Замразени пациенти

(публикацията е част от книгата "Биоправо. Видения в кутията на Пандора. Книга втора", 2014, § 48, с. 430-440)

 

Криоутопия

Замразяването все по-често се посочва като едно от „модерните“ средства за съхраняване на човешкото тяло за момента, в който стане възможно поддържането на вечен живот. С развитието на медицината египетският култ към живота след смъртта се превръща в технологичен стремеж към съживяване за втори живот без смъртта. За целта тялото на починалия не се погребва, а се консервира в нещо като „ледена мумия“, изчаквайки развитието на медицината до нивото, което ще позволява биологично възкресение1.

При „стандартната” крионизация цялото тяло на починалия се поставя непосредствено след настъпване на смъртта в специален „леден ковчег“ – криостат. В него с помощта на течен азот се поддържа температура от минус 196 градуса по Целзий, която прекъсва процесите на гниене на човешките тъкани и клетки. Чрез т. нар. витрификация кръвта в организма се заменя със специален разтвор, устойчив на ниските температури (т. нар. криопротектори). Разположението на тялото е с главата надолу, за да се съхрани максимално дълго мозъкът при евентуално нежелано отваряне на криостата и изтичане на азот от него.

По-евтиният вариант е т. нар. неврокрионизация, при която се замразява единствено главата на починалия. Целта е да се съхрани мозъкът, като надеждата на „починалия“ е, че в бъдеще ще съществуват възможности за регенериране на останалата част от тялото чрез присаждане на стволови клетки. Отговорът на въпроса как ще стане „събуждането” на тялото и мозъка на замразения все още не е ясен. Предполага се, че биха могли да бъдат използвани ултразвук или електромагнитни методи, но нито една от планираните технологии не е завършена и реално изпробвана. Надеждата за възкресение идва от съществуващите в природата примери за изпадане на организми във временни състояния, равносилни на смъртта, но със запазване на възможността за ново „съживяване“. Едно от най-чудноватите подобни състояния е анахидрозата при бавноходките. С размери от пясъчни зрънца бавноходките имат изключително странен външен вид – наподобяват надути торби от прахосмукачки. Най-странното обаче е, че могат да оцелеят дори в космоса, без каквато и да е храна и вода. Макар и продължителността на активния им живот (който е възможен единствено във вода) да е около 80 дни, те могат да се „самоизключват“ и да възкръсват за нов живот при наличието на по-благоприятни („водни“) условия.

Двата вида процедури към настоящия момент2 са позволени3 в САЩ (най-известен доставчик на криоуслуги е Институтът по крионика в Детройт) и в Русия (руската крионична компания КриоРус). Цената за извършването им варира от 10 000 долара – такава е цената, посочена от КриоРус за неврокрионизация, която според сайта им може да бъде заплатена разсрочено или чрез извършването на завещание в полза на крионичната компания, до 130 000 евро – цената на крионизацията в американската компания Alcor Life Extension Foundatio.

Договор за възкресяване

За извършването на крионизацията и за съхраняването на тялото се подписва специален договор. Според поддръжниците на криониката (науката, която изследва процеса на крионизация) починалият се намира в преходно състояние, обозначавано като „временна смърт“. В този смисъл съществува (правно!?) очакване в определен момент тялото да бъде размразено и върнато към живот. Именно в този смисъл крионизацията се обозначава като машина на времето.

Въпреки множеството критици на възможността за откриване на начин за съживяване на замразено човешко тяло и въпреки условността на крионизацията – зависимостта й от изобретяването или откриването на способ за съживяване, днес вече са факт стотици договори за крионизация. В Русия към 2 април 2011 г. са факт 16 реализирани крионизации. Дори вече се използва терминът „криомошенничество” относно практики, които мамят търсещите възкресение, без да осигуряват реална възможност за това. Предлага се и застраховка „крионизация“, при която застрахованият заплаща приживе застрахователни премии, срещу което застрахователната кампания поема разходите по крионизация на тялото му след неговата смърт.

Съществуването и признаването в сравнително правен план на подобни правоотношения е и причината да бъдат поставени някои правни въпроси относно естеството и съдържанието на тези договори:

а) договор с оглед на смърт:

договорът за крионизация е един от малкото познати в сравнителноправен аспект договори, чието правно действие настъпва след смъртта на едното от сключилите го лица. Неговото правно действие настъпва едва след смъртта на лицето, желаещо крионизацията (по-долу ще бъде обозначаван като възложител на крионизацията). У нас единствената правна сделка, която може да бъде извършена с оглед смърт е завещанието.

б) договор с предмет човешко тяло:

другата особеност на този договор е, че той се сключва по отношение на тялото на една от страните по него, като въздействието върху тялото се осъществява след настъпването на „официалната“ юридическа смърт. Сключването му в България би противоречало на императивното изискване за погребване на тялото на всяко починало лице. Подобен договор според българското право ще противоречи на закона и ще има правно недопустим и невъзможен предмет.

с) страни по договора:

обстоятелството, че договорът поражда своето правно действие едва след смъртта на една от страните по него, поставя въпросът кое е правоимащото лице с оглед задължението за извършване на крионизацията. За разлика от завещанието, което е едностранна правна сделка, пораждаща правни последици в полза на съгласило се с това (приело завещанието) живо лице, възлагането на крионизация е двустранен договор, по който крионичната компания (по-долу ще бъде обозначавана като изпълнител на крионизацията) поема задължение към лицето-възложител, че след смъртта му ще третира по определен начин неговото тяло и в случай, че в медицината бъде открит способ за съживяване, той ще осигури осъществяването на необходимата за това медицинска/технологическа интервенция. От юридическа гледна точка обаче задължението на изпълнителя на кроинизацията остава без кредитор в момента, в който договорът влиза в сила. Спрямо кого изпълнява задължението си крионичната компания, след като насрещната страна по договора вече е починала и от юридическа гледна точка е загубила качеството си на правен субект?

Може да бъдат предложени различни разрешения:

– да се приеме, че правоимащи спрямо изпълнителя на крионизацията са наследниците на починалия или други посочени от него лица (правата по договора се запазват и наследяват след настъпването на смъртта). Подобен договор обаче остава с предмет мъртвото тяло на наследодателя. Последиците отнего засягат не просто някакъв материално значим предмет – човешкото тяло, а живота на починалия, поставен под условие от развитието на медицинската наука и технологии;

– да се приеме, че поетото от изпълнителя на кроинизацията задължения има характера на тежест (подобна на тази, която може да бъде уговорена при дарение и при завещание), чието изпълнение може да се иска от всяко заинтересувано лице. Кой обаче е заинтересован от съхраняването на замразеното тяло на вече починало лице?…;

– да се приеме, че починалият запазва остатъчна или условна правосубектност, която му позволява да остане като (фингирана) страна по договора и като носител на уговорените в него права. Подобна фикция може да бъде сравнена с тази относно правото на наследяване на заченатия (чл. 2 от Закона за наследството) – тя обаче се прилага не с оглед началото на човешкия живот, а с оглед на неговия край. С възникване на възможността за съживяването на замразеното тяло – бъдещо несигурно условие, наличието на което „потвърждава“ ефекта на фикцията, замразеният възстановява изцяло своята правосубектност и „продължава“ участието си в съществувалите към момента на смъртта правоотношения, или поне в част от тях. Подобна теза приема, че възложителят на крионизацията се намира в особено състояние на временна смърт. Поради това той не е загубил своята правосубектност и продължава да бъде „страна“ по сключения от него договор – макар и под условието, че възникне технологична и медицинска възможност за съживяването му (това условие следва подробно да бъде посочено от страните в договора). Поради особеното беззащитно състояние, в което се намира, и поради оказваното върху него непрекъснато въздействие, той следва да бъде третиран и като „пациент“ („криопациент”!) и да бъде защитаван от всякакви посегателства от страна на изпълнителя на крионизацията, които могат да се окажат фатални за неговото съживяване. Признаването на права на пациент в полза на замразено мъртво човешко тяло е радикална идея, което поне към настоящия момент, не почива на логиката и текста на българското и европейското законодателство;

д) характера на задължението:

Задължението на изпълнителя на крионизацията да извърши съживяване на починалия е поставено под условието медицинската наука да се развие до такова ниво, което да позволява съживяване на починали лица. Основно се залага на развитието на нанотехнологиите и на т. нар. молекулярни роботи, които да съживят клетките на замразеното лице буквално една по една. Реализирането на условието води до възникване на задължение за изпълнителя на крионизацията да открие експерт, който да осъществи медицинската интервенция по съживяването. Тъй като условието е бъдещо несигурно събитие, то може въобще да не настъпи. Това поставя въпроса има ли някакъв краен срок, в който следва да се съхранява замразеното тяло и в който трябва да се следи за осъществяването на условието? След изтичането на този срок обаче тялото следва да се размразява и задълженията на компанията да се прекратяват, независимо от това дали е открит начин за съживяване?

Пренася ли ледът личността/правосубектността?

Множество въпроси поставя и сценарият, при който медицинската наука наистина достигне до ниво, което позволява възкресяване на замразени в миналото тела на починали хора. Ако се възприеме позицията на адептите на крионизацията, че замразеното лице не е починало, а се намира във състояние на временна смърт (или живот под условие), то замразяването е поставило началото на една особена, нека условно я обозначим като латентна фаза от съществуването на правосубектността на това лице. Със съживяването му ще се продължава личността и правосубектността на замразеното лице. За целта се посочва, че тялото следва се поддържа в състояние на „ледена” клинична смърт, предотвратяваща настъпването на т. нар. информационна смърт – загубване на съдържащата се в невроните информация относно спомените и личността на лицето. Именно предотвратяването на информационната смърт според привържениците на криониката позволява възстановяването на „личността” при съживяването на заледеното тяло4.

Проблемът тук е, че периодът на „латентна правосубектност“ може да се окаже безкраен или изключително дълъг, което поставя въпроса относно съдбата на правоотношенията, по които замразеният е бил страна. Ако не се прекратяват с крионизацията, те остават във „висящо“ състояние, изчаквайки сбъдването на едно несигурно, а според по-голямата част от учените към настоящия момент  – и малко вероятно събитие: откриване на способ за възкресяване на заледено тяло. Тук въпросите са много: на кого да изпълнят задълженията си, от кого да търсят вземанията си, настъпва ли наследяване, прилагат ли се правилата на погасителната давност, кой управлява имуществото на замразения…

„Компромисен“ вариант е настъпване на наследяване, но със запазване на определена специална правосубектност на замразения:

– с оглед третирането му като пациент (криопациент) в рамките на определен разумен период от време, през който се следи дали е възможно осъществяване на условието за съживяване, и

– с оглед възстановяване на правосубектността на същото лице, което е било замразено. Замразеният и възкресеният следва да се третират като един и същ правен субект (тук може да се открие известна аналогия с откриване на обстоятелството, че едно обявено за мъртво лице всъщност се оказва живо).

Самоубийство с надежда за възкресяване за вечен живот

Освен крионизацята на мъртво човешко тяло, е изразена и идеята за крионизиране на лице в млада възраст, независимо от смъртта му, за да може, когато се съживи, да бъде "в разцвета на силите си". Тази претенция е логическото следствие от допускането на кронизацията на починало лице. Доколко обаче може да се позволи подобно „съучастие” на лицата, осигуряващи услугата крионизация, в акт, явяващ се по своето същество самоубийство с надежда за възкресяване за вечен живот?

Като цяло крионизацията е свързана с доста неизвестни… Задълженията на организацита, предоставяща услугата „крионизация”, са твърде неопределени с оглед невъзможния към момента на сключване на договора предмет: замразяване на мъртво човешко тяло с цел неговото съживяване, когато науката позволи това…

 

Бележки под линия:

1 Една от водещите книги в криониката е „Перспективата бъзсмъртие”, която може да разгледате на руски език тук. За допълнителна литература на английски език може да прочетете тук.

2 Първият човек, подложен на крионизация, е професорът по психология от Калифорния Джеймс Бедфорд, починал на 20 април 1967 г. Той и към настоящия момент се съхранява от американската компания Alcor Life Extension Foundatio в американския щат Аризона. Данните са по сп. Гео, 2010, Октомври, с. 109.

3 Карта на криониката може да видите тук.

4 За опитите да се реализира възможността за „източване“ на личността (мозъка) вж. сп. Кнолидж, 2012, кн. 1, с. 33.

Стоян Ставру

3 Коментари

  1. Привет ! Много е интересно това:) Все пак се питам: дали задължително договорът е под условие – да влиза в сила, когато лицето почине. Не би ли могло договорът да влезе в сила веднага: дружеството се задължава да поддържа мощности, които позволяват изпълнението на договора; това ще позволи на бъдещият пациент да развали договора, ако е видно, че той не може да бъде изпълнен, и да потърси обезщетение – например по чл. 262, ал. 2 ЗЗД:) Но проблемът с mortis causa остава и тук. А тези криодружества не изискват ли някаква месечна (годишна поддръжка), която така или иначе да тежи на наследниците? Както например е в модерните гробища – дава се крупна сума, но после се плаща ежемесечно – да садят там маргаритки и да скубят плевелите.

    Във връзка с публикацията се сетих за един хубав разказ на Шиничи Хоши – как всички се замразяват, идват извънземните и …
    http://chitanka.info/text/1497-poslednata-sdelka

  2. 🙂

    Възможно е договорът да породи някакви правни последици и преди смъртта, на те ще имат по-скоро подготвителен характер и няма да съставляват същността на договора. Основната (съществената) част от съдържанието на договора предполага замразено (“мъртво?!”) човешко тяло – т. е. настъпването на изискуемостта на задълженията, свързани с крионизацията и съхранението е под условие. Пък и “подготовката” си е отговорност на изпълнителя, важното за кредитора (?) е да се изпълни.

    Ако обаче възложителят (клиента) бъде свидетел приживе на сериозна подготовка и на влагането на ресурси в планираната крионизация, това определено ще “оправдае” инвестицията му и ще внесе спокойствие у него 😉

    Относно поддръжката – идеята е тя да бъде заплатена от възложителя приживе (застрахователни премии, еднократна сума) или най-късно – със завещание на определена стойност.

    Разказът е зловещ – Планетата на замразените …

    🙄

  3. Знам, че медицината е напреднала, но някои неща ми идват малко в повече като ги чета.Много ми е интересно защо за това развитие на медецината не се говори и пише повече, а по новините само за политика съобщават и кой какво за кого е бил казал, което мен лично не ме вълнува толкова.Тази процедура е доста странна.Нормално е да има още доста неизветсни , но смятам че с врмето всичко ще се поизясни с това замразяване.И се надявам че ще ни пишете своевременно.

Leave a Reply to delyan nedev Cancel reply

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.