Aleatornostta-na-dogovorite-v-balgarskoto-grajdansko-pravo

1. Защо на договорите?

Неопределеността, несигурността, шансът по отношение на престацията могат да присъстват и при едностранните сделки. Например: завещава се наследство, като приобретателят не знае какво съдържа наследствената маса. За него следователно е въпрос на шанс какво точно ще получи. Но едностранните сделки не следва да бъдат разделяни на комутативни и алеаторни. Получателят на престацията не е обещал или дал насреща нещо, и следователно неопределеността, шансът, изменчивостта, нямат практическо значение. Ако наречем едностранните сделки алеаторни, това означава да разширим понятието до степен, че то да изгуби всякакво житейско приложение.


2. Можем ли да настояваме за определено съдържание на понятието, след като легално определение липсва, а доктрината е изпъстрена с противоречия?

Можем, и дори сме длъжни. Без понятия не може да се гради наука; ние трябва да бъдем последователни. А до съдържанието на понятието „алеа” ще достигнем, наблюдавайки тези договори, които безспорно се възприемат като алеаторни. Колкото и да са различни, те имат нещо общо: при тях правото се подмладява, очаровано от играта. Темида заменя везните за зарове.


3. А доктрината?

Доктрината е разнообразна. Мненията си противоречат. Някои от изказванията са непоследователни. Това е, защото алеата се неглижира достатъчно дълго време. Ние нямаме право да пренебрегваме нито едно понятие, с което си служим. В противен случай нашата наука ще заприлича на книга, в която авторът произволно е оставил бели страници. Читателят може и така да разбере кой е убиецът в повествованието; обаче заради празните места все няма да знае нещо – например кой е убит, как е убит, или защо. Значи, писателят няма да си е свършил работата.

Ето част от мненията:

– алеата се изразява във вероятността за печалба и загуба за всяка от страните, в зависимост от едно неизвестно събитие;

– алеата е риск по отношение предаването на определена имуществена ценност по сделката. Имуществената ценност не е известна или определена при сключване на договора, а зависи от едно бъдещо и случайно събитие;

– алеата е неопределеност на едната или двете имуществени престации към момента на постигане на съгласието. Тази неопределеност е свързана със шанс – дали ще настъпи определено събитие, или каква ще бъде продължителността на престиране и какъв ще бъде обемът на престацията.

– алеата е незнанието на точния размер или обем на задължението на едната или двете страни, или с несигурността по отношение на това дали и колко ще получи едната страна срещу собствената си престация;

– алеата е щастието (късмета), от който ползата зависи, и който е свързан с едно неизвестно събитие.

– при алеаторни договори, по съгласие на страните, крайният икономически резултат от изпълнението на договора за всяка от тях зависи от случайността.

– алеата може да се изрази в изменчивостта на престациите.

Горните твърдения се свързват и със следните заключения по отношение на алеата:

– алеата е качество само на двустранните договори.

– алеата е качество само на възмездните договори.

– алеата е качество и на възмездните, и на безвъзмездните договори.

– алеата е качество и на договорите, и на едностранните сделки.

– алеата се включва в съгласието на страните;

– алеата съществува обективно, извън съгласието на страните

– алеата се свързва с настъпването на бъдещо несигурно събитие;

– бъдещото несигурно събитие не е задължително изискване за присъствието на алеа;

– алеаторните договори предполагат продължително действие поне на една от престациите;

– продължителното действие не е задължително, за да е налице алеа.


5. Определението

Алеата е качество на възмездните договори, изразяващо се в осъзната от страните несигурност по отношение на едната или двете престации, която поражда възможността те да не бъдат еквивалентни; съзнаван от страните риск по отношение на (не) еквивалентността на престациите.

Така мисля аз. Другите двама мислят различно. Обаче често един дълг се изплаща валидно в различна валута; нека да оставим на читателя да определи релевантния курс.


6. Защо възмездност, след като е заложен капан на еквивалентността?

Възмездността има два елемента – обективен и субективен. Обективният е съпоставената стойност на двете престации; субективният е виждането на страните за това как тези стойности се съпоставят.

При алеаторните договори се наблюдава особеност. Освен двете престации, налице е риск. Рискът съществува обективно. Той е добавената стойност, която изравнява задълженията при поемането им. Следователно, при алеаторните договори възмездността се изразява чрез обективен елемент, който включва две насрещни задължения и несигурност по отношение на тяхната еквивалентност, и от субективен елемент, който се състои в намерението на страните да се обвържат именно по този начин. Страните са наясно, че едната престация може би няма да е равностойна на другата, но възмездността е запазена заради наличието на взаимно съзнавания риск. Ако бъде перифразиран проф. Венедиков в намерението на страните, при алеаторните договори едната престация е несигурно как ще заплати другата.


7. Някои от практическите въпроси, на които е потърсен отговор в книгата

7.1. Как и кога законът предвижда граници на алеата? А има ли случаи, в които такива граници липсват, но законодателят следва да ги предвиди?

7.2. Ако при един договор, който безспорно доктрината приема за алеаторен, алеата липсва, какво следва? Еднакви ли са правните последици, или зависят от конкретния случай? Например :

– при договор за издръжка и гледане страните знаят, че прехвърлителят е неизлечимо терминално болен; само прехвърлителят знае; само приобретателят знае;

– при продажба на наследство наследникът знае точно какво продава и купувачът знае точно какво купува, до най- нищожното право и задължение от съвкупността;

– застрахованото имущество е погинало, но застрахованият знае, или не знае за това;

– страна по договор с предмет базов актив притежава вътрешна информация;

7.3. Твърди се, че чл. 33 ЗЗД бил неприложим по отношение на алеаторните договори. Нека си представим:

– 90 годишен старец, който, притиснат от тежкото си финансово и здравословно положение, прехвърля с договор за издръжка и гледане огромна къща в центъра на София;

продавач на наследство, който е сигурен, че в наследството има имоти за поне 100 хиляди, но го продава за 10 хиляди, защото има нужда веднага от лечение и няма други средства;

– бедняк, който има нужда спешно от финанси, и затова решава да заложи последните си пари на едноръките бандити, та дано изкара нещо;

И за тримата ли ще е еднакво положението – невъзможност за унищожаване поради крайна нужда при явно неизгодни условия?


7.4. Ако приемем, че институтът clausula rebus sic stantibus (особено що се отнася до стопанската непоносимост) е насочен към запазване на еквивалентността, то може ли той да има проявление при алеаторните договори, чиято есенция е рискът по отношение на еквивалентността?

7.5. Каква е разликата между риска от сключването на неизгоден договор (рискът на спекуланта) и рискът от нееквивалентността на престациите (алеата)?

7.6. Има ли нужда от промяна в правната уредба на някои алеаторни договори?

7.7. Има ли случаи, при които съдебната практика не възприема най-правилното разрешение?


8. Погледът към алеата


Понякога сключването на договора прилича на хвърлянето на зарове. Заровете се търкалят, а договорът „живее” чрез изпълнението на своите страни. Накрая движението затихва; съдбовните кубчета се спират, за да зарадват едни и да натъжат други.

Когато мислим за съдбата и късмета си, единствените правила са тези на сложната и непълна теория на вероятностите. Но когато виждаме проявлението на нашия шанс, инструментът на нашия риск, в договора, който сключваме, ще открием и други норми. Те ще очертаят уникалния феномен, който единствен позволява несигурност в иначе сигурното, консервативно битие на закона – алеата.

Но нека не чакаме повече: заровете натежават в ръцете ни.

2 Коментари

  1. Засегната е много интересна проблематика. Имам си мнение по някои от повдигнатите въпроси и ми е любопитно дали и друг мисли така.

Leave a Reply to delyan nedev Cancel reply

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.