(Константин Кунчев, д-р Васил Петров)

С настоящото предложение за отправяне на искане за образуване на тълкувателно дело, депозирано на 24 юли 2018 г., председателят на Върховния касационен съд, председателят на Гражданска колегия и председателят на Търговска колегия на Върховния касационен съд бяха сигнализирани за съществуването на противоречива съдебна практика по въпроси на правомощията на съда в заповедното производство и на погасителната давност при заповедно производство.

Възстановеното с глава 37 на действащия Граждански процесуален кодекс заповедно производство се утвърди като широко практикувана алтернатива на общия исков процес за удовлетворяване на парични вземания. Новостта на част от уредбата неминуемо породи редица тълкувателни проблеми в практиката, свидетелство на което е постановеното Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, с което беше даден отговор на десетки спорни хипотези на заповедното производство.

Същевременно в други тълкувателни актове ОСГТК засегна въпроси на спирането и прекъсването на погасителната давност в резултат на и във връзка с изпълнителния процес (напр. Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК). Тези втори тълкувателни актове повдигат въпроси, които от теоретична гледна точка могат да се проявят и след исков процес по общия ред, но с оглед широката практическа употребимост на заповедното производство се срещат основно след проведени производства по искове с правно основание чл. 422 ГПК или след влизане в сила на заповед за изпълнение в хипотезите на липса на възражение.

Дори и след горните тълкувателни актове на ОСГТК в практиката се срещат противоречиви становища по въпроси на правомощията на съда в заповедното производство (заповеден съд), както и на последиците за прекъсване и спиране на погасителната давност при проведено заповедно производство. Нещо повече, мотивите на част от тълкувателните актове, посочени по-горе, са предмет на различно тълкуване от инстанционните съдилища, което създава противоречива съдебна практика.

С настоящия сигнал информираме за така формирана противоречива съдебна практика, тъй като считаме, че тя трябва да бъде отстранена – било чрез създаване на казуална практика на ВКС, било чрез постановяване на тълкувателно решение. Част от противоречивата практика изпълва хипотезата на чл. 292 ГПК.

I. Противоречива съдебна практика съществува относно правомощията на заповедния съд, и по-конкретно по въпроса:

1.Следи ли заповедният съд за неравноправни и нищожни договорни клаузи и може ли да откаже да издаде заповед за изпълнение на основание по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК при такива хипотези?

Според една част от съдебната практика заповедният съд следи служебно за неравноправни и нищожни договорни клаузи, твърдени от заявителя в подаденото от него заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.

В този смисъл са например:

Определение от 27.06.2018 г. по ч. гр. д. № 7376/2018 г., Софийски градски съд,

Определение от 03.04.2018 г. по ч. гр. д. № 1246/2018 г., Софийски градски съд,

Определение от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 5449/2018 г., Софийски градски съд,

Определение от 24.04.2018 г. по ч. гр. д. № 5451/2018 г., Софийски градски съд,

Определение от 30.01.2018 г. по ч. гр. д. № 944/2018 г., Софийски градски съд,

Определение от 23.05.2018 г. по ч. гр. д. № 6618/2018 г., Софийски градски съд,

Определение от 14.12.2017 г. по ч. гр. д. № 14540/2017 г., Софийски градски съд,

Определение от 06.07.2017 г. по ч. гр. д. № 6604/2017 г., Софийски градски съд,

Определение от 06.07.2017 г. по ч. гр. д. № 6604/2017 г., Софийски градски съд,

Определение от 07.06.2018 г. по ч. гр. д. № 7241/2018 г., Софийски градски съд,

Определение от 08.06.2018 г. по ч. гр. д. № 7378/2018 г., Софийски градски съд,

Определение от 11.06.2018 г. по ч. гр. д. № 7220/2018 г., Софийски градски съд,

Определение от 13.06.2018 г. по ч. гр. д. № 7377/2018 г., Софийски градски съд,

Определение от 14.06.2018 г. по ч. гр. д. № 3331/2018 г., Софийски градски съд,

Определение от 13.06.2018 г. по ч. гр. д. № 6835/2018 г., Софийски градски съд,

Определение от 06.06.2018 г. по ч. гр. д. № 7243/2018 г., Софийски градски съд.

В противен смисъл – че заповедният съд не следи служебно – е практиката, обективирана в следните съдебни актове:

Определение от 02.07.2018 г. по ч. гр. д. № 8403/2018 г., Софийски градски съд,

Определение от 15.02.2018 г. по ч. гр. д. № 1247/2018 г., Софийски градски съд,

Определение от 15.03.2018 г. по ч. гр. д. № 2662/2018 г., Софийски градски съд,

Определение от 14.05.2018 г. по ч. гр. д. № 5465/2018 г., Софийски градски съд,

Определение от 14.05.2018 г. по ч. гр. д. № 6135/2018 г., Софийски градски съд,

Определение от 17.05.2018 г. по ч. гр. д. № 6190/2018 г., Софийски градски съд,

Определение от 12.06.2018 г. по ч. гр. д. № 6206/2018 г., Софийски градски съд,

Определение от 15.03.2018 г. по ч. гр. д. № 3159/2018 г., Софийски градски съд.

2. Конкретно по въпроса за правото на заповедния съд да откаже издаване на заповед за вземане за неустойка за предсрочно прекратяване на потребителски договор следва да се посочи противоречивата практика, според която:

А. Следва да се издаде заповед за изпълнение:

Определение от 17.05.2018 г. по ч. гр. д. № 6190/2018 г., Софийски градски съд,

Определение от 12.06.2018 г. по ч. гр. д. № 6206/2018 г., Софийски градски съд.

Б. Е налице основание за отказ за издаване на заповед за изпълнение:

Определение от 31.05.2018 г. по ч. гр. д. № 6258/2018 г., Софийски градски съд,

Определение от 28.05.2018 г. по ч. гр. д. № 3162/2018 г., Софийски градски съд,

Определение от 27.02.2018 г. по ч. гр. д. № 2473/2018 г., Софийски градски съд,

Определение от 22.03.2018 г. по ч. гр. д. № 3064/2018 г., Софийски градски съд,

Определение от 27.03.2018 г. по ч. гр. д. № 3069/2018 г., Софийски градски съд,

Определение от 26.04.2018 г. по ч. гр. д. № 3160/2018 г., Софийски градски съд,

Определение от 30.04.2018 г. по ч. гр. д. № 3078/2018 г., Софийски градски съд,

Определение от 30.04.2018 г. по ч. гр. д. № 3078/2018 г., Софийски градски съд,

Определение от 13.04.2018 г. по ч. гр. д. № 4292/2018 г., Софийски градски съд.

По горните въпроси, противоречиво решавани от инстанционните съдилища, е налице и относима практика на Съда на Европейския съюз в областта на потребителскоправната защита.

Така с Решение от 18.02.2016 г. по дело C-49/14 г. на СЕС се посочва, че ефективна защита на произтичащите от Директива 93/13/ЕИО права на потребителите може да бъде гарантирана само при условие че системата на националното процесуално право позволява в рамките на заповедното производство или на това по изпълнението на заповед за плащане да се извърши служебен контрол относно евентуално неравноправния характер на клаузите, съдържащи се в разглеждания договор.

С Решение от 21.04.2016 г. по дело C-377/14 г. на СЕС се приема, че националният съд е длъжен да провери служебно дали са нарушени някои разпоредби на правото на Съюза в областта на защитата на потребителите (в този смисъл относно Директива 93/13 решение от 4 юни 2009 г., Pannon GSM, C-243/08, EU:C:2009:350, т. 32, относно Директива 85/577/ЕИО на Съвета от 20 декември 1985 година относно защита на потребителите във връзка с договорите, сключени извън търговския обект (ОВ L 372, стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 188), вж. Решение от 17 декември 2009 г., Martin Martin, C-227/08, EU:C:2009:792, т. 29 и относно Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 година относно някои аспекти на продажбата на потребителски стоки и свързаните с тях гаранции (ОВ L 171, стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 5, стр. 89) вж. Решение от 3 октомври 2013 г., Duarte Hueros, C-32/12, EU:C:2013:637, т. 39).

II. Противоречива съдебна практика съществува по въпросите на прекъсването и удължаването на погасителната давност при подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, при неговото уважаване и при влизане в сила на издадената заповед поради липсата на подадено от длъжника възражение.

Противоречията са по следните въпроси:

1.Влязлата в сила заповед за изпълнение поради неподадено възражение от длъжника прекъсва ли погасителната давност, и ако да, от кой момент?

А. Според едното становище влязлата в сила заповед за изпълнение поради неподадено от длъжника възражение прекъсва течението на давността било от датата на заявлението, било от датата на влизане в сила на заповедта. В този смисъл:

Решение № 7633 от 15.11.2017 г. по в. гр. д. № 2530/2016 г., Софийски градски съд, в сила (давността се прекъсва от датата на влизане в сила на заповедта, което има характера на фингирано признание на вземането),

Решение № 186 от 27.04.2017 г. по в. гр. д. № 179/2017 г., Окръжен съд – Пазарджик, в сила (давността се прекъсва от датата на влизане в сила на заповедта),

Решение № 443565 от 03.07.2018 г. по гр. д. № 77372/2017 г., Софийски районен съд.

Б. Според друго становище погасителната давност не се прекъсва с подаването на заявление за издаване на заповед за парично задължение и неговото уважаване от заповедния съд. В този смисъл:

Решение № 901 от 19.04.2017 г. по в. т. д. № 2404/2016 г., Софийски апелативен съд, обжалва се,

Решение № 2378 от 17.04.2018 г. по в. гр. д. № 12828/2017 г., Софийски градски съд, в сила,

Решение № 24211 от 02.02.2017 г. по гр. д. № 46462/2016 г., Софийски районен съд, в сила.

2.Дали, ако се приеме, че влязлата в сила заповед за изпълнение поради неподадено възражение от длъжника прекъсва давността, то новата погасителна давност за вземането се удължава на пет години (чл. 117, ал. 2 ЗЗД)?

А. Според едното становище в тази хипотеза е приложима нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Така:

Решение № 577 от 26.01.2018 г. по гр. д. № 5723/2017 г., Софийски градски съд, в сила,

Решение № 36 от 23.02.2017 г. по в. т. д. № 699/2016 г., Апелативен съд – Варна, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 633 от 06.11.2017 г. по т. д. № 1508/2017 г., ВКС, II т. о.,

Решение № 12 от 20.01.2017 г. по в. гр. д. № 629/2016 г., Окръжен съд – Враца, в сила,

Решение № 791 от 24.04.2013 г. по в. гр. д. № 3948/2012 г., Софийски апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 310 от 27.02.2014 г. по гр. д. № 6240/2013 г., ВКС, III г. о.,

Решение № 240 от 28.09.2016 г. по в. гр. д. № 365/2016 г., Окръжен съд – Сливен, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 388 от 10.05.2017 г. по гр. д. № 5113/2016 г., ВКС, III г. о.,

Решение № 94 от 30.03.2017 г. по в. гр. д. № 1040/2017 г., Окръжен съд – Стара Загора,

Решение от 05.07.2018 г. по гр. д. № 75441/2017 г., Софийски районен съд,

Решение от 08.06.2018 г. по гр. д. № 35693/2017 г., Софийски районен съд,

Решение от 30.05.2018 г. по гр. д. № 90114/2017 г., Софийски районен съд,

Решение от 09.03.2018 г. по гр. д. № 55084/2017 г., Софийски районен съд, обжалва се,

Решение от 07.03.2018 г. по гр. д. № 21865/2017 г., Софийски районен съд, обжалва се,

Решение от 06.03.2018 г. по гр. д. № 74371/2017 г., Софийски районен съд, в сила,

Решение от 06.10.2017 г. по гр. д. № 22342/2017 г., Софийски районен съд, в сила,

Решение от 07.11.2017 г. по гр. д. № 15069/2017 г., Софийски районен съд, обжалвано,

Решение от 27.03.2017 г. по гр. д. № 66154/2016 г., Софийски районен съд, в сила.

Решение от 13.02.2017 г. по гр. д. № 61277/2015 г., Софийски районен съд, в сила.

Б. В противен смисъл – че влизането в сила за заповед за изпълнение на парично задължение не води до удължаване на давността по чл. 117, ал. 2 ЗЗД – е практиката, обективирана в следните актове:

Решение № 116 от 26.04.2018 г. по в. гр. д. № 117/2018 г., Окръжен съд – Перник, в сила,

Решение № 77 от 21.03.2018 г. по в. гр. д. № 651/2017 г., Окръжен съд – Перник, в сила,

Решение № 4175 от 15.06.2015 г. по в. гр. д. № 579/2015 г., Софийски градски съд, в сила,

Решение № 443565 от 03.07.2018 г. по гр. д. № 77372/2017 г., Софийски районен съд,

Решение № 345347 от 22.02.2018 г. по гр. д. № 23193/2017 г., Софийски районен съд,

Решение № 331471 от 06.02.2018 г. по гр. д. № 58544/2017 г., Софийски районен съд,

Решение № 148646 от 16.06.2017 г. по гр. д. № 35421/2016 г., Софийски районен съд,

Решение № 168639 от 11.07.2017 г. по гр. д. № 69612/2016 г., Софийски районен съд,

Решение № 244136 от 19.10.2017 г. по гр. д. № 31168/2017 г., Софийски районен съд,

Решение № 138625 от 06.06.2017 г. по гр. д. № 67981/2016 г., Софийски районен съд.

2.1. Описаното разминаване във вижданията на съдилищата досежно приложимостта на чл. 117, ал. 2 ЗЗД е резултат отчасти и на различното виждане за това, дали влязлата в сила при липса на възражение от длъжника заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо.

А. Според едното становище влязлата сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо:

Определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., ВКС, IV г. о.

или формира поне т.нар. правоустановително действие, като най-важна съставка (част) от силата на пресъдено нещо:

Решение от 08.06.2018 г. по гр. д. № 35693/2017 г., Софийски районен съд,

Решение от 30.05.2018 г. по гр. д. № 90114/2017 г., Софийски районен съд,

Решение от 09.03.2018 г. по гр. д. № 55084/2017 г., Софийски районен съд,

Решение от 07.03.2018 г. по гр. д. № 21865/2017 г., Софийски районен съд,

Решение от 06.03.2018 г. по гр. д. № 74371/2017 г., Софийски районен съд,

Решение от 06.10.2017 г. по гр. д. № 22342/2017 г., Софийски районен съд,

Решение от 07.11.2017 г. по гр. д. № 15069/2017 г., Софийски районен съд,

Решение от 27.03.2017 г. по гр. д. № 66154/2016 г., Софийски районен съд.

Б. Според друго становище влязлата в сила заповед се полза със стабилитет на съдебен акт по същество на спора, но без да формира сила на пресъдено нещо, а само изпълнителна сила:

Решение № 4175 от 15.06.2015 г. по в. гр. д. № 579/2015 г., Софийски градски съд.

3.Прекъсват ли погасителната давност обезсилените по право изпълнителни действия, когато изпълнителното производство е прекратено поради перемпция?

А. Според едното становище при перемпция прекъсването на давността, считано от последното валидно изпълнително действие, не се запазва, тъй като с обратна сила се обезсилват всички изпълнителни действия поради прекратяването на изпълнителното производство. В този смисъл:

Решение № 42 от 26.02.2016 г. по гр. д. № 1812/2015 г., ВКС, IV г. о.,

Решение № 371 от 29.10.2015 г. по гр. д. № 1385/2012 г., ВКС, IV г. о.,

Решение № 285 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 1953/2015 г., ВКС, IV г. о.

Б. Според второто становище при перемпция прекъсването на давността от последното валидно изпълнително действие се запазва, а не отпада с обратна сила, независимо от прекратяването на изпълнителното производство. В този смисъл:

Решение № 45 от 30.03.2017 г. по гр. д. № 61273/2016 г., ВКС, IV г. о.

Решение № 285 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 1953/2015 г., ВКС, IV г. о.,

Решение № 25 от 13.01.2016 г. по гр. д. № 2783/2015 г., ВКС, III г. о.,

Решение № 170 от 14.01.2016 г. по т. д. № 774/2012 г., ВКС, I т. о.,

Решение № 12 от 02.06.2016 г. по т. д. № 3788/2014 г., ВКС, I т. о.

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.