Преупълномощаването

 

(Публикувана в: сп. „Съвременно право”, кн. 6, 2005, стр. 27-47)

 

Представителството е отклонение от принципa, че всяко правно действие поражда юридическите си последици за извършилия го субект. Чрез упълномощаването правоспособността на едно лице се упражнява от друго, без това да отнема възможността на представлявания сам, лично да извърши (при активно представителство) респ. да приеме (при пасивно представителство) извършването на съответното действие. За нежеланието или невъзможността на лицето да участва лично в съответната сделка може да има различни причини: физическа неспособност (болест), липса на време (заетост), липса на знания, умения и опит (представляване от професионалист) и пр.

Представителят притежава особено потестативно право с личните си действия да предизвиква промяна в правната сфера на друго лице. Той разполага с представителна власт, като действа от името и в интерес на представлявания. Дали ще върши това за своя сметка или за сметка на представлявания се определя от основното правоотношение (договор за извършване на безвъзмездна услуга, възмезден договор за поръчка и др.). Обемът на представителната власт зависи от правоспособността на представлявания, като се определя от закона (основно при законовото представителство, но е възможно и при договорното представителство – например представителната власт на прокуриста) или от представлявания (при упълномощаване). Тя може да включва в съдържанието си и правото да се преупълномощава.

 

1. Допустимост и приложно поле

Преупълномощаването представлява едностранна сделка, с която едно лице (преупълномощител) от чуждо име (от името на представлявания) овластява друго лице (преупълномощен) да действа от името на представлявания, като правните последици да настъпват пряко за представлявания. Преупълномощаването предполага наличието на предходно упълномощаване в полза на преупълномощителя1, поради което се счита за допустимо единствено при договорното представителство2. Когато законен представител (например родител, настойник, съдружник в събирателно дружество, управител на ООД и пр.) от името на представляваното от него лице овласти едно трето лице да извърши определени правни действия, ще е налице упълномощаване3, а не преупълномощаване4. В този случай ще намерят приложение общите разпоредби за упълномощаването, а не особените правила на чл.43 ЗЗД.

Преупълномощаването е допустимо, както при материалноправното (гражданскоправно и търговскоправно), така и при процесуалноправното (гражданско и наказателно) договорно представителство.

Докато преупълномощаването по принцип е изключено от представителната власт на пълномощника по чл.37 ЗЗД (то е допустимо само при наличието на изрично овластяване5 от страна на представлявания или в изключителни случаи – ако е станало необходимо за запазване интересите на упълномощителя), то процесуалният представител с общо пълномощно по чл. 22 ал.1 ГПК разполага и с възможността да преупълномощава, освен ако тя не му е отнета изрично от упълномощителя.

Допустимо е упълномощителят изрично да изключи възможността за преупълномощаване, дори и тогава, когато то стане необходимо с оглед запазването на неговите интереси. Тази негова воля следва да бъде изразена в самото пълномощно и да бъде доведена до знанието на лицата, с които пълномощника влиза в отношения от името на упълномощителя. Ако въпреки съществуващата забрана пълномощникът преупълномощи трето лице с цел да запази интересите на своя упълномощител, преупълномощаването ще е извършено при условията на excessus mandati, а извършените от преупълномощения действия няма да породят своето правно действие. В случая не може да намери приложение правилото на чл.61 ал.3 ЗЗД (извършване на чужда работа без натоварване и въпреки противопоставянето на заинтересования), тъй като то има предвид извършването на материални (фактически) действия по запазване на имуществото на доминуса, които законът изрично допуска да бъдат извършени дори и въпреки противопоставянето на лицето, в чиято полза се осъществяват. Преупълномощаването като юридически акт, създаващ представителна власт в полза на преупълномощения, не е такова действие, поради което не попада в приложното поле на разпоредбата на чл.61 ал.3 ЗЗД. Ако обаче самият преупълномощен е действал при условията на чл.61 ал.3 ЗЗД в отношенията му с упълномощителя следва да се прилагат правилата за неоснователното обогатяване.

Ако въпреки изричната забрана от страна на упълномощителя е извършено преупълномощаването, то, както и действията на преупълномощения, могат да бъдат потвърдени от представлявания по реда на чл.42 ал.1 ЗЗД6. Ако бъде потвърден актът на преупълномощаване, в полза на преупълномощения ще възникне представителна власт в посочения от преупълномощителя обем, при което ще се валидират и сключените от името на представлявания правни сделки. При потвърждаването упълномощителят не може да променя обема на представителната власт, посочен от преупълномощителя. В противен случай ще е налице упълномощаване7 на преупълномощителя да извършва преупълномощаване в определен обем за в бъдеще, а не потвърждаване на вече извършено (при условията на excessus mandati) преупълномощаване. Ако упълномощителят потвърди само вече извършените от преупълномощения действия, те ще породят своите правни последици, но в полза на преупълномощения няма да възникне представителната власт, посочена в акта на преупълномощаването.

Законът като че ли не предвижда ограничение в броя на преупълномощаванията8. Такива ограничения могат да бъдат посочени от упълномощителя или от всеки последващ преупълномощител. Това е безспорно за гражданскопроцесуалното представителство, където възможността за преупълномощаване е принцип (чл.22 ал.1 ГПК). Допустимостта на извършването на неограничен по брой преупълномощавания следва да се приеме и при материалноправното представителство, когато това е станало необходимо, за да се защитят интересите на представлявания.

В останалите случаи на материалноправно представителство, тъй като за извършването на преупълномощаване е необходимо изрично овластяване от представлявания (чл.43 ал.1 ЗЗД), преупълномощеният ще може да извърши последващо преупълномощаване, само ако такава възможност е предвидена от преупълномощителя (в акта на преупълномощаването). Самият преупълномощител обаче може да предвиди в полза на преупълномощения възможност за последващо преупълномощаване, само ако има изрично овластяване в този смисъл от страна на представляваното лице (в акта на първоначалното упълномощаване). Т.е. ако нищо не е казано в първоначалния акт на упълномощаване (в който обаче се допуска извършването на преупълномощаване), преупълномощеният не може валидно да извърши последващо преупълномощаване, дори и да е овластен за това от преупълномощителя.

Този извод се налага от законовото изискване да е налице изрично овластяване от страна на представлявания (а не от негов пълномощник), за да се допусне извършването на преупълномощаване. Необходимо е представляваният да овласти своя пълномощник не просто с възможността да преупълномощава, но и с възможността да преупълномощава като овластява преупълномощения на свой ред да извършва последващи преупълномощавания. Ето защо диспозитивното правило на закона (арг. от чл.43 ал.1 ЗЗД) е, че преупълномощаването при материалноправното представителство е възможно само веднъж. По този начин се осигурява защита на интересите на представлявания, като последният се предпазва от опасността в резултат от извършването на множество последователни преупълномощавания да се стигне до осъществяване на действия от негово име от лице, което той не познава и което не се ползва с доверието му.

Ако обаче представляваният е допуснал възможността упълномощеният да преупълномощава като овластява преупълномощения да извършва последващи преупълномощавания, правилото на чл.43 ал.3 ЗЗД следва да намери приложение за всички преупълномощени лица. Преупълномощеният, извършил последващо преупълномощаване, е длъжен да уведоми, както преупълномощителя, така и представлявания, за извършеното от него преупълномощаване, като следва да им предостави и информация за преупълномощеното лице. Не всеки предходен пълномощник обаче ще има право да оттегли всяко последващо преупълномощаване. Правилото на чл.43 ал.2 ЗЗД следва да намери приложение само в отношенията на преупълномощител – преупълномощен, без да засяга представителната власт на последващо преупълномощените лица9.

 

2. Същност и характер на преупълномощаването

При преупълномощаването липсва прехвърляне на представителна власт – преупълномощителят запазва представителната си власт, но наред с нея възниква аналогична представителна власт и в полза на преупълномощеният. Повечето автори10 възприемат тезата за производния характер на представителната власт на преупълномощения. Според тях с отпадането на представителната власт на преупълномощителя, отпада и представителната власт на преупълномощения (специфично приложение на правилото resoluto iure dantis resolvitur ius accipientis). Те приемат съществуването на две изключения от това правило: представителната власт на преупълномощения не се прекратява въпреки прекратяването на представителната власт на преупълномощителя поради неговата смърт респ. поради поставянето му под запрещение. Оттеглянето на упълномощаването от страна на представлявания обаче според разглежданата теза води до отпадане не само на представителната власт на пълномощника, но и на представителната власт на преупълномощените от него лица11.

При преупълномощаването липсва отношение на правоприемство12, поради което правилото resoluto iure dantis resolvitur ius accipientis не намира приложение. Вярно е, че обемът на представителната власт на преупълномощения не може да надхвърля този на представителната власт на преупълномощителя, като е недопустимо упълномощителят изрично да овласти едно лице да преупълномощи друго с права, които самото то не притежава. Едно подобно разпореждане би имало действието на пряко упълномощаване на съответното лице, без да е необходимо прилагането на института на преупълномощаването. Преупълномощаването обаче е еднократен акт, в резултат на който възниква самостоятелно представително правоотношение между упълномощителя и преупълномощения.

Това правоотношение има своя самостоятелна съдба, която не зависи от последващи промени в представителната власт на преупълномощителя. Разбира се, ако преупълномощителят не е притежавал представителна власт или упълномощителната сделка, от която черпи представителната си власт, страда от някакъв порок, то няма да възникне респ. ще страда от същия порок и представителната власт на преупълномощения13. Така, ако първоначалната упълномощителна сделка е извършена от представлявания в резултат на упражнено спрямо него заплашване, тя ще бъде унищожаема на основание чл.30 ЗЗД. Унищожаеми ще бъдат и всички сделки, извършени от пълномощника от името на упълномощителя14, включително и направено преупълномощаване. Възникналата в полза на преупълномощения представителна власт като особено, секундарно право също ще бъде унищожаема. В случая обаче става въпрос само за факти, възникнали преди момента на преупълномощаването.

Ако представителната власт на преупълномощителя е валидно учредена и съществуват условията за извършване на преупълномощаване (изрично овластяване или необходимост с оглед запазването на интересите на представлявания), преупълномощеният става самостоятелна страна по нововъзникнало представително правоотношение със самия представляван (упълномощител). В това правоотношение преупълномощителят не участва лично, но е възможно да участва от името на представлявания. Самият закон (чл.43 ал.2 ЗЗД) му предоставя изрично правото да прекрати това правоотношение, като оттегли15 преупълномощаването. От това обаче не следва, че съдбата на второто представително правоотношение зависи от съдбата на представителното правоотношение, страна по което е преупълномощителя. Изискването на закона (чл.43 ал.3 ЗЗД) преупълномощителят веднага да уведоми упълномощителя за извършеното преупълномощаване, като му предостави информация за преупълномощения, има за цел да даде възможност на представлявания да прецени качествата на преупълномощения и в случай, че му няма доверие – да прекрати възникналото представително правоотношение като сам оттегли преупълномощаването. Ако той не направи това, се приема че е одобрил избора на преупълномощителя. Отношенията му с преупълномощения следва да се уреждат по общите правила на представителството, като последващата съдба на представителното правоотношение с преупълномощителя не следва да се отразява върху тях. Двете представителни правоотношения имат самостоятелен характер и следва да се прекратяват при различни основания.

Правилото, че при смърт респ. при поставянето под запрещение на преупълномощителя не се прекратява представителната власт на преупълномощения, не е изключение, а проявление на принципната самостоятелност на представителното правоотношение между упълномощителя и преупълномощения. Това правоотношение продължава да съществува и при оттегляне на упълномощаването на преупълномощителя. В случай, че упълномощителят желае да отпадне и представителната власт на преупълномощения, той може да оттегли и преупълномощаването, което обаче ще бъде отделен акт за прекратяване на друго, различно и самостоятелно представително правоотношение.

Веднъж възникнало, представителното правоотношение между упълномощителя и преупълномощения има независимо и самостоятелно съществуване.

Следствие от самостоятелния характер на представителното правоотношение между упълномощителя и преупълномощения е начинът на адресиране на отказа от представителна власт, извършен от преупълномощения. Волеизявлението за отказ от представителна власт от страна на преупълномощения следва да бъде адресирано до упълномощителя (представлявания), тъй като преупълномощителят не притежава изрична пасивна представителна власт за приемане на посоченото волеизявление. Такава не може да бъде изведена от правото му да оттегли преупълномощаването (чл.43 ал.2 ЗЗД), тъй като между преупълномощителят и преупълномощения липсва самостоятелно правоотношение, а в правоотношението между преупълномощения и упълномощителя преупълномощителят може да участва само от името на представлявания в рамките на своята представителна власт или дотолкова, доколкото законът изрично допуска това (както разпоредбата на чл.43 ал.2 ЗЗД). Ако в представителната власт на преупълномощителя изрично не е включена възможността да приема евентуален отказ от представителна власт от страна на преупълномощения, последният следва да се адресира до представлявания, като моментът на узнаване на отказа от упълномощителя е моментът на прекратяване на представителната власт на преупълномощения.

 

3. Правоотношения

При преупълномощаването съществуват участват три правни субекта, между които могат да възникнат различни правоотношения.

Между упълномощителя и преупълномощителя съществува представително (вътрешно) правоотношение, което овластява преупълномощителя да извършва определени действия от името на упълномощителя, включително да извършва преупълномощаване. Между тях може да съществува и основно правоотношение (мандат, поръчка, трудов договор), по силата на което преупълномощителят е длъжен да извърши действията, които влизат в обема на представителната му власт. В този сучай упълномощаването има акцесорен характер16 и обслужва основното правоотношение. При прекратяване (разваляне, унищожаване, отмяна) на основното правоотношение автоматично отпада и представителната власт на упълномощеното лице17. Отпада и представителната власт на преупълномощения, но не защото е производна от представителната власт на преупълномощителя, а защото подобно на нея е акцесорна спрямо прекратеното основно правоотношение. Лишено от практически смисъл е пълномощно, съчетано с договор, единствено за преупълномощаване (представителната власт на упълномощеното лице се изчерпва с извършването на акта на преупълномощаване). Това противоречи на идеята на упълномощаването, а същият ефект може да бъде постигнат с прякото упълномощаване на съответното лице. Преупълномощаването е само допълнителна възможност, предоставена на упълномощеното лице с оглед изпълнението на поетите от него задължения по основното правоотношение.

Възможно е овластяването за преупълномощаване да съдържа определени ограничения – да определя ограничен кръг действия, единствено за които е възможно преупълномощаване; да посочва изчерпателно лицата, които могат да бъдат преупълномощени; да предвижда максимален срок на действие на евентуално преупълномощаване; да изисква сбъдването на определено условие18, за да се допусне извършването на преупълномощаване. Преупълномощителят разполага не само с представителна власт за осъществяването на съответните действия, за които е упълномощен, но и с представителна власт да извърши преупълномощаване (да създаде от името на своя упълномощител ново представително правоотношение). Именно тази представителна власт (за преупълномощаване) не се предполага при материалноправното представителство и може да бъде ограничена с посочените уговорки.

Представително правоотношение съществува и между упълномощителя и преупълномощения. То, както вече бе посочено, има самостоятелен характер и зависи от представителното правоотношение между упълномощителя и преупълномощителя само към момента на своето възникване (с оглед съществуването и обема на представителна власт в полза на преупълномощителя и с оглед наличието на порок във волята на упълномощителя). Така, ако представителната власт на преупълномощителят е ограничена с определен срок или с прекратително условие, това ограничение следва да важи и за представителната власт на преупълномощения. Последващи промени в съществуването (оттегляне или отказ от представителна власт) или обема (ограничаване на обема) на представителната власт на преупълномощителя обаче не се отразяват върху представителната власт на преупълномощения.

От порок може обаче да страда не само волята на упълномощителя, но и волята на самия преупълномощител. В такъв случай в зависимост от порока преупълномощаването ще е нищожно или унищожаемо. Ако преупълномощаването е унищожаемо поради порок във волята на преупълномощителя, то може да се потвърди от преупълномощителя по реда на чл.35 ЗЗД19. Упълномощителят не може да потвърди подобно унищожаемо преупълномощаване, но разполага с възможност да извърши самостоятелно упълномощаване.

Възможно е впоследствие между упълномощителя и преупълномощения да възникне и основно правоотношение, по силата на което преупълномощеният да поеме задължението да извършва действията, за които е преупълномощен. Договорът, основание за възникването на такова правоотношение, може да бъде сключен и с преупълномощителя, действащ от името на упълномощителя, още при самото преупълномощаване.

Между преупълномощителя и преупълномощения не възниква представително правоотношение20. С преупълномощаването преупълномощитлят не загубва представителната си власт, а единствено упражнява част от нея. Възможно е представителната власт на преупълномощения да се различава от тази на преупълномощителя. Най-често тя е по-ограничена и по-конкретна, но може да бъде и по-широка – в случай, че бъде потвърдена от упълномощителя. Преупълномощеният не представлява преупълномощителя, а двамата поотделно представляват упълномощителя. При уговорено колективно представителство е възможно преупълномощаване само на едно лице от всички пълномощници или преупълномощаване, извършено само от един от упълномощените (като преупълномощаването може да е в полза на няколко лица и също да е колективно). В последния случай представителната власт на преупълномощения може да се реализира само съвместно с представителната власт на останалите колективни представители.

Възможно е между преупълномощителя и преупълномощения да съществува и договор, по силата на който преупълномощеният е длъжен да извърши действията, за които е преупълномощен. Такъв договор ще има характера на договор в полза на трето лице (в полза на представлявания) и спрямо него приложение следва да намерят правилата на чл.23 ЗЗД.

 

4. Договаряне сам със себе си при законово представителство, при упълномощаване и при преупълномощаване

Разпоредбата на чл.38 ал.1 от ЗЗД допуска възможността двете страни по една сделка да се представляват от едно и също лице (действащо, бито то веднъж от свое име и втори път като представител на насрещната страна по сделката, или като представител и на двете страни по сделката21), но само с изричното съгласие на представлявания респ. на представляваните. При неспазване на забраната на чл.38 ал.1 ЗЗД извършеното действие е нищожно поради противоречие със закона22 (чл.26 ал.1 ЗЗД). Ако прилагането на това правило е почти безспорно при договорното представителство, при законовото представителство то предизвиква известни колебания.

При законовото представителство представляваният (малолетно дете, недееспособно лице, юридическо лице) не може да формира правнорелевантна воля, поради което и не може да даде съгласие по чл.38 ал.1 ЗЗД. Може да се приеме, че чл.38 ал.1 ЗЗД намира приложение само при представителна власт, възникнала въз основа на упълномощаване, а на законните представители да се откаже възможността да договарят със себе си от името на представляваните от тях лица. И обратно, може да се приеме, че с разпоредбата на чл.38 ал.1 ЗЗД се въвежда ограничение, което важи само за договорното представителство, докато при договаряне със самия себе си при законовото представителство липсва изискване за получаване на съгласие от страна на представлявания, тъй като последният не може да формира такова. В последния случай при законовото представителство приложение намират други правила, като например разпоредбата на чл.40 ЗЗД (недействителност на споразумения във вреда на представлявания), както и специалните ограничения на представителната власт на законните представители, валидни за конкретния случай. Те могат да бъдат законови ограничения (чл.73 ал2 и ал.3 СК – при физическите лица, чл.84 ал2 ТЗ – при събирателните дружества, чл.137 ал.1 т.7 ТЗ – при дружествата с ограничена отговорност, чл.236 ал.2 ТЗ – при акционерните дружества), ограничения, уредени в учредителния акт (чл.78 т.5 ТЗ – при събирателни дружества, чл.115 т.6 ТЗ – при дружества с ограничена отговорност, чл.236 ТЗ – при акционерни дружества) и ограничения, уредени в договора за възлагане на управлението (например по чл.141 ал.7 ТЗ – за дружества с ограничена отговорност).

И двете посочени становища обаче не отговарят на редакцията, систематичното място и целта на разпоредбата на чл.38 ал.1 ЗЗД. В нея законодателят не прави разлика относно изискването на получаване на съгласие с оглед на начина на възникване на представителната власт (от закона или по волята на представлявания) – „представителят” не може да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго лице, което той също представлява. Правилото се намира в общите разпоредби за представителството и има за своя цел да защити представлявания в случаите на конфликт между неговите интереси и интересите на представителя. Тъй като представителната власт предполага доверие между лицата, именно то е застрашено, когато при сключването на съответната дейност интерес има, както представляваното лице, така и неговият представител, а волеизявленията и на двамата се правят само от представителя. Тази заплаха за интересите на представлявания не само, че съществува и при двата вида представителство, но дори е по-голяма при законовото представителство (докато при упълномощаването доверието на пълномощника се дава от самия представляван, то при законовото представителство законът е този, който предполага и изисква съществуването на такова доверие между недееспособния и неговия законен представител).

Ако се приеме23, че правилото на чл. 38 ЗЗД има действие и по отношение на законовото представителство, следва да се разграничи законовото представителство при юридическите лица от законовото представителство при физическите лица.

При юридическите лица трябва да се имат предвид специалните правила, уредени в съответните закони, например забраната за извършване на конкурентна дейност (чл.83 ТЗ; чл.142 ТЗ, чл.237 ал.4 ТЗ, както и правилото за неучастие заинтересования в гласуването при конфликт на интереси (чл.229 ТЗ). Съгласието по чл.38 ал.1 ЗЗД за сключване на сделка между юридическото лице и законовия му представител се дава, или от друг дружествен орган (притежаващ вътрешни представителни функции да действа от името на юридическото лице, но само спрямо неговия законов представител – например надзорният съвет при АД с двустепенна система на управление), или от участващите в юридическото лице правни субекти (съдружници, собственици на капитала).

За пример в това отношение могат да служат различните видове търговски дружества. Така при събирателно дружество за извършването на сделка между дружеството и отделен съдружник, които имат право да представлява дружеството, е необходимо предварително решение на съдружниците, което случаите на чл.84 ал.2 ТЗ трябва да бъде взето с единодушие. При командитното дружество съгласието по чл.38 ал.1 ЗЗД за сключването на сделка между дружеството и комплементар (респ. между дружеството и действащ като негов законен представител командитист) следва да бъде дадено под формата на предварително решение на комплементарите. То отново трябва да бъде взето с единодушие в случаите на чл.84 ал.2 ТЗ.

При дружеството с ограничена отговорност (ООД) за извършването на сделка между дружеството и управителя е необходимо предварително решение на общото събрание24 (достатъчно е то да бъде взето с обикновено мнозинство). При акционерното дружество (АД) за осъществяването на сделка между дружеството и изпълнителен член на съвета на директорите (СД) е нужно решение на СД, при вземането на което заинтересованото лице няма право на глас. Когато АД е учредено по двустепенната система, съгласно чл.242 ал.1 изр.2 ТЗ надзорният съвет (НС) е органът, който представлява дружеството в отношенията му с управителния съвет (УС). Следователно, ако не е уговорено друго в устава на дружеството (управлявано по двустепенната система), следва да се приеме, че съгласието по чл.38 ал.1 ЗЗД при сделка между АД и негов законен представител (член на УС) се дава от надзорния съвет. Още повече, даването на такова съгласие е в съответствие с контролните функции на НС.

При едноличното дружество с ограничена отговорност (ЕООД) и при едноличното акционерно дружество (ЕАД) за сключването на сделка между дружеството и управителя (при ЕООД) респ. между дружеството и изпълнителните членове на СД/УС (при ЕАД) е необходимо решение на едноличния собственик на капитала. Разпоредбите на чл.147 ал.3 ТЗ и на чл.235а ТЗ са единствените в търговския закон, които уреждат хипотезата на договаряне със самия себе си при законово представителство на търговските дружества. Те въвеждат допълнително изискване за писмена форма за действителност на сделките, сключвани между дружеството и едноличния собственик на капитала, когато последният изпълнява функциите и на законов представител на дружеството (управител или изпълнителен член на СД/УС). Това изискване за форма не се прилага при извършването на сделки между дружеството и неговия законов представител, когато последният не е едноличен собственик на капитала на дружеството (тези сделки обаче попадат в приложното поле на чл.38 ал.1 ЗЗД), както и при осъществяването на сделки между законовия представител на дружеството и едноличния собственик, който не осъществява функции на законов представител на дружество (хипотеза, която не попада и в приложното поле на чл.38 ал.1 ЗЗД).

По друг начин се поставя въпросът за прилагането на чл.38 ал1 ЗЗД при законовото представителство на физическите лица. В зависимост от това по какъв начин е възникнало то могат да се диференцират две хипотези: законово представителство на малолетно дете от неговия родител/настойник и законово представителство на напълно недееспособно лице от назначения му настойник.

При сключването на сделка между малолетно дете и негов родител (упражняващ родителските си права) е възможно упражняването на контрол по реда на чл.74 ал.1 СК чрез иницииране на производство по ограничаване на или лишаване от родителски права на съответния родител, в случай че, договаряйки от името на детето със самия себе си, застрашава неговото имущество. Лишаването от родителски права води до отпадане на представителната власт на родителя. Приложение намира и правилото на чл.73 ал.2 СК, което въвежда изискване за получаване на предварително разрешение от съда за извършването на изброените разпоредителни сделки.

Посочените ограничения се прилагат независимо от правилото на чл.38 ал.1 ЗЗД, което също следва да намери своето самостоятелно приложение. Съгласието за договаряне на родителя със самия себе си не може да бъде дадено от представлявания (малолетното дете). Възможно е да се търси преодоляване на тази невъзможност чрез заместване на съгласието на представлявания със съдебно решение, чрез даване на съгласието от другия родител или чрез назначаване от съда на особен представител на детето по реда на чл.16 ал.6 ГПК25.

Забраната по чл.38 ал.1 ЗЗД е диспозитивна. Тя може да бъде преодоляна със съгласието на представлявания, но понеже в разглежданата хипотеза представляваният е малолетен, не може да бъде дерогирана. В свое Решение № 296 от 31.III.1992 г., І г.о. ВС приема, че сключването на сделка между малолетно дете и негов родител е принципно допустимо, като следва да се разграничават две хипотези. Според ВС забраната по чл.38 ал.1 ЗЗД при законовото представителство има релативен /относителен/ характер. Тя е императивна само тогава, когато има противоречие между интересите на родителя и тези на малолетното дете. В този случай според ВС с определение от съда, основано на чл. 16, ал. 6 ГПК, следва да се назначи особен представител на малолетното дете. Този особен представител ще има конкретна представителна власт само за съответната сделка (ad hoc). Това решение според ВС е съобразено и произтича от основната цел на представителството – защитата интересите на представлявания. При договаряне със самия себе си тази цел следва да получи засилена защита, тъй като лицето, когато действува като законен представител и като страна, може да пожертва интересите на малолетното дете или да ги увреди в свой интерес.

Какво обаче става ако сделката е извършена без назначаването на представител по реда на чл.16 ал.6 ГПК? Едно възможните решения е да се приеме, че сделката е нищожна поради липса на съгласие от страна на малолетното дете (чл.26 ал.2 ЗЗД), не поражда въобще правното си действие и не може да бъде потвърдена от детето при навършване на пълнолетие. Може да се приеме и друга теза – унищожаемост на сделката на основание чл.27 ЗЗД, при което сделката поражда своето правно действие, но може да бъде унищожена, ако след навършване на пълнолетие детето предяви иск срещу родителя, договарял със себе си (давност не тече – чл. 115 б. „а” ЗЗД). Възможно е сделката да бъде и потвърдена по реда на чл.35 ЗЗД, което потвърждаване е различно от потвърждаването на действия, извършени без представителна власт по чл.42 ЗЗД при висяща недействителност26. Сделката поражда своите последици, но е унищожаема, тъй като е сключена от представител на недееспособно лице, без да се спазени изискванията, установени от закона за нея (а именно изискването на чл.73 ал.1 СК родителят да действа в интерес на своето дете).

При сделка, сключена между недееспособно лице и неговия настойник, би следвало да намерят съответно приложение правилата, важащи за отношенията между малолетните деца и родителите. При договаряне със самия себе си от страна на настойника е възможен контрол от органа по настойничество и попечителство по реда на 125 СК, като се прилага съответно и изискването на чл.73 ал.2 СК – предварително разрешение на съда за извършване на посочените разпоредителни действия (чл.118 СК). При настойничеството може да се мисли съгласието на недееспособното лице да бъде заменено не само със съдебно решение, но и със съгласие на органа по настойничество и попечителство (арг. от 125 СК).

И при договаряне на настойника със самия себе си от името на поднастойното лице следва да се приеме тезата на ВС за релативния характер на правилото на чл. 38 ал.1 ЗЗД. При договаряне на настойника със самия себе си в интерес на недееспособното лице27 не следва да се търси получаване на неговото съгласие. При противоречие в интересите на настойника и недееспособното лице обаче, вместо да се назначава особен представител на детето по реда на чл.16 ал.6 ГПК, приложение следва да намери специалното правило на чл.123 ал.1 СК. Според него при противоречие в интересите на настойника и поднастойния заместник-настойникът изпълнява функциите на законен представител на поднастойния. В този смисъл е и разпоредбата на чл.117 ал.2 изр.1 СК, според която настойникът представлява недееспособното лице само пред трети лица.

Не попада в приложното поле на чл.38 ал.1 ЗЗД извършването на сделка между недееспособното лице и член на надзорния съвет (вкл. заместник-настойник, които не замества настойника), тъй като последните нямат качеството на законен представител на лицето.

Близки, но различни от хипотезата на чл.38 ал.1 ЗЗД, са случаите на сключване на сделки между непълнолетно дете и неговия родител, упражняващ родителски права, респ. между недееспособно лице и неговия попечител. Въпреки, че родителят респ. попечителят не притежават качеството на законен представител на насрещната страна, с която договаря, в посочените случаи по аналогия следва да намерят приложение изводите на ВС, направени в Решение № 296 от 31.III.1992 г., І г.о.

Правилото на чл.38 ал.1 ЗЗД намира специфично приложение и при преупълномощаването. При него възникват две представителни правоотношения, като двамата представители на упълномощителя могат да влизат в отношения помежду си от свое име или от името на представлявания.

Не е възможно преупълномощителят и преупълномощеният да извършват сделка помежду си, като и двамата действат от името на представлявания, тъй като по този начин би се стигнало до сключването на договор със самия себе си28. Всяка сделка като особен юридически факт поражда правоотношение, което винаги има най-малко две страни. Ако и двамата представители сключат договор помежду си от името на представлявания, този договор ще бъде нищожен поради невъзможен предмет (чл.26 ал.2 ЗЗД).

Възможно е обаче сключването на сделка между преупълномощителят, действащ от името на представлявания, и преупълномощения, действащ от свое име, както и между преупълномощителя, действащ от свое име, и преупълномощения, действащ от името на представлявания. В тези случай, макар и да липсва договаряне със самия себе си по смисъла на чл.38 ал.1 ЗЗД, следва да се изисква съгласие от страна на представлявания, тъй като ако се позволи извършването на такива сделки, лесно може да се заобиколи забраната на чл.38 ал.1 ЗЗД и да се нарушат интересите на представляваното лице. Така например, първоначално упълномощеното лице с цел да избегне получаването на съгласие по чл.38 ал.1 ЗЗД може да преупълномощи (при условията на чл.43 ал.1 ЗЗД) друго лице и впоследствие да сключи договор с него. Вярно е, че в случая приложение може да намери правилото на чл.40 ЗЗД, като договорът няма да произведе действие за представлявания, ако преупълномощителят и преупълномощеният са се споразумели във вреда на представлявания. Това правило обаче не защитава представлявания във всички възможни хипотези на противоречие между неговите интереси и интересите на някой от неговите представители. Такава защита не осигурява и правилото на чл.43 ал.3 ЗЗД.

Разглежданата хипотеза е различна от случаите, в които едно лице има няколко представители, които са упълномощени самостоятелно, тъй като при преупълномощаването преупълномощителят разполага с възможността да учреди представителна власт в полза на определено лице, което в повечето случаи той избира по своя самостоятелна преценка. Той е длъжен да информира своя упълномощител за извършеното преупълномощаване и да предостави данни за преупълномощеното лице, но в крайна сметка преуълномощеният се ползва основно с доверието на преупълномощителя. Именно тази обусловеност на възникването на представителната власт на преупълномощения от волята на преупълномощителя създава опасност от накърняване на интересите на упълномощителя при договаряне от негово име между преупълномощителя и преупълномощеното лице.

Поради същите съображения смятам, че следва да се назначи и особен представител по реда на чл.16 ал.6 ГПК при сключването на сделки между законен представител и пълномощник на недееспособно лице, когато пълномощникът действа от името на недееспособното лице.

 

5. Преупълномощаването в търговското и в процесуалното право

Институтът на преупълномощаването намира специфично приложение в областта на търговското и процесуалното представителство. Това се обуславя от различията, които съществуват между гражданскоправното, търговскоправното и процесуалноправното представителство. Така например, ако договарянето сам със себе си е позволено от чл.38 ал.1 ЗЗД при наличието на съгласие от страна на представлявания, при търговското представителство то е ограничено от разпоредбите, забраняващи извършването на търговски сделки от страна на търговските представители29 (виж например чл.29 ал.1 ТЗ, чл.31 ТЗ, чл.44 ТЗ), а процесуалното право изрично (чрез правилата за отвод) забранява воденето на процес със самия себе си30.

Търговското представителство включва няколко разновидности: търговски пълномощници (прокурист, търговски пълномощник в тесния смисъл на думата и търговски помощник), търговски представител и търговски посредник. Както бе посочено в началото на настоящата статия преупълномощаване е възможно само там, където вече има извършено упълномощаване. Упълномощаване е налице при търговските пълномощници, но е възможно и при търговския представител и търговския посредник, когато последните са снабдени с представителна власт. Разпоредбите на гражданското право се прилагат дотолкова, доколкото липсват специални търговскоправни правила.

Според чл.22 ал.1 изр.ІІ ТЗ прокуристът не може да упълномощава31 другиго със своите права по закон. Приема се, че тази забрана е императивна, тъй като произтича от същността на прокурата, и не може да бъде преодоляна дори и със съгласието на представлявания32 (за разлика от чл.43 ал.1 ЗЗД). Недопустимостта прокуристът да учреди прокура не означава обаче, че той не може да извърши преупълномощаване само за конкретни действия33, попадащи в обема на представителната му власт. Това произтича от принципно неограничената представителна власт на прокуриста, който има право да извършва всички действия и сделки, които са свързани с упражняване на търговското занятие, да представлява търговеца, както и да упълномощава други лица34 за извършване на определени действия (чл.22 ал.1 изр.І ТЗ). За извършването на такова преупълномощаване не е необходимо съгласието на търговеца, като дори и при неговото изрично противопоставяне прокуристът ще разполага с правото да преупълномощава други лица за извършването на конкретни действия в рамките на представителната си власт. Ако обаче прокуристът е снабден със специално пълномощно за извършване на действията по чл.22 ал.2 ТЗ (отчуждава или обременяване с тежести на недвижими имоти на търговеца), за да извърши преупълномощаване ще е необходимо изричното съгласие на търговеца, тъй като приложение следва да намери общото гражданскоправно правило на чл.43 ал.1 ЗЗД.

Ако обемът на представителната власт на прокуриста се определя от закона и не може да бъде ограничавана от представлявания, то при търговския пълномощник именно представляваният търговец определя обема на представителната власт35. Съгласно чл.26 ал.3 ТЗ търговският пълномощник не може без съгласие на търговеца да прехвърля правата си другиму. Тази забрана обаче (за разлика от аналогичната забрана при прокуриста) е относителна и може да бъде преодоляна със съгласието на представлявания. До голяма степен редакцията на чл.26 ал.3 ТЗ наподобява на тази на чл.43 ал.1 ЗЗД, но в нея липсва второто алтернативно основание, при което е допустимо извършването на преупълномощаване – ако такова е необходимо за запазване на интересите на представлявания. Макар, че не е посочено в чл.26 ал.3 ТЗ, това основание следва да намери приложение и при търговския пълномощник36, тъй като отговаря на интересите на представлявания и не противоречи на принципите на търговските отношения. Следователно търговският пълномощник може да преупълномощи друго лице с всички или с част от правата, които притежава съгласно представителната си власт, при наличието на съгласие от страна на представлявания37.

Търговският помощник по правило не е пълномощник на търговеца, но когато работи в общодостъпно място за търговия, се приема, че притежава особена презюмирана представителна власт38 – смята се за овластен да извършва сделките, които обикновено се извършват на съответното място за търговия39 (чл.30 ал.2 ТЗ). В този случай липсва акт на упълномощаване, поради което не е възможно и извършването на преупълномощаване. Ако обаче той предостави на друго лице извършването на обикновените (обичайните) за конкретното общодостъпно място за търговия сделки, това лице, без да бъде преупълномощено и без да има качеството на търговски помощник, също ще се ползва с презюмирана от закона представителна власт, ако действа от името на съответния търговец (като негов служител)40.

Търговският представител респ. търговският посредник може да действа от името на търговеца, само ако последният изрично го е упълномощил за това. Така направеното упълномощаване се подчинява на правилата на гражданското право вкл. и на това по чл.43 ал.1 ЗЗД.

Процесуалното представителство и въпросът за преупълномощаването следва да се разгледа поотделно в гражданския и в наказателния процес. И в двете хипотези упълномощаването не лишава упълномощителя от възможността лично да извърши съответното процесуално действие, но ако гражданско процесуалният пълномощник е само представител на страната и упражнява нейните процесуални права, то защитникът по НПК е самостоятелна страна в наказателния процес и притежава самостоятелни права, различни от тези на обвиняемия.

Пълномощникът в гражданския процес по силата на чл.22 ал.1 in fine ГПК притежава правото да извърши преупълномощаване, без да е необходимо изричното съгласие на представлявания. При гражданскопроцесуалното упълномощаване обаче приложение, макар и съответно, следва да намерят правилата на чл.43 ал.2 и ал.3 ЗЗД41. Така преупълномощителят е ще е длъжен да уведоми представлявания за извършеното преупълномощаване, като ще дължи и предоставяне на данни за преупълномощеното лице, както и ще може да оттегли извършеното от него преупълномощаване. При противоречие в процесуалните действия на пълномощника и преупълномощеното лице следва да се прилага правилото при противоречие между действията на няколко процесуални пълномощника – последното действия отменя предходните, на които противоречи, а когато се касае за едновременни действия, по аналогия следва да се приложи чл.173 ГПК42.

Правното положение на защитника в наказателния процес е уредено в чл.69 и сл. от НПК`1974г. (в сила до 29.04.2006г.), както и в чл.93 и сл. от НПК`2005г. (в сила от 29.04.2006г.). Съгласно уредбата, дадена, както в НПК`1974, така и в НПК`2005г., пълномощното на защитника се изготвя в писмена форма и се подписва, не само от обвиняемия (упълномощител), но и защитника (пълномощник). Това в известна степен противоречи на едностранния характер на упълномощителната сделка, но е обусловено от необходимостта да се осигури упражняването на правото на защита на обвиняемия в наказателния процес. Според чл.95 НПК`2005г. защитникът не може да се откаже от приетата защита, освен ако стане невъзможно да изпълнява задълженията си по независещи от него причини, в който случай е длъжен да уведоми своевременно обвиняемия и съответния процесуален орган. В този смисъл е и ал.2 на чл.96 НПК`2005г., според която замяната на един защитник с друг може да стане само по молба или със съгласието на обвиняемия. От своя страна чл.93 ал.3 НПК`2005г. предоставя на защитника възможността да преупълномощава друго лице за защитник само със съгласието на обвиняемия. Винаги ли обаче ще е необходимо съгласието на обвиняемия?

Както вече бе споменато, за разлика от пълномощника в гражданския процес, защитникът е страна по наказателния процес и притежава свои лични, различни от тези на обвиняемия, процесуални права43 (чл.99 ал.1 НПК`2005г. – да се среща насаме с обвиняемия; да се запознава с делото и да прави необходимите извлечения; да представя доказателства; да участва в наказателното производство; да прави искания, бележки и възражения и да обжалва актовете на съда и на органите на досъдебното производство, които накърняват правата и законните интереси на обвиняемия). Може ли тези права защитникът да упражни чрез представител (пълномощник), разбира се при спазване на посочените ограничения на чл.95 и чл.96 НПК`2005г. (т.е. участието на защитникът в производството чрез пълномощник не следва да представлява отказ защита)? Упражняването на тези права чрез пълномощник няма да представлява преупълномощаване. Разпоредбата на чл.93 ал.3 НПК`2005г. не позволява на защитника без съгласието на обвиняемия да преупълномощи с цялата си представителна власт друго лице, което да получи качеството на защитник, но не би следвало да го лишава от възможността при извършването на някои от процесуалните действия да участва чрез свои пълномощник (например при извършването на неотложни следствени действия, на които защитникът няма възможността да присъства лично). В тези случаи преупълномощаването ще е станало необходимо с оглед защитата на интересите на представлявания (чл.43 ал.1 хипотеза ІІ ЗЗД).

 

Бележки под линия:

1 Установяване на още една представителна власт наред със първата – виж Таджер, В., „Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял ІІ”, 2001, с.659.

2 Включително при представителство на отсъстващ по чл.8 ЗЛС. 

3 Наречено още субституиране, виж Диков, Л., „Курс по българско гражданско право. Том 1. Обща част”, 1936, с.379. В тези случаи пълномощникът не може да има по-голяма представителна власт от тази на законния представител и спрямо него също ще се прилагат ограниченията на чл.73 ал.2 и ал.3 СК.

4 В този смисъл виж и Павлова, М., „Гражданско право. Обща част. Том Втори”, 1996, с.244.

5 При овластяването упълномощителят може сам да определи лицето, което при нужда може да бъде преуъпълномощено, или да предостави правото на избор на личната преценка на преупълномощителя. Виж Павлова, М., цит. съч., с.244.

6 Във всички случаи потвърждението на извършените без представителна власт действия трябва да бъде конкретно, т. е. да посочва, че се потвърждава конкретна по страни и съдържание сделка, виж Решение № 435 от 13.II.1970 г. на ВС по гр. д. № 2662/1970 г., I г. о. Това потвърждаване обаче може да бъде извършено и с конклудентни действия – виж Решение на АС при БТПП по ВАД № 49/1992г. Ако извършените без представителна власт действия са две или повече, потвърждаването може да се отнася само до някои от тях (Решение от 11.06.2001г. на АС при БТПП по ВАД № 133/2000г.). Потвърждаването не представлява учредяване на представителна власт за мнимия представител с обратна сила, като за извършването му не е необходимо съгласието на насрещната страна (Решение № 1213 от 31.V.1972 г. на ВС по гр. д. № 269/72 г., I г. о).

7 Което обаче ще има действие само занапред. За разлика от упълномощаването при потвърждаването не възниква представителна власт (Решение от 11.06.2001г. на АС при БТПП по ВАД № 133/2000г.), поради което преупълномощителя няма право да извършва ново преупълномощаване. Във всички случаи само по себе си потвърждаването на извършени действия по и в резултат на преупълномощаване не представлява овластяване по смисъла на чл.43 ал.1 ЗЗД и преупълномощителят не получава правото да извършва последващо преупълномощаване.

8 Това приема и проф. Витали Таджер, виж Таджер, В., цит. съч., с.661.

9 Относно действието на оттеглянето на упълномощаването на преупълномощителя виж по-долу.

10 Виж Таджер, В., цит. съч., с.660 и с.664-665; виж също Павлова, М., цит. съч., с.245 и с.248.

11 Виж Тасев, С., Марков, М., „Гражданско право”, 2004, с.245.

12 Липсва прехвърляне на представителна власт – виж Василев, Л., „Гражданско право. Обща част”, 2000, с.385.

13 В този смисъл Решение № 132 от 26.02.2001г. на ВКС по гр. д. № 587/2000 г., II г. о.

14 В този смисъл виж Диков, Л., цит. съч., с.385.

15 За начина на извършване на оттеглянето виж Решение № 1939 от 10.12.2002г. на ВКС по гр. д. № 2564/2001г., IV г. о., Решение № 1279 от 13.X.1994г. на ВС по гр. д. № 1341/1993г., V г. о.,, Решение от 14.04.2004г. на АС при БТПП по ВАД № 105/2003г.

16 В Решение № 477 от 2.III.1970г. по гр. д. № 2429/1969г., I г. о. ВС приема, че по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС под форма на сделката, съставляваща правно основание на владението, трябва да се разбира не само формата на основната сделка, от която би могло да се придобие право на собственост, но и тази на предходни или съпътстващи я субсидиарни сделки, щом като опорочаването на последната води до недействителност на основната сделка. Предвидената в чл. 37 ЗЗД форма за упълномощаване за прехвърляне на право на собственост е именно такава форма, опорочаването на която прави недействителна и прехвърлителната сделка, макар последната да е сключена в предвидената от закона форма. Така недействителността на акцесорната сделка се отразява върху валидността на основната.

17 В този случай може да се застъпи тезата, че съществува комплекс от сделки, при който ако една от тях е недействителна, другата ще породи действие при условията на чл.26 ал.4 ЗЗД. Виж Тасев, С., Марков, М., „Гражданско право”, 2004, с.242.

18 За допустимостта за извършване на упълномощаване под условие виж Диков, Л., цит. съч., с.381.

19 В този смисъл Таджер, В., цит. съч., с.664.

20 Обратното виж при Таджер, В., цит. съч., с.664. Единствено ако се приеме съществуването на такова представително правоотношение, може да се обясни и отпадането на представителната власт на преупълномощения при отпадането на представителната власт на преупълномощителя. Така преупълномощеният представлява преупълномощителя в качеството му на пълномощник на упълномощителя, като ефектът на действията, извършени от преупълномощения, настъпва за упълномощителя, но през името на преупълномощителя. В момента, в който се прекъсне представителното правоотношение между преупълномощителя и упълномощителя, става невъзможно осъществяването на представителната власт на преупълномощения – отпада нейното основание.

21 В този случай според проф. Любен Василев липсва истинско договаряне със самия себе си. Виж Василев, Л., цит. съч., с.371.

22 Проф. Любен Диков смята, че по-удачно би било законодателно решение, при което извършените действия при договаряне със самия себе си без съгласие на представлявания да са в състояние на висяща недействителност – както при извършване на действия без представителна власт. Това ще позволи на представлявания, ако прецени, че сключената сделка е в негов интерес, да я одобри по реда на чл.42 ал.2 ЗЗД. Виж Диков, Л., цит. съч., с.396.

23 В Решение от 2.04.2002г. по ВАД № 106/2001г. АС към БТПП приема, че хипотезата на чл. 38 ЗЗД предвижда неблагоприятни последици само в случаите на участие на едно и също физическо лице, което действа от името на две насрещни страни по едно договорно отношение, и то само за конкретния случай на същото договорно отношение. Обстоятелството, че едно лице по принцип представлява насрещната страна по сключения договор (например в качеството си на неин законен представител), но в конкретния случай не е изявявало воля от нейно име (участвал е другият родител, заместник-настойника и пр.), е без значение и не попада в приложното поле на чл.38 ал.1 ЗЗД.

24 Виж Решение № 1742 от 17.01.2001г. на ВКС по гр. д. № 1139/2000г., V г. о.

25 Именно назначаването на управител или настойник ad hoc е решението, коментирано от Марсел Планиол, виж Планиол, М., „Елементарно ръководство по гражданско право. Неспособни”, 1930, с.47-48. То следва да намери приложение и при сделки между малолетни братя и сестри, когато родителят действа като законен представител и на двете си деца.

26 За същността на висящата недействителност виж Решение № 245 от 29.03.1999г. на ВКС по гр. д. № 643/1998г., II г. о. Тя, според ВКС, представлява особен случай на нищожност, която може да бъде трансформирана в действителност. В решение на АС при БТПП по МАД № 58/1992г. АС приема, че излизането извън пределите на представителната власт не прави действията на представителя нищожни, а относително недействителни – само по отношение на представлявания.

27 Макар че при договори между настойник и поднастоен Планиол винаги съзира опасност и неизбежно противоречие на интереси. Виж Планиол, М., цит. съч., с.146-147.

28 Сключването на договор със самия себе си е хипотеза, различна от договаряне със самия себе си. Ако при договарянето със самия себе си страните по договора са две, но волеизявленията и на двете се правят от едно лице, то при сключването на договор със самия себе си едно и също лице участва и на двете страни на правоотношението.

29 Виж също Голева, П., цит. съч., с.79.

30 Виж Сталев, Ж., „Българско гражданско процесуално право”, 2000, с.165 и с. 152.

31 Всъщност става въпрос за преупълномощаване, тъй като прокуристът черпи представителната си власт от упълномощителна сделка. Виж Джидров, П., „Коментар на търговския закон. Том 1”, 1993, с.185, както и Герджиков, О., „Коментар на търговския закон. Книга първа”, 2000, с.102.

32 Виж Касабова, К., „Търговско пълномощие”, 2004, с. 104, както и Кацаров, К., „Систематичен курс по българско търговско право”, 1990, с.130.

33 В този смисъл виж Герджиков, О., цит. съч., с.103.

34 Включително да упълномощава адвокат за извършване на процесуални действия. Виж Голева, П., „Търговско право. Книга първа”, 2004, с.71.

35 Ако обемът не е определен от търговеца, то се смята, че търговският пълномощник е упълномощен генерално, като презумптивното съдържание на търговското упълномощаване се простира до обикновената дейност на търговеца. Виж Герджиков, О., цит. съч., с.112.

36 В този смисъл виж Касабова, К., цит. съч., с. 119.

37 Професор Огнян Герджиков приема, че при специално пълномощно търговският пълномощник може да извърши преупълномощаване и без съгласието на представлявания търговец, тъй като особеният характер на действията, за които е необходимо такова пълномощно, изисква специална подготовка за извършването им по най-добрия с оглед интересите на представлявания начин (т.е. приложение намира втората хипотеза на чл.43 ал.1 ЗЗД). Виж Герджиков, О., цит. съч., 2000, с.113-114.

38 Относно презумпцията за упълномощаване при търговския помощник виж Герджиков, О., цит. съч., с.125.

39 Представителната власт на търговския помощник може да произтича от заеманата от него длъжност, виж Йосифова, Т., „Мнимо представителство”, 2005, с.39.

40 Виж също Касабова, К., цит. съч., с. 96. За третите договарящи лица не е от значение истинското служебно положение на лицата в едно търговско предприятие, а начинът, по който те действат и се представят външно (обективно) – по подробно виж Диков, Л., „Курс по търговско право”, 1935, с.78-79.

41 В този смисъл виж Павлова, М., цит. съч., с. 235.

42 Виж Сталев, Ж., цит. съч., с.172.

43 Виж Павлов, Ст., „Наказателен процес на Република България”, 1996, с.243.

Стоян Ставру

5 Коментари

  1. Интересен въпрос в съдебната практика за преупълномощаването. За извършване на действия като пълномощник пред съд трябват определени качества – напр. адвокат. Ако едно лице упълномощи друго с пълномощно, което му дава правото да защитава първото пред съд, без второто да е адвокат, може ли второто да упълномощи адвокат? Включва ли се това в неговата представителна власт? Въпросът е по-общ – винаги когато пълномощникът трябва да притежава определено качество. Според мен няма пречка.

  2. Здравейте,
    С Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2013 г., ОСТГК върховните съдии изказаха своето становище относно неприложимостта на чл. 38, ал.1 от ЗЗД при сключване на сделка между две търговски дружества, представлявани от едно и също лице. Съгласно систематичното тълкуване на хипотезите, включени в посочената алинея, а и от самите мотиви, изложени в посоченото тълкувателно решение, мисля, че то може да се отнесе и до сключване на сделка между управител на ООД и самото ООД без предварително изрично съгласие на Общото събрание (Ваша бележка под линия №24).

    Иначе поздрави за статията. Разгледани са доста интересни аспекти на преупълномощаването.

    Текст на Тълкувателното решение:

    http://blog.apis.bg/2013/11/novo-tr-otnosno-reshenie-na-ood-kato-uslovie-za-dejstvitelnost-na-razporeditelna-sdelka-s-imot/

Leave a Reply to Delyan Nedev Cancel reply

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.