Поредица книги “Предизвикай: Правото!”

 

ПОРЕДИЦА

Предизвикай: Правото!

[брошура]

Поредицата стартира през 2015 г. и включва издаването на два вида книги с научно съдържание: монографични изследвания (монографии) и сборници с научни доклади, представени на националната конференция „Предизвикай правото!“ (сборници). Монографиите представят позициите на своя автор по актуална и дискусионна тема, която в преобладаващия брой от случаи е в областта на гражданското и частното право. Сборниците с научни доклади обединяват колективните усилия на множество автори в стремежа им да търсят отговори на конкретни въпроси по една обща тема.

Символ на поредицата е охлювът. Могат да бъдат изтъкнати много и различни причини за това защо сме се спрели върху този като че ли изненадващ и неочакван символ. Охлювът е едно от животните, които традиционно се считат за най-бавни в природата (дори по-бавни от костенурките). В западните общества с непрекъснато нарастващо ускорение бавното движение е негатив, който не носи печалба. В традициите на източните култури обаче липсата на скорост означава не просто спокойствие, а упоритост. В Япония съществува пословица, според която „Когато един охлюв реше да изкачи Фуджи, той ще го направи!“. Фуджи е най-високата планина в Япония, която японците използват и като символ на възможно най-високото място. Казвайки, че един охлюв ще изкачи Фуджи, те имат предвид, че той е способен на това, защото се е научил (по необходимост) да компенсира бавната си скорост с огромно търпение и непоклатимо постоянство. Упоритостта на охлюва е качеството, което ще го качи на Фуджи. Нещо повече, охлювът изкачва Фуджи не по възможно най-прекия път, а „по спирала“ – защото „най-добрият начин да качиш Фуджи е като се насладиш на Фуджи“. Когато изкачването не е само усилие, но и удоволствие, тогава височината на върха не е заплаха, а обещание. Особено когато тази планина е вътре в самия охлюв – в спираловидната черупка, която носи на гърба си.

МОНОГРАФИИ

Монографиите си поставят за цел да приемат предизвикателството на конкретна тема в правото, която поставя специфични както теоретични, така и практически въпроси. Поредицата изхожда от разбирането, че в правото не могат да съществуват въпроси, които са само теоретични или само практически. Практиката по прилагане на закона е на практика законът. Теорията на правото е теория от и за прилагането на закона. Поради това монографиите са отворени към различни категории читатели – стига те да са изкушени от правото – правото като инструмент и правото като изкуство.

До настоящия момент (февруари 2020 г.) са издадени 11 монографии: „Публичноправни проблеми на трудовото право“ с автор Васил Петров (2015), „Владението. Юридически фрагменти“ с автор Стоян Ставру (2015), „Нищожност на брачния договор“ с автор Димитър Топузов (2016), „Промените във вещта – някои въпроси на приращението и преработването“ с автор Стоян Ставру (2016), „Човешкото тяло между въплътеността и конвенцията. Съвременни перспективи“ с автор Стоян Ставру (2016), „Общият административен акт“ с автор Васил Петров (2017), „Спедиционният договор“ с автор Жана Колева (2017), „Правно действие на първичните способи за придобиване на вещни права“ с автор Делян Недев (2017), “Апортът в капиталовите търговски дружества“  с автор Атанас Петров (2018), „Предприятието ползвател на работници за временна работа“ с автор Ярослава Генова (2019), „Имуществена отговорност на управителя за вреди, причинени на дружеството“ с автор Вълчин Даскалов (2019) и „Вещи в природно състояние: собственост и отговорност за вреди в контекста на чл. 50 ЗЗД“ с автор Стоян Ставру (2020). Една от монографиите: „Вещи в природно състояние: собственост и отговорност за вреди в контекста на чл. 50 ЗЗД“ с автор Стоян Ставру (2020), е със специален дизайн и съставлява първата книга от вътрешна линия от да ги наречем „мини“ книги, които са оформени по различен начин  в сравнение с останалите монографии и са свързани с теоретични и приложни въпроси, повдигнати във връзка с конкретни случаи от практиката. Водещ символ при тях не е удивителната (!), а точката (.), възприемана като началото на едно  обещаващо дискусия многоточие.

Подробна информация за издадените монографии може да бъде открита на следния адрес: линк.

СБОРНИЦИ

Сборниците с научни доклади си поставят за цел да обединят усилията на юристи от различни области на правото, за да предложат техните различни гледни точки към едно и също научно поле в правото. Стремежът е към представянето на различни измерения на съответния проблем – например разглеждане на правни институти, които имат различно проявление в различните дялове на правото (например: давността), разглеждане на правни институти, които имат както материалноправно, така и процесуалноправно значение (например: изпълнителния процес и несъстоятелността), разглеждането на публичноправните аспекти на частноправни институти (например: неоснователното обогатяване) и др.

До настоящия момент (февруари 2020 г.) са издадени 4 сборника:

– „Предизвикай: Изпълнителния процес!“ с автори: Константин Кунчев, Светослав Пандилов, Румен Неков, Борис Велинов, Васил Петров, Делян Недев, Стоян Ставру, Иван Георгиев, Проф. д-р Валентина Попова, Димитър М. Иванов, Галина Николова, Стефан Тихолов, Таня Градинарова (2016),

– „Предизвикай: Давността!“ с автори: Константин Кунчев, Елица Стоянова, Добри Тенев, Васил Петров, Мирослав Димитров, Диана Маринова, Деян Петров, Николай Павлевчев, Димитър М. Иванов, Таня Градинарова, Ганета Минкова, Нина Тагарова, Тодор Тодоров, Димитрина Костадинова, Мартин Пенчев, Атанас Додов, Стоян Ставру, Делян Недев, Стефан Тихолов (2017) и

– „Предизвикай: Несъстоятелността!“ с автори: Нели Маданска, Делян Недев, Димитър М. Иванов, Теофана Евгениева, Николай Павлевчев, Снежанка Балджиева, Стоян Ставру, Елица Попхлебарова, Румен Неков, Стефан Тихолов, Константин Кунчев, Петър Топуров, Мартин Пенчев, Деян Драгиев, Боряна Мусева, Васил Петров (2018);

– „Предизвикай: Неоснователното обогатяване!“ с автори: Малина Новкиришка, Янаки Стоилов, Бойка Чернева, Поля Голева, Красимир Митев, Ивайло Малинов, Димитър Стоянов, Делян Недев, Дияна Асеникова, Андреан Славчев, Атанас Петров, Стоян Ставру, Александър Александров, Стефан Тихолов, Румен Неков, Николай Павлевчев, Васил Петров, Деян Драгиев (2019);

Сборниците се издават през пролетта на годината, следваща годината на провеждане на националната конференция „Предизвикай: Правото!“

Подробна информация за издадените сборници може да бъде открита на следния адрес: линк.

доц. д-р Стоян Ставру

научен редактор на поредицата

СЛОВОТО И НЕГОВАТА СЯНКА

(предговор към първата книга от поредицата “Публичноправни проблеми на трудовото право” с автор Васил Петров, издадена през 2015 г.)

Здравейте, приятели!

Заедно с издателство “Сиела” имаме удоволствието да Ви представим поредицата “Предизвикай: Правото!” – поредица, която ще обединява и представя творческите усилия на авторите от Професионален правен сайт “Предизвикай правото!” (ChallengingTheLaw.com).

Професионален правен сайт “Предизвикай правото!” (ChallengingTheLaw.com) съществува вече 4 години и към настоящия момент (декември 2014 г.) предлага на своите читатели над 220 публикации от над 40 автора. Посещенията му надхвърлят 1.5 милиона. През годините сайтът се утвърди като място, в което могат да бъдат споделени дори и най-радикалните идеи в правото, стига те да бъдат подкрепени с аргументация и авторова визия. Всяка неделя сайтът предлага поредното предизвикателство пред консервативното юридическо мислене, поставяйки както класически правни въпроси заедно с техните съвременни интерпретации, така и някои нови и засега маргинализирани проблеми, касаещи правната регулация на някои нови социални и технологически полета.

Както сайтът, така и поредицата “Предизвикай правото!”, са фокусирани върху “трудните” въпроси в правото – въпросите без верен отговор и въпросите с няколко верни отговора. Опитът е да бъдат постигнати възможните, а не “правилните” отговори. В центъра на вниманието са практически значимите теми на правото, без да се изпускат теоретичните аспекти на юридическото мислене, поставено в контекста на интердисциплинарната хуманитаристика.

Основният използван в поредицата метод, дал и нейното наименование, ще бъде методът на предизвикване, насочен към провокирането на дискусия, а чрез нея – и на процеси на градивност, започващи с подривната практика на “мислене срещу течението”. Какво разбирам под “мислене срещу течението”? Мислене, освободено от формалността и заключеността на предварително зададените граници. Мислене, което може да си позволи да изглежда глупаво. Мислене, което оставя вярно на любопитството и на стремежа към преодоляване на неизбежната си ограниченост. Мислене, което никога не се самообявява за абсолютно и окончателно, а протяга ръка към всяка насрещна провокация, която може да създаде взаимодействие.

Поредицата “Предизвикай правото!” има за цел да постави под въпрос както съществуващите законодателни, съдебни и административни практики в различни области на правото (“правото в действие”), така и теоретичните постулати, заявявани като непреодолими истини за всеки юрист (“правото като наука”). Книгите от поредицата ще са насочени към провокирането на диалог (за предпочитане – „полилог“), който да продължи не само по време на тяхното официално представяне, но и на страниците на Професионален правен сайт ChallengingTheLaw.com, както и на организираните от него дебати и дискусии. Бихме искали издаването на всяка книга да бъде не краят на творческото усилие на нейния автор, а едва началото на инициираното от автора взаимодействие с читателите. Появата на книгата да не бъде смъртта на Идеята и фиксирането й веднъж за винаги в кулоарите на императивното мислене, а да бъде раждането на поредица от мисли и аргументи и началото на тяхното непрекъснатото и многоактово преосмисляне. Поради това, като инициатор и главен редактор на поредицата, поемам ангажимент авторите в „Предизвикай правото!“, като се започне от самия мен, да не се заблуждаваме в абсолютното съвършенство на представените от нас текстове за публикуване, а ясно да осъзнаваме, че сме направили едва първите си крачки по един път, който надеждата ни (подс)казва, че ще продължи дълго след като нашите имена бъдат забравени.

Книгите, включени в поредицата “Предизвикай правото!” ще се опитат да преодолеят и покажат алтернатива на две характерни за съвременното право тенденции: банализацията на правото и правния аутизъм.

Под банализация на правото имам предвид превръщането на правото в инструмент за всекидневно боравене, който бива използван за обосноваване на всяка претенция като право и задължение. Множеството (зло)употреби на правото в най-различни области и влагането на претенциите за всемогъществото му, превръщат правоприлагането в правна бюрокрация, свеждаща юрисдикцията до“дикция на ползата”. Утилитаристичните подходи към правото като към средство за постигането на “социално желани резултати”, при които “целта оправдава Средството”, пропускат множество съществуващи пластове на юридическото мислене. Чрез демонстрирането на възможната екстравагантност на правото и на особените затруднения, които то среща при обосноваването на своята легитимация, бихме могли да се противопоставим на процесите по свеждането му до алгоритъм. Срещу редукцията на позитивизма би могло да се противопостави предизвикателството като подривна техника за дебанализация на правото. Разкриването на невидимите и неподозирани интерпретации и аргументации в правото би могло да съживи неговата дълбочина и да предложи нови ресурси в правораздаването. Това може да подпомогне съществуването на допълнителен пласт над юридическото занаятчийство, в който водещо е търсенето на смисъл.

Под правен аутизъм имам предвид затвореността както на правото, така и на юристите, и опитите да се извлече смисъл от нормата, без да се напускат пределите на правната система и юридическото мислене. Да се използва само това, което е „под ръка“ на юриста и се съдържа в закона. Подобна подръчност в правоприлагането и правомисленето разглежда нормата като самодостатъчен феномен, без контекст и без история. Тя крие опасност не просто от охраняване, но и от затваряне на границите между полета, които винаги са си взаимодействали. Правото не се “ражда” от само себе си. То е предхождано от философски дебати, социологически проучвания, психологически анализи, икономически преценки, интердисциплинарни изследвания. Макар и да не се вижда в крайния продукт – в Закона, работилницата на правото е двигателят на регулаторните промени. Тя би следвало да се вижда особено ясно в политиката – при обсъждането на законопроектите, като за целта е необходимо полагането на сериозни усилия по включване в тези процеси на множество и различни специалисти. Защо е необходимо юристите да общуват с неюристи (като че ли “неюристите” са някаква хомогенна категория, която се противопоставя на юристите)? Защото животът е интердисциплинарен. Той не различава “дисциплини”, а съществува в своята цялост. Един аспект от него – регулативността на живота, не следва да се превръща в самолегитимиращ се до възможност за насилие (наказание, принудително изпълнение и пр.) дискурс. Правото не може да остане изолирано в своята претенция за нормативност. Дори да се съгласим с известната мисъл на Теодор Пиперков, че правото е „кораб в морето от морал (всъщност морето има доста по-разнообразно съдържание – коментар СС), който не трябва да пропуска вода“, не трябва да забравяме, че корабът е напълно безсмислен без морето. Това, което го прави „кораб“, е морето. То е неговата цел и основание; неговото минало и бъдеще, защото му дава способността да пътува. Правото не следва да бъде лишавано от своя произход. Не трябва да бъде свеждано до ексцес без генеалогия.

Двете цели – да се върне интересът към правото като многоцветен феномен (дебанализация на юридическата бюрокрация) и да се „намокрят“ юристите със свежата морска вода на различието (отваряне на правото към интердисциплинарния контекст), се обединяват в усилието на авторите в поредицата „Предизвикай правото!“ да разгърнат и представят своите тези по конкретно определен проблем. Става въпрос за едно трудно и рисково начинание, което ще се захранва от насрещни съпротиви. Но става въпрос и за едно приятно и изпълнено с интелектуално удоволствие приключение. Балансът, който дължим на читателите, изисква да търсим равновесие между риска и удоволствието, между предизвикателството и смисъла, между приключението и увлечението. И най-важното – да знаем защо го правим.

Първата книга в поредицата – “Публичноправни проблеми на трудовото право”, е добра демонстрация на посочения стремеж и цели. Трудовото право традиционно свързва своята генеалогия с частното право и с вездесъщото могъщество на договора. Осигуряването на защита на едната страна по трудовия договор се разглежда като допълнителна особеност и важна специфика, която обособява трудовото право от останалите отрасли на частното право, без да го превръща в публично право. Императивността на тази защита не е била достатъчна, за да обоснове публичноправния характер на трудовото право, а е имала сила най-много да постави въпроса за неговия “комплексен” характер. Васил Петров – автор, готов във всеки момент да те предизвика с най-неочакваното твърдение и най-непредвидимите аргументи, е избрал именно публичноправният фокус, през който да погледне въпросите на трудовото право. Темите са обособени в две части: “Административноправни проблеми на трудовото право” и “Процесуалноправни проблеми на трудовото право”, и съдържат общо 11 раздела (статии) – 6 в първата част и 5 във втората. В ясен и изчистен от всякакво излишество текст Васил Петров представя едни от най-важните практически въпроси на трудовото право, с които се е сблъсквал самият той като съдия. Добросъвестността на автора е заявена от ясната и позволяваща бърза справка структура на книгата, както и от количеството на използваната от него литература (над 250 бележки под линия, препращащи към 113 източника). Васил Петров потвърждава своя вече утвърден и познат на читателите стил от предишните му книги: “Дискусии в българското наследствено право” (в наше съавторство, издадена през 2013 г.) и “Административнопроцесуален кодекс – Критичен преглед на съдебната практика. Коментар и предложения за усъвършенстване на уредба” (в съавторство с Мария Славова, издадена през 2014 г.). “Публичноправни проблеми на трудовото право” е първата самостоятелна книга на Васил Петров. В нея той обединява част от идеите си, изразени от него през последните години в над 60 статии, публикувани в различни периодични списания, и в 12 статии, достъпни в Професионален правен сайт ChallengingTheLaw.com.

Преди няколко дни Васил Петров ми изпрати следната сентенция, приписвана на Публилий Сир: “Etiam capillus unus habet umbram suam”. Тя се превежда на български така: “Дори и косъмът има своята сянка”. Изречението ми беше изпратено на латински и не се придружаваше от никакво (аз и не очаквах) обяснение. Какво всъщност ми казваше Васил? Поредната странност на съдия, който предпочита да пише особени мнения? Моментно емоционално увлечение по силата на латинския език и неговото претенциозно звучене? Приятелска закачка без дълбок смисъл и без претенция? Както и в другите случаи, в които съм чел захвърлени със замах от Васил цитати, и този път, първо пуснах неизвестния за мен латински текст за търсене в интернет. Прочетох преводи, поинтересувах се за интерпретации. Тази, която като че ли най-много привлече вниманието ми, беше следната: Всяко действие – дори и най-незначителното, има своите (понякога изключително сериозни) последици. Мисля си, че от това предупреждение следва да се ръководи всеки автор, като се опитва да предугажда сенките както на своите действия, така и на своите пропуски. Какво ще кажеш и какво ще пропуснеш да кажеш като автор на една книга, ще определя и последиците от нейното съществуване и четене. И макар че има неща, за които, като не можем да кажем нищо, е по-добре да мълчим, това не е оправдание за мълчанието ни по въпроси, които изискват (у)казване и говорене. Защото не всяко говорене търси и указва еднозначен отговор. Понякога то създава навици и възпитава чувствителност.

Светлосенките на мисълта не са просто светлинно шоу и демонстрация на юридически оптики, а интелектуален опит, който винаги постига определен резултат. Този резултат никога няма да бъде предварително желаният от автора, но нека поне бъде разпознат като негов – както от автора, така и от читателя. Отговорното авторство не е повод за предпазливо писане – смелостта остава основният ангажимент пред истината. Отговорното авторство е писане в контекста на възможните последици при съобразяване на неочаквани аргументации. Отговорното авторство е писане, което познава своите сенки, но и знае, че светлината има множество източници.

Пожелавам на всички автори в “Предизвикай правото!” отговорно и изпълнено с желания авторство!

6-ти февруари 2015 г.                                                      Стоян Ставру