Във връзка с легализирането на заместващото майчинство в Парламента на Република България са внесени следните пет законопроекта:
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето със сигнатура № 154-01-88/29.07.2011 г., приет на първо четене на 26 Октомври 2011 г.;
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда със сигнатура № 154-01-87/29.07.2011 г., приет на първо четене на 26 Октомври 2011 г.;
Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социалното осигуряване със сигнатура № 154-01-86/29.07.2011 г., приет на първо четене на 2 Ноември 2011 г.;
Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация със сигнатура № 154-01-85/29.07.2011 г.;
Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс със сигнатура № 154-01-84/29.07.2011 г., приет на първо четене на 26 Октомври 2011 г.
Предимствата на законопроектите
Приетият на първо четене на 26 октомври 2011 г. Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс със сигнатура № 154-01-84/29.07.2011 г. определя заместващото майчинство като майчинството, при което „съпрузи (ползващи се от заместващо майчинство) възлагат с договор за заместващо майчинство на друга жена да износи бременност и да роди дете, което е заченато чрез асистирана репродукция с генетичния материал на съпрузите или със сперматозоид на ползващия се от заместващо майчинство съпруг и донорска яйцеклетка“.
Две са основните предимства на предлаганата правна уредба на заместващото майчинство:
– въвеждането на медицински критерий за допускане на заместващото майчинство: съпругата трябва да е с безплодие, установено по категоричен съгласно посочени от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето медицински критерии. Заместващото майчинство е допустимо единствено по здравословни причини, не и поради други съображения, като например: естетически – да не се разваля фигурата на ползващата се съпруга; икономически – да не се „отнема“ от времето и кариерата на ползващата се съпруга, и пр.;
– допускане единствено на бъзвъзмездното заместващо майчинство: забранява се заплащането на възнаграждение на заместващата майка, като поеманите от ползващите се съпрузи разходи се ограничават до тези, които разумно може да се очаква, че ще бъдат извършени с оглед запазването на бременността и раждането на детето. Заместващата „майка“ участва в заместващото майчинство, за да помогне на едно семейство да има свое дете, което да е генетично свързано със ползващите се съпрузи. Мотивът на заместващата майка е изцяло дарствен и е продиктуван от родствената и/или емоционалната й връзка със семейството на ползващите се съпрузи.
Положително следва да бъдат оценени и обстоятелствата, че:
– заместващото майчинство може да се ползва единствено от лица, които са съпрузи (наличието на брак е гаранция за сериозността на техните отношения и за осигуряването на семейства, в което детето да бъде отглеждано);
– не се допуска асистирана репродукция с донорски сперматозоиди – заместване на бащата при заместващото майчинство би "отдалечило" детето от ползващите се съпрузи (заместващото майчинство е институт, който се справя с безплодие на жената, а не с безплодие на мъжа).
Въз основа на подробен анализ на предлаганите промени и с оглед приемането на една по-добра правна уредба на заместващото майчинство, бих искал да споделя пред читателите на www.challengingthelaw.com 12 конкретни предложения за бъдещата уредба на заместващото майчинство.
На 2-ри Ноември 2011 г., имах възможност да споделя тези предложения и пред самия вносител на законопроектите – депутат Калина Крумова и адв. Николай Вълков, като с удоволствие установих, че те тях бяха посрещнати с отворено съзнание и голяма част от тях бяха възприети. В това начинание ни помогна и г-жа Радина Велчева, председател на фондация „Искм бебе“.
Дванадесетте…
1. Изоставяне на термина "биологична майка" и използване вместо него на термина "съпругата/жената, ползваща се от заместващото майчинство". Наличието на качество "съпруг/съпруга" следва да се определя към момента на одобряване на договора за заместващо майчинство от съда.
Към настоящия момент на определени места във внесените законопроекти термините "ползваща се съпруга" и "биологична майка" се използват като синоними. Струва ми се обаче, че "биологична" връзка съществува и между заместващата майка и детето: износването на бременността и раждането е биологичен процес. Ползващата се съпруга е генетична майка – в случаите, когато за зачеването е използвана нейна яйцеклетка.
2. Посочване като предпоставка за допускане на заместващото майчинство на наличието на положително становище на регионалните дирекции “Социално подпомагане” относно годността на заместващата майка и ползващите се съпрузи да участва в процедура по заместващо майчинство. Становището следва да се дава въз основа на социално проучване за годността на лицето да бъде заместваща майка, съответно на ползващите се съпрузи – да участват в процедура по заместващо майчинство. То следва да се прилага към договора и да се преценява от съда при одобряването на договора за заместващо майчинство.
Към настоящия момент Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за здравето поставя следните изисквания към заместващата майка:
– да е в добро психическо здраве, съгласно заключение на екип, включващ двама психолози, според списък изготвен от Министерството на здравеопазването;
– да разполага с удостоверение от Министерството на здравеопазването за завършен първи етап на Програмата за психологическа помощ при заместващо майчинство, като заместваща майка;
– да е представила писмена декларация с нотариална заверка, че е съгласна и се задължава да продължи участието си в Програмата за психологическа помощ при заместващо майчинство, като заместваща майка.
Второто и третото изискване са предвидени и за съпрузите, които искат да се ползват от процедурата за заместващо майчинство.
Идеята е експертна преценка относно годността на заместващата майка/ползващите се съпрузи да се извършва от същите органи, които я осъществяват при определянето на лицата, подходящи за осиновяващи (чл. 86, ал. 2 от Семейния кодекс) и за приемни семейства (чл. 27, ал. 5 от Закона за закрила на детето). По този начин ще се използват съществуващите ресурси на държавната администрация, които имат опит при осъществяването на подобни социални проучвания относно годността на лицата да осъществяват родитески функции.
3. Изискване договорът за заместващо майчинство да се подписва лично, ако не от всички страни, то поне от заместващата майка. Тъй като предметът на договора за заместващо майчинство засяга личната неприкосновеност и интегритет на заместващата майка, съгласието за сключването му следва да може да бъде давано валидно само лично, но не и чрез представител. Подобни съображения за гарантиране на сериозността на съгласието при осиновяването са довели до приемането на разпоредбата на чл. 91, ал. 1 СК, според която съгласието за осиновяване трябва да бъде дадено пред съда лично, с декларация с нотариална заверка на подписа или чрез особен пълномощник.
4. С оглед сложността на отношенията и спецификата на възможните конфликти родово компетентен (подобно на уредбата при допускане на осиновяване – чл. 96, ал. 1 СК) да одобри договора за заместващо майчинство следва да бъде окръжния съд. Това ще допринесе и за известно консолидиране на бъдещата съдебната практика по въпросите на заместващото майчинство.
5. Вписване на договора за заместващо майчинство в предвиждания от Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за дравето регистър, като съдържанието на договора следва да не става публично. Целта на това вписване е да се осигури възможност за проверка от страна на лечебните заведения и от съда за наличието на такъв договор, за датата на подписването му и за сключилите го страни. Тази информация може да е нужна например с оглед проверка на обстоятелството дали жена, искаща извършването на аборт по нейно желание, е заместваща майка, както и дали жената, подписваща договора за заместващо майчинство вече не е заместваща майка в рамките на друга процедура. Вписването на договора следва да се извършва по разпореждане на съда, одобрил договора за заместващо майчинство, но липсата му не трябва да се отразява върху действието на договора.
6. Забрана на едновременното наличие на няколко процедури (договора) на заместващо майчинство в полза на едни и същи ползващи се съпрузи. Спазването на тази забрана следва да се проверява от съда при допускането на заместващото майчинство и одобряването на договора за заместващо майчинство. Сключването на няколко договора с една и съща заместваща майка е възможно само последователно – независимо от успеха или неуспеха на предходната процедура. Стига да е спазено ограничението, че една жена не може да бъде заместваща майка пове от 2 пъти. Няма забрана обаче и двата пъти процедурата да е в полза на едно и също семейство.
7. Ясна регламентация на начина на вземане на решенията, свързани с бременността и раждането:
– решенията за запазване на бременността следва да се вземат от ползващите се съпрузи. Разбира се – доколкото не застрашават здравето на заместващата майка;
– решенията относно начина на раждане: например чрез естествено раждане или цезарово сечение, следва да се вземат от заместващата майка. Раждането в голяма степен засяга бременната жена и нейното тяло, поради което именно тя следва да има право да избере начина на извършването му. Разбира се, този избор ще зависи и от становище на лекар относно това дали избраният от заместващата майка начин на раждане застрашава живота и/или здравето на плода. Във всички случаи става въпрос за експертна проверка, осъществявана въз основа на обективни медицински критерии.
8. Забрана ползващите се съпрузи да вземат решение за прекъсване на бременността. След ката веднъж са инициирали подобна процедура и бременността е започнала, ползващите се съпрузи ще трябва да поемат свързаните с нея от закона правни последици – своето родителство. Единственото възможно изключение е, ако в рамките на предвидения от законодателя срок (12-тата гестационна седмица от бременността) има взаимно съгласие на ползващите се съпрузи и на заместващата майка за прекъсване на бременността по тяхно желание (чл. 7, т. 1 от Наредба № 2 от 1 февруари 1990 г. за условията и реда за изкуствено прекъсване на бременност). След 12-тата гестационна седмица абортът ще е допустим единствено по медицински критерии (чл. 12, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 2 от 1 февруари 1990 г. за условията и реда за изкуствено прекъсване на бременност). Евентуалното прекъсване на бременността по взаимно съгласие на ползващите се съпрузи и заместващата майка следва да се отчита при преценката относно годността на лицата за участие в следваща процедура по заместващо майчинство.
9. Забрана заместващата майка да извършва аборт по желание. Аборт от страна на заместващата майка следва да е допустим единствено по медицински причини при спазване на изискванията на Наредба № 2 от 1 февруари 1990 г. за условията и реда за изкуствено прекъсване на бременност. Заместващата майка приема в себе си "детето" на ползващите се съпрузи, което поема определен ангажимент във връзка с неговото износване и раждане (в този смисъл може да бъде обозначена и като приемна родилка). При липсата на медицински индикации прекъсването на бременността от заместващата майка ще засяга не само интересите на ползващите се съпрузи, но ще бъде и посегателство спрямо заченатия. В този смисъл заместващата майка също следва да поема определена отговорност във връзка с износването на заченатото дете. За да се осигури спазването на подобна забрана, следва да се уреди задължение при извършването на аборт по желание на бременната жена тя да дава декларация, че не е заместваща майка, а в тежест на извършващото аборта лечебно заведение да се предвиди задължение за извършване на проверка дали жената е вписана в регистъра на заместващите майки и дали по отношение на нея съществува действащ договор за заместващо майчинство.
Остава открит въпросът за евентуалното инкриминиране на извършването на аборт при заместващо майчинство. Отговорът му зависи от това дали се защитават само (частните) интереси на ползващите се съпрузи: правото им да станат родители в резултат на процедурата на заместващо майчинство, или се защитава (публичноправния) интерес за закрила на човешкия живот: правото на човешкия ембрион да се превърне в естествения си потенциал – човешко същество.
10. Отпадане от посоченото от закона задължително съдържание на договора за заместващо майчинство на т. нар. "други имуществени отношения". Достатъчна е разпоредбата, предвиждаща заплащане от ползващите се съпрузи на разумните разноски, свързани със здравословното поддържане на бременността и възстановяването на заместващата майка след раждането. Преценката за разумност ще се извършва от съда за всеки конкретен случай.
С оглед гарантиране на безвъзмездния характер на заместващото майчинство терминът "разумни" разноски бе следвало да се замени с "необходими" разноски – т. е. разноски, извършването на които е нужно ("необходимо") с оглед зачеването, износването на бременността и раждането. За разлика от "разумните", "необходимите" разноски предполагат по-ограничително тълкуване и в по-голяма степен имат обективен характер.
За да се гарантира безвъзмездността на отношенията, трябва да бъде забранено извършването на всякакви форми на рекламиране и посредничество при заместващо майчинство, а при подписването на споразумението за заместващо майчинство заместващата майка следва да даде декларация с нотариална заверка на подписа по чл. 89, ал. 6 СК, че даденото от нея съгласие не е обвързано с материална облага. Подписването на декларация с невярно съдържание ще е основание за търсене и реализиране на наказателна отговорност на основание чл. 313, ал. 1 НК. Наличието на подобна декларация от страна на заместващата майка следва да е предпоставка за одобряване на споразумението за заместващо майчинство от съда.
11. Изключване на възможността за разваляне на договора за заместващо майчинство след началото на бременността, както и на възможността за прекратяването му по взаимно съгласие на страните. Действието на договора и предвидените от закона правни последици на заместващото майчинство следва да се запазват докато е налична бременността. Свързаните от закона със заместващото майчинство правни последици относно произхода на детето не следва да зависят от съществуването и съдържанието на договора за заместващо майчинство. Последният има за цел да обективира съгласието на страните за участието им в процедурата и да уреди част от възникващите между тях отношения, но определящо следва да бъде решението на съда, който го одобрява и допуска извършването на заместващо майчинство. Евентуално изменение на договора за заместващо майчинство следва да се допуска единствено по съдебен ред от съда, който го е одобрил.
12. При развод на ползващите се съпрузи след началото на бременността, но преди раждането и сключването на нов брак от жената, ползваща се от заместващото майчинство, се поставя въпросат за конкуренцията между презумпциите за бащинсто. Презумпцията за бащинство следва да се запазва за мъжа, ползващ се от заместващото майчинство, като при заместващо майчинство следва изрично да се посочи, че не се прилага разпоредбата на чл. 61, ал. 2 СК.
Ако в уредения от чл. 61, ал. 2 СК случай законът предполага, че след като жената се развежда със съпруга си и се омъжва за друг мъж в рамките на 300-дневния срок по чл. 61, ал. 1 СК, то най-вероятно тя прави това, защото детето е било заченато именно от новия й съпруг.
Това предположение обаче не е адекватно на отношенията, възникващи при заместващото майчинство. Ползващия се съпруг е дал предварително своето съгласие за извършването на асистирана репродукция и заместващо майчинство в квалифицирана писмена форма за действителност с нотариална заверка на подписа. Така даденото от него съгласие е основание да се забрани възможността за оспорване на неговото бащинство и то да има приоритет пред презумпцията в полза на новия съпруг. Още повече – за извършеното с асистирана репродукция оплождане е използван генетичен материал на първоначалния съпруг.
Възможно е да се посочи изрично, че баща на детето е ползващият се съпруг, чийто генетичен материал е използван при зачеването.
Доколко обаче въвеждането на подобна презумпция за бащинство следва да бъде съчетана с възможност за оспорване на произхода от бащата в случаите, когато се установи, че детето е заченато с чужд сперматозоид – съпруга на заместващата майка? Струва ми се, че отговорът на този въпрос е по-лесен в случаите, когато заместващото майчинство е с донорска яйцеклетка. Тогава съпругът на заместващата майка, чийто сперматозоид е оплодил донорската яйцеклетка, ще може да оспори произхода на ползващия се от заместващото майчинство съпруг, а роденото дете няма да има генетична връзка с ползващите се съпрузи. Ако обаче е била оплодена яйцеклетка на ползващата се съпруга, роденото дете ще има генетична връзка както с нейното семейство, така и със семейството на заместващата майка. Евентуалното оборване на произхода на детето от ползващия се съпруг ще доведе до "разкъсване" на детето между двете семейства: семейството на заместващата (гестационна) майка и генетичния му баща (нейния съпруг) и семейството на генетичната му майка и ползващия се от заместващото майчинство съпруг (презумптивен баща). Предвид предназначението на института на заместващото майчинство, сложността на възникващите отношения и необходимостта от стабилност на произхода на детето, смятам, че евентуалното оспорване на бащинството на ползващия се съпруг следва да бъде допустимо единствено в случаите, когато е използвана донорска яйцеклетка и тя е оплодена от сперматозоид на съпруга на заместващата майка. Правото на оспорване трябва да бъде признато само на съпруга на заместващата майка, но не и на друго лице, което не е сключило брак с нея. Наличието на качество "съпруг" на заместващата майка следва да се преценява към момента на започване на процедурата на заместващо майчинство. Във всички останали хипотези следва да се прилага принципът, възприет при асистираната репродукция, а именно: недопустимост на оспорването на произхода на бащата, т. е. на бащинството на ползващия се от заместващото майчинство съпруг. В този смисъл е и предвиденото законово изискване за даване на съгласие от страна на съпруга на заместващата майка за участието й в заместващото майчинство. Наличието на такова съгласие изключва предявяването на претенции спрямо детето.
Дискусията относно правната уредба на заместващото майчинство предстои. Има множество неизвестни, различни капани и опасности от липса на регулация или свърхрегулация. Това, което според мен остава най-важно при уреждането на детайлите, е основното предназначение на заместващото майчинство: една жена помага на едно семейство да има свое дете.
Ако статията ви е заинтригувала и искате да прочетете повече по темата, може да разгледане
Ставру, Ст. Потенциални конфликти с наказателноправно значение между заместващата майка и ползващите се съпрузи при заместващо майчинство. – сп. Теза, 2011, № 1, с. 94-104
Ставру, Ст. Тази новост – сурогатното майчинство. При заместващото майчинство не може да има заместен баща. – сп. Правен свят, 2011, кн. 9, с. 49-57.
Интервю по повод промените в законопроекта между първо и второ четене вж. предаването (23.15 мин) "Местно време" по БНТ 2 (13.01.2012 г.).
Изключително ме смущава предложената т.9:
“9. Забрана заместващата майка да извършва аборт по желание.”
Да, сурогатната майка е подписала договор и се е съгласила на определени условия, НО тялото й си остава нейно и следва да има право да прави аборт по желание минимум в първите 12 седмици (срещу предварително договорено още при подписване на договора обезщетение).
Иначе такова лишаване от право на избор относно собственото тяло не е нищо повече от тотална експлоатация на жената и връщане към крепостничеството.
Здравейте, Бу 🙂 ,
Разликата е огромна: в случая със заместващото майчинство има и един трети участник (макар и не като равноправен субект на правото) – детето.
Заместващата майка “приема” (именно в този смисъл може да бъде наречена и “приемна майка”, макар юридическият термин да се свързва по-скоро с приемното родителство) едно чуждо дете, за което да се грижи през изключително важен етап от неговия биологичен живот – пренаталното му развитие.
Включва ли грижата за това дете (заместващото майчинство) възможността да то да бъде убито (аборт)?
Заместващата майка поема определен ангажимент както към семейството на ползващите се съпрузи, така и към живота на тяхното дете!
След като е поела този ангажимент, тя би трябвало да го изпълни, а нарушаването му – да бъде забранено от закона.
Смятате ли, че бременността може да се разглежда като “експлоатация на жената” 😯 ?
Аз лично разглеждам бременността като отговорност, а не като право…
Разбира се, далеч съм от мисълта, че една жена може да бъде принудена да износи нежелана от нея бременност. Въпросът според мен е дали законът трябва да оцени това нейно поведение като неправомерно (като го забрани) и да свърже с него настъпването на определени санкционни правни последици (включително и тези, които предлагате – предварително договорено обезщетение, или по-строги: административна санкция, включително за участвалите при извършването му лекари и пр.)?
Абсолютно смятам, че в случая със сурогатното майчинство ще има случаи на експлоатация на жените, да. И няма да са единични. При средна цена 20-25,000 лв за износване, изобщо не се заблуждавам, че повечето такива бременности ще са алтруистични – особено и с добавката (навярно сгрешена, не може да е иначе!) за една година високоплатено майчинство след раждането, въпреки че детето няма да се гледа от нея. Това е моята лична позиция, която е непроменена още от преди обсъждането на този закон.
И разбира се, че правата на детето ме вълнуват. Именно това е едната от причините да смятам, че пред сурогатното майчинство стоят много повече дилеми от морално естество, отколкото простото “искам да имам дете, не мога сама, намирам кой да ми го износи срещу “разумно обезщетение за неудобството”, взимам си поръчаното дете”.
Това дете малко се вълнува от чий генетичен материал е заченато – то е износено, създадено (след първите създадени клетки) и родено от тялото на сурогатната майка и тя е единствената майка, която то познава и приема за своя (има достатъчно изследвания за стресът, който новородените преживяват след дори кратко отделяне от майките си, какво остава за перманентно).
Но – едновременно с това, невъзможността на сурогатната майка да размисли и да се откаже от бременността, преди тя да е напреднала толкова, че прекъсването й да застрашава здравето й, не е нищо друго, освен крепостно селячество, разписано по силата на договора за сурогатство.
Ако се водим от възможността за злоупотреба, трябва да забраним храненето с ножове 🙂
Колкото и да не ни се вярва, все още има алтруизъм 🙄
Можем ли да кажем например, че всички дарения се правят “за пари”?
А дарения се правят! Има хора, които защитават определени каузи,
колкото и да ги обвиняват в какво ли не…
Заместващото майчинство се създава именно за хората, които биха искали да помогнат, а не да забогатеят 💡
В този смисъл гаранциите срещу злоупотреба са важни, включително и инкриминирането на евентуалното извличане на материални облаги от заместващото майчинство. Това обаче отграничава и стабилизира института, а не определя неговата същност като добра или лоша.
По правило абортът по желание на бременната жена е противоречив от морална гледна точка акт – особено, когато зачеването е станало със съгласието на жената (евентуалното му допускане е морално оправдано, макар и не категорично, само в някои изключителни случаи като например бременност в резултат на изнасилване). Бременността не е като нова прическа – ако не ти харесва, просто я сменяш.
Към тези морални съмнения относно принципната допустимост на аборта по желание (макар и ограничен до определен срок от бременността) при заместващото майчинство се добавя и участието на ползващите се съпрузи: лица, които искат да станат родители на генетичното си дете, прието за износване от заместващата майка.
Раждането на детето и родителството на ползващите се съпруги не могат да бъдат заложник на “желанието” на заместващата майка…
Алтруизмът в случая е силно оспорван. Едно е да дадеш дарение, съвсем друго – тялото ти да е основен инструмент на това дарение.
Точно защото бременността не е като нова прическа, следва жената да има право да се откаже навреме, в началото й. А не всички замесени да страдат и да се стига до нелегални аборти. В една от големите дискусии за сурогатното майчинство има и няколко примера от живия живот в България. За семейство, заплатило на сурогатна майка от ромския етнос. Обаче размислила жената, дотежало й и накрая в осмия месец извадили бебето, само и само да не стане по-голяма беля. Всичко това срещу огромни суми, разбира се.
Алтруистично сурогатно майчинство ще има само между близки роднини и приятели. Всички други ще са “компенсирани”, така да се каже. Точно както компенсират жените, изнасящи в Гърция новородените си бебета. 16,000 за момиче, 25,000 за момче.
Именно това имем предвид – между близки или приятели!
Само на такива хора можеш да дариш не тялото, а помощта си, включително времето и усилията си.
Да се откажеш означава да не пристъпиш към процедурата по асистирана репродукция, за която се подготвяш месеци на ред.
След като вече има оплождане и трансфер – въз основа на дадено в специална форма за действителност съгласие и съдебно решение за допускане на заместващото майчинство, “отказването” е равносилно на “прекратяване” на създаден човешки живот…
Не смятам, че има по-голяма “беля” от това да прекратиш един започнал човешки живот.
…да влезе католицизмът и да излязат човешките права.
Жените имат права, все пак. Например: правото да се разпореждат със собственото си тяло. Даже настоящото положение да е в резултат на съвсем друга договорка и даже да има наранени от изхода хора в лицето на генетичните родители. Ако спряганите жени – сурогатни майки загубят и този малък контрол над телата си, горко им. Ситуацията ще е точно толкова патова, колкото с нелепото предложение съпругът на сурогатката да няма право да претендира бащинство.
Става въпрос именно за човешки права – правата на детето какви са?
Или детето няма права, а свободата на жената – няма граници?
Съгласен съм с аргументите, свързани с телесната автономия на всеки човек, бил той жена или мъж. Има случаи обаче, при които тя търпи ограничения.
В правото има един много ясен принцип: правата на един човек стигат до там, от където започват правата на другите…
Въпрос на морална преценка е дали “свободата” на аборта и бременността “по желание” имат по-голяма тежест пред интересите на детето и ангажимента към неговите генетични родители.
Разширяването на границите на института на заместващото майчинство и позволяването на всякакви претенции в него едва ли ще бъде от полза за детето. Отговорът, който правото трябва да даде на въпроса кои са родителите на детето, следва да бъде ясен и категоричен. Поради това възможностите за оспорване на произхода следва да бъдат ограничени до минимум.
Има една много хубава българска поговорка за случая: “Който се страхува от мечки, не влиза в гората”…
Разбира се. И трябва да върнем може би старото постановление, забраняващо на жени без деца или с едно дете, да правят аборт по желание, защото прирастът, знаете…
На теория според тези разбирания за всеки аборт по желание трябва да се вземе предвид и мнението на бащата. А ако той е против, какво? Принуждаваме майката да износи, роди и отгледа детето?
Точно заради този принцип “правата на един човек стигат до там, от където започват правата на другите…” следва да се вземе предвид правото на сурогатната майка да прекъсне бременността навреме.
И ако правата на детето още от фетус са водещият мотив в случая – защо тогава това дете бива лишавано от правото си на майка – в случая, негова биологична сурогатна майка, от гледна точнка на износеното от нея дете? Или тези права не са от значение?
Как точно виждате и инкриминирането на заплащането на сурогатството? Кой би спрял едно семейство, търсещо сурогатна майка, да й предложи 25-30,000 за “комфортна бременност” и как това ще е по-легално или по-различно от украинския челен опит с директно наемане на матка, черно на бяло и без извъртания на истината? Кой ще е контролният орган, който да прецени докъде се простира комфортът и откъде почва търгашеството?
Единствената “алтернатива” е за тотално алтруистично сурогатство, но даже и тогава чисто и просто ще се дават парите под масата. От алтруизъм, за комфорт.
Няколко уточнения са необходими:
– какво означава “на време”: заместващото майчинство преминава през няколко фази: (1) преминаване през психическо обучение; (2) опознаване на заместващата майка и ползващите се съпрузи; (3) социално проучване от службите “Социално подпомагане”; (4) сключване на споразумение между заместващата майка и ползващите се съпрузи; (5) одобряване на споразумението от съда; (6) допускане на заместващонто майчинство с решение на съда; (7) запхочване на процедура по асистирана репродукция; (8) ембрионален трансфер в тялото на заместващата майка. Чак след етап 8 (!) е възможна бременност. Какво правим през останалото “време”? И дали е “на време” след цялата подготовка и предварително осмисляне на поеманото от теб задължение;
– кой е Органът, който да се грижи за спазването на закона: винаги е имало един орган, който следи за спазването на закона: Съдът. Този орган няма алтернатива и негова е отговорността да осигури спазването на закона. Всички аргументи срещу начина, по който функционира на практика, не могат да бъдат аргументи срещу неговата същност и предназначение. При заместващото майчинство ще участват и службите “Социално подпомагане”, които ще извършват социално проучване, както при кандидатите за осиновяващи и за приемно семейство;
– къде е “изкривяването”: всъщност цялото внимание се отделя на заместващата майка, но се пропуска т. 8: забраната и на ползващите се съпрузи да искат прекъсване на бременността, т. 7, предл. 1: относно решенията за начина на раждане. Предложенията следва да се разглеждат комплексно, а не парче по парче. Макар и заместващо майчинство да е създадено като институт в полза на страдащата от безплодие съпруга, основният център в него според мен следва да бъде детето.
Детето е свързано с бременността и всяко разпореждане с вече започнала бременност е разпореждане с детето!
– “Навреме” – са първите 12 седмици, а именно 12 седмици след датата на последната менструация или в случая, след трансфера.
В никой случай не е изключено жената-сурогат да забременее от съпруга си. Пак ли няма право на аборт? И после това дете, което не е предмет на договора, какво го правим?
– Органът под въпрос не мисля, че има някой да вярва, че ще следи и това, сурогатното майчинство да е алтруистично – и разбира се, все още ми е интересно мнението ви (вашето лично) къде минава границата между компенсация, сумата за разумна компенсация (има хора, обичащи лукса и считащи го за необходимост…) и защо това е по-морално и правилно от украинския опит в матките под наем или продаването на новородени в Гърция?
– Ако центърът на закона и сурогатството беше детето, щеше да се работи в най-добрите му интереси – според проучванията, това ще са неинвазивно активно раждане, кърмене от износилата го майка и след това вече отглеждане (тук няма да уточняваме от кого, нали е все пак по поръчка). В интерес на истината съм чела за сурогатни майки по света, които изцеждат кърма за бебето или генетични майки, които предизвикват лактация, само и само да не лишат детето от майчино мляко.
Тоест, аз не изключвам възможността да съществува сурогатно майчинство (но наистина алтруистично, а не пошлият опит на тукашния закон за търговия с бебета и жени!), нито изключвам случаите, в които и двете страни по договора се грижат за най-добрия интерес на третата страна, бебето.
Но с този закон, с тези формулировки – и даже с предложените 12 точки – това е неосъществимо. Не мисля, че лобистките закони често са в най-добрия интерес на по-голямата част от обществото.
“На време” е понятие със съвсем различно съдържание, когато майчинството е асистирано.
Една жена може да забременее, без да желае и без да разбере за това само извън асистираната репродукция. При последната оплождането е “предумишлено” 🙂 и няма съмнение в желанието на жената да бъде бременна. В този контекст последващото й желание да не бъде бременна е сериозно противоречие.
Не е така при, нека я наречем “нормалната” бременност – възможно е жената да е участвала в полов акт, без да желае бременност. Поради това законът й предоставя 12 седмици (защо точно толкова? – това е иден друг огромен въпрос: http://is.gd/xAspsg, който преподавам вече 5 години в НБУ) като “период за размисъл”. При заместващото майчинство този “период за размисъл” е даден ПРЕДИ започването на процедурата по асистирана репродукция.
Нещата са различни. Опитите за смесването им имат по-скоро популистки последици, отколкото експертно съдържание.
По другия въпрос: относно забременяване от съпруга на заместващата майка. Макар и това да води диалога ни в съвсем друга посока, бих искал да изразя мнение, че тук става въпрос отново за отговорност, предпазни мерки и въздържание (разбирам, че това може да изглежда голямо искане за нашето потребителско и задоволяващо всевъзможни нужди общество). От друга страна, макар и да не съм специалист, ми се струва, че има и някои медицински фактори, които възпрепятстват подобен сценарий…
Всички аргументи, които излагате, свидетелстват, че сте буден човек със съвест, който се страхува за запазването на важни социални ценности.
Напълно разбирам подобен подход и доста време съм споделял същата стратегия. През последните 5 години, през които проучвам правната регулация на човешкото тяло като юрист (http://books.challengingthelaw.com/knigi/veshtno-pravo/choveshkoto-tialo-prava/ ; http://is.gd/V4pTVG), много от страховете ми придобиха конкретни параметри. Това ми позволи да насоча усилията си към конкретни предложения за подобряване, а не към безапелационна критика на отричане.
Желанието да съхраним обществото си и ценностите, които разпознаваме в него, понякога могат да доведат до малко или много преекспонирани обвинения…
Началото на доброто започва там, където безутешната критика се превръща в съзидателно предложение 🙂
С удоволствие бих разгледал вашите конкретни предложения относно начина, по който следва да бъде уредено “алтруистичното” (според мен то може да бъде само такова) заместващо майчинство.
В предходните коментари достатъчно се аргументирах, вярвам.
За съжаление, аз лично не виждам начин да бъде ограничено сурогатното майчинство до стриктно алтруистично.
Публична тайна е, че сега се прави срещу пари – много пари. Също като проституцията. Това, че нещо се прави нелегално и извън закона, не значи, че същото трябва да се узакони защото, видите ли, така и така го има.
За мен по-правилният начин е този на Франция, Унгария, Исландия, Италия… а именно, нито алтруистично, нито комерсиално сурогатство – не, защото не приемам сурогатното майчинство като някаква възможна опция за тези единици двойки, които наистина нямат друг начин и биха се възползвали от нея. (Вместо изключително популисткия и драматичен призив 270,000 двойки с репродуктивни проблеми, да им помогнем! – с ясното съзнание, че говорим за 5-10 двойки годипно, но вълната се яхва лесно…)
Но – съм изключително сигурна, че в България сурогатното майчинство ще е всичко друго, но не и аалтруистично, с изключение на единични случаи. Всичко друго ще е добре смазана и узаконена машина за търговия с бебета и матки под наем.
п.с. не оценявам особено високо покровителственото потупване по главата. това не е приемлив начин за равностойно общуване. и все така не получавам отговор на въпроса са вашето лично мнение относно разликата между сурогатството и продаването на деца (например изнасяне в гърция). защо едното да е по-морално и по-законно от друго?
Убеден съм, че добрият тон и позоваването на експертността са за предпочитане пред излишната агресия и свързаното с емоции обвинение.
Съжалявам, че опитът ми да намеря нещо общо между нас, което ни кара да пишем и да обсъждаме тази тема, е възприет по този начин.
Заместващо майчинство ЩЕ има – законът е приет на първо четене. Т. е. парламентът е казал “да” по принцип на идеята за заместващото майчинство. Лесно (и понякога е правилно) е да отречем нещо, за да не навлезем експертно в неовото съдържание и смисъл, съответно – и в неговата правна регулация.
Ето защо не съм склонен да подрепя простото отричането на една идея, без да се търси логиката в съществуването й, нейният произход и конкретните стъпки срещу възможните злоупотреби с тази идея.
Именно защото заместващото майчинство съществува (разбира се – в много по-малки цифри от стотици хиляди 🙂 ), не можем просто да си затворим очите и да продължим напред, разчитайки на саморегулиране. Не бихме могли и да възприемем решение, при което всички заместващи майки и ползващи се родители – в затвора.
Истината е, че се нуждаем от задълбочено и неемоционално изучаване на всички възможни КОНКРЕТНИ опасности, които възникват и следва да намерят своя подходящ правен отговор.
Смислен е единствено разговорът по същество, тъй като когато спорим за ценности или морални възгледи никой от нас няма да промени своите!
Винаги ще има хора, които ПОМАГАТ чрез сурогатното майчинство И други – които не смятат, че това е неморално, неправилно, експлоатационно… (между другото, продажбата на цигари за мен е изключително морално зло, но за съжаление 🙂 … моето мнение не е ЗАКОН …) . Въпросът пред законодателя на този етап е как да ограничи нещата, от които се страхуват противниците на заместващото майчинство (включително и Вие), а не дали да го уреди.
Ако можете да помогнете в подобно начинение – заповядайте 🙂
Що се касае до “продаването на деца” – подобно нещо е повече от укорително. Ако ми обясните малко повече за това, което имате предвид, може би ще съм по-полезен с мнението си.
“Излишна агресия” и “емоционалност”? Това звучи просто несериозно.
Явно е невъзможно да намерим общ език с вас, щом приемате мнение, което не се обосновава на емоции, нито агресия, по този начин, може би защото не съвпада с вашето или по друга неведома ми причина.
Да, ще има такъв закон – за съжаление, защото ще е поредният недодялан, прибързан, лобистки закон, който ще обслужи много малко интересите на истински нуждаещите се и има обратен ефект. Надявам се тогава да има достатъчно доблест да се видят грешките му.
Впрочем колежката ви Фани Давидова в друга дискусия много по-добре обясни всички слабости на закона. Ще се надявам да сте запознат с мнението й – експертно, без “агресии” и “емоции”.
Не вярвам да остана човек в страната, който да не е чул за децата, изнесени към Гърция (и други страни) за продажба. Гугъл може да помогне.
Със здраве.
А аз се надявам енергията на хората да бъде вложена в конкретни предложения и нещо съграждащо вместо в обезсмисляща се полемика 🙄
За правата на кое дете се говори? На това, което е поръчано за в бъдеще? Пред договор за поръчка на живо същоство сме, нали? Знаете ли колко държави в Европа и в света предвиждат роденото от сурогатство дете да се запише веднага в акта за раждане като родено от поръчителите? Знаете ли колко са в България двойките имащи нужда от сурогатство? Споменатите в мотивите къв проектозакона 270000 двойки са всички, страдащи от стерилитет. Двойките, при които износване на собствено дете е невъзможно се доста по-малко. Защо такъв приоритет на точно този проектозакон, който изцяло преобръща понятието за майка и родителство? Ще могат ли да се ползват чужденци от този закон и не е ли това предпоставка за материална изгода на местните клиники повече, отколкото мисъл за помощ на българските двойки, които не могат да износят дете? Как ще се гарантира правото на детето, родено от сурогатство да познава заместващата майка?
Ето ви писти за нови по-задълбочени изследвания по въпроса и нови публикации 🙂
Да помислим заедно?
🙂
А ето и някои ясни неща:
– няма такова нещо като “поръчване на дете” (звучи ужасно и наистина е ужасно!). Става въпрос за износване на бременност – детето не е и не може да бъде предмет на договор. Последният урежда отношенията между заместващата майка и ползващите се съпрузи по време на бременността, но не може например да определя името/пола на детето, както и да предвижда каквито и да е било задължения или права във връзка със самото дете. Произходът се определя от закона императивно, както и отношенията на родителство, и те не подлежат на договаряне.
Същото се отнася и за правата на детето;
– чужденци няма да могат да се ползват от заместващото майчинство (ограничава се т. нар. репродуктивен туризъм).
💡
Може и да попишем на някой етап 🙂
Апропо, поздравления за препратката към осиновяването при даване на експертна преценка на кандидатите за сключване на договор за ползване на заместващо майчинство. Добро предложение и ще стискам палци да бъде прокарано! Но си давате сметка, че много трудно ще се намери подкрепа за него, тъй като ширещото се мнение е, че създаваните чрез заместващо майчинство деца са „наши собствени” за разлика от осиновените „чужди”. Дълъг дебат е защо хората предпочитат заместващо майчинство и едни от причините освен тази за собствените гени (в някои случаи поне наполовина 🙂 са тези, че държавата не им се меси така, както при осиновяването и че нещата стават по-бързо.
Колкото до договорът за поръчка, той май точно пасва на договора за заместаващо майчинство: „С договор за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия”. Конкретизацията на детето: ами с точно определен генетичен материал, независимо от пола (оставям на страна подбора на ембриони и прочее)
„Довереникът е длъжен да изпълни поръчката като добър стопанин и да пази имуществото, което получи във връзка с нея” Това не ви ли звучи в съответствие с договора за заместващо майчинство? 🙂 Ако не е за поръчка, тогава какъв вид договор е?
От къде стигате до извода, че ще се изключи репродуктивният туризъм? Най-малко на ЕС ниво?
Защо според вас непременно се държи детето веднага да се запише на името на „поръчителите” (извенете ме за израза, но са си такива, все пак поръчват на някой друг да износи дете за тяхна сметка/разноски 🙂 след като много малко чужд опит има в тази връзка?
Защо не – стига да се идентифицираме достатъчно ясно 🙂
Според мен заместващото майчинство следва да включва два основни елемента:
– законова уредба на произхода на детето и неговата защита:
настъпват по право, ex lege, по силата на самия закон в резултат от допускането на осиновяването със специално постановено за целта съдебно решение;
– договорна уредба на отношенията между ползващите се съпрузи и заместващата майка:
настъпват по силата на сключено между тях споразумение (договор), които обаче е с ограничен от закона предмет и не може да излиза извън рамките на ясни императивни правила.
По този начин се премахва равенството между “заместващо майчинство” и “договор”, като се отчитат и публично правни ценности като неприкосновеност на телесния интегритет, защита интересите на детето и пр.
➡
Мисля, че всеки може да реши до къде може да стигне и да си позволи сурогатство. Всичко е риск. Аз бих поела риска да стана сурогатна майка, но на каква цена?