1. Общи положения
Заобикалянето на закона (agere in fraudem legis) е уредено в чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) като самостоятелно основание, което е различно от противоречието със закона. Самостоятелността на заобикалянето на закона като основание за нищожност е въпрос, който е бил предмет на дискусия в българската правна теория. Застъпени са две становища. Едното е, че заобикалянето на закона е частен случай на противоречието със закона1. Противоречието със закона поглъща заобикалянето му. Другото становище е, че заобикалянето е самостоятелно основание за нищожност на сделките2. В повечето чужди законодателства заобикалянето на закона не е уредено, тъй като доминира разбирането, че всъщност при заобикаляне също се влиза в противоречие със закона3. Не е логично да се приеме, че една забрана, установена с повелителна норма, е допустимо да бъде заобиколена и това да се квалифицира като нещо различно от нейното пряко нарушаване. При уредбата на този въпрос законодателят поставя акцент не върху средствата (те са на втори план), а върху крайния резултат – цели се постигане на забранени от закона правни последици. При противоречието със закона се стига до пряко нарушаване на забраната, а във втория – чрез други частноправни актове, които не влизат в пряко противоречие със законовото ограничение, но постигат забранения от него резултат. Забрана, установена от закона, включва не само забрана за извършване на една или друга сделка, но и постигнатия от нея правен резултат. Тези съображения, които по принцип са логични и правилни, лежат в основата на първото становище, че заобикалянето на закона е вид противоречие със закона или негов частен случай. Въпреки това, по мое мнение по-правилно е да се подкрепи второто становище, което приема заобикалянето на закона като основание за нищожност, което не се обхваща и не се поглъща от противоречието. То има различен фактически състав (ФС) и различно приложно поле.
2. Предпоставки за прилагане на заобикалянето на закона
2.1. Разграничение между противоречие със закона и заобикалянето му
Също като противоречието със закона нормата на чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД има несамостоятелен (бланкетен) характер. Прилагането й винаги предполага конкретна законова забрана, която се заобикаля.4 Забраната също както при противоречието със закона може да е установена чрез разпоредба на всякакъв нормативен акт, независимо кой държавен орган го е издал и какъв вид обществени отношения урежда. За да има смисъл от съществуването на заобикалянето на закона като самостоятелно, нормативно уредено основание за нищожност, е необходимо да се съпостави с противоречието със закона и да се откроят разликите в елементите на фактическия им състав. Както вече бе отбелязано по-горе, законодателят е уредил заобикалянето на закона като основание за нищожност на договорите в чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД отделно от противоречието на закона (чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД) и така му е придал самостоятелност. Според правилото на чл. 44 ЗЗД то би следвало да е приложимо и по отношение на едностранните сделки. Българската правна доктрина извежда следните елементи от ФС на това самостоятелно основание за нищожност на сделките5:
а/ извършване на една или повече сделки, всяка от които сама по себе си не противоречи на повелителните правила, съдържащи се в нормативните актове, поради което тези сделки не са нищожни поради противоречие на закона;
б/ постигане на забранен или непозволен от закона правен резултат чрез извършените сделки6 и
в/ участниците в сделката (страните или техните представители) съзнават, че чрез извършената сделка(и) постигат една цел, която законът им забранява, като при двустранните сделки – договорите и двете страни следва да са наясно с това обстоятелство и да преследват постигането на забранената от закона цел. С други думи, те трябва да споделят обща цел за постигане на запретения или непозволен резултат7.
Следователно, за да е налице заобикаляне на закона като основание за нищожност на една или няколко сделки по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД е необходимо кумулативното наличие на описаните три елемента. Първите два елемента са обективни, а третият е субективен. Върховният съд (ВС) в свое р. № 357-81-I ГО8 дава следното определение за заобикалянето на закона като основание за нищожност: „При действие в заобикаляне на закона правната норма от външна страна е спазена, но страните са имали за цел да постигнат непозволен или забранен от закона резултат.” В същото решение съдът посочва, че постигането на нещо забранено от закона, но осъществено при формалното му спазване, е равнозначно на нарушаване на закона, както и че всяко заобикаляне на закона е противно и на правилата на добрите нрави. Видно е, че ВС допуска припокриване на заобикалянето на закона от една страна с противоречието му, а от друга страна – с накърняването на добрите нрави. По мое мнение това разбиране за взаимно преплитане на трите основания за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД не може да се подкрепи не само по съображения, почерпени от правната доктрина във връзка с предпоставките и приложното поле на всяко едно от основанията за нищожност, но и по практически съображения.
Ако съпоставим предпоставките на противоречието със закона с изведените по-горе предпоставки за заобикалянето му, изпъква и основната разлика между тях. Противоречието със закона е винаги обективно основание за нищожност, докато при заобикалянето винаги е необходим субективен елемент – намерение на лицата, извършващите сделките да постигнат непозволения от закона резултат. Поради наличието на този субективен елемент от ФС на заобикалянето, то е по-укоримо като неправомерно правно действие. Дори само тази разлика е достатъчна, за да оправдае самостоятелното уреждане на заобикалянето на закона като основание за нищожност. Разликите обаче са повече.
2.2. Колко и какви са сделките при заобикалянето на закона
2.2.1. Както бе посочено българската правна теория извежда като първа предпоставка за заобикаляне на закона извършване на една или повече сделки, всяка от които сама по себе си не противоречи на повелителните правила, съдържащи се в нормативните актове, поради което тези сделки не са нищожни поради противоречие на закона. Мисля, че тази предпоставка трябва да се ограничи само до случаите на извършване на две или повече сделки, при това всяка една от тях, разгледана сама за себе си, да е действителна сделка.
По мое мнение, заобикалянето на закона по необходимост предполага винаги повече от една сделка9. Ако е извършена само една сделка, чиито правни последици са забранени от закона, то тя би била нищожна поради противоречие със закона по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, а не поради заобикалянето му.10 Влиза се в пряко противоречие с нормативно установени ограничения на автономията на волята при това без значение дали страните съзнават или не това обстоятелство (съставът на противоречието със закона е обективен, за разлика от заобикалянето). А ако правните последици на единствената извършена сделка не са забранени, то тя е действителна и това нейно качество изключва както противоречието със закона, така и заобикалянето му. Те са несъвместими правни явления. Следователно, законът може да се заобиколи по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД с поне две сделки, при това всяка една от тях, разгледана сама за себе си, трябва да е действителна сделка. Преценката за нищожност при противоречието със закона се отнася винаги само за една сделка, а при заобикалянето на закона преценката за нищожност се извършва по отношение на съвкупност от две или повече сделки. В тази връзка не бива да се смесват случаите, когато законът се заобикаля в житейския смисъл на думата чрез една сделка, която е симулативна. Въпросът за разликите между заобикалянето на закона и симулацията ще бъде разгледан в т. 3 по-долу.
2.2.2. Съвкупността от сделки, чрез които се заобикаля законът, може да обхваща две или повече двустранни сделки (договори). Но възможно е някоя от тях да бъде и едностранна сделка. Например, едно лице предоставя в заем на друго лице определена сума. Едновременно с това то овластява с пълномощно заемодателят да продаде негов имот, като се уговарят продажбата да се извърши в случай на неизпълнение на задължението за връщане на заема и с получената продажна цена да се погаси задължението. В случая предоставеното пълномощно като едностранна сделка е част от съвкупността от сделки чрез които се заобикаля ограничението на чл. 152 ЗЗД11. Не е възможно обаче съвкупността от сделки да обхваща само едностранни волеизявления и само чрез тях да се заобиколи законът. Заобикалянето на закона предполага винаги съгласувано между две лица съзнателно желание за постигане на забранения резултат12. Това налага поне една двустранна сделка като част от съвкупността от сделки, целяща заобикаляне на закона. Следователно, двете или повече на брой сделки, чрез които се осъществява ФС на заобикалянето може да включват само договори или договори и едностранни волеизявления, но не и само едностранни сделки.
2.2.3. За разлика от противоречието със закона, от чиито предметен обхват се изключват решенията на органите на юридически лица (ЮЛ)13, то при заобикалянето на закона тези особени сделки могат да са част от поредицата сделки чрез които се заобикаля законът. Специалният ред за оспорване на решенията на ЮЛ бе изведено като главна причина за неприложимостта на противоречието със закона към тях. Но каква би била съдбата на решение на Общо събрание на едно дружество или на едноличния собственик на капитала на еднолично дружество с ограничена отговорност например, което задължава управителя да участва от името на дружеството в сделки чрез които се осъществява състав на заобикаляне на закона и постигане на забранена от закона цел? Мисля, че това решение като елемент от веригата сделки би следвало да сподели последиците на заобикалянето като основание за нищожност и съответно да не поражда задължение представителните органи на ЮЛ да го изпълнят, независимо дали се употребят правните възможности за неговата отмяна. Нещо повече, може да се окаже дори, че задължителният субективен елемент на заобикалянето произтича и се изразява в уговорка между собственика на капитала на дружеството и третото лице, а управителят да не знае за нея.
2.2.4. Двете или повече сделки, чрез които се заобикаля законът, обикновено се извършват последователно във времето, но може бъдат извършени и едновременно. Например, заобикаляне на ограничението по чл. 185 ЗЗД обикновено се извършва с две последователни сделки – покупко-продажби. Лице, за което не са относими установените с цитираната разпоредба ограниченията на закона, купува една вещ. С последваща покупко-продажба или друга сделка с вещнопрехвърлителен ефект между него и лицето, за което съществува ограничението за директна покупка на същата вещ, се прехвърля собствеността на последния. Ако е налице и необходимият субективен елемент, който в случая се изразява в уговорка между тези две лица крайният резултат да бъде придобиване на собствеността от лицето, за което важи ограничението на закона, то ФС на заобикалянето като основание за нищожност се осъществява напълно. А забраната, установена с чл. 152 ЗЗД за уговаряне на предварителен начин на удовлетворение на кредитор, различен от този, който е предвиден в закона, може да се заобиколи и с две едновременно извършени сделки.
При последователно извършване на сделки за заобикаляне на закона се поставя и въпросът към кой момент следва да е действаща установената от закона забрана. Ясно е, че ако забраната е била в сила преди извършване на първата по време сделка и не е отпаднала до завършване на ФС на заобикалянето, то чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД ще намери приложение. Възможно е обаче забраната да влезе в сила след извършване на първата сделка или да бъде отменена преди извършване на последната. В тези случаи според мен меродавен момент за преценка дали е налице заобикаляне или не, е моментът на осъществяване на субективния елемент – съгласуване на волите на страните по сделката за съзнателно постигане на забранения резултат. Забраната трябва да е действаща тогава, когато лицата се сговорят да заобиколят закона. Това може да стане след като първата сделка от веригата вече е извършена, преди въвеждане на забраната. Следователно, една сделка като част от съвкупността на заобикалянето може и да предхожда нормативното въвеждане на забраната за постигане на определен резултат. Субективният елемент обаче и завършващата заобикалянето сделка трябва винаги да се осъществят към момент, в който законовата забрана е била в сила.
2.3. Особености при прилагане на заобикалянето на закона
По принцип всяка установена от закона забрана, нарушаването на която е основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, може и да се заобиколи чрез две или повече действителни сделки. Ако приемем, че противоречието със закона има субсидиарно приложение14, то наличието на предпоставките за някое от конкретните основания за нищожност ще изключи прилагането на общото основание по чл. 26, ал. 1 пр. 1. ЗЗД. Забраненият резултат от конкретно уредените от закона случаи на нищожни сделки обаче също може да бъде преследвана с няколко действителни сделки цел. В този смисъл заобикалянето на закона като основание за нищожност има по-широко приложно поле от противоречието със закона, тъй като чрез две или повече действителни сделки може да се цели заобикаляне и на тези казуистично нормирани ограничения, представляващи конкретно уредени хипотези на нищожност. От друга страна, макар и да е по принцип с по-широко приложно поле от противоречието, заобикалянето на закона не винаги е приложимо. Някои конкретно уредени случаи на нищожност не могат да бъдат заобиколени. Те могат да бъдат само пряко нарушени. Например, забраната за извършване на делба на съсобствен имот без участието на някой от съсобствениците не може да бъде заобиколена с две или повече действителни сделки. Ако такава делба бъде извършена, тя е нищожна на специалното основание, уредено в чл. 75, ал. 2 ЗН, което няма как да бъде заобиколено с други действителни сделки.
Друга особеност на заобикалянето на закона като основание за нищожност е невъзможността да се приложат правилата на частичната нищожност по чл. 26, ал. 4 ЗЗД, ако с две или повече действителни сделки се постига забранен от закона резултат. Те ще бъдат опорочени винаги изцяло. Целта, която съзнателно преследват страните при заобикалянето на закона, съпътства извършваните сделки и се постига чрез тях в цялост, а не чрез отделни техни части, които да отпаднат по силата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Затова при заобикалянето на закона не може да се съхрани отчасти действието на извършени сделки.15
2.4. Отрицателни предпоставки
От приложното поле на заобикалянето на закона трябва да се изключат хипотезите, при които, ако една сделка нарушава повелителни правила на закона, но не може да се квалифицира като нищожна поради противоречие със закона, тъй като законодателят е уредил други последици от извършването й, то заобикалянето на тези правила също не създава основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. Понякога в съдебната практика възникват съмнения за заобикаляне на закона в тези случаи, които водят и до противоречиви решения на ВКС. Ще си послужа с един пример, който ще опиша подробно по-долу, за да се опитам да обоснова тезата, че тогава, когато едно нарушение на повелителна норма не може да обоснове прилагането на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД към извършената сделка, то заобикалянето на тази норма чрез няколко действителни сделки също е изключено и няма да обоснове нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. Този извод може да се подкрепи и с аргумента за по-силното основание (per argumentum a fortiori).
Има случаи в практиката, при които пряко се нарушават изискванията на чл. 33, ал. 1 от Закона за собствеността (ЗС) при продажба на идеална част от недвижим имот. Различни са житейските причини за тези нарушения – нетърпими отношения между съсобствениците, съсобственикът не може да бъде открит, за да му бъде направено предложение, стремеж към привличане на лице като съсобственик с по-големи финансови възможности с оглед бъдещо застрояване на поземлен имот и др. Независимо от причините, които са мотивирали съсобственика да продаде идеалната си част на трето лице без да я предложи на другите съсобственици или след като я е предложил, но при по-висока цена или други по-неблагоприятни условия, се поставя въпросът за валидността на договора за покупко-продажба, сключен с третото лице. Въпреки че правилата на чл. 33 ЗС са с повелителен характер, според трайната практика на ВС16, такъв договор не е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Тази практика може да бъде споделена и подкрепена, тъй като правните последици, с които законът свързва нарушаването на изискването на чл. 33, ал. 1 ЗС са специални и се изразяват в пораждане на преобразуващото право на изкупуване в полза на заинтересования съсобственик съгласно чл. 33, ал. 2 ЗС.
Прякото нарушаване на чл. 33, ал. 1 ЗС е трудно осъществимо без използването на неистински документи относно предлагането на продаваната идеална част на другите съсобственици и/или използването на декларация с невярно съдържание относно неприемането на направеното предложение. Тези договори се сключват във формата на нотариален акт и нотариусите са длъжни да следят за спазването на чл. 33, ал. 1 ЗС. Ето защо в последните години зачестиха случаите, при които съсобственици, които желаят да продадат своята идеална част на трето лице, но поради различни житейски причини не желаят (или обективно са затруднени) да я предложат на другите съсобственици, прибягват към сключването на два последователни договора с едно и също трето лица, което не е съсобственик. Първият договор е различен от продажба, но също е с вещнопрехвърлителен ефект. В резултат на него третото лице придобива част от идеалната част на съсобственика. Вторият договор, който се изповядва непосредствено след първия, вече е договор за покупко-продажба и се сключва между съсобственици, тъй като по първия договор третото лице е придобило качеството съсобственик, което изключва прилагането на чл. 33, ал. 1 ЗС. Изповядването на двата договора се извършва обикновено в един ден и с поредни номера на нотариалните актове. Първият договор, на основание на който третото лице влиза в съсобствеността е най-често договор за дарение, а в по-редки случаи – договор за замяна. При такава комбинация от два последователни договора се поставя въпросът дали страните по тях заобикалят закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. В свое р. № 475-2010-IV ГО на ВКС решаващият състав приема, че в случая няма заобикаляне на закона. Обратно – в р. № 1-2010-II ГО на ВКС е застъпено разбирането, че при дарение на идеална част от съсобственик на трето лице и последваща продажба на останалата част на същото лице е налице заобикаляне на закона като основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. Въпросът дали има заобикаляне на закона или не е практически важен не само с оглед съдбата на сключените договори, техния резултат и правата на третото лице – надарен и купувач, но и поради това, че различни биха били правните последици по отношение на правата на другите съсобственици, а така също и по отношение на други трети лица, които може да са придобили на свой ред права от това трето лице върху идеалната част.
За да се отговори на въпроса дали има заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД в случаите на два последователни договора – дарение (по-рядко замяна с индивидуално определена движима вещ17) и последваща продажба на същото лице, трябва да се изследва наличието на трите елемента от ФС на заобикалянето на закона в описаната хипотеза. Ако приемем, че всички други законови изисквания за действителност по отношение на такива два последователни договора са спазени, то те биха били съобразени с изискванията на повелителните правни норми и следователно първият елемент от ФС на заобикалянето на закона би бил налице.
Вторият обективен елемент, наличието на който трябва да се изследва, е дали с тези две последователни сделки – дарение и последваща продажба на едно и също лице, което е външно на съсобствеността, извършени от съсобственик на недвижим имот, се постига забранена от закона цел или правен резултат. Това всъщност е и ключовият подвъпрос в рамките на общия въпрос, чиито отговор се търси. В тази връзка следва да се установи какъв точно е правният резултат, който се постига с извършването на двете сделки и дали законът го забранява. Резултатът е придобиване на право на собственост върху идеална част от недвижим имот от лице, което не е съсобственик преди извършването на първата сделка (дарението). Законът не установява забрана за постигането на този резултат. Чл. 33, ал. 1 от ЗС само вменява в задължение на съсобственика да предложи на другите съсобственици да купят неговата идеална част, ако желае да я продаде, при това при същите условия, но не и да изключи въобще придобиването на тази идеална част от трето лице, включително и чрез договор за покупко-продажба. Нарушаването на задължението от страна на съсобственика, желаещ да продаде своята идеална част от имота, има за правна последица само възникване на преобразуващото право на изкупуване за другите съсобственици при същите условия, но не и нищожност на договора18. Тези разсъждения могат да се подкрепят косвено и с последователната практика на ВС във връзка с прякото нарушаване на изискването за предлагане за изкупуване на идеалната част от недвижим имот от съсобственик на другите съсобственици, когато е извършена само една сделка – продажба на трето лице. В цитираните по-горе съдебни решения (вж. бележка № 16 под линия) ВС приема, че непредставянето на писмени доказателства за направено предложение до другите съсобственици да купят идеалната част не прави извършената покупко-продажба нищожна, а само дава право на другия съсобственик (съсобственици) да иска изкупуването й в установения от закона двумесечен срок19. Следователно, дори при пряко неспазване на законовото изискване за предлагане на идеалната част на другите съсобственици и извършена продажба на същата идеална част на трето лице, правната последица не е нищожност на сделката. По аргумент за по-силното основание, когато са извършени две последователни сделки, едната от които дарение, а другата – продажба на едно и също лице, няма заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД. Не е логично и съответно не е допустимо, според мен, този случай да влече по-тежки правни последици от случая, в който пряко е нарушено изискването на чл. 33, ал. 1 от ЗС.20 Ако първият договор (дарението) е симулативен и прикрива продажбата на част от идеалната част, то при разкриване на привидността на дарението, ще се приложат правилата на продажбата съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Последното ще трансформира случая в пряко нарушаване на разпоредбата на 33, ал. 1 ЗС, установяваща задължение за предлагане на другите съсобственици за изкупуване при покупко-продажба. То обаче съгласно трайната практика на ВС не прави сделката нищожна като противоречаща на закона. Допълнителен аргумент в подкрепа на това разбиране е и фактът, че преобразуващото право на изкупуване като акцесорно право, за да се породи, по необходимост предполага наличие на действителен договор21, извършен между съсобственик и трето лице, което не е съсобственик, тъй като упражняването на правото на изкупуване води до заместване на купувача по покупко-продажбата с изкупвача в съществуващото продажбено правоотношение. С други думи, ако се приеме нищожност на сделката ще се обезсмисли въобще уреденото от закона право на изкупуване, тъй като ще липсва продажбено правоотношение (такова няма да съществува, тъй като нищожната сделка не поражда желаните от страните правни последици), в което изкупвачът да замести една от страните по него – купувача. В това заместване именно се изразява преобразуващият правен ефект от упражняване на правото на изкупуване.
Изследването на въпроса за наличието на третия елемент от фактическия състав на заобикалянето на закона като основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, който е субективен, а именно наличието на споделена от участниците в сделката (сделките) обща цел за постигането на забранен от закона резултат трябва да се изследва и установява за всеки конкретен случай, при който има съмнение за заобикаляне на закона. Именно защото е субективен елемент, не е възможно да се даде общовалиден отговор на въпроса дали при една сделка или поредица от сделки, участващите в тях лица с общо съзнание са преследвали постигането на забранения резултат. В някои случаи може да са го преследвали, а в други случаи – да не са или само едната от страните при двустранните сделки (договорите) да е преследвала постигането на забранената от закона цел. По отношение по-специално на съчетанието дарение и последваща продажба на едно и също лице на идеална част от съсобствен имот може да съществува само човешка (житейска) презумпция за наличие на намерение за заобикаляне на закона. Ако това съчетание от последователни договори бъде признато само по себе си за заобикаляне на закона, всъщност ще се създаде нова норма – презумпция по отношение на намерението на страните. Подобна презумпция не се съдържа в закона22. Не е допустимо според мен прилагането по аналогия на презумпцията за вина или друга, уредена от закона презумпция, в случая. Следователно, изследването на проблема за наличие на субективния елемент на заобикалянето на закона става безпредметно, тъй като, както се установи по-горе, липсва законова презумпция относно за намерението на страните от една страна, а от друга страна – липсва законова забрана за постигнатия краен правен резултат. Няма как да се преследва забранен от закона резултат, при положение, че постигнатият такъв не е забранен.
Тези разсъждения бяха потвърдени в по-голямата си част и от ТР № 5-2012-ОСГК23 на ВКС, което вероятно ще разсее всякакви съмнения за заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 2 ЗЗД в такива случаи.
3. Заобикаляне на закона и симулация
Съдебната практика познава случаи, при които се приема, че заобикалянето на закона може да се извърши чрез симулативна сделка или една симулативна сделка да е част от съвкупността от сделки чрез които се заобикаля законът.24 Това разбиране е изразено и в правната теория.25 Разгледаният подробно в предходната т. 2.4 случай също е показателен, защото в съвкупността от сделки едната е относително симулативна (дарението, което прикрива продажбата на идеална част). По мое мнение, симулацията като правно явление и основание за нищожност на сделките по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД не бива да се смесва със заобикалянето на закона и трябва ясно да се отграничи от него.26 Въпросът има важно практическо значение, защото в противен случай възниква конкуренция между последиците от нищожността на едното и другото основание. При симулативните сделки третите лица запазват правата си, придобити от „приобретателя по привидното съглашение”, ако са налице предпоставките на чл. 17, ал. 2 ЗЗД, докато при заобикалянето на закона всички сделки, чрез които то се извършва, са нищожни и липсва уредена от закона защита за третите лица, включително и за добросъвестните такива.
3.1. Кратка правна характеристика на симулацията
Симулативните или привидните (според термина, употребен в ЗЗД) договори27 са такива, при които се извършват волеизявления от страните и те се обективират в правната действителност по същия начин, по който се сключват и несимулативните договори28. Тази външно изявена воля става известни на третите лица. Едновременно с това или в един последващ момент страните се съгласяват, че не желаят настъпването на правните последици от сключения договор или желаят настъпването на други последици, различни от тези, които биха се породили от външно обективираната им воля. В първия случай е налице абсолютна симулация, а във втория – относителна симулация, която представлява комбинация между привиден и прикрит договор. Но и в двата случая е налице „съзнателно несъответствие между желаното и изразеното”29. Правната уредба на симулацията се съдържа в чл. 26, ал. 2 и чл. 17 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД прогласява нищожността на привидните договори. Нищожността им се приема почти единодушно в правната теория30 и в съдебната практика. А чл. 17, ал. 1 ЗЗД урежда случаите на съчетание между привидно и прикрито съглашение, като се дава приоритет на правното действие на прикритото, ако са налице условията за неговата действителност. По-нататък обаче в чл. 17, ал. 2 ЗЗД31 законодателят създава защита за правата на третите добросъвестни лица, като фингира тяхното придобиване и запазване, въпреки че техният праводател не ги притежава поради това, че само привидно ги е придобил и по общото правило, че никой не може да прехвърли права, които не притежава (nemo dat quod non habet), договорът между него и третото добросъвестно лице няма транслативен правен ефект. Въпреки това законодателят е преценил, че в такива случаи добросъвестността на третото лице, изразяваща се в незнание за порока на придобивното основание на неговия праводател, трябва да се бонифицира чрез уреждане на законова фикция и така да се зачете неговия интерес. За запазване на правата на третото лице чрез прилагане на правилото на чл. 17, ал. 2 ЗЗД не се поставя изискване дори придобиването да е възмездно. Само в случай на придобити вещни права върху недвижими имоти, условие за запазване на правата е придобиването им да е станало преди вписването на исковата молба за установяване на привидността. Макар да не е посочена изрично в закона, допълнителна предпоставка за запазване на правата на третото лице освен добросъвестността е самият праводател по привидната сделка да разполага с тях. Ако и той не разполага с правата, не би следвало да се признае защита на третото лице, тъй като логиката на законодателя очевидно е да го защити тогава, когато привидният договор е създал у него погрешна представа, че приобретателят по привидното съглашение, който е негов праводател, е придобил правата. А последният трябва да не ги е придобил единствено по причина на симулацията, а не поради това, че другата страна не ги е притежавала.
3.2. Съпоставка между симулация и заобикаляне на закона
Както бе отбелязано в предходната точка симулацията като правно явление не е единна категория. Различаваме абсолютна и относителна симулация.
3.2.1. Абсолютна симулация и заобикаляне на закона
Общото между абсолютна симулация32 и заобикаляне на закона е, че и двете са уредени като основания за нищожност съответно в чл. 26, ал. 2, пр. 5 и чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. Това е единственото общо между тях. По-съществените разликите са следните:
а/ Абсолютната симулация е основание за нищожност, което засяга една сделка, а заобикалянето на закона винаги предполага две или повече сделки;
б/ Абсолютно симулативната сделка е нищожна и не поражда правните последици, които се свързват със сделка от съответния вид, докато всяка една от съвкупността сделки за заобикаляне на закона, разгледана сама за себе си отделно от останалите, е действителна сделка;
в/ Придобитите права от трети добросъвестни лица от страна по абсолютно симулативна сделка се запазват при условията на чл. 17, ал. 2 ЗЗД. А ако две или повече сделки заобикалят закона и на това основание са нищожни, по общо правило не се запазват правата на трети лица независимо от тяхната добросъвестност, тъй като законът не е уредил тяхната защита с аналогична разпоредба.
Последната разлика е особено важна от практическа гледна точка. Затова е необходимо при преценката на две или повече сделки с оглед обосноваване на заобикалянето на закона като основание за тяхната нищожност да се изследва първата от тези сделки отделно от останалите и ако се установи, че тя е абсолютно симулативна, да се извади от съвкупността сделки и да се приложат нейните последици по отношение на евентуално придобити от трети лица права. При втора и последваща симулативна сделка по веригата не може да настъпи този защитен ефект по отношение правата на трети лица, тъй като, ако се установи заобикаляне на закона като основание за нищожност, то ще инвалидира правните последици на всички сделки, включително на първата сделка. При това положение при втора поред симулативна сделка самият праводател по нея няма да разполага с правата, които привидно да прехвърли на другата страна, а тя пък на свой ред да встъпи в отношения с трето лице. Затова в тези случаи на такива трети лица трябва да се откаже защита на основание чл. 17, ал. 2 ЗЗД.
3.2.2. Относителна симулация и заобикаляне на закона
Общото между тях е, че и в двата случая става въпрос за две сделки (при заобикалянето може и повече от две). По-съществените разлики са следните:
а/ Относителната симулация33 всъщност е комбинация между привидна и поради това нищожна сделка и прикрита сделка, която е действителна, ако не страда от други пороци, които да обосноват нейната нищожност, докато при заобикалянето на закона имаме две или повече сделки, които са действителни, ако се преценяват поотделно;
б/ Съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД при комбинация между привидно и прикрито съглашение се прилагат правилата за прикритото, ако то отговаря на всички условия за действителност34. Това означава, че правни последици в този случай все пак ще настъпят, макар и не тези, които са характерни за привидната сделка. При заобикалянето на закона нищожността предизвиква начално непораждане на правни последици от нито една от сделките, включени в съвкупността, чрез които се заобикаля законът.
Втората разлика е особено съществена за съдебната практика, тъй като в редица случаи правните последици, които настъпват от прикритото съглашение се изразяват в пораждане на преобразуващи права за трети лица (вж. примера със „заобикалянето” на чл. 33 ЗС по-горе), която последица изключва прилагането както на противоречието със закона, така и на заобикалянето му, като основания за нищожност на извършените сделки.
Въз основа на направените съпоставки и откроените разлики може да се направи изводът, че абсолютно симулативни сделки не могат да са част от поредицата сделки, чрез които се заобикаля законът. Единствено ако една симулативна сделка прикрива друга, която от своя страна е действителна, то тя (прикритата) може да бъде част от съвкупността от сделки за заобикаляне на закона и да се преценява заедно с останалите от съвкупността с оглед на характерните за нея правни последици35. За целта е наложително първо да се разкрие привидността на прикриващата сделка. Допустимо е по мое мнение с оглед на процесуална икономия в едно дело с предмет прогласяване нищожността на две или повече сделки като заобикалящи закона решаващият съдебен състав да изследва и въпроса за симулацията на някоя от сделките. И ако установи абсолютна симулация на една от тях, да я изключи от веригата сделки за заобикаляне на закона. А ако установи относителна симулация, да приложи последиците на прикритата сделка. Затова и в случаите на симулиране на страната по сделката (подставено лице) заобикалянето на закона няма да е основанието за нищожност, което да инвалидира двете сделки – привидна (с подставеното лице) и прикрита (с подставящото лице), защото, ако се разкрие персоналната симулация и се установи действителната страна, придобила субективното право, то дисимулираната сделка, като нарушаваща законова забрана, ще бъде нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – противоречие със закона, което е обективно основание за нищожност. Съответно ще отпадне необходимостта от установяване на субективния елемент от ФС на заобикалянето – споделената от страните цел за постигане на забранения резултат. А ако последиците от прикритата сделка са несъвместими с нищожността – напр. пораждане на преобразуващи права за трети лица, съдът следва да приложи тях, а не да прогласява нищожност.
4. Заобикаляне на закона и фидуциарни сделки
Фидуциарните сделки са сделки на доверие. То се изразява в това, че едната страна разчита другата да изпълни впоследствие едно свое обещание за последващо прехвърляне на придобитите от сделката права, което обаче не е дадено с юридическа обвързаност. От него не произтича правно задължение и съответно изпълнението му не може да се търси по принудителен ред.
Фидуциарните сделки могат да бъдат само двустранни, т.е. договори36. При тях едно лице прехвърля на друго субективно право (най-често право на собственост), а второто обещава да го върне при настъпването на уговорени между тях обстоятелства (или да го прехвърли на предварително уговорено от страните по фидуциарната сделка трето лице). Уговорката за обратно прехвърляне на субективното право (или прехвърлянето му на трето лице), от която обаче не се поражда правно задължение, е именно израза на доверието между страните. Тя е и причината в правната теория да се застъпва тезата, че фидуциарни могат да бъдат само договорите37. За разлика от абсолютно симулативните договори, при фидуциарните страните желаят настъпването на характерните за тях правни последици, но само като временно състояние и в един по-късен момент, обвързан с настъпването на определени обстоятелства, те се съгласяват да променят тези последици, като възстановят първоначалното правно положение или чрез последваща сделка ги изменят и създадат нещо трето като окончателно уреждане на техните отношения. Дали това ще стане зависи от настъпването на уговорените условия и от волята на приемателя на субективното право по фидуциарната сделка. Проявата на добра воля от страна на приобретателя за изпълнение на уговореното, без да е задължен юридически да го стори, оправдава доверието, което прехвърлителят му е оказал.
Съглашението за обратно прехвърляне на субективното право може да бъде оформено и като предварителен договор, сключен под условие, но тогава договорът няма да бъде фидуциарен в същинския смисъл на думата. За да е същински фидуциарен договор, съглашението за обратно прехвърляне не трябва да отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 1 ЗЗД и съответно изпълнението на уговорката да няма характера на правно задължение. Ако има такъв, сделката губи фидуциарния си характер и представлява инкорпориран в нея предварителен договор по смисъла на чл. 19 ЗЗД, който подлежи на принудително изпълнение.
Фидуциарните сделки могат и често се използват при заобикаляне на закона. За разлика от абсолютно симулативните, които като нищожни не пораждат правни последици и поради това са изключени от съвкупността от сделки за заобикаляне на закона, фидуциарните могат да са част от тази съвкупност. Субективният елемент от ФС на заобикалянето на закона дори предполага доверие между страните, че действително ще бъде извършена последваща сделка с предварително уговорена цел – постигане на забранен от закона резултат. Общата цел не може да се реализира без такова доверие между тях. И това е лесно обяснимо, тъй като след извършване на първата сделка, в резултат на която едната страна по фидуциарния договор придобива субективното право, тя може лесно да се отметне от уговорката за последващо прехвърляне на правото, като се позове на това, че по този начин страните ще постигнат забранения от закона резултат. Затова може да се каже, че общата воля за извършване на две или повече сделки с цел преодоляване на законови ограничения и забрани винаги предполага доверие между лицата, които ги извършват. В този смисъл фидуциарните сделки имат приложение при заобикалянето на закона като основание за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД.
5. Обхват на приложното поле на заобикалянето на закона
Всички, уредени от закона забрани за извършването на правни сделки и непосредствения им правен резултат, могат да бъдат пряко нарушавани. Същите забрани могат да бъдат в общия случай и заобикаляни чрез извършването на две или повече действителни сделки. Следователно, от гледна точка на обекта на нарушението (законовата забрана) приложното поле на заобикалянето на закона като основание за нищожност съвпада с това на противоречието със закона. Ако обаче се обосновем със субсидиарното приложение на противоречието със закона по отношение на конкретно уредените случаи на нищожност и изключим последните от приложното му поле, то заобикалянето на закона ще се окаже с по-широко приложно поле от противоречието. Могат да се заобикалят всички законови ограничения, независимо дали са уредени като конкретни основания за нищожност или не. Може да се заобикалят и дори това е най-често срещания случай в практиката именно конкретните основания за нищожност. А когато прилагането на противоречието със закона е изключено поради това, че законодателят е уредил други последици от нарушението на повелителни правила, то заобикалянето на същите тези правила чрез две или повече сделки, също не може да обоснове нищожността им. След като прякото нарушение на едно ограничение не влече нищожност, по аргумент за по-силното основание и заобикалянето му няма да предизвика като последица нищожността на актовете, чрез които се извършва.
Ако разгледаме обаче приложните полета на противоречието със закона и заобикалянето му на плоскостта на елементите от фактическите им състави, приложното поле на заобикалянето на закона ще се окаже по-тясно, тъй като фактическият му състав е по-сложен и съответно обхваща по-малък брой случаи. То предполага винаги две или повече действителни сделки, извършени с цел да бъде постигнат краен резултат, който е забранен от закона и задължителен субективен елемент. А противоречието със закона има обективен състав и засяга винаги само една отделна сделка. Някои от конкретните основания за нищожност не могат въобще да се заобикалят – напр. чл. 75, ал. 2 ЗН, което също стеснява приложното му поле, съпоставено с това на противоречието със закона.
Бележки под линия:
1 Така Павлова, М. Гражданско право. Обща част. С.: Софи-Р, 2002, с. 530, Герджиков, О. Въпроси на противоречието със закона като основание за нищожност. – Актуални гражданскоправни проблеми. С.: Издателство на БАН, 1983, 195-197, според който заобикалянето на закона не е самостоятелно основание за нищожност и представлява непряко противоречие със закона.
2 Така Василев, Л. Гражданско право. Обща част. (Нова редакция от проф. Ч. Големинов) Варна: ТедИна, 1993, с 295, който подчертава, че заобикалянето на закона е въздигнато в отделно основание за нищожност поради това, „че се отличава от прякото противоречие със закона не толкова по недопустимостта на целта на акта, колкото по начина, чрез който се преследва получаването на противозаконния резултат.” Също Таджер, В. Гражданско право на НРБ. Обща част. Дял II. С.: Наука и изкуство, 1973, с. 251, Русчев, И. Нищожност на договорите и едностранните сделки по чл. 26, ал. 1 ЗЗД. – Пазар и право, 2003, № 1, с. 13, Кацарски, А. Заобикалянето на закона като основание за нищожност на сделките. – Съвременно право, 1992, № 1, 76-83, който, след като анализира характерните белези на заобикалянето на закона, на с. 83 стига до извода, че то в сравнение с противоречието със закона е отделно основание за нищожност и по съдържание и по същност.
3 Има и изключения – напр. чл. 1344 ИтГК, който урежда заобикалянето на закона. А в руското право заобикалянето на закона може да се приложи като основание за недействителност, но не по отношение на всички законови забрани и ограничения, а само в случаите на извършване на сделки с цел противна на основите на правопорядъка и нравствеността по чл. 169 ГКРФ – така Шестаков, Н.Д. Недействительность сделок. Санкт Петербург: Юридический центр Пресс, 2008, 28-29.
4 Така р. № 33-1987-ОСГК на ВС (Цит. по Павлова, М. Гражданско …, с. 531).
5 Вж. Кацарски, А. Заобикалянето на закона …, 76-81, Василев, Л. Гражданско … (ред. Ч. Големинов), 294 -296, Таджер, В. Гражданско …, 251-252, Павлова, М. Гражданско …, 144-145, Рачев, Ф. Гражданско право. С.: Университетско издателство „Стопанство”, 2001, с. 396.
6 Както уместно изтъква проф. Иван Русчев „под неправомерен правен резултат не се разбират непосредствените правни последици (които сами по себе си не са забранени), а последиците, които се реализират чрез тях” – вж. Русчев, И. Нищожност на договорите …, с. 13.
7 Така Кацарски, Ал. Заобикалянето на закона …, с. 79, Таджер, В. Гражданско …, с. 251.
8 Цит. по Розанис, С. Недействителност на сделките. С.: Фенея, 2009, с. 24.
9 Вж. р. № 116-1984-I ГО на ВС и р. на АС при БТПП по ВАД 124/2001, където са разгледани случаи на заобикаляне на закона чрез извършването на верига от две и повече действителни сделки, като се приема, че сделките, преценени в тяхната съвкупност, са насочени към постигане на забранена от закона цел.
10 Обратно в р. № 1063-2008-II ГО на ВКС се казва, че „заобикалянето на закона има пред вид сключване на позволена сделка, с която се цели постигането на противоправен резултат”. Следователно, ВКС приема, че постигането на непозволен от закона резултат може да се извърши и само с една сделка, което (въпреки че няма разлика като правни последици) според мен води до размиване на границата между противоречието със закона и заобикалянето му като самостоятелни основания за нищожност.
11 Вж. р. № 1353-2001-II ГО на ВКС.
12 Така р. № 106-1960 на ВДА (Цит. по Таджер, В. Гражданско …, с. 252).
13 Вж. Рачев, Ф. Гражданско …, с. 395, Русчев, И. Нищожност на договорите …, с. 4.
14 Някои автори поддържат тезата, че противоречието със закона по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД има субсидиарно приложение по отношение на конкретно уредените в закона случаи на нищожни сделки и уговорки в тях – така Русчев, Ив. Нищожност на договорите …, с. 12.
15 Така Кацарски, Ал. Заобикалянето на …, с. 82-83. Обратно Таджер, В. Частична недействителност на сделки. – Правна мисъл, 1973, № 4, 16-17, според който всички основания за нищожност могат да се приложат при условията на частична недействителност, като се аргументира главно със систематичното място на разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД.
16 Така р. № 2891-56-IV ГО на ВС, р. № 2406-76-I ГО на ВС, р. № 661-87-II ГО на ВС (Цит. по Бюлетин на ВС, 1987, № 11, с. 21), р. № 776-92-IV ГО на ВС (Цит. по Бюлетин на ВС, 1992, № 11, с. 18), р. № 1004-1999-II ГО на ВКС (Цит. по Адвокатски преглед, 2000, № 3, с. 48), р. № 214-2009-IV ГО на ВКС, р. № 288-2009-III ГО на ВКС, р. № 546-2009-II ГО на ВКС и р. № 498-2009-III ГО на ВКС.
17 По-нататък ще става дума само за по-често срещаните случаи – дарение на част от идеалната част и последваща продажба, но изводите от направения анализ на тази хипотеза са валидни и за всички различни от продажбата договори с вещнопрехвърлителен правен ефект и последваща продажба.
18 Това не е забранен от закона резултат, като този, който е уреден например в разпоредбата на чл. 152 ЗЗД. Тя въвежда правило за недопустимост на предварително уговаряне за придобиване собствеността на заложена или ипотекирана вещ, или на друг предварително уговорен начин за удовлетворяване на обезпечения кредитор, различен от този, който е предвиден в закона. Постигането на този именно резултат чрез договор за паричен заем и предварително дадено пълномощно за продажба на имот, който е собственост на заемополучателя, е квалифицирано като заобикаляне на закона в р. № 1353-2001-II ГО на ВКС. Забранен резултат е също придобиването чрез покупко-продажба (вкл. на публична продан) на вещ от някое от лицата, посочени в чл. 185, б. „а” и „б” ЗЗД. За разлика от тези случаи чл. 33, ал. 1 ЗС не установява законова забрана в този смисъл, а само специален ред за постигането на определен правен резултат, нарушаването на който е скрепено с пораждане на преобразуващото право на изкупуване в полза на пренебрегнатия съсобственик.
19 Според трайната практика на ВС срокът тече от узнаване на извършената продажба, когато не е било въобще предложено изкупуване – така р. № 72-1959-ОСГК на ВС, р. № 1470-1964-I ГО на ВС и др.
20 Вж. Димитров, М. Някои практически въпроси при прилагането на чл. 33 от Закона за собствеността. – Собственост и право, 2012, № 7, с. 44.
21 Така Венедиков, П. Ново вещно право. С.: Проф. Петко Венедиков, 2008, с. 92.
22 Аргументът, свързан с липсата на законово уредена презумпция, бе изказан при професионална дискусия по проблема от колегата Делян Недев, който възприемам като един от аргументите, обосноваващи изложената теза, че няма заобикаляне на закона в случая.
23 Цит. по www.vks.bg
24 Така р. № 1256а-1963-I ГО на ВС (Цит. по Сборник съдебна практика на ВС, ГК, 1963, с. 86). Смесване между симулация и заобикаляне на закона е допуснато и в други съдебни решения – напр. р. № 236-1972-I ГО на ВС, но в по-новата практика на ВКС то е преодоляно.
25 Така Рачев, Ф. Гражданско …, с. 396, където се изтъква, че „заобикалянето на закона може да се извърши и чрез привидни сделки”. Обратно Василев, Л. Гражданско … (ред. Ч. Големинов), с. 296, но дава като пример от практиката за заобикаляне на закона (295-296) придобиването на имот от лице, което няма право да го купи по силата на законова забрана, чрез скрит пълномощник (подставено лице), който пример е неподходящ, тъй като представлява персонална симулация.
26 Вж. Русчев, И. Нищожност на договорите …, с. 14, който изрично подчертава (правилно според мен), че „при заобикалянето няма прикрита сделка, която да е непозволена (нито пък прикрита, макар и позволена). Има непозволена цел, която не се осъществява с формално с непозволена сделка, а със система от позволени сделки.”
27 Спорен е въпросът дали е възможно правилата на симулацията да се приложат и за едностранните сделки. Мисля, че привидни могат да бъдат само договорите и едностранните сделки, които имат адресат и се нуждаят от получаване, тъй като предполагат скрита за третите лица уговорка между страните по правоотношението, което се поражда от сделката. Така Таджер, В. Гражданско …, с. 261, Симулативни едностранни волеизявления, които нямат адресат, не се нуждаят от получаване и засягат само правната сфера на своя автор не могат да бъдат симулативни, а само извършени при условията на reservatio mentalis, което няма правно значение. Обратно Цончев, Кр. Симулацията в гражданското право. С.: Наука и изкуство, 1974, 14-24 по отношение на отказа от наследство, пълномощно в собствен интерес, което прикрива цесия на права и някои други едностранни сделки. Също Тасев, Хр. Българско наследствено право. С.: Наука и изкуство, 1987, с. 124 относно отказа от наследство. В този параграф ще бъдат засегнати преимуществено привидните двустранни сделки (договорите), тъй като разглежданият проблем – отграничаването на симулацията от заобикалянето на закона в практиката има значение главно при договорите.
28 Тъй като основният предмет на изложението е изследване на основанията за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, симулацията ще бъде характеризирана само накратко, доколкото е нужно за целите на отграничаването й от заобикалянето на закона.
29 Думите са на Таджер, В. Гражданско …, с. 261.
30 Особен поглед върху симулативните сделки има Цончев, Кр. Симулацията в …, който на с. 34-46 след като прави обстоен преглед на застъпените в българската и чуждата правна литература становища, обосновава тезата, че те не са абсолютно нищожни, тъй като имат специфични правни последици и „функции” в отношенията между страните. Вж. също Планиол, М. Елементарно ръководство по гражданско право (Обща теория на задълженията и договорите). С.: Печатница „С. М. Стайковъ”, 1930, с. 499, който дори стига до крайност, като приема, че „симулацията не е причина за нищожност”.
31 Чл. 17, ал. 2 ЗЗД има пред вид абсолютно симулативно придобивно основание, а не комбинацията между привидно и прикрито. Ако беше второто, то фикцията за запазване на правата на третите добросъвестни лица става излишна в случаите, когато са налице условията за действителност на прикритото съглашение.
32 Диков, Л. Институтът на подставеното лице в гражданското и в търговското право. С.: Фенея, 2007, с. 31, я нарича симулация от първа категория.
33 По терминологията възприета от Диков, Л. Институтът на …, с. 31, това е симулация от втора категория.
34 Както подчертава Диков, Л. Институтът на …, с. 43, „тайната сделка е дотолкова валидна, доколкото действията й са желани от страните и доколкото тя реализира някой законен ФС”.
35 Но сама по себе си комбинацията привидна – прикрита сделка не представлява заобикаляне на закона по чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД – така Кацарски, Ал. Заобикалянето на закона …, с. 77.
36 Така Таджер, В. Гражданско …, с. 210.
37 Струва ми се, че тази теза е твърде крайна и не бива да се абсолютизира, тъй като съгласието за промяна на създаденото правно положение, което е резултат от сделката, може да бъде постигнато отделно и да не се инкорпорира в нея. Например, едно лице прави отказ от наследство (мотивите може да са различни – не желае увеличаване на имуществото си в този момент, но желае по принцип да го придобие). В резултат на извършения отказ се уголемява дела на другия наследник (при двама наследници) от същия ред, като двамата се уговарят при настъпването на определени условия наследникът, чиито дял от наследството се е уголемил да прехвърли уголемяването на отказалия се при настъпването на определени обстоятелства. Отказът от наследство е едностранна сделка, но разгледан заедно с постигнатата уговорка за последващо прехвърляне мисля, че може да се отнесе към фидуциарните сделки.