В памет на Родолфо Сако. Приносът му за правното познание

(публикувана за първи път в сп. „Правна мисъл“, бр. № 1/2023 г.)

Настоящият текст идва малко късно, ако става дума само за загубата на именития учен. Тъкмо това породи известни колебания дали да бъде написан. Той обаче е предизвикан и от продължаващата вече десетилетия реформа в българското юридическо образование, която за съжаление нито е приключила, нито е постигнала високи резултати. Именно в тази насока се надявам да бъде навременен и полезен.

За нашето образование е нужно да имаме предвид опита на близка по светоусещане нация и общество. С оглед на най-новата ни история, българското обществено-политическо и икономическо развитие след 10 ноември 1989 г. донякъде е подобно на италианското от 50-те г. на миналия век до днес. Достатъчно е да посоча поредицата от парламентарни и правителствени кризи, на които периодично сме свидетели в двете държави – републики като форма на управление.

Опитът на близкото до нас общество е разгледан през призмата на идеите и биографията на учения, живял в интересни и (приел предизвикателството на) преломни времена.¹

***

През пролетта на изминалата 2022 г. този свят напусна професор Родолфо Сако (Rodolfo Sacco) – виден италиански цивилист, теоретик на правото и компаративист със световна известност. Той беше на преклонна възраст – ако беше жив, през ноември 2023 г. щеше да навърши 100 г.

Проф. Сако е роден във Фосано – град в Северна Италия, провинция Кунео, регион Пиемонт. Започва своята кариера непосредствено след Втората световна война (в която взема участие от страната на Съпротивата) и дипломирането си по право в Университета в Торино през 1946 г.² Този университет е сериозно свързан с неговия живот и кариера.

Първоначално остава в университета, по-точно – в неговия Правен институт (известен като Istituto Giuridico di via Po), под научното ръководство на проф. Марио Алара. До края на 50-те години изследва и публикува последователно монографии по ключови теми на частното право – за добросъвестността, ценните книги, суброгацията, неоснователното обогатяване и владението.³ От тогава датира и първият му интерес към чуждестранните правни системи – публикува на италиански език след съвместен превод труда на Венедиктов за държавната социалистическа собственост.⁴

Преподава гражданско и търговско право първо в Торинския университет, после – и в университетите на Триест (1956-1961) и Павия (1961-1971). Именно в Павия той започва да преподава и по сравнително частно право. Влияние върху неговите следващи научни търсения оказва и работата му в Института по европейски изследвания (l’Istituto di Studi Europei) в Торино, където среща известните компаративисти Рене Давид, Йозеф Есер, Виктор Кнап. Асистент е за няколко години на Рене Давид.

В този период (1962 г.) е поканен да се присъедини към екипа от преподаватели на Международния факултет по сравнително право (Faculte internationale de droit compare), последователно базиран в Люксембург и Страсбург. Редовен преподавател там над 30 години, основно по сравнително (договорно) право. Този факултет е средище на интензивен обмен между учените от двете страни на Желязната завеса – така те получават взаимна представа за развитието на ,,вражеската“ правна система. Включително и много български учени от онази епоха са били на специализации във факултета – например акад. проф. дюн Чудомир Големинов.

По същото време проф. Сако решава да насочи научните си търсения към сравнителното право – публикува статии в тази област, включително по аспекти от правните системи на социалистическото право.⁵ Заедно с Джино Горла и други известни учени реформират Италианската асоциация по сравнително право. Според Р. Сако вече не е възможно сравнението в правото да се основава само на текстовете на правните разпоредби, като се елиминира позоваването на историята, икономиката, етиката, както и на широко разпространеното правно мислене в съответната държава или общество. В допълнение, за Сако е много важно познаването на динамиката и на опита в други правни системи за разбирането и критичната оценка на случващото се на територията на правото.

От 1971 до 1999 г. проф. Сако се връща в Университета в Торино, където по-късно започва работа друг известен съвременен компаративист – проф. Уго Матей. Междувременно, през този период (1969-1975) проф. Сако е привлечен в ръководството на Правния факултет на Университета в Могадишу (Сомалия), както и в изработването на текстовете на гражданския кодекс на тази държава. Интересува се и изследва аспекти на правната антропология и на африканското право, пътува из други държави в Африка, публикува научни съчинения в посочените области.⁶ Насърчава юристите да се насочват към нови или немного перспективни (според общото мнение) области на изследване – например мюсюлманското право.

Родолфо Сако не престава да изследва въпроси на частното право до края на живота си. Привлечен е в редакционната колегия на едно от реномираните в тази област италиански списания Rivista di diritto civile, където остава до своята кончина. През 1975 г. се появява известният му труд в областта на договора, писан десетилетия – монографията от над хиляда страници Il contratto.⁷ Тя се окачествява като вододел в историята на изследванията по темата. До момента е претърпяла пет издания, основно благодарение на съавтора в следващите четири преиздавания Джорджо де Нова.⁸

Още през 60-те години, след прекъсване – от 80-те години на миналия век насетне, заедно с професорите Гроссо, Санторо Пасарели, Чику, Месинео и Менгони участва като автор или редактор, на авторитетни многотомни книжни поредици, наречени трактати, по гражданско и търговско право (Trattato di diritto civile e commerciale). Проф. Сако сам е автор (в по-новите издания – съавтор) на частта от тези трактати, която е посветена на владението.⁹ Той пренаписва анализа си на преди изследвана от него тема по забележителен сакиански начин – чрез широкото използване на задълбочените си познания по история и на сравнителния метод.¹⁰

Проф. Сако е като че ли неуморим – през 80-те започва инициатива за обновяване на италианското юридическо образование. Първоначално, от 1979 г., въвежда в Торино изцяло нов университетски курс, посветен само на сравнителното право. Лансира идеята за сравнителноправно обучение и на вече дипломираните юристи (!). Паралелно публикува крупни изследвания в същата област, превеждани на много езици.

Инициативата за обновяване на образованието завършва с национален успех през 1994 г. – от тогава сравнителното право (без значение дали е частно, или публично) се превръща в задължителна дисциплина, която трябва да е предвидена от учебните планове на всеки италиански юридически факултет. По-ясно казано, за да се дипломира, всеки студент юрист в Италия трябва да е имал лекции и издържал успешно изпит поне по една сравнителноправна дисциплина. Това постижение на проф. Сако, само по себе си, е сериозен повод за гордост. Любопитно е, че през 2022 г. в Университета в Торино предлаганите курсове по сравнително право са 29, а в Университета в Тренто – 27 [специализирани в областите на сравнителното публично (конституционно, наказателно и др) и частно право, както и насочени към определена правна система или регион – например право на Азия, на исляма, на common law]. Сериозно е неудобството, което изпитва българският юрист, при един бърз паралел с нашите държавни изисквания по специалност право. Действащата наредба в сектора, макар отскоро в сила, не предвижда като задължителна или избираема за ЮФ у нас никаква сравнителноправна дисциплина.¹¹ Тази липса донякъде се компенсира с възможността, предоставена от чл. 8 от наредбата, всяко висше училище с ЮФ у нас да предвиди изучаването на сравнителноправни дисциплини в учебните си планове.

През 80-те г. на миналия век проф. Сако работи за откриването и утвърждаването на ЮФ на Университета в Тренто. След като прилага своите виждания за изследванията по право и подбира млад преподавателски екип, този ЮФ неотменно заема първите места сред италианските ЮФ и до момента. Не е случайно, че почти от този период (1993 г.) датира началото на един международен многогодишен научноизследователски проект, на който проф. Сако е идеен вдъхновител и в който активно участва. После е негов почетен председател. Проектът продължава да работи и днес – през 2023 г. отбелязваме неговата тридесета година (!). Едно от имената му е Проектът Тренто, макар да е повече известен като Общата сърцевина на европейското частно право (Common Core of European Private Law)¹². Този проект е забележителен съвременен правен научен форум с междуконтинентален мащаб (най-често обединява усилия на учени от Европа, Северна и Южна Америка).

***

Тъкмо участието в проекта Общата сърцевина … ми предостави невероятната възможност да се запозная с проф. Сако през 2008 г., както и с множество водещи или утвърждаващи се учени юристи от Европа и други континенти. От българска страна, като участници (тогава – млади учени) в ежегодната конференция на проекта, бяхме заедно с колегата, сега доцент, Красимир Митев. Няколко пъти след това имах щастието да се срещна и разговарям с проф. Сако. Силно впечатление правеха неговите любопитни очи и отдаденост на правото. Не говореше много, повече слушаше. Няма да забравя спомените на проф. Сако. Като казах, че съм от България, той се сети за познанството си с проф. Ал. Кожухаров и проф. Ж. Сталев.

Въпреки напредналата си възраст, проф. Сако активно участваше в дискусиите по време на конференциите, с нескрит интерес присъстваше на различните тематични панели. Като изявен франкофон, той редовно участваше и в различни форуми, организирани от френски организации. Една от тях е Асоциацията на приятелите на френската правна култура ,,Анри Капитан”. Проф. Сако показва изумителна работоспособност – само преди 6 години е главен вдъхновител и заключителен докладчик на ежегодния международен конгрес на Асоциацията, посветен на тълкуването в позитивното право.¹³ Припомням, че от тази тематика той е привлечен още преди дипломирането си по право.

***

Що се отнася до приноса на проф. Сако към правната наука, на първо място трябва да се откроят съчиненията му по сравнително право. Едно от тях до момента има 7 издания на италиански език и пет – на чужди езици. Това е курсът му по Въведение в сравнителното право¹⁴. Планетарна известност има друго съчинение на проф. Сако от тази област. Става дума за мащабна студия, писана и редактирана през годините и публикувана на различни езици. Тя е посветена на правните компоненти (formanti del’ordinamento; legal formants), застъпена е и в курса му от по-горе.¹⁵ Така той нарича всички фактори, които оказват влияние върху правилата за поведение в определена правна система. Там е обоснована теорията за динамичния подход към сравнителното право. Друго съчинение от областта е книгата ,,Сравнени правни системи“. Тя е своеобразно продължение на ,,Въведение в …“ и претърпява четири издания на италиански, преведена е и на френски език. ¹⁶

Тук умишлено пропускам водещите му публикации от областта на частното право и антропологията на правото, тъй като повечето от тях вече посочих. Добавям, че проф. Сако е инициатор и редактор на поредици от книги, претърпели множество издания – това са томовете на трактатите по сравнително право (Trattato Sacco di diritto comparato), по гражданско право (Trattato Sacco di diritto civile), на т. нар. Дигести (Digesto) – енциклопедично правно издание на италиански език.

Трябва обаче да се добави и още един, немаловажен аспект от изследванията на бележития компаративист. Проф. Сако има сериозни интереси и приноси в областта на теорията на правните преводи. Те датират още от 70-те години на миналия век. Свидетелство за това са докладите и участията му на конгресите на Международната академия по сравнително право (МАСП), дейността му като директор на Института по анализи и преподаване на правото за наднационални дейности ISAIDAT (Istituto subalpino per l’analisi e l’insegnamento del diritto delle attivita transnazionali)¹⁷ със седалище в Торино, както и организирането на конференции по темата през 90-те години и по-късно. Приносите му могат да се откроят и с оглед подпомагането на по-ясното разбиране на правото на Европейския съюз.

На специална церемония през 2017 г. МАСП и френският Институт по сравнително право (l’Institut de droit compare) го удостояват с медал и почести заедно с други големи компаративисти.¹⁸ Почетен професор на Университета в Торино. Доктор хонорис кауза на множество университети – на Университета Париж 2; на Женевския университет; на Университета в Тулон; на Университета Макгил (Монреал), член на множество италиански и чуждестранни академични институции, включително на академиите на науките на Франция [l’Institut de France (Acad?mie de sciences morales et politiques)] и Италия (l’Accademia Nazionale dei Lincei).

***

В паметта на познаващите го професор Родолфо Сако остава една неуморна личност, която не щади себе си в работата, неспирно се интересува от света около себе си и всячески подпомага младите изследователи.

Многобройни са неговите следовници, богато е книжовното наследство, което той остави. То подпомага достигането до целта по-лесно да разберем другия, както и да узнаем представите му за правото. Защото само когато опознаем другия, по думите на професора, ще имаме и по-ясна представа за себе си¹⁹.

Бележки под линия: