С напредването на технологиите днес все по-често се поставя въпросът за „приближаването” и в крайна сметка „претопяването” на хранителните с лекарствените продукти. Вместо да търсим аптека, в която да закупим определено лекарство, възможно е в бъдеще за целта да посещаваме местния супермаркет, където наред с „обикновените” хранителни стоки, ще можем да избираме и между хранителни продукти, притежаващи специално създадени за целта от производителите им лечебни качества. Хранителни продукти с лечебни качества могат да бъдат например:

домати, борещи се срещу висока температура;

хляб, предпазващ от анемия;

кисело мляко, имунизиращо ни срещу грипни вируси;

плодов сок, лекуваща възпаление на простатата и пр. и пр.

Нутрицевтиката - бъдещото име на фармацевтиката?

Става въпрос за хранителни продукти, химически обогатени от техните производители с активни вещества, които по принцип се съдържат в лекарствени продукти без лекарско предписание. Производството им се обозначава като нутрицевтика – термин, противопоставящ го на фармацевтиката. 

Все по-сериозни надежди се възлагат и върху една напълно нова наука, която изучава начина на въздействие на храната върху експресията на гените в човешкия организъм – нутригеномиката. Последните открития в генетиката показват, че кодираната в гените на човека информация непрекъснато взаимодейства с околната среда и в зависимост от характера на това взаимодействие в тялото на човека се активират различни генетично обусловени процеси. Така нутригеномиката дава надежда за интелигентни диети, съобразени изцяло с взаимодействието на храната с генетичната индивидуалност на потребителя.

Макар и днес идеята да изглежда все още твърде далечна с оглед състоянието на здарвеопазването в България, нутрицевтиката се очертава като печеливш бизнес на бъдещето, който разполага с потенциала да обедини естествените лечебни качества на храната с постиженията на съвременната фармацевтика. Появата на подобни продукти, нека ги означим като нутрицевтични продукти поставя въпросът за тяхното правно регулиране.

 

Към настоящия момент продуктите, които се приемат от човека и химически взаимодействат с неговото тяло, могат да бъдат разделени на няколко правно регулирани категории. Тези категории са следните:

хранителни продукти: всяко вещество или продукт, който е предназначен или може да бъде използван за консумация от човека, независимо дали е преработен, частично преработен или непреработен (чл. 2, ал. 1  от Закона за храните – ЗХ). Храни са и напитките, дъвката и всяко вещество, включително и водата след излизането й от водоснабдителните съоръжения при крайния потребител, вложена в храната при нейното производство, приготвяне или обработка, както и бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води (чл. 2, ал. 2 ЗХ);

хранителни добавки: са храни, предназначени да допълнят нормалната диета и които представляват концентрирани източници на витамини и минерали или други вещества с хранителен или физиологичен ефект, използвани самостоятелно или в комбинация, които се пускат на пазара в дозирани форми, като капсули, таблетки, хапчета и други подобни, на прах, ампули с течност и други подобни течни или прахообразни форми, предназначени да бъдат приемани в предварително дозирани малки количества (параграф 1, т. 72 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗХ);

генетично модифицирана храна: храна, която се състои, съдържа или е произведена от генетично модифициран организъм, т. е. от организъм, с изключение на човешкия, в който генетичният материал е бил променен чрез прилагане на техники, разрешени със специален закон (параграф 1, т. 9 във връзка с т. 8 от ДР на ЗХ);

козметични продукти: всяка субстанция или препарат, предназначен за контакт с различните външни части на човешкото тяло – кожа (епидермиса), коса, нокти, устни и външни полови органи, или със зъбите и лигавицата (мукозната мембрана) на устната кухина, изключително или преди всичко с цел тяхното почистване, парфюмиране, промяна на външния вид и/или корекция на миризмите и/или предпазване и поддържане в добро състояние (параграф 1, т. 25 във връзка с т. 8 от ДР на ЗХ, както и параграф 1, т. 14 от ДР на Закона за здравето – ЗЗ);

лекарствени продукти в хуманната медицина: i) всяко вещество или комбинация от вещества, представени като притежаващи свойства за лечение или профилактика на заболявания при хора, или ii) всяко вещество или комбинация от вещества, които могат да бъдат използвани или прилагани на хора с цел: възстановяване, коригиране или промяна на физиологични функции чрез фармакологично, имунологично или метаболитно действие, или поставяне на медицинска диагноза (чл. 3, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина – ЗЛПХМ).

Посочените продукти се обозначават като продукти и стоки със значение за здравето на човека (параграф 1, т. 10 ДР на ЗЗ). Характерно за всички тях е, че влизат във химическо взаимодействие с човешкото тяло, преследвайки постигането на определени (различни) цели. Разликата между тях е свързана със степента на въздействие и потенциалната опасност за човешкия живот и здраве, съществуваща при влошено качество на въпросните продукти. По-горе те са подредени именно с оглед на този критерий във възходя ред – от продуктите с най-малка степен на възможно вредно въздействие (поради което и със сравнителна най-либерален режим на правна регулация) към продуктите с най-висока степен на възможно вредно въздействие (поради което и със сравнително най-консервативния режим на правна регулация).

Сред групите храни по параграф 1, т. 12 ДР на ЗХ в б. „ф” са обособени „храни със специално предназначение, които поради специфичния си състав или начин на производство ясно се разграничават от храните за нормална консумация. Именно към тази група от храни биха могли да бъдат причислени и нутрицевтичните продукти.

Струва ми се обаче, че съдържащите се в нутрицевтичните продукти активни лекарствени вещества (всяко вещество (съставка), предназначено да бъде използвано като фармакологично активна съставна част на лекарствената формапараграф 1, т. 1 ЗЛПХМ) изискват режимът на производство и търговия с нутрицевтични продукти да бъде уреден и контролиран по начин, аналогичен на тези при лекарствените продукти, които могат да бъдат използвани без лекарско предписание. При евентуалното навлизане на нутрицевтиката на пазара, създадените от нея продукти ще изискват нова правна регулация. От гледна точка на степента на юридически и държавен контрол нутрицевтичните продукти би следвало да са разположени между хранителните добавки, генно  модифицираните храни и лекарствените продукти. Преценката относно конкретния правен режим на нутрицевтичните продукти ще бъде отговорност на текущия законодател, срещу когото ще бъде отправено предизвикателството.

В един момент под рафта с домати в магазина за хранителни стоки може да има етикет „Съдържание”, описващ съдържащите се в домата активни лекарствени вещества. Ето това ще бъде един нов герой от нутрицевтичното бъдеще: Домат със „съдържание” 🙂 …

2 Коментари

  1. Поздравления за интересната тема.
    С нетърпение очаквам появата на пазара на шоколад за отслабване.

  2. Благодаря за положителната оценка.
    Нищо чудно, освен че води до отслабване, шоколадът да предпазва и от нежелана бременност 😉
    … а съдържащият се в него течен карамел да е сироп против кашлица…
    :))

Leave a Reply to Боряна Cancel reply

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.