Правото на самоусъвърешенстване и случайността

(публикацията е част от книгата "Биоправо. Видения в кутията на Пандора. Книга първа", 2014, § 7, с. 158-164)

 

Една от най-присъщите за човека черти е стремежът му към самоусъвършенстване. Придобиването на нови знания и умения (т. нар. икономика на знанието), постигането на по-добри резултати ("оптимизации") и откриването на нови възможности ("иновации") са сред основните цели на съвременния човек. Желанието да усъвършенстваме себе си се насочва не само към нещата, които правим, и към нещата, които притежаваме, а с напредването на технологиите – и към собственото ни тяло. Идеята за Суперчовека, която доскоро беше част от философията (Свръхчовека на Ницше) и кинематографията (Супермен, Батман и пр.), все по-често се поставя като конкретна задача на екипи от биолози и инженери.

Двата „Пътя“

Начините за подобряване на човешкото тяло могат да бъдат условно обособени в две групи:

а) биологични: усъвършенстване чрез използване на определени биологични и генетични процеси и фактори, контролът върху които дава възможност за въздействие върху определени биологични и генетични характеристики на конкретни човешки индивиди.

Тук могат да бъдат включени различните способи за генно модифициране и инженеринг. Такива способи могат да бъдат използвани, както:

– в момента на зачеване – с цел премахване на генни мутации и предразположеност към определени заболявания или с цел постигане на конкретно желани биологични характеристики на детето: избор на пол, определяне на ръст, външен вид, физика, интелект и пр., така и

– спрямо възрастен индивид чрез използване на стволови клетки или чрез предизвикване на генетични модификации в соматични клеки – например при т. нар. генен допинг, който увеличава издържливостта и силата на мускулите чрез въздействие върху съдържащата се в клетките им ДНК.

Интерес представляват и последните открития относно функциите на външноклетъчната матрица – структура, съставена от полизахариди и белтъци, която служи като опора на клетките и участва в междуклетъчното взаимодействие. Съдържащите се във вътреклетъчната матрица фибробласти (клетки на съединителната тъкан) носят "отговорността" за заздравяването на раната. При земноводните те образуват т. нар. бластема, явяваща се главната "виновница" за регенерацията, а при хората – водят до възникването на белег. В бластемата диференцираните локални клетки в близост до раната се превръщат отново в стволови клетки, които впоследствие се деференциират в зависимост от частта от тялото, която се регенерира. Установено е, че бластемата притежава т. нар. позиционна памет – триизмерна схема на изгубения крайник, въз основа на която се осъществява процесът на регенерирането му. Всяка диференциирала се стволова клетка знае къде точно е нейното място при възстановяването на крайника и каква ще бъде нейната функция. Макар, че при заздравяване на раната  при хората се образува белег (ръбцова тъкан, цикатрикс), който възпрепятства регенерационните процеси, се смята, че върху този процес вече може да се въздейства в посока възникването на бластема.

Учените са установили, че вътреклетъчната матрица изпълнява ролята на информационна магистрала, по която преминават различни сигнали към отделните клетки. Подобни функции изпълнява и кръвта при нараняване: тя прониква в раната и подава информационни сигнали към отделните клетки за възстановяване на тъканта. Когато обаче раната е голяма, кръвта не може да изпълни тази своя функция. За постигане желания ефект, се експериментира със прахообразно вещество, (създадено от свински пикочен мехур), което изпълнява функциите на външноклетъчна матрица, подавайки информация на клетките в близост до раната да се самовъзстановят и отново да изградят нарушената тъкан. Учените смятат, че усъвършенстването на този процес ще доведе до прилагането на нов метод за регенерация на отделни крайници и части на човешкото тяло, а според някои от тях – и до възможност за създаване (буквално израстване!) на допълнителни биологични органи: трето ухо, трето око, трета ръка и пр. Макар и това да изглеждат обществено неприемливи днес, футуролозите смятат, че с времето добавянето на нови биологични функционалности към „основния пакет“ дейности, извършвани от човешкия организъм, ще се утвърди и ще отговори на съществуващи в практиката нужди.

Освен чрез използването на изкуствено създадена и управлявана външноклетъчна матрица, за целите на регенерацията се разработва и техниката „печатане на органи”: изкуствено създаване на човешки органи клетка по клетка с помощта на биомастило, създадено от органичните материали, съдържащи се в човешките клетки. Чрез прецизното поставяне на биомастилото върху специално създадена за целта биохартия се образуват отделните слоеве, а впоследствие – и отделните части на „принтираните” по този начин човешки органи. Процесът се улеснява от способността на биоматерията да се самоорганизира, като в края му биохартията се разпада и остава единствено „сглобеният” клетка по клетка изкуствен орган. Близка до био-принтирането е т. нар. нанорегенерация – регенерация на клетките чрез използването на нановлакна.

б) технологични: усъвършенстване чрез внедряване в човешкото тяло на технологични компоненти и процеси, които допълват, заместват или създават нови биологични функции на човешкия организъм.

Става въпрос за технологични протези, които се използват не само при инвалидност, но и с оглед постигането на резултати, недостижими за „обикновените“ хора. Така например технологичното развитие на изкуствените крака, използвани от инвалиди, е достигнало до такова ниво, което позволява пълен контрол и високи спортни постижения. Нещо повече, посочва се, че с развитието на високотехнологичните протези, скоро на Параолимпийските игри ще се поставят рекорди, които надвишават тези, съществуващи в Олимпийските игри. Ако с времето човешкото тяло остарява в резултат на протичащите в него биологични процеси, то технологичните протези непрекъснато се усъвършенстват, както с оглед интеграцията им към останалата част от тялото, така и с оглед на тяхната функционалност. Това може да промени отношението на човека към процеса на остаряване. Той може да бъде ограничен само да определена част от тялото, без да засяга друга: протезата може да бъде подменяна с излизането на пазара на всеки нов "upgrade" на съответния продукт.

Освен конвергенцията между биологични и технологични компоненти и създаване на т. нар. киборзи, съществува и практиката за поставянето на импланти в човешкото тяло. Инпланти, при които целта е не да възстанови или да се предостави някаква нова функционалност, колкото да се отговори на определени естетически и идентификационни потребности на съответното лице. Имплантите могат да бъдат носители и на определена дигитална информация (чипове), която да се управлява чрез компютърни програми и специално създаден софтуер за управление на протези.

Трансплантация“ на тяло?

Интерес представлява и идеята за т. нар. телеприсъствие чрез робот-аватар, който замества тялото на съответното лице. При роботите-аватари идеята за заменяне на определени части на тялото с нови, изкуствено създадени, но здрави и усъвършенствани, е намерила своето продължение. Замества се не конкретна част от тялото, а цялото тяло. Смята се, че с напредването на технологиите „екзотялото“ ще става все по-функционално и все по-лесно управляемо.

Дали обаче е възможно от аватар, т. е. от второ технологично „тяло“ на лицето, използвано от него с цел удобство и улеснение, екзотялото да се превърне в единствено тяло на съответното лице? Допускането на подобна възможност би поставило поредица от правни въпроси, сред които:

– чрез какви юридически белези ще се идентифицира лицето, притежаващо екзотяло? Какъв пол ще има подобно лице? Екзотялото може да бъде моделирано по начини, излизащи извън бинарното разделение на биологичния пол;

– как ще бъде отчетена динамиката на физическите параметри, които разкрива екзотялото? Датата на раждане на лицето ще се различава от датата на производство на "тялото" му. Ръстът, теглото и останалите физически параметри ще се определят от модела на използваното екзотяло;

– кога ще настъпва смъртта на човека? При достигането на технологична възможност за „живот в екзотяло“ като критерий за юридическа смърт ще се използва единствено мозъчната смърт. Спирането на кръвообращението и дишането са критерии, обусловени от биологичните характеристика на естественото човешко тяло;

– ще представляват ли посегателствата срещу екзотялото посегателства срещу личността на лицето?

– ще се допуска ли „пренасяне“ на личността в различни „тела“, включително такава радикална промяна като „трансплантация на чуждо тяло“? В западната култура човекът най-често се идентифицира не толкова с цялото си тяло, колкото с една определена част от него – неговия мозък. Ако това е така, то пренасянето на тази част в друго „тяло“ (при наличието на технологична възможност за това) ще се отразява върху правосубектността на лицето. Правосубектност на „мозъка“?;

– дали следващата крачка няма да бъде „трансплантация“ на мозък или нещо повече: „пренасяне“ на личността между различни мозъци или технологично създадени неврологични инпланти, изпълняващи функцията на „вместилище“ на личността? Ако изобщо някога бъде възможно създаването на изкуствена среда за протичане на процесите, осъществявани в биологичния мозък на човека?

Има ли граници правото на самоусъвършенстване?

Посочените тенденции и постижения на технологичния напредък поставят няколко важни правни въпроса:

– когато лечение се превърне в начин за усъвършенстване на човешкото тяло, трябва ли да бъдат поставени определени граници на свободата на "пациента"?

– няма ли възможността за технологично усъвършенстване на биологичното тяло или заменянето му с екзотяло да доведе до нова форма на дискриминация, тъй като този, който може да си позволи „супертяло“, ще притежава не просто различна „биология“ и различно социално положение, но и нов юридически статут?

– използването на технологични импланти в спорта поставя и въпроса доколко съревнованието е състезание между хора или състезание между технологии?

Преди развитието на технологиите правото на самоусъвършенстване се е изразявало (надявам се, че и все още се изразява ;)) в полагането на непрекъснати усилия по обучение, диети, тренировки (спортуване, фитнес) и пр. В технологичното бъдеще модерната козметика, естетическата хирургия и генетичният допинг ще позволяват постигането на все по-бързи резултати с все по-малко усилия. Телесното самоусъвършенстване ще е все по-често продукт на еднократна интервенция или бърза „смяна“ на неработещи или „остарели“ части.

Със инвестирането в технологии, заместващи отделни части от човешкото тяло или човешкото тяло като цяло, човекът се опитва да изземва функции, които до този момент се саморегулират. До създаването на посочените по-горе технологии усъвършенстването на човешкото тяло е плод единствено на еволюцията. Естествената еволюция в природата разчита на случайността (биологичните мутации), за да експериментира с различни биологични „решения“. Средата определя кои от тези мутации ще оцелеят и ще се пренесат в гените на бъдещите поколения. Технологичният напредък обаче предоставя възможност човекът да вземе инициативата и сам да определи посоката на еволюция. Дали обаче това е по силите му? И дали подобен подход не води до самоунищожение на човечеството?

Случайност срещу контрол

За да защити процесът на естествен подбор и целостта на природата (неща, които човечеството не разбира напълно :)), законодателят най-често възприема един по-консервативен и предпазлив подход при уредбата на въпросните технологии.

Пример за това е забраната за подбор на пола и на другите биологични характеристика на детето при зачеване с методите на изкуствената репродукция. В този смисъл е и възприетото от българския законодател разрешение. С чл. 135, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) се забранява използването на техники за асистирана репродукция с цел подбор на пола на потомството, с изключение на случаите, когато трябва да се предотвратят наследствени заболявания, свързани с пола.

С важно значение е и разпоредбата на чл. 135, ал. 4 ЗЗ. Според нея интервенция, насочена към модифициране на човешкия геном, може да бъде предприета единствено с профилактична или лечебна цел, но не и за въвеждане на модификация в генома на потомството.

Член 136 ЗЗ забранява всяка форма на дискриминация срещу едно лице, основана на неговия геном.

Посочените правни норми изразяват по един недвусмислен начин отношението на законодателя към генетичното „усъвършенстване“: генетичните интервенции се осъществяват само за лечение, но не и с цел „усъвършенстване“.

Само като форма на лечение се прилага и трансплантацията, при която се трансплантират единствено естествени биологични органи, но не и изкуствено генерирани такива. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки трансплантацията е съвкупност от медицински и други дейности, свързани с вземане на органи, тъкани и клетки от човешки или животински труп или от живо лице и присаждането им на друго лице с лечебна цел.

Правно уредени в България са и технологичните импланти, обозначавани в правото като „медицински изделия“. Съгласно параграф 1, т. 1 от закона за медицинските изделия активно имплантируемо медицинско изделие е активно медицинско изделие, което е предназначено да бъде частично или изцяло имплантирано чрез хирургическа или чрез медицинска интервенция в човешкото тяло или чрез медицинска интервенция в естествените отверстия на човешкото тяло и да остане в тялото след интервенцията. Пускането на пазара и търговията с медицински изделия се контролира от определени от закона органи. Съществува система за констатиране и предотвратяване на инциденти с медицински изделия. Въпреки това дефиницията на закона е сравнително по-“благоприятна“ за едно по-широко тълкуване. Въпреки че медицинската интервенция има за своя основна цел лечението на лицето, в практиката се срещат все по-често медицински интервенции, преследващи други цели. Пример за това са медико-козметичните услуги.

Желанието на хората да се самоусъвършенстват ще продължава да съществува. Стремежът към нови постижения винаги ще е част от духа на човечеството. Надявам се обаче заедно с тях да се запази и уважението към природата. Уважение към нещо, което е съществувало невъобразимо дълго за човека време и което ще просъществува поне още толкова време и след изчезването на човека в сегашния му вид…

13 Коментари

  1. Стояне, здравей!

    Поздравления за изчерпателната (както винаги) статия.

    Бих искал обаче да погледнем и под малко по-различен ъгъл – въпросното самоусъвършенстване не се свежда единствено до физически (в описания случай – биологични и технически) промени, а и до промени в мисленето на хората, било то когнитивни, свързани с възприятията, или паметта. И, разбира се, ъгълът няма да е по-различен, ако не споменем, че действително промените в мисленето са доста по-важни от физическите. Защо?

    Нека първо да разгледаме двете възможни взаимодействие между физическите промени и промените в мисленето:

    1)Физическите промени водят до промени в психиката (физиката изгражда психиката).

    От еволюционна гледна точка, биологичните видове, от които се смята, че сме произлезели, са се променяли физически в отговор на външен дразнител (промените в обкръжаващата ги среда). Разбира се, далеч поради наченките на социум у прадедите ни, физическите промени в обкръжаващата среда са имали много по-голяма тежест от нефизическите такива, именно поради отсъствието на общество, развита съзнателна мисъл и повече. В този ред на мисли, следвало е да се мине през определени физически промени, за да се стигне до зараждане на съзнателна мисъл, която да има потенциал да се променя и развива.
    Макар да сме изминали дълъг път от споменатият по-горе период до днес, физическите промени у хората продължават да водят до промени (в повечето случаи – неосъзнати) в нашият начин на мислене и в това как възприемаме света. При това дори малките физически промени на „физическия“ фронт често водят до големи промени на „психическия“ такъв.

    Тъй като обаче дните, в които от физиката на първите хора е зависело оцеляването им, дните на рудиментарно развитото съзнателно мислене и още незаченатото социално общество отдавна са отминали, на дневен ред е нещо друго, а именно:

    2)Промените в психиката водят до физически промени (психиката изгражда физиката).

    В наши дни, социалното развитие на обществото с всеки ден достига нива и преминава бариери, които са били немислими и невъзможни до вчера. Това как ще оцелява и доколко ще просперира даден инидивид се обуславя не толкова от нивото му на физическо развитие, колкото от уменията му за комуникация, за интеграция в различни социални груби и т. нар. social awareness, или представа за обкръжаващата го среда. В този ред на мисли, промените в социалната среда са далеч по-бързи, динамични и непредсказуеми от промените във физическата такава. Ако за една съществена промяна в природата са нужни от стотици до стотици хиляди години, то съществена промяна в социалната ни среда е напълно осъществима за по-малко от десетилетие. С други думи – промените в социалната среда изискват далеч по-динамична, а понякога – и по-рязка – промяна в мисленето, отколкото физическите промени. И ако първият случай природата е напълно отговорна за това и от хората като вид и като индивиди не се изисква кой знае какво усилие – те се променят без значение дали искат, или не – то във вторият случай промяната за много от нас е непосилна. За съжаление.

    Но нека не се откъсвам прекалено от темата – защо промяната в мисленето е по-важна от физическата такава, особено що се отнася до обекта на твоя блог?

    Много просто – промените в мисленето несъмнено биха довели до промени в правото. Законите и правилата се „коват“ от хора – ако мисленето на тези хора е коренно различно от това на тези преди тях, няма как да няма промени. Безкрайно много хора са изразявали мнения относно характера на промяната, на революциите и прочие, но лично аз се спирам на това, което мисля, че обобщава всичко, което казвам да тук и всичко, което имам да кажа по въпроса:

    „Всяка революция в началото си е мисъл в ума на един човек; в момента, в който същата мисъл се зароди в ума на друг, това е ключът към нова епоха“

    Ралф Емерсън

    Относно дискриминацията… в обществото, в което живеем, това, което е приемливо, неприемливо, нормално, ненормално и прочие, все още се определя от мнозинството. Мнозинствата принципно дискриминират малцинствата. Въпрос е само на време „променените“ физически/ психически хора да станат повече от другите и да започнат да ги дискриминират. И тогава, разбира се, действащото право ще обслужва основно техните интереси. Защо? Защото така е устроен света 🙂

    За да не бъда голословен:
    по точка 1) – ако изберем два индивида с абсолютно еднакви показатели, но единият индивид има по-добри физически белези (красота/ височина/ мускулатура и прочие), при равни други условия, въпросният индивид би бил по-уверен във всичко, което прави. Тук, разбира се, влияние има и средата – повечето хора приемат физически превъзхождащите ги индивиди по-добре – като по-умни, по-добри, на които повече може да се разчита и прочие (т. нар. „ефект на ореола“). И в повечето случаи физически превъзхождащите индивиди дискриминират по даден белег тези, които не са като тях. Елементарно, но факт;
    по точка 2) – ако сравним способностите са събиране и обработка на информация на днешното поколение и на предходните две поколения, ще видим огромна разлика. Способностите за адаптация към социалните промени на днешното поколение са в пъти по-силни от тези на предходните. И това в много случаи е причина за дискриминация – много млади хора виждат тези преди тях като анахронизъм, който не е на мястото си. Елементарно, но факт;
    Разбира се, това са два изолирани примера, но методологията за сравнение е на практика универсална 🙂

    И накрая, един малък „филмов“ анализ.

    примерен сценарий за биологичните и свързаните с тях мисловни промени в момента на зачеване е добре илюстриран от „Гатака“ (Gattaca) – обществото е създадено от хора, чиито потенциални недостатъци са отстранени още при зачеването им, което поражда социално неравенство и дискриминация към „естествено родените“ такива;
    сходен примерен сценарий е показан в „Андромеда“ (Andromeda, сериал) – показано е потенциалното съществуване на свърх-човеци, произхождащи от Homo Sapiens, но с една стъпка по-напред в еволюцията, произхождащи от селективно кръстосване на „перфектни“ човешки индивиди в продължение на десетки векове. Осъзнатото превъзходство на новата раса води до там, че тя деградира до ниво, в което арогантността им е първопривична черта, а дискриминацията срещу по-слабите – спорт;
    примерен сценарий за съществуването на хората чрез „роботи-аватари“ е показан в „Двойник“ (Surogates) – физическото тяло на хората рядко напуска жилищата им. Стоят затворени в кибер ковчези, от които контролират аватарите си. Въпросните ходят на работа, пазаруват, общуват. Така човечеството постепенно се обезличава и се поддава изключително лесно на манипулации. А, и да – има дискриминация срещу тези, които са избрали да живеят като органични хора, не като аватари 🙂

    Всички сценарии по-горе, макар и фиктивни такива, дават примери за това как правото в конкретния случай е на страната на по-силния/ многобройния.

    Тъй като изложението ми стана много дълго, си давам малка почивка.

    Очаквам с интерес развитието на темата :))

  2. Здравей, Ганчо 🙂

    Много добър “филмов” анализ 😉
    Вече съм се снабдил с “Двойници” и още тази вечер филмът ще бъде гледан 🙂

    Относно взаимодействието “психика”-“физика” и Пътят на еволюцията:
    (много голяма тема :))

    Твърдо съм убеден, че възможността за мислене и възможностите за промяна в начина на мислене са основните еволюционните предимства на биологичния вид Хомо Сапиенс Сапиенс 🙂
    Всъщност това, което е възникнало като “еволюционен лукс” – огромният обем на човешкия мозък, причина и за болезнеността на раждането (Библейско проклятие!), с течение на времето се е превърнало в безпощадно “еволюционно оръжие”, с което ние хората раздаваме биологично “правосъдие”…

    Благодарение на “мисленето” с течение на времето сме оглавили хранителната верига на планетата Земя, а днес предявяваме претенции за същата “титла” и на ниво “галактика” :).

    И именно защото нашето мислене (въображение, психика) изпреварва процесите на “физическата” еволюция, технологиите и особено биотехнологиите са “призовани” в едно модерно състезание за телесно усъвършенстване. Идеята за създаването и използването на подобни технологии и практическата й реализация, независимо от правото, поставят въпроса за правната граница на подобни “изменения” (телесни усъвършенствания).

    Динамиката, за която пишеш, може да се идентифицира като “опасното” в промяната, “предлагана” от технологиите. За разлика от природата, която си дава достатъчно време, за да експериментира със случайни генни модификации и техните резултати (корекциите на средата), ние – хората най-често искаме да “видим” промяната в рамките на собствения си живот.

    А това е наистина един незабележим период от време 🙂 .

    Напълно недостатъчен за “проверка” на последиците от радикалната промяна, предлагана от съвременните технологии.

    В този смисъл и е консерватизмът в правото, който цели да защити технологиите от типичната за тях прибързаност. Естеството на психиката предполага нейната динамика. Гените обаче реагират много по-бавно 🙂

    Дали нещото, което смятаме за самоусъвършенстване наистина ни усъвършенства? Не е ли по-добре да усъвършенстваме духа си, като осъзнаваме крехкостта на тялото? Способни ли сме да направим по-съвършен дом за психиката си от тялото, с което разполагаме? Толкова “лоши” и неприемливи ли са ограниченията в биологичната “архитектура” на човешкото тяло и на се ли именно те ясният отговор на въпроса кои сме ние?
    Толкова слаби тела с такава огромна сила.
    “Мислеща тръстика”

    😉

  3. Здравей, Стояне!

    Написаното от теб ме навежда над нещо, което много често е забравяно 🙂
    Може би най-ценното нещо, което притежаваме, е опитът на тези преди нас. Някой се сблъсква с нещо, решава го, и предава опита си. Но незнайно защо, в човешката природа е заложено след даден момент от нашето развитие, да приемаме изключително трудно познания, идващи от външеи източник. Срещаме проблем, разбираме за начин за решаването му, но си казваме „Не, не е така, аз ще разбера как!“. След поредица от проби и грешки, намираме решението, което отдавна ни е било показано. И аз, и ти сме се сблъсквали с това, това са хората.

    В този ред на мисли – човек отхвърля това, което му е дадено и търси сам нещо по-добро и по възможност се стреми към бързи резултати. Намира решение. Но какти ти питаш – дали е по-добро? Само времето ще покаже. И вероятно накрая всичко ще се завърти и ще се окажем в изходно положение. Пълен кръг.

    Както се казва – „Нещата са толкова прости, че ни е трудно да ги приемем“ :))

  4. Привет, отново,

    Приемствеността изисква време. Заради това и еволюцията е сравнително бавен процес…
    Природата може да си го позволи, защото няма нашите емоции и стремежи 😉

    Част от технологиите поставят началото на нещо напълно непознато за човека.
    От тук и законовите забрани: забрана на генните модификации, забрана на клонирането, забрана на избора/смяната на пола…
    Със същата “предпазна” цел правото въвежда и редица производства (например клинични изпитвания), които имат за цел да проучат предварително евентуалния ефект от “пускането на пазара” на съответното технологично “откритие”.

    Тези предварителни проучвания обаче не винаги се оказват достоверни 😉 А последиците може да са с ефект за човечеството като цяло…

  5. Здравей!

    По въпроса със забраните – те рано, или късно се променят. Правилата се изменят, огъват. В крайна сметка всичко се движи от хора, от техните икономически, или обществени интереси.

    Отново, само въпрос на време е нещо, което е било немислимо за нас вчера, да стане обичайна практика утре. В тон с филмовата тема – представи си какво би станало, ако някъде там съществува нещо, което да направи така, че вместо 9-10% от потенциала на мозъка си, да използваме 100%. Би ли било забранено/ контролирано? Задължително. Дори бих стигнал до там, че да кажа, че едва ли бихме узнали за съществуването му. Поне за определен период от време. След това – правилата се променят, установяват се нови практики и някой извлича полза от това. Дали е обществото, или отделни индивиди – зависи от случая 🙂

    П.С. „Високо напрежение“/ Limitless се казва филмът;)

  6. Съотношението “възможна полза-евентуална вреда” е само един от множеството фактори. Съществува и факторът “просто Страх” 😉
    Страх, прикрит зад предпазливост и маскиран с добронамереност.

    Кога ще прекрачим “зоната на комфорта” наистина зависи от конкретен човек, който го направи и увлече след себе си останалите…:

    „Всяка революция в началото си е мисъл в ума на един човек; в момента, в който същата мисъл се зароди в ума на друг, това е ключът към нова епоха“

    И все пак:
    “страх лозе брани!” 🙂

  7. Психология, маркетинг, реклама… хората са привлечени от познатото, докато непознатото ги отблъсква :))

    „Трябва да запомните, че няма нищо по-трудно, с което да се заемете, нищо по-опасно за ръководене и нищо по-несигурно от това да въведете нов ред. Зашото враговете на иноваторът са виски, които са се справяли добре в стария ред, а защитниците му – тези, които ще се справят добре в новия. Несигурността идва от страха към противниците, които имат законите на своя страна, и от подозрителността на поддръжниците, които не вярват истински в новите неща, докато не добият дълъг опит с тях“

    Николо Макиавели

  8. Здравейте,

    Гледах филма “Двойници”, за който спомена Ганчо, и смятам, че режисьорът и сценаристите са успели да предадат много добре “драмата” на наркозависимостта към аватарите. “Проблемът” на героите във филма е в това, че “двойниците” – изкуствено създадени тела, управлявани от разстояние от техните притежатели хората, не пренасят изцяло личността в новото “подменяемо” и подлежащо на “усъвършенстване” тяло, а само създават илюзията за безсмъртие и вечна младост. Докато в същия момент “истинското тяло” – по халат, стои в къщи и “управлява” посредством “волеизявления чрез мозъчни вълни” 😉

    Темата за това как усещаме тялото си и доколко може да са истински отношенията чрез (през) аватари е поставена по един категоричен начин.
    Но пък от друга страна, може да е само въпрос на качество и “проблемите” на двойниците да са решими “технологично”…

    😉

  9. На първо място – статията е страхотна! В условията на “радикален консерватизъм” 🙂 в юридическите среди, challengingthelaw.com е единственият сайт, който взима отношение в тази проблематика.

    На тази тема отговаря и още един филм, който е изключително популярен сред аниме феновете, а именно: Ghost in the Shell (мисля, че е трилогия). Той задава въпросът вечният въпрос за тънката граница между човека и машината и по-точно, кой е моментът (етапа) в който машина може да се превърне в човек (да развие душевност) и съответно до кой момент киборгът има душа.

    Няма да навлизам в морално-етичните аспекти на темата – там аргументите с в известна степен ясни и “тежки” за всяка страна. Още повече, че е въпрос на лично мнение и преценка под въздействието на много субективни фактори – медицински, социални, религиозни.

    По темата и във връзка с дискусията мисля, че за да бъдат оценени и съответно въведени на пазара билогичните или технологичните средства и за да могат да се оценят обективно – трябват не само “гении” от областта на биологията и биотехнологиите, но и такива от областта на правото, социологията, дори теологията и всички онези области, върху които дадено откритие ще повлияе. Не случайно употребих думата “гении” – не става въпрос за експерти, а за хора, които могат да проумеят “свръх” собствената си област и “свръх” нейните ограничения. Ето това ми се струва центърът на проблема.

  10. Иска ми се да вярвам, че “геннии” съществуват дори и сред нас юристите 😉

    Още повече, скоро може да бъдем притиснати от фактите. А фактите – особено тези, свързани с напредъка в биотехнологиите, са неумолими!

    Революционните технологии изискват, ако не революционно мислене, то поне известна доза отвореност от страна на правото и най-вече на юристите към въпроси, които до скоро изгледаха “правна фантастика”.

    Една от най-големите награди за моите усилия да популяризирам малко известните и пренебрегвани въпроси в правото, е контактът, който установявам с нека ги нарека “юристи с отворен ум”, които да си позволят да погледнат на нещата през различна призма и да потърсят различни отговори…
    Когато попадна на такива хора, зная че си е заслужавало!!! А когато споделям обща дискусия с тях – удоволствието е огромно 🙂

    Относно тънката граница между машината и човека, тя има две страни:
    – кога една машина се превръща в човек (напоследък тук информационните технологии забуксуваха :), оказа се, че интелектът е нещо много повече от програмен код :))) и
    – кога един човек се превръща в машина (точно тук е въпросът за усъвършенстването на тялото и превръщането му в машина: екзотяло, аватар …)?

    Погледнах Ghost in the Shell – изглежда обещаващо!
    Информацията: “52 епизода по 24 минути” обаче ми прозвуча обезкуражаващо :)))
    Трябва да вземам отпуска!
    😉

  11. Всъщност аз говорех за оригиналния филм, който е около един час: http://zamunda.net/details.php?id=11500&hit=1

    Ето го и в imdb: http://www.imdb.com/title/tt0113568/

    Лично аз все още не съм гледал другите филми: те са 5 или 6, но предполагам, че се въртят около същата идея.

    Иначе относно гениите – използвах думата по-скоро в жаргонен смисъл. Струва ми се, че трябват хора, както какза, с отворено мислене, но освен това и с желание да работят над тези проблеми. Специално за юристите това е много трудно, защото практиката причинява ефект на скованост в мисленето (който ми се струва е психологически резултат от множеството реформи в правната ни система в последните две десетилетия – юристите имат нужда от сигурност и ако законодателят не може да я осигури, тя се осигурява с философията “няма нищо ново под слънцето”). Последната максима е библейска и е употребена в съвсем друг смисъл, но хората отнов0 са й придали значението на оправдание да се консервират 🙂

    Въпросът за усъвършенстването на тялото и превръщането му в машина: екзотяло, аватар има един друг аспект, който се развива докато водим тази дискусия – виртуализацията. Мисля, че до светът на “Двойници” няма да се стигне буквално най-малкото защото е свърх скъпо, а положителните ефекти от аватарите не бяха така добре обосновани във филма (например: защо ще намалее престъпността). Но Google успешно се е запътил към ефекта от двойниците – виртуализация на човешките отношения. Не знам дали сте запознати с Google Wave, но този проект за социална мрежа представлява виртуална работна среда, където е напълно възможно няколко човека да работят така, както в офиса. За съжаление проектът не получи популярност, т.к. беше затворен за ограничен брой потребители, докато FaceBook стана твърде силен.

    Извинявам се, ако мислите ми са разхвърляни, но основната ми идея е, че “виртуализацията” може да се разгледа към проблема за аватарите, защото тя е точно това. Давам веднага пример с масовата онлайн игра World of Warcraft, която за много хора се е преврънала в алтернативна реалност. Разбирайте – в Китай вече има професия от типа на “общ работник в WoW”, чиято е цел е да развива аватара в играта, докато играчът (примерно от Америка) му се налага да спи или да работи.

  12. Филмът е идентифициран и гледането му се организира :))

    “Виртуализацията” определено поставя и някои интересни правни въпроси: след като парите в една игра “струват” реалните пари в реалния граждански оборот (доколкото, разбира се, парите са реални ;), тъй като те всъщност са само номинализация на определена стойност), каква юридическа стойност имат сделките с тези пари?
    Нима обмяната на “виртуални пари” за “реални” е дейност, която следва да се осъществява само от лицензирани правни субекти (Change-бюра)?
    Отличава ли се с нещо покупката на “виртуална” къща с “виртуални” пари от покупката на “реална” къща с “реални” пари?
    А… и какво тоно ще представлява “виртуалния” нотариален акт ;)?

    • Определено ще се окаже, че някои класически концепции имат нужда да бъдат осмислени от нов ъгъл. Парите като “номинализация на определена стойност”, както каза, определено придобиват едно ново значение, но масовите игри и обектите, които се продават в тях са много дълга тема, която иска проучване.

Leave a Reply to Атанас Атанасов Cancel reply

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.