. № 497/2016 г., III състав; Решение № 102/10.08.2016 г. на ОС – Кърджали по в. гр. д. № 123/2016 г.; Решение № 243/28.06.2019 г. на ОС – Пазарджик по в. гр. д. № 420/2019 г., II състав; Решение № 188/17.05.2018 г. на СОС по в. гр. д. № 244/2018 г., II състав; Решение № 183640/05.08.2019 г. на СРС по гр. д. № 8068/2019 г.).
Често срещан аргумент в полза на второто гледище е възприетото в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. разрешение относно началото на погасителната давност – двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК започва да тече от предприетото последно валидно изпълнително действие.
Мотивите са различни, като няма общоизводим довод, а не липсват и решения, в които просто се приема, че срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК започва да тече от извършването на самото изпълнително действие, без изобщо да се мотивира защо.
Все пак това становище се е поддържало и в практиката на ВС – така в Решение № 922/20.11.1990 г. на ВС по гр. д. № 801/1990 г., IV г. о., се приема, че срокът по чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК – отм. (която разпоредба съответства на чл. 433, ал. 1, т. 8 от действащия ГПК) е преклузивен, а не давностен, и започва да тече от последното изпълнително действие по изпълнителното дело (цит. по: Цачев, Л., В. Цачев. Граждански процесуален кодекс. Текст и съдебна практика. Том II (чл. 196-423). С.: Регули, 1994, с. 349). Това мнение се застъпва от проф. Живко Сталев, който се позовава и на цитираното по-горе решение на ВС – вж. Сталев, Ж., А. Мингова, В. Попова, Р. Иванова. Българско гражданско процесуално право. Осмо допълнено и преработено издание. С.: Сиела, 2006, с. 753.
II. Предложение
С оглед гореизложеното и предвид нуждата от правилното и еднозначно разрешение в правоприлагането, считаме, че е налице основание за приемане на тълкувателен акт по поставения тълкувателен проблем.