Наказателноправна защита на Земята и общите ресурси: екоцид и липсите в българското наказателно право в контекста на глобалните предизвикателства

Настоящата статия може да бъде свалена и прочетена в pdf формат тук.

I. УВОД

В последните десетилетия темата за опазването на околната среда придоби безпрецедентна глобална значимост. Климатичните промени, индустриалното замърсяване и унищожаването на цели екосистеми са явен индикатор, че екологичните щети вече не са локални явления, а такива, които дават своето негативно отражение върху социално-икономическата сфера, общественото здраве и сигурност. Прави впечатление, че новинарският поток изобилства от информация за редица екокатастрофи. Все по-често се застъпва тезата, че броят на бедствия като наводнения и горещи вълни, предизвикани от климатичните промени, се е увеличил пет пъти през последните 50 години и е довел до смъртта на над 2 милиона души по света¹. Сред водещите замърсители и врагове на околната среда са зависимостта от изкопаеми горива, разхищението на хранителни ресурси, загубата на биоразнообразие, обезлесяване на райони поради дефицит на ресурси, замърсяване на въздуха, топене на ледени шапки и покачване на морското равнище, повишено окисляване на океана, деградация на почвата, текстилни отпадъци, добив на кобалт, свръхриболов и замърсяване на водата и почвата². Всичките тези проблеми са обединени около човешкия фактор. Само преди няколко месеца приключи 30-ата Конференция на ООН по изменението на климата (COP30), която се проведе в Белем, Бразилия³. Там отново се подчерта, че човешката популация, бидейки в пряка и непосредствена взаимовръзка с останалите популационни единици и използвайки най-голяма част от ресурсите на Земята, е и най-големият враг на околната среда. Иначе казано, промените в размера на видовите популации с течение на времето е ранният индикатор за сериозния риск от изчезване на съответната популационна единица. Когато дадена популация падне под определено ниво, този вид може да не е в състояние да изпълнява обичайната си роля в екосистемата – независимо дали става въпрос за разпръскване на семена, опрашване, паша, кръговрат на хранителните вещества или много други процеси, които поддържат функционирането на екосистемите. Това от своя страна подкопава ползите, които екосистемите предоставят на хората – от храна, чиста вода и съхранение на въглерод за стабилен климат до по-широкия принос, който природата прави за нашето културно, социално и духовно благополучие. Световният фонд за природата (World Wide Fund for Nature, WWF) и Лондонското зоологично дружество (Zoological Society of London, ZSL) в своя доклад за 2024 г. посочват, че по данните от измервания на биологичния индикатор Living Planet Index (LPI), даващ информация за състоянието на числеността на популациите на дивите животни по света и оценка на глобалното екологично здраве, природата изчезва с тревожна скорост⁴.

Ето защо докато някои промени може да са малки и постепенни, кумулативните им въздействия могат да предизвикат по-голяма промяна. Когато кумулативните въздействия достигнат праг, промяната става потенциално необратима, иначе казано достигаме повратна точка. В естествения свят редица повратни точки са много вероятни, ако настоящите тенденции продължат, с потенциално катастрофални последици. Те включват глобални повратни точки, които представляват сериозни заплахи за човечеството и повечето видове, като биха увредили животоподдържащите системи на Земята. Това ще доведе до дестабилизиране на обществото. Ранните предупредителни знаци показват, че няколко глобални повратни точки бързо наближават. Примерите, които са предложени в специализираната литература, са⁵:

1. В биосферата масовото измиране на кораловите рифове би унищожило рибарството и защитата от бури за стотици милиони хора, живеещи по крайбрежията.

2. Повратната точка на амазонските дъждовни гори би освободила тонове въглерод в атмосферата и би нарушила метеорологичните модели по целия свят.

3. В океанската циркулация колапсът на субполярния гир, кръгово течение южно от Гренландия, би променил драстично метеорологичните модели в Европа и Северна Америка.

4. В криосферата (замръзналите части на планетата) топенето на ледените покривки на Гренландия и Западна Антарктика би отприщило много метри покачване на морското равнище, докато мащабното размразяване на вечната замръзналост би предизвикало огромни емисии на въглероден диоксид и метан.

5. Друг съществен фактор, който налага осмислянето на адекватни мерки за защита на околната среда, са всичките форми на военни действия. Редно би било да се отбележи, че не само войната в контекста й на мащабен въоръжен конфликт между независими политически субекти/единици реално посяга негативно върху околната среда, а и някои способи за използване на нейните ресурси срещу евентуална военна намеса. Интересно е, че може да се погледне положително на такава концепция. Съвсем скорошен пример за това е идеята на страните, граничещи с източните граници на НАТО, да използват влажни зони като естествена отбранителна линия, поради опасения от евентуална инвазия. В Латвия военните планират повторно напояване на пресушени блата, които биха могли да служат като естествени бариери в рамките на балтийската отбранителна линия⁶.

Всичко казано дотук убедително подкрепя идеята за криминализиране на всички действия и бездействия, които увреждат или застрашават околната среда и ресурсите на планетата Земя. Поначало тази задача е трудна, защото поставя природата и нейните ресурси извън разбиранията на традиционното антропоцентрично екологично право.

В настоящия доклад ще бъде направен опит да се обясни понятието за екоцид, да се проследи линията му на развитие, законодателната нагласа относно екологичните престъпления и тенденциите при тяхното усъвършенстване в контекста на разпоредбите на Директива (ЕС) 2024/1203 относно защитата на околната среда чрез наказателно право.

II. ЕКОЦИД: ИСТОРИЯ, ДЕФИНИЦИЯ И ТЕНДЕНЦИИ

Няма да бъде пресилено да се каже, че на пръв поглед понятието „екоцид“ не е ново явление в биоетичния и правен дискурс, тъй като датира от 1970 г. През последните години се наблюдава нарастване на интереса към него в същинския му юридически контекст. Това доведе и до сериозен ръст на публикациите по темата⁷. Независимо от обстоятелството, че екоцидът съществува в международноправния мир повече от пет десетилетия, през последните години това понятие придоби ново значение, след като множество държави и международни организации започнаха активни усилия за включването му сред престъпленията под юрисдикцията на Международния наказателен съд. Наред с това се засили и интересът на гражданското общество, което активно настоява за ефективни правни механизми срещу тежки екологични престъпления. Това донякъде е оправдано, предвид сериозните въоръжени конфликти и тяхната ескалация през последните години. Но в същото време този прогрес е асиметричен и до известна степен интуитивен, без да се базира на доминантен теоретичен дискурс. В този смисъл няма да бъде погрешно твърдението, че подобна експанзия на екоцида и екологичното право (ecocide law) е посвоему плуралистична поради липса на обща матрица и на доминиращ научен наратив.

Първоначално терминът „екоцид“ е въведен в теорията от проф. Артър Галстън на Конференцията за война и национална отговорност във Вашингтон, като с него означава масивни разрушения и щети, които са нанесени на екосистемите⁸. Постепенно това понятие влиза в политическия диалог, макар това да е неофициално, доколкото през 1972 г. по време на своя реч на конференция на ООН за околната среда министър- председателят Улоф Палме определя войната във Виетнам като екоцид. Развитието на концептуалните рамки на екоцида и борбата за неговото легализиране се свързва и с идеята на проф. Ричард Фалк и неговото предложение за създаване на Международна конвенция за престъплението екоцид⁹, което не е възприето. Все пак може да се предположи, че именно то е в основата на последващите дискусии по темата пред подкомисията на ООН за предотвратяване на дискриминацията и защита на малцинствата за добавянето на „екоцид“ към Конвенцията за геноцида¹⁰. Макар имплементирането на понятието „екоцид“ в Конвенцията за геноцид или изобщо посвещаването на отделен акт в наднационалната правна регламентация да не се е осъществило, все пак обсъждането му дава своето отражение и еднозначно е приета дефиницията за екоцид. Съгласно нея с екоцида се означават всякакви незаконни или безразсъдни действия, извършени със знанието, че има значителна вероятност от причиняване на сериозни и широко разпространени или дългосрочни щети на околната среда от тези действия¹¹.

Именно това е отправната точка за редица законодателства в контекста на наказателното право, които включват в съдържанието си или разширяват кръга му по отношение на престъпленията с обект на защита околната среда.

Добри примери са текстове от Наказателните кодекси на Виетнам, Русия, Казахстан, Киргизката република, Грузия, Молдова, Колумбия, Еквадор и др. Нормата на чл. 278 от Наказателния кодекс на Виетнам кодифицира екоцида във вътрешно законодателство. Съгласно цитираната норма „Тези, които в мирно или военно време извършват действия по унищожаване на масово население в даден район, унищожавайки източника на препитание, подкопавайки културния и духовния живот на дадена страна, нарушавайки основите на общество с цел подкопаване на такова общество, както и други актове на геноцид или актове на екоцид или унищожаване на природната среда, се осъждат на лишаване от свобода между десет и двадесет години, доживотен затвор или смъртно наказание.“¹²

Руската федерация включва престъплението екоцид във вътрешното си законодателство с чл. 358 от Наказателния кодекс, който има следното съдържание: „Масовото унищожаване на животинския или растителния свят, замърсяването на атмосферата или водните ресурси, както и извършването на други действия, способни да причинят екологична катастрофа, се наказва с лишаване от свобода за срок от 12 до 20 години.“¹³

Казахстан също кодифицира екоцида във вътрешното си законодателство. Член 161 от Наказателния кодекс гласи: „Масовото унищожаване на растителния или животинския свят, отравянето на атмосферата, земята или водните ресурси, както и извършването на други престъпления, причинили или способни да причинят екологична катастрофа, се наказват с лишаване от свобода за срок от 10 до 15 години.“¹⁴ Киргизката република с чл. 374 от Наказателния кодекс определя екоцида като: „Масовото унищожаване на животинското или растителното царство, замърсяването на атмосферата или водните ресурси, както и извършването на други действия, способни да причинят екологична катастрофа, се наказва с лишаване от свобода за срок от 12 до 20 години.“¹⁵

Таджикистан с чл. 400 от Наказателния кодекс по аналогичен начин определя наказателна отговорност за „масовото унищожаване на флората и фауната, отравянето на атмосферата или водните ресурси, както и извършването на други действия, които могат да причинят екологични бедствия, се наказва с лишаване от свобода за срок от 15 до 20 години.“

Грузия използва директно термина екоцид в чл. 409 от Наказателния кодекс, който гласи: „Екоцид, т.е. замърсяване на атмосферата, почвата, водните ресурси, масово унищожаване на флората и фауната или всяко друго действие, което би могло да доведе до екологична катастрофа, се наказва с лишаване от свобода за срок от дванадесет до двадесет години“. По-специално „Същото деяние, извършено по време на въоръжени конфликти, се наказва с лишаване от свобода за срок от четиринадесет до двадесет години или с доживотен затвор“.

Украйна също е кодифицирала престъплението екоцид във вътрешното си законодателство. Член 441 от Наказателния кодекс гласи: „Масовото унищожаване на флората и фауната, отравянето на въздуха или водните ресурси, както и всякакви други действия, които могат да причинят екологично бедствие, се наказват с лишаване от свобода за срок от осем до петнадесет години“.

В текстовете от наказателните кодекси на Беларус (чл. 131 НК), Молдова (чл. 136 НК) и на Армения (чл. 394 НК) по аналогичен начин е подходено към криминализацията на масовото унищожаване на ресурсите на Земята.

Видно от цитираните норми, че законодателните техники при стандартизирането на най-сериозните екологични престъпления, чиито последици често са транснационални са ориентирани около идеята на общоприетата дефиниция за екоцид. Неотдавнашното развитие на изследванията върху престъпността, включително по-пълни анализи на нейните дефиниции, на международно ниво е неоспоримо¹⁶. Въпреки това техническите пречки, като например разпръсната нормативна уредба в различни законодателни актове относно този вид престъпления, силно застъпената административна отговорност, носят трудности при практическото приложение в допълнение към правните несъответствия между различните правни системи, които сами по себе си са проблематични в международното наказателно право. Всичко това обосновава трудности при криминализирането на екоцида.

Безспорно е, че през последните няколко години всеобщите усилия са насочени към приоритизирането на дела, които inter alia водят до унищожаване на околната среда и незаконна експлоатация на природни ресурси. В този смисъл през 2022 г. беше публикуван докладът на Европейския парламент за правата на човека и демокрацията, в който се препоръчва държавите членки на ЕС да подкрепят криминализирането на екоцида в Международния наказателен съд, както и да проучат съответния му характер с правото на ЕС¹⁷. Следващата година Парламентарната асамблея на Съвета на Европа приема резолюция и препоръка, призоваващи за признаване на екоцида, въз основа на доклад на Комисията по социални въпроси, здравеопазване и устойчиво развитие относно въздействието на въоръжените конфликти върху околната среда. Чрез съобщение на месечна пленарна сесия Европейският парламент официално декларира подкрепата си за включването на престъпления на ниво екоцид в ревизираната Директива на Европейския съюз за защита на околната среда чрез наказателно право.

В обобщение на изложеното може да се каже, че в периода от 1970 г. до днес разбирането за екоцид постепенно се утвърждава като обозначение на тежки престъпни деяния, извършени умишлено или по груба небрежност, които причиняват огромни (необратими) вреди на околната среда. От дефинитивна гледна точка може да се каже, че развитото днес разбиране за екоцид е по-добре описано, отколкото първоначално предложеното. През 2021 г. експертна група от юристи публикува проект за международноправна дефиниция на екоцида: „незаконни или произволни действия, извършени със знанието за значителна вероятност от причиняване на тежко, широко разпространено или дълготрайно увреждане на околната среда“. В Европа темата придоби практическо измерение чрез приемането на новата Директива 2024/1203 на Европейския съюз за екологичните престъпления, която значително разширява списъка на наказуемите деяния и повишава санкциите, включително срещу юридически лица.

III. ПОСТАНОВКИТЕ В ДИРЕКТИВА 2024/1203 ОТНОСНО ЗАЩИТАТА НА ОКОЛНАТА СРЕДА ЧРЕЗ НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО

Престъпленията срещу околната среда в широк смисъл засягат всички природни ресурси, включително въздуха, водата, почвата, екосистемите, включително екосистемните услуги и функции, дивата фауна и флора, включително местообитанията, както и услугите, предоставяни чрез природни ресурси. От своя страна те имат негативно влияние и върху основните права, което налага да бъдат предприети превантивни действия и оптимизиране на законодателна политика в тази област. Може да се каже, че съществуващите разпоредби относно санкциите съгласно Директива 2008/99/ЕО на Европейския парламент и на Съвета¹⁸ и секторното законодателство на ЕС в тази област не са достатъчни за постигане на максимална защита. Иначе казано, наличието на ефективни, пропорционални и възпиращи наказателноправни санкции, които са съразмерни на тежестта на престъпленията против околната среда, са основание за предотвратяването и възпирането на противоправно поведение, което причинява вреди на околната среда. Именно това целят правилата, регламентирани в Директива (ЕС) 2024/1203 за престъпленията срещу околната среда¹⁹. Директивата установява минимални стандарти в държавите членки на Европейския съюз (ЕС) за определяне на престъпленията срещу околната среда и за налагане на наказания с цел опазване на околната среда. Важно уточнение при коментара разпоредбите й, че е предвиден срок за нейното транспониране и той е 21 май 2026 г. (чл. 28 от директивата).

Най-напред тя предлага по-широко тълкуване на някои специфични термини, като цели постигане на максималната защита на околната среда. Така например в чл. 13 от директивата е уточнено понятието „екосистема“, което за целите на акта следва да се разбира като динамичен комплекс от растителни, животински, гъбни и микроорганизмови съобщества и тяхната нежива околна среда, които си взаимодействат като функционална единица, и следва да включва типове местообитания, местообитания на видове и популации на видове. Понятието „увреждане“ също е дефинирано като разбиращо се в широк смисъл, а именно обхващащо всяка форма на физическо нараняване на лице, включително промяна в телесна функция или в клетъчната структура, временно, хронично или смъртоносно заболяване, лошо функциониране на тялото или друго влошаване на физическото здраве, но с изключение на психичното здраве (чл. 14). От конкретните й разпоредби е ясно, че се криминализират умишлените действия, които увреждат околната среда (предвижда се възможност и когато не е налице умисъл, но деянията са извършени при сериозна небрежност). Следва да се отбележи, че в нея се използва понятието „сериозна небрежност“ в смисъл на всякакви дейности, които водят до значителни екологични щети.

Нещо повече с този акт се поставя фокус върху понятието „организирана екологична престъпност“. Иначе казано с директивата се насърчава в наказателните производства и в съдебните процеси да се обръща надлежно внимание на участието на организирани престъпни групи, работещи по начини, които оказват отрицателно въздействие върху околната среда. Наказателните производства при престъпления срещу околната среда следва да разглеждат въпроси, свързани с корупцията, изпирането на пари, киберпрестъпността и документните измами, а във връзка със стопанските дейности — и с намерението на извършителя да постигне максимални печалби или да спести разходи. Такива форми на престъпления често са свързани с тежки форми на престъпления срещу околната среда и затова не следва да се разглеждат изолирано. Това е така, защото този вид престъпления са специфични и всякога са от естество да причинят значителни вреди на околната среда и човешкото здраве.

Каталогът на умишлените действия, които водят до увреждане на околната среда, включва:

1. Противоправно замърсяване: умишлено причиняване или вероятност от причиняване на сериозно увреждане, или смърт чрез изхвърляне, излъчване или въвеждане на количество материали или вещества, енергия или йонизиращо лъчение във въздуха, почвата или водата. Нещо повече, въвеждането в околната среда на различни форми на енергия като топлина, източници на топлинна енергия, шум, включително подводен шум, и други източници на акустична енергия, вибрации, електромагнитни полета, електричество или светлина, доколкото може да причини значителни вреди на качеството на въздуха, водата или почвата, на дадена екосистема, животни или растения, или смърт или сериозно увреждане на хора, незаконното въвеждане на енергия в околната среда са деяния с висока степен на обществената опасност, което оправдава напълно наказателна отговорност за тях. В особената част на НК с текста на чл. 352 НК се криминализира замърсяването на компонентите на околната среда. Това е резултатно престъпление, чието изпълнително деяние може да бъде в две форми – замърсяване или допускане да се замърсят почвата, въздухът, водни течения, басейни, подземни води, териториалните или вътрешните морски води или морски води в зони, определени с международно съглашение, в което участва Република България, като с това те станат опасни (за хора, животни или растения) или негодни за използването им за културно-битови, здравни, земеделски и други стопански цели. От субективна страна престъплението формата на вина е умисъл, като са допустими двата вида умисъл – пряк и евентуален. Алинея четвърта предвижда, че е налице отговорност и при непредпазлива форма на вина.

2. Престъпления, свързани с продукти: те включват дейности по пускане на пазара на продукти, които са в нарушение на забрана или друго изискване, насочено към опазване на околната среда, което води до значителни вреди за околната среда. С тази редакция се цели създаване на ефективна защита на околната среда относно продукти, чиято употреба в по-широк мащаб води до изхвърляне, емисия или влагане на известно количество материали или вещества, енергия или йонизиращо лъчение във въздуха, почвата или водата и това причинява или е вероятно да причини значителни вреди на околната среда или човешкото здраве. Съответна е нормата на чл. 353е НК относно унищожаване или повреждане на ядрено съоръжение, ядрен материал или източник на йонизиращи лъчения и с това се създава опасност за живота или за здравето на другиго, за увреждане на околната среда или за настъпване на значителни имуществени вреди.

3. Престъпления с химикали: с тях се криминализира производство, пускане или предоставяне на пазара, износ или използване на вещества, регулирани от регламентите на ЕС, като например тези за химикалите, които водят до сериозни екологични или здравни въздействия;

4. Престъпления с живак²⁰: те обхващат всякакъв вид нарушаване на законите чрез производство, използване, съхранение, внос или износ на живак, живачни съединения, смеси от живак или продукти с добавен живак;

5. Незаконосъобразно изпълнение на проекти: изпълнение на проекти по смисъла на Директивата за оценка на въздействието върху околната среда, когато това поведение се извършва без разрешение за строеж и причинява или може да причини значителни вреди на околната среда.

6. Незаконно управление на отпадъци и незаконен превоз на отпадъци: незаконно събиране, транспортиране или третиране на отпадъци, включително опасни отпадъци, надзор на такива операции и управление на последващите грижи за местата за депониране, както и незаконно транспортиране на отпадъци. Чл. 353б–чл. 353г НК разглеждат последователно неправомерното управление на отпадъци (опасни отпадъци), както и неправомерното им съхранение.

7. Незаконно рециклиране на кораби и замърсяване от кораби: нарушаване на задължението за рециклиране на корабите в съоръжения за рециклиране на кораби, включени в Европейския списък, и изхвърляне на замърсители от корабите, които оказват неблагоприятно въздействие върху качеството на водата или морските екосистеми. В чл. 352а НК е предвидена отговорност за замърсяване или допускане на замърсяване с петролни продукти или деривати териториални или вътрешни морски води или морски води в зони, определени с международно съглашение, в което участва Република България²¹.

8. Опасни инсталации: незаконно експлоатиране или затваряне на инсталация, в която се извършва опасна дейност или в която се съхраняват или използват опасни вещества или смеси, или незаконно изграждане, експлоатация и демонтиране на инсталация в открито море, което крие риск от значителни вреди или екологични щети. Аналогична разпоредба е чл. 353д НК относно неправомерно съхранение на опасни вещества и смеси;

9. Престъпления, свързани с ядрени материали: незаконно боравене с радиоактивен материал или радиоактивни вещества. Тук съответна разпоредба е съвсем новият състав на чл. 114з НК, въведен с ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.01.2026 г., според чиято редакция „който без надлежно разрешение произвежда, видоизменя, разпръсква, придобива, държи, предава другиму, използва, унищожава или повреди ядрен материал или източник на йонизиращи лъчения, или компонент за такъв източник, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) Когато от деянието по ал. 1 е последвала: 1. опасност от причиняване на вреда на околната среда или на значителни имуществени вреди; 2. опасност за живота или здравето на другиго, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години. (3) Когато от деянието по ал. 1 е последвала: 1. вреда за околната среда или значителни имуществени вреди; 2. средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица.

10. Незаконно отнемане на вода: незаконно отнемане на повърхностни или подземни води. Нормите на чл. 353ж– 353з НК регламентират неправомерното изграждане на водоземно съоръжение и неправомерно ползване на минерална вода за стопански цели.

11. Престъпления срещу дивата природа: убиване, унищожаване, вземане, притежаване, предлагане за продажба, продажба или незаконна търговия със защитени видове, признати съгласно Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES), причиняване на влошаване на състоянието на местообитанията в рамките на защитен обект или извършване на престъпления, свързани с търговията с дървен материал. В НК има няколко разпоредби, уреждащи този вид деяния, както следва: чл. 235 НК (незаконна сеч); чл. 237–239 НК (незаконен улов на риба или дивеч, както и нарушаване на правилата за запазване на рибата и другите водни организми); чл. 242 НК (контрабанда на защитени видове); чл. 278в НК, който криминализира унищожаване или повреждане на защитена територия, зона или екземпляр; чл. 278г НК (унищожаване и търговия с екземпляри от защитени видове).

12. Престъпно внасяне на територията на ЕС, пускане на пазара, държане, развъждане, транспортиране, използване, размяна, разрешаване на размножаване, отглеждане, култивиране, освобождаване в околната среда или разпространение на инвазивни чужди видове от значение за ЕС. Относно наказателноправната защита на инвазивните видове в настоящата редакция на системата от престъпленията против околната среда такава липсва.

13. Незаконно боравене с вещества, които нарушават озоновия слой, или с флуорирани газове. В действащия НК аналогична разпоредба е чл. 353е НК.

Някои от престъпленията, чиито състави са определени в директивата, включват качествен праг, който трябва да бъде достигнат, за да се счита деянието за престъпление, а именно деянието да е причинило смърт или сериозно увреждане на физическо лице или значителни вреди на качеството на въздуха, водата или почвата, или на екосистема, на животни или на растения. За да бъде околната среда защитена във възможно най-пълна степен, този качествен праг следва да се разбира в широк смисъл, включващ, когато е уместно, значителни вреди на фауната и флората, на местообитанията, на услугите, предоставяни чрез природни ресурси и чрез екосистеми, както и на екосистемните функции.

На следващо място в директивата изрично са предвидени квалифициращи обстоятелства. Най-често това са хипотези, при които в причинно-следствена връзка с престъплението са причинени необратими или дълготрайни щети на екосистема със значителен размер или значително е било увредено качеството на въздуха, почвата или водата. В този смисъл предложената с директивата санкция за престъпления, чийто резултат е смърт на физическо лице или значителни екологични щети е лишаване от свобода, като има възможност за налагане и на допълнителна санкция като глоба или лишаване от права или на задължение за възстановяване на околната среда, ако това е възможно, както и обезщетение за вредите, които са причинили на околната среда²², здравето, включително опустошителни последици за природата и местните общности.

Важно е да се каже също, че с чл. 4 от директивата е въведено задължението за държавите членки да гарантират, че подбудителството, помагачеството и опитът към такъв вид престъпление ще бъдат санкционирани като престъпление.

Тенденцията, която се наложи последните десетилетия относно уреждане във вторичното право на Европейския съюз на задължение за държавите членки да предвидят санкционна отговорност за юридическите лица, продължава и в разпоредбите на директивата (чл. 6-7). В специално цитираните разпоредби е предвидена отговорност на юридическите лица, когато престъпленията против околната среда са извършени в тяхна полза от всяко физическо лице, което действа самостоятелно или като член на ръководен орган на дружеството – има представителна власт по отношение на юридическото лице, има правомощия да взема решения от негово име или да упражнява контрол в него: предвидена е и отговорност при липса упражнен надзор или контрол от страна на отговорните длъжностни лица от юридическото лице, което е обосновало извършване на престъпление против околната среда. За осъществяване на отговорността на юридическите лица в директивата се предписва предприемането от държавите членки ефективни, пропорционални и възпиращи мерки.

Може да се каже, че развитието на българското законодателство през последните години се открои с разширяване на санкционната отговорност на юридическите лица. Трябва да се каже, че в актуалната редакция на НК не е предвидена корпоративна наказателна отговорност²³. Все пак в нормативното поле на българското законодателство е предвидена административнонаказателна отговорност за юридическите лица, с което може да се каже, че донякъде се покриват заложените стандарти в директивата. На основание чл. 83, ал. 1 ЗАНН на юридическите лица и едноличните търговци се налагат имуществени санкции за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на дейността им. От своя страна чл. 83а – 83е ЗАНН уреждат специална процедура за налагане на имуществени санкции за юридически лица, които са се обогатили или евентуално биха се обогатили от изчерпателно изброени престъпления, както и от всички престъпления, които са извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група. Посочената административна процедура за реализиране на административнонаказателна отговорност на юридическите лица е тясно свързана с наказателната отговорност на конкретните физически лица, които изразяват и формират волята на (част са от волеобразуващия орган) на съответното юридическо лице. Тук от съществено значение да се спомене е Решение на СЕС по дело C-203/21 – § 59²⁴. В цитирания акт се приема, че производството по чл. 83а и сл. ЗАНН несъразмерно засяга гарантираните и на юридическите лица права по чл. 48 Хартата на основните права на ЕС, принципа на презумпцията за невиновност и правото на защита. Причина за това е, че ЗАНН не предвижда възможност за юридическото лице да оспори действителното извършване съответното престъпление.

В обобщение може да се каже, каталогът от престъпления против околната среда, предвиден в директивата, е от такъв характер, че да могат да доведат до катастрофални последици, като например широко разпространено замърсяване, промишлени аварии със сериозно въздействие върху околната среда или мащабни горски пожари. Такъв вид престъпления безспорно причиняват унищожаване или повсеместни и значителни вреди, които са необратими или дълготрайни, на екосистема със значителен размер или със значителна екологична стойност, или на местообитание в рамките на защитена територия или причиняват повсеместни и значителни вреди, които са необратими или дълготрайни, на качеството на въздуха, почвата или водата. Тези квалифицирани престъпления могат да обхващат деяния, сравними с „екоцид“.

IV. ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА СРЕЩУ ОКОЛНАТА СРЕДА ПО БЪЛГАРСКИЯ НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС

Българският Наказателен кодекс от 1968 г. (НК) традиционно урежда престъпления, чийто предмет е околната среда, в различни раздели, свързани със замърсяване, незаконно управление на отпадъци, унищожаване на природни ресурси и нарушаване на режимите в защитени територии. Основните състави на екологичните престъпления се съдържат в чл. 352–353з НК. Доколкото те са били детайлно проучвани в специализираната литература, в настоящата работа ще се спра само на някои съществени моменти²⁵. За пълнота следва да се посочи, че екологичните престъпления в актуалния НК са: Престьпленията, насочени към непосредствено засягане на околната среда, са обхванати в структурата на НК в три глави – в глава VI „Престьпления против стопанството“, раздел II „Престьпления от отделни стопански отрасли“ – чл. 235 до чл. 240 от НК и раздел ІІ „Престъпления против митническия режим“ – чл. 242, ал. 1, буква „з“; в глава VIII „Престьпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции, раздел I „Престьпления против реда на управлението“ – чл. 278в, чл. 278г и чл. 278д, както и в глава ХІ „Общоопасни престьпления“, раздел II „Престьпления против народното здраве и против околната среда“ – чл. 352-353 НК. Трябва да се посочи, че сериозна част от цитираните текстове са били подложени на законодателна промяна с цел хармонизиране на разпоредбите на НК с правото на ЕС в тази област с ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г., имащи за цел изпълнението на задължението на държавата ни за транспониране вьв вьтрешното законодателство на Директива 2008/99/ЕО и Директива 2009/123/ЕО. Може да се твърди, че с предприемането на тези законодателни мерки нормите на НК, отнасящи се до наказателноправната защита на околната среда, отговарят в пълен обем на изискванията на европейското законодателство. Иначе казано, тематичните направления, в които е осигурена наказателноправна защита на околната среда, са: замърсяване на води, въздух и почви; незаконно третиране на отпадъци; нарушаване на правилата за опасни вещества; увреждане или унищожаване на защитени природни територии и обекти; престъпления, свързани с генномодифицирани организми; незаконна сеч, незаконен улов на дивеч и риба; контрабанда на защитени видове; унищожаване и повреждане на защитена територия, зона или биологичен екземпляр; унищожаване и търговия с екземпляри от защитени видове; унищожаване и търговия с екземпляри от европейски или световно защитени видове.

За пълнота следва да се отбележи, че в Глава първа „а“ „Тероризъм“ (нова – ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.01.2026 г.), Раздел I „Същински терористични престъпления“ (Нов – ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 31.01.2026 г.), чл. 114з²⁶ НК, чийто предмет е ядрен материал, в ал. 2 и ал. 3 са предвидени квалифицирани състави, когато в резултат на деянието е последвала опасност от причиняване на вреда на околната среда или на значителни имуществени вреди или е последвала вреда за околната среда или значителни имуществени вреди.

Все пак при аналитичния коментар на този вид престъпления може да се изтъкнат някои проблематични въпроси, които затрудняват наказателното правосъдие изначално.

Първо, в настоящия момент в Особената част на НК липсва самостоятелно обособяване на глава, в която систематически да бъдат поместени всички състави, които засягат отрицателно околната среда. Иначе казано, в актуалната редакция на НК няма съответна глава или раздел от Особената част на НК, който да е назован „Престъпления против околната среда“. През 2014 г. с проекта за нов НК това беше преодоляно²⁷. Законопроектът най-напред предлагаше създаване на глава тридесет и трета със заглавие „Престъпления против режима за опазване на околната среда“. Именно в нея последователно бяха включени няколко раздели, посветени на конкретни проблеми, свързани с негативното засягане на природата. Те бяха в следните тематични направления: Раздел I „Замърсяване“ (включваше състави за замърсяване на въздух, почва, морски и речни води; Раздел II „Действия с опасни вещества“ – тук бяха включени състави, свързани с нарушаване режима на ползване (производство) на опасни вещества, които увреждат озоновия слой, съхранения по неустановения ред на вещества, които биха могли да бъдат опасни и потенциални причинители на щети за околната среда; Раздел III „Нарушаване режима на дейности с отпадъци“; Раздел IV „Нарушаване режима за защита на природата“, в който раздел са включени престъпления свързани с нарушаване на режима на защитени видове, растителни и животински, включително и търговска дейност с такива екземпляри. Предвидена беше наказателна отговорност и за унищожаване или повреждане на защитени природни обекти (защитена територия или местообитание); Раздел V, озаглавен „Други престъпления“, обединяваше състави като изграждане на съоръжение за вземане използване на вода без съответното разрешително; противозаконно пускане в експлоатация на канализационна система без съответното изграждане на пречиствателна станция за отпадни води; разработване на земни недра (този състав предвиждаше наказателна отговорност за всеки, кои?то без разрешение разработва земни недра или използва или добива природни ресурси, с което причини немаловажни вредни последици на околната среда), и др.

Въз основа на анализа на актуалната редакция на нормите от НК (чл. 352–353з) прави впечатление, че последните законодателни промени, касаещи престъпленията против околната среда, са правени преди повече от десетилетие²⁸. Това донякъде обяснява обстоятелството, че някои от екологичните престъпления систематически се откриват в други части от особената част на НК. Добър пример в тази посока е чл. 278г НК, който се намира в Глава VIII „Престъпления против дейността на държавни органи и лица, изпълняващи публични функции“, Раздел I „Престъпления против реда на управлението“, чийто предмет са защитени видове от дивата флора и фауна²⁹. Не може да се подмине и обстоятелството, че освен НК регулираща роля имат и специални закони: Закон за опазване на околната среда, Закон за биологичното разнообразие, Закон за защитените територии, Закон за водите и др. Практическата реализация на правната рамка се осъществява чрез МОСВ, РИОСВ, прокуратура, басейнови дирекции и други контролни институции. Въпреки че нормативната база формално изглежда обширна, в практиката се наблюдават значителни проблеми при ангажирането на наказателна отговорност. В тази посока бяха и заключенията в доклад на Европейската комисия в борбата с престъпленията против околната среда, в който изрично се посочва, че нивото на осъдителни присъди за този вид престъпления е относително ниско спрямо предполагаемия обем престъпност³⁰.

Второ, недобре структуриран понятиен апарат спрямо негативното засягане на природата. Иначе казано, екологичното законодателство борави с редица термини, които имат своето специфично значение и тяхното използване в контекста на НК следва да бъде добре помислено и съобразено с целите на кодекса. В специализираната литература се лансира тезата, че използваната терминология в екологичното законодателство не е тъждествена на тази в НК³¹. Описателен пример за казаното е легалната дефиниция за „околна среда“ от ДР на Закона за опазване на околната среда, според която „околна среда“ е комплекс от естествени и антропогенни фактори и компоненти, които се намират в състояние на взаимна зависимост и влияят върху екологичното равновесие и качеството на живота, здравето на хората, културното и историческото наследство“, докато НК макар да използва предложената дефиниция я прилага във функционален контекст: по отношение на деянията, които увреждат, изменят или замърсяват компонент на околната среда и имат като резултат нанасянето на „вреда“³². Това води до явен дисонанс между обхватната дефиниция в ЗООС и нейното ограничено тълкуване в НК. Ето защо няма да бъде погрешно да се приеме, че наказателноправната уредба в настоящия момент е непълна и съответно не би могла да отговори подобаващо на стандартите за екоцид. НК дава само частична защита на околната среда, дотолкова доколкото деянията попадат в квалифицираните като престъпления действия или бездействия, които увреждат компоненти на околната среда и в резултат на това се причинява вреда. Все пак при тази ситуация деяния, които увреждат компонент, който не е част от обективния състав на съответното престъпление, и настъпилата вреда да не е имуществена, а екологична, остават извън обхвата на НК.

Вероятно с транспонирането на Директива 2024/1203 на ЕС някои от тези непълноти биха могли да бъдат преодолени, но най-напред следва да бъде създадена една подредена и ясна законодателна рамка, в която да бъдат развити новите постановки при този специфичен вид престъпления.

Предвид изложените недостатъци е разбираемо в НК да не съществува норма, която да инкриминира мащабно увреждане на природната среда като самостоятелно престъпление. Сегашните текстове уреждат фрагментарни деяния (отпадъци, замърсяване, сеч и др.), но не покриват системно, трансгранично или катастрофално унищожаване на екосистеми. Липсва концепцията за „широко разпространено“ и „дълготрайно“ увреждане. Това може да бъде преодоляно само ако de lege ferenda бъде обособена самостоятелна част в НК на престъпленията против околната среда и бъде изяснено понятието „околна среда“ в контекста на наказателното право.

Сегашната уредба не отговаря напълно на европейските стандарти. Цитираната вече Директива 2024/1203 на ЕС въвежда състави като сериозно замърсяване на въздуха, незаконно боравене със силно токсични вещества, унищожаване на местообитания, организирана екологична престъпност и др., които в българския НК са частично застъпени или напълно липсват. Ето защо би било полезно хармонизация на българското наказателно законодателство с директивата като de lege ferenda³³ да се разшири кръгът на съставите на престъпленията против околната среда; да се въведе ясна дефиниция за „значителни вреди“; да се ползват предложените дефиниции за „околна среда“, „местообитание в защитена зона“, да се изясни понятието „вреда за околната среда“ като de lege ferenda в тази дефиниция следва да попадат всички състояния, които са довели до значително увреждане или унищожаване на екосистема, трайно замърсяване на водоизточник, въздух или почва, унищожаване на биоразнообразие или съответен растителен или животински вид; да се създаде на наказателна отговорност за нови видове екологични нарушения. И дори да се помисли сериозно върху идеята да се създаде автономна норма, която инкриминира тежко, широко разпространено или дълготрайно увреждане на екосистеми; включване на умисъл и груба небрежност като форми на вина; санкции, съизмерими с международните стандарти – по-високи от настоящите.

V. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Екоцидът представлява сериозна заплаха за природата, обществото и икономиката. Международните тенденции ясно показват, че криминализирането на тежките екологични щети е неизбежна стъпка в развитието на съвременните правни системи. България притежава базови механизми за противодействие на екологичните престъпления, но нормативната уредба е недостатъчна за справяне с деяния от мащаба на екоцид.

Необходима е цялостна модернизация: законодателна, институционална и практическа, която да осигури ефективна защита на околната среда. Въвеждането на престъплението „екоцид“, повишаването на санкциите и укрепването на контролните органи ще позволят на страната да изпълни международните стандарти и да гарантира устойчивото развитие на обществото. De lege ferenda би било добре да се помисли върху възможността:

1. Да се обособи самостоятелна глава от Особената част на НК, посветена на престъпленията, чийто обект на защита е околната среда. В съответни раздели да бъдат подредени посредством своя непосредствен обект на защита и специфичните състави;

2. Да се въведе ясна дефиниция за понятието „значителни вреди“ и „вреда за околната среда“, като de lege ferenda в тази дефиниция следва да попадат всички състояния, които са довели до значително увреждане или унищожаване на екосистема, трайно замърсяване на водоизточник, въздух или почва, унищожаване на биоразнообразие или съответен растителен или животински вид; да се създаде на наказателна отговорност за нови видове екологични нарушения.

3. Да се помисли сериозно върху идеята да се създаде автономна норма, която инкриминира тежко, широко разпространено или дълготрайно увреждане на екосистеми; включване на умисъл и груба небрежност като форми на вина; санкции, съизмерими с международните стандарти – по-високи от настоящите.

Бележки под линия: