(докладът е изнесен на Третата национална конференция по биоетика и биоправо "Човекът в биоетичните и биоправните регулации", гр. София, 12.12.2015 г.)

На прага на новото столетие медицината, а и цялото ни общество, стои пред всеобхватна дигитализация. "Скоро всички на Земята ще бъдат свързани"1 – така започва книгата "The New Digital Age" на Ерик Шмид и Джаред Коен. Двамата не са случайни футуристи. Ерик Шмид е изпълнителен председател на Гугъл, а Джаред Коен – ръководител на "Google Ideas". След разкритата от Едуард Сноудън публична тайна, а именно, че специалните служби "слушат" всеки, който се намира в Интернет, думите на двамата ръководители от Гугъл не могат да се приемат много положително. Най-вече, когато медицината започва да разчита все повече на технологиите, за да лекува.

Къде е връзката между Едуард Сноудън, Гугъл и медицинските услуги? Все още, когато се спомене Гугъл, става единствено въпрос за информация, изпратена от нашия браузър или мобилно устройство. Но в момента съществуват технологии в медицината, които са предобраз на задаващата се плеада от проблеми – част от тях са свързани със сигурността на личните данни, а други с достъп до медицински услуги.

Образът, който технологиите имат в момента, е на един вид неутрални инструменти, които биват използвани от човека в положителна или негативна насока. Създаването на „умните алгоритми“ преобръща тази представа. През 2005 г. Гугъл въвежда „персонализираното търсене“, като резултат от търсенето изготвен специално за потребителя от алгоритъм, който има за база предишните търсения на същия потребител. Ако двама души търсят в Интернет нещо, то резултатите на двамата няма да се еднакви. Този феномен се нарича „филтъров балон“ (filter bubble) и е обяснен от Илай Парсинър като: „..резултат от персонализирано търсене, в който уебсайтски алгоритъм избирателно познава каква информация потребителят би искал да види на основата на данни относно потребителя (като местонахождение, предишни кликвания и история на търсене), а като резултат потребителите биват отделени от информация, която е в разрез с техните гледни точки, ефективно изолирайки ги в собствени културни и идеологически балони2“. Ясно е, че алгоритмите вече решават вместо хората, дори за нещо „несъществено“, каквото е една заявка за търсене. В скоро време подобна онлайн информация ще обхваща все повече аспекти от живота, а с това ще се увеличи заплахата от кражбата ù. Авторите на „The New Digital Age“ дават отговор на въпроса как може да се защити тази информация:

„…въздействието на тази информационна революция е да отнеме голяма част от контрола на гражданите върху тяхната лична информация във виртуалното пространство….. Това може да не е вярно във всеки случай или за всеки потребител, но на макро ниво ще засегне и ще оформи из основи нашия свят…Потенциалът някой друг да получи достъп, да сподели или манипулира части от нашите онлайн личности ще се увеличи и от части на нашето осланяне на „облачната технология“…Технологичната индустрия работи здраво, за да открие креативни начини да облекчи рисковете като например чрез двуфакторно удостоверение, което изисква от Вас да представите две от следните, за да получите достъп до своите лични данни: нещо, което знаете (парола), имате (мобилно устройство) и сте (отпечатък)…“3.

В момента за защитата на множеството профили в мрежата вече се изисква не само парола, но и телефонен номер. Скоро ще започнат да се въвеждат масово и биометричните данни, които биха послужили за влизане в онлайн банкови сметки, но в скоро време и за достъп до персонална медицинска информация. Постепенно този вид събиране на информация няма да се ограничава до дигиталните ни профили, а ще се разпростре и върху физическите ни тела, защото двете ще се слеят в едно. Но как точно ще бъде видим човека и неговото тяло за алгоритмите на Facebook и Google? За момента става въпрос единствено за информация относно търсения и онлайн профили, но какъв е начина, по който тялото ще попадне във виртуалното пространство?

За отговор на тези въпроси ще трябва да изясним две неща. Първо, концепцията, която американците имат за тялото и неговото благополучие се основават предимно на картезианското виждане за човека, както и на утилитарното прилагане на това виждане. А второто е спазването на стандартите и безопасността.

Картезианското възприемане на човешкото тяло е било много актуално в края на XVI и началото на XVII век. В същия период академиците, а и голяма част от населението на Европа са си задавали въпроса: "Не са ли хората едни по-сложни машини?". Твърдението на картезианците е, че светът е сложна машина, съставена от могъщ майстор. Изглежда то е изведено от здравия разум и не е далеч от истината, защото тогава са се възхищавали от автоматите – машини създавани от изкусни майстори (като например "Механичният Турчин"). Именно картезианците твърдят, че “представата за света като механичен е приложима към целия неорганичен и органичен свят с изключение на хората, и дори към един голям дял от човешката физиология и психология…Настройте машината на определено състояние и в определена външна ситуация и тя ще бъде „принудена“ да работи по определен начин…При сравними обстоятелства човекът може да бъде само „подтикнат и предразположен“ да действа по същия начин"4. Съществуват много ситуации, в които човек е поставен под определени изисквания и прави това, към което е подтикнат въпреки, че не упражнява правото си на избор. Въпросът за "свободната воля" води до извода, че човек може да избере да действа против определено внушение, но дали? Съществува и един известен експеримент, проведен от Бенджамин Либет през миналото столетие, който донякъде потвърждава тезата на „механичната философия“, улавяйки основната теза на картезианците. Той открива, че човешкият мозък реагира 50 милисекунди след извършване на каквото и да било действие (например искаме да вдигнем химикалката, която е на бюрото отпред – 50 милисекунди преди мозъкът да разбере за действието, невроните са се активизирали)5. Това означава, че картезианците са били "прави" – свободният избор може да се нарече "илюзия". Хората могат да бъдат „настройвани“.

Прилагането на тази картезианска концепция в практиката е изцяло движена от утилитарна логика, както бе упоменато по-горе. Пример за това е DARPA (Defense Advanced Research Projects Agency). Две програми представляват особен интерес Neuro Function, Activity, Structure, and Technology (Neuro-FAST) и ElectRX. Първата програма представлява усилие за виртуализиране и декодиране на мозъка с цел да се намерят по-бързи и ефективни методи за лечение на мозъчни травми при войниците. Втората цели да създаде наноботи, които чрез стимулиране на периферната нервна система да подканят тялото към себе-лекуване. Интересното при втората е, че събирайки "….подобрените физиологични разбирания с тези подривни технологии6 би могло да се създаде основа за бъдещи системи, които да се справят с много остри и хронични заболявания чрез точни, реално времеви обратни връзки от невромодулации(те). Ако се окаже успешна, тази възможност би могла да намали зависимостта от традиционните лекарства и да създаде нови лечения, които биха могли да се нагодят автоматично и продължително към нуждите на индивидите без странични ефекти."7 Въпреки, че са военни разработки, описаните проекти ще навлязат в цивилния ни живот. Скъпо струващата технология лесно ще стане достъпна. Тогава всеки ще има достъп до така желаните уреди за профилактика. Точно тук се съчетават събирането на информация с виртуализирането на тялото. Посочените наноботи ще бъдат въведени в цялото тяло и ще прехвърлят данни към личния профил на пациента. Тялото ще се виртуализира. Интернет ще е платформата, която ще го поддържа. То ще е на разположение на медицински и други лица. Търсенето и предлагането на услугите ще бъдат съобразени според историята на заболяванията и функционирането на тялото. Подобно на персонализираното търсене – ще бъде препоръчан и лекар-експерт за съответното заболяване, който максимално да отговоря на профила на пациента както идеологически, така и по местонахождение.

По този начин се обособява и втората причина за създаването на виртуален профил на тялото, а именно да се спазват високите медицински стандарти и да се ръководят сложните здравни системи в западните общества. Възможността за грешка ще бъда минимизирана, финансовите загуби намалени, а печалбите – оптимизирани. От здравната система ще се раздава на всеки според възможностите. Вече са зададени първите стъпки за тази виртуализация.

През 2012 г. фирмата Proteus Digital Health получава разрешение за масова употреба на електронно хапче в Америка наречено „събитиен монитор за поглъщане“ (Ingestible Event Monitor). То се състои от две части – първата е самото хапче, в което се помещава споменатият монитор, а втората е сензор, който се прилепва върху кожата в областта на корема. Сензора получава и записва данни за пулса, температурата, циклите на активност и почивка8. Все още тази технология не изпраща данни до определен "облачен" медицински профил на пациента. Но съществуват инсулинови помпи, които предават безжично данни до мобилното устройство на пациента и могат автоматично да прилагат дози инсулин. Същите могат да бъдат "хаквани" и да доведат до летален край9.

С въвеждането на тези технологии изглежда науката се стреми да обнови базата си от данни, които е натрупала през последния век. Такива моменти обикновено могат да се нарекат "птолеметизация"10. Известно е, че след като се е събрало достатъчен масив от критични данни, преобърнали геоцентричната астрономия на Птолемей, определена група негови поддръжници добавят някои допълнения към вече стария модел, за да попречат на новото знание. Въпреки подобна намеса, настъпва истинската "коперникова" революция, която вместо да добавя малки "новости" към старото, променя познанието из основи. Наблюдавайки усилието на неврофизиологичните науки, не може да не се направи връзка с идеята на Декарт относно работата на нашите възприятия:

"Как например можем да видим въртящ се в пространството куб, когато телесната повърхност – в случая ретината – записва само поредица от двуизмерни образи?… Значи, когато виждаме въртящ се куб, вероятно също такъв куб съществува и в мозъка ни. Декарт осмя тези нереални и мистични представи, предлагайки една механична алтернатива. Той насочва вниманието ни към аналогията с един сляп човек с бастун. Представете си, че пред човека стои предмет – да речем стол – и той почуква по стола с края на бастуна си, в резултат на което получава поредица от тактилни усещания в ръката си. Тази поредица стимулира вътрешните ресурси на неговия ум, който извършва някакво изчисление и произвежда образа на стола чрез вътрешните си ресурси. Ето така слепият човек възприема стола, заключава Декарт"11.

Подобни аргументи могат да се открият и при Антонио Дамазио с тезата му, че чувството е когнитивно възприятие на емоцията. Някои хора отдават твърде голямо значение на метафората, че умът е софтуера, а мозъкът – хардуера. Усеща се възвръщането на механичното мислене, но не в същия вид, в който е било преди три века. Въвеждането на описаните устройства, а сигурно има и още много в науки като неврофизиологията, все повече ще осигуряват "доказателства" за утвърждаване на когнивистичните теории. Тези технологии няма да се ограничават само до тясна научна или медицинска практика. В своята книга Е. Шмид и Дж. Коен, споменават, че до 2020 г. всички ще бъдем вързани към Мрежата. През 2013 г. компанията пуска проект, наречен Loon, чрез който Гугъл ще доставя Интернет навсякъде по света, като пуска в стратосферата балони. Имайки тази сила вече така наречения интернет-на-нещата (internet-of-things) ще е напълно функционален. Това означава, че не само техниката (от пералнята до колата) ще бъде свързана към мрежата, но и медицинските инструменти, които описахме по-горе.

Възниква очевиден въпрос – как тогава алгоритмите и технологиите ще могат да се нарекат бъдеще на неравенството, когато ясно се показва, че технологията ще бъде достъпна за всеки? Да предположим, че системата ще работи идеално. Алгоритмите ще се грижат за спазването на правилата, за правилното разпределение на ресурсите, спазването на медицинските стандарти, обгрижване според нуждите, както и за много други неща. На разположение ще е цялата необходима информация. Обаче ще съществуват хора, които не биха желали да бъдат толкова „включени“ в такъв тип ново общество. И тук се явява първото неравенство. Бидейки „умерен“ в използването на технологията определен, човек ще бъде лишен от достъп до определени „по-добри“ позиции в дигиталния свят. Например неговото тяло няма да е напълно видимо за алгоритмичното „око“ и съответно достъпа му до услуги няма да бъде изцяло пригоден според нуждите например човек, който използва TOR12 мрежата и човек, който не я използва. В първия случай ще има значително по-ниско качество на Интернет услуги (по-бавена скорост, по-малка функционалност на сайтовете и т.н.), но пък самоличността му в мрежата ще бъде по-добре защитена от този, който не ползва TOR. Аналогично човекът, който откаже да ползва нанобот, ще получава по-ниско качество медицински услуги.

Второто неравенство ще произхожда от бдителността на алгоритмите. Когато например здравната система е във финансово затруднение, алгоритъмът ще бъде този, който ще определя как да бъдат разпределени пациентите т.е всеки ще бъде пратен за лечение според възможностите му, а съчетанието на персонализираните алгоритми, виртуализираното тяло и онлайн профила ще създават неизтриваеми истории на заболявания, истории на неплащания, платежоспособност и т.н. Същото съчетание може да оприличи и на дигитална кастова система. Ще бъде особено трудно да се излезе от кастата, в която алгоритъма ще запрати човека. Подобно на съществуващите „филтърови балони“. Така богатите ще продължат да бъдат богати и да получават най-доброто, защото ще имат възможността да си позволят най-доброто лечение, което ще бъде на другия край на света, докато бедният ще бъде си бъде беден, защото алгоритъмът ще изчисли най-добрата възможност според финансовия профил. Вкарването на технологията в телата ще бъде от добро намерение и ще доведе до тези разделения неусетно, а в допълнение към финансовите и образователните критерии ще се включат и физическите критерии на нашите тела13. Криминологът Ейдриън Райн допълва „..теоретичната рамка и наука сега са на на правилното място, защото третирането на физическите причини ще заработи по-бързо и ефективно, отколкото поправянето на сложните социални фактори…Лошите съседи обикновено не се променят много през вековете, а цикълът на бедността е еднакво издръжлив“14.

Описаното дотук не изглежда позитивно – сякаш не само научната рамка представлява преработване на конпцепции от преди четири века, но и социалната реалност бавно се завръща към съществувалото тогава разграничение. Може да се предположи, че сегашното положение на науката е наистина една птолеметизация. Постепенно човешкото тяло, а и психичното се павловизират. Анулира се напълно психичното, Субектът с неговия език и лични преживявания. Това, което се е случвало по време на Пинел, се случва и сега, но не само на хората с някаква „лудост“. Всички ще трябва да влязат в добре очертаните граници на „разумността“. М. Фуко вече е описал случващото се, което „допълва“ казаното по-горе от Райн: „Това, което е класифицирано като болест би било отнесено към сферата на органичното, а всичко, което се асоциира с неразумност и прехвърлянето на нейния дискурс би било препратено към царството на психологията“15.

Технологиите и алгоритмите ще предоставят власт, която много лесно ще изкуши практикуващите в сферата на медицината да продължат да разглеждат пациента като обект на своето медицинско познание. Човекът със своята субективност, със своето психично, се пренебрегва напълно, за да се задоволят потребностите на една неспирна система, която очаква резултати. Отнема са постепенно, но достатъчно твърдо, пространството на диалога. Диалог, в който болестта ще загуби своето истинско значение, а именно да поставя въпроси. В тази почти песимистична картина съществува определено знание, което притежава силата да запази субективното от бързо нарастващата шаблонност – психоанализата.

Именно Фройд е направил една коперникова революция, чиито ефект не може да се усети за малкото време от 100 години. Той „..не се е впускал да допринесе с много важно допълнение към листа от психологически третирания на лудостта, но вместо това е възстановил възможността за диалог с неразумността…. Психоанализата …е относно преживяване на неразумността, което психологията, в модерния свят, има за предназначение да прикрие“ (пак там). Трябва да поставим системата в служба на човека, а не човекът в центъра на системата. Психоанализата притежава възможността да го направи.

 

Бележки под линия:

1 Cohen, J. Schmidt, E, The New Digital Age, epub, paragraph 9.1.

2 Wikipedia – Filter bubble

3 Cohen, J. Schmidt, E, The New Digital Age, epub, par. 10.2

4 Чомски, Н. cтр. 179-180.

5 Wikipedia – Benjamin Libet

6 Подривна технология (от англ. disruptive technology) или подривна иновация е технологична иновация, продукт или услуга, която рано или късно превзима пазара на съществуваща и доминираща технология или продукт. Смята се, че подривните технологии са много изгодна инвестиция, затова към тях има особен интерес както сред инвеститорите, така и сред политиците и академичните среди. (Wikipedia)

7 Weber, D. – Electrical prescriptions(ElectRx)

8 Edwards, B.– After four year wait, Proteus earns FDA approval ingestible pill sensor

9 Zetter, K. – The Doctor on a Quest to Save Our Medical Devices From Hackers

10 Опити да се промени или да се допълни базата от знания на определена наука.

11 Чомски, Н. стр. 182

12 Tor (акроним от The Onion Router) е маршрутизираща система, чрез която потребители могат да комуникират анонимно в интернет.

13 Филмът „Гатака“, в който главният герой няма нужните физически характеристики и не е допуснат до космическата програма.

14 Raine, стр. 339.

15 DARPA вече са разработили програма наречена Detection and Computational Analysis of Psychological Signals. И: Foucault, M., 2009, стр. 339.

 

СПОДЕЛЕТЕ:
Предишна статияСъщност на заложното и ипотечното право
Следваща статияСпоразумението по чл. 20 от Административнопроцесуалния кодекс
Александър Бандеров
Александър Бандеров е завършил специалност „Социални дейности“, профил „Деца и семейства“, в СУ „Св. Климент Охридски“ през 2014г. С дипломна работа на тема „Социална работа на юноши с противообществени прояви“. В момента се обучава в две магистърски програми – „Биоетика“ и „Клинична социална работа“ отново в същото учебно заведение. От октомври до декември 2013 специализира в Германия, DWBW- Heidenheim, Heidenheim. Има стажове в институции за деца лишени от родитески грижи, дневни центрове за деца със специални образователни потребности и хора с психически заболявания. Участвал е в различни доброволчески инициативи. Професионалното му развитие е обвързано с идеите на психоанализата (Лакан, Долто, Клайн), биоетиката и педагогиката.

1 кометар

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук