Престъпления на ума

 

  

Престъпления на ума

(09.08.2017)

Gramophone Club, Budapeshta 6, 1000 Sofia, Bulgaria

 

Представяне на събитието

 

“Аз не съм престъпник. Не съм направил нищо лошо”

Дали обаче това (че не сме направили нищо) е достатъчно (за да не бъдем третирани като престъпници)? За какво трябва да отговаряме: за всички порочни желания на нашия мозък или само за тази част от тях, които сме превърнали в действия на нашето тяло? Къде се ражда престъплението: в тялото или в мозъка? И не трябва ли то да бъде “пресечено” още в своя зародиш? И още: как трябва да наказване: като затваряме тялото на престъпника или като променяме неговия мозък? Ще изместят ли методите на новрорехабилитацията и невромодулацията традиционните наказания на тялото? Не е ли време да извадим наяве “тайния живот” на човешкия мозък, за да посочим с пръст истинския престъпник? В свят, в който машините (FMRI) с лекота и с прецизност сканират, разпознават и ампутират нагоните на нашите мозъци, са възможни различни мутации на отговорността. Именно за да се опитаме да си представим какъв би бил животът ни в един подобен свят от бъдещето и какви биха били въпросите на нашето учудване и удивление, “Предизвикай правото!” и “Рацио” Ви канят на дискусия  относно основанията, поради които могат да ни държат отговорни.

В дискусията ще участват Никола Кереков – биолог, Петър Горанов – преподавател по етика в СУ “Св. Климент Охридски”, и Любомир Бабуров – основател на “Ratio”. Модератор на дискусията: Стоян Ставру – основател на “Предизвикай правото!”. Повод за разговора ще бъде разказът на Питър Уотс “Очите на Бога” (2008).

 

“Очите на Бога”

(резюме на разказа)

Всички пътници на авиокомпания Wastjet трябва да преминат през детектор, наречен SWank, който улавя престъпните желания в техните мозъци. Авиокомпания Wastjet не носи отговорност за временни или други нежелани неврологични странични ефекти в резултат от сканирането. Героят на разказа лети до мястото на погребение на своя приятел свещеник, който се е самоубил. Едно от нещата, които ги е свързвало, са техните педофилски наклонности. Детекторът улавя “чудовищните копнежи” на героя на разказа и ги отстранява временно чрез фина невронна стимулация. Целта на тази манипулация (сравнена в разказа с “технологично кръщене”) е да направи невъзможно евентуално реализиране на порочното желание: когато бъде премахнато изкушението в мозъка ти, престава да съществува и възможността да извършиш порока с тялото си (така технологията те “пречиства”, прави те невросветец!?). И колкото и да повтаря, че нищо не е направил, това възражение на героя остава ирелевантно в един свят, в който машините не само могат “да виждат направо в главите ни”, но и могат “да изгорят злото от човека” – с помощта на “дълбокофокусни микровълнови излъчватели, способни да изпарят самите невронни пътеки на порока”.

Има ли нещо “грешно” в подобна технология на (невро)изкуплението и чия вина и по-голямата?

 

Избрани цитати от разказа

“Ако си сторил някое от тези неща в сърцето си … все едно си ги сторил в очите на Бога” (с. 155)

“Опитвам се да променя невронните връзки в мозъка ви, като използвам звуци, които вие чувате. Нима искате да забраните SWank само защото използва звуци, които вие не можете да издавате?” (с. 156-157)

“Ефектът не трае дълго: високочестотните импулси възбуждат някои синапси и приспиват други, но не променят реалната архитектура на невронните окончания. След като сигналът спре, мозъкът, в крайна сметка се връща към обичайното си състояние. И това не просто носи печалба на дистрибуторите на вълните, а ги спасява от проблеми в съда. Защото трябва да се има предвид и заплетеният проблем с идентичността. Ако мозъкът ни се препрограмираше всеки път, когато се качваме на вътрешен полет, щяха да възникнат някои доста мътни законови въпроси” (с. 157-158)

“Всеки, който лети в тези гостоприемни небеса, е също толкова безобиден като… като мен. Кой може да спори с такива резултати?” (с. 158)

“Аз съм невинен в делата си. Никога не съм нарушавал закона. Може би Бог ще го види, ако го мисля с всички сили. Защо да вижда каквото и да е, защо да чете този палимпсест, ако ще надраска нещо ново върху него? Но човешкият мозък на работи така Всеки индивид наистина е индивидуален – свързан с уникална и величествена плетеница, която трябва да се прочете, преди да се промени. А мотивацията и намерението са безкрайни чудовища с многобройни глави, които се извиват и умножават от фронталната мозъчна кора до кингулатния гирус, от хипоталамуса до клауструма. Никъде не светва предупредителна лампичка, когато в главата ви се спотайва зло, не съществува неврон на Анистън, който да издава атентаторите-самоубийци. В името на обществената безопасност, трябва да се прочете всичко. В името на всички” (с. 160-161)

“– Аз нищо не съм направил.

– Ние също. Не сме хвърлили извратения ти мозък зад решетките, нито сме променили личността ти. Не сме нарушили безценните ти конституционни права или свещената ти самоличност. Никой не ти пречи да опипваш малки деца в парка, ако искаш. Просто известно време няма да искаш.

– Но аз не съм направил нищо – не спирам да повтарям аз.

– Никой не е направил нищо… докато не го направи.” (с. 161-162)

“Защото вече съществува и нещо повече от това временно опрощение, нали разбираш? Вече имаме машини, които могат направо да изгорят злото от човека – дълбокофокусни микровълнови излъчватели, способни да изпарят самите невронни пътеки на порока. Никой не може да ни задължи да ги използваме; поне все още не. Законопроектите вече търсят път през парламентарните процедури, за да ни задължат да се препрограмираме превантивно да вършим добро вместо зло, но засега операцията е съвсем доброволна. Защото тя променя, нали разбираш. Нарушава някаква неотменима същност на идентичността. Някой го нарича форма на самоубийство само по себе си” (с. 163)

Източник: Уотс, П. Отвъд разлома. С., DEJA BOOK, 2015 превод от английски: Богдан Русев.