(публикувана за пръв път в сп. „Собственост и право“, 2017, № 10, с. 5–17)

Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 4 ЗОЗ, когато заложената вещ бъде преработена или присъединена, особеният залог следва новата вещ (това правно действие на особения залог може да обозначим като „ефект на следване“), като чл. 14, ал. 2 ЗОЗ посочва, че при съществуването на няколко особени залога върху преработваните или присъединяваните вещи поредността на особените залози върху имущество, което е образувано в резултат на преработване или присъединяване на заложени вещи, се определя от поредността на вписване на залозите върху суровините, материалите и частите, от които са получени преработените или присъединените вещи (това правно действие на особения залог може да обозначим като „ефект на натрупване“)[1].

От системното тълкуване на тези два текста могат да бъдат направени два извода, които са разгледани накратко по-долу.

1. Особеният залог следва вещта (чл. 4, ал. 4 ЗОЗ)

Разпоредбата на чл. 4, ал. 4 ЗОЗ не възпрепятства вещноправното действие на преработването (чл. 94 – 95 ЗС), нито това на присъединяването (чл. 97 ЗС), които настъпват по правилата на Закона за собствеността. Тя обаче предвижда преминаване на особения залог (ОЗ) върху новата вещ (при преработването), съответно – върху главната/присъединената вещ (при присъединяването), дори и в случаите, когато тази вещ се придобива (при преработването и при присъединяването) или се притежава (при присъединяването) от лице, което не е учредило ОЗ и което не извежда своите права от правата на лице, което е учредило ОЗ. В тези случаи особеният залог се проявява като специфична вещна тежест, която „преживява“ дори първичното[2] вещнопридобивно действие на преработването и присъединяването: залогът „върви“ с вещта, независимо от съществуването или отсъствието на приемство в правото.

Когато в резултат от преработването собственик на преработената вещ става собственикът на материала, който е бил обременен с особен залог, както и в случаите, когато особеният залог е учреден върху главната вещ, към която се извършва присъединяването, особеният залог не променя своя правно задължен субект, а единствено разширява своя обект: разпростира своето действие и върху стойността на вложения труд и допълнително използваните собствени или чужди материали (при преработването), съответно – разпростира своето действие и върху стойността на присъединената собствена или чужда вещ (при присъединяването). Причината за това разпростиране е поглъщането на присъединените вещи и на използваните допълнителни материали от първоначално съществуващата и обременена с особен залог вещ, която продължава да съществува като такава (при присъединяването) или се трансформира в нова вещ (при преработването). В тези случаи, когато вложеният труд и/или използваните допълнителни материали са чужди – не принадлежат на лицето, учредило ОЗ, между последното и извършилия преработването, съответно – собственика на използваните материали, възникват облигационни отношения по заличаване на възникналото неоснователно обогатяване, които покриват както придобиването на собствеността върху новата/присъединената вещ, така и ефекта на разширяване на обекта на съществувалия преди преработването/присъединяването особен залог[3].

Когато обаче в резултат от преработването собственик на преработената вещ става лице, което не е било собственик на материала, обременен с особен залог, както и в случаите, когато особеният залог е съществувал върху присъединената вещ, особеният залог променя своя правно задължен субект, като едновременно с това и разширява своя обект: разпростира своето действие и върху стойността на вложения труд и допълнително използваните собствени или чужди материали (при преработването), съответно – разпростира своето действие и върху стойността на главната собствена или чужда вещ (при присъединяването). ОЗ върху търговското предприятие на едно лице не е ОЗ върху всеки продукт от неговия труд (полаган в рамките на осъществяваната от него търговска дейност), поради което съществуването му в тежест на лицето, което извършва преработването, не води до възникването на ОЗ върху получената в резултат от преработването вещ – независимо дали тази вещ се придобива от това лице или от собственик на използваните материали.

Така правилото на чл. 14, ал. 2 ЗОЗ ще пробива първичния характер на вещнопридобивния ефект на преработването в следните хипотези:

– когато ОЗ е съществувал върху някои или върху всички преработени материали, а новата вещ е придобита по силата на чл. 94, ал. 1 ЗС от лицето, което я е направило;

– когато ОЗ е съществувал върху второстепенен материал, а новата вещ е придобита по силата на чл. 95, ал. 1 ЗС от собственика на главния материал;

– когато ОЗ е съществувал върху някой или върху всички материали, а новата вещ е придобита по силата на чл. 95, ал. 2 ЗС в съсобственост от собствениците на използваните материали.

В тези хипотези ОЗ преминава (чл. 4, ал. 4 ЗОЗ) върху вещ (новата вещ), различна от тази (материала), върху който е бил учреден, и обвързва лице, което не се е съгласило с неговото учредяване. Лицето, направило новата вещ (чл. 94, ал. 1 ЗС), собственикът на главния материал (чл. 95, ал. 1 ЗС) и съсобственикът на новата вещ, чийто материал не е бил обременен с ОЗ (чл. 95, ал. 2 ЗС), имат положение, аналогично на това на приобретателя по чл. 8, ал. 4 ЗОЗ, който е придобил обременената с ОЗ вещ без съгласието на заложния кредитор. Разликата от хипотезата на чл. 8, ал. 4 ЗОЗ е, че в разглежданите случаи не възниква правоприемство.

В случаите на преработване по чл. 94, ал. 1 ЗС, чл. 95, ал. 1 ЗС и чл. 95, ал. 2 ЗС освен собственикът на вещта, върху която тежи ОЗ, се променя и самият обект на ОЗ: възниква нов обект, обикновено с по-голяма стойност, с което се увеличава и стойността, от която заложният кредитор може да търси удовлетворение. Всъщност текстът на чл. 4, ал. 4 ЗОЗ не дава изричен отговор на въпроса, дали разпростирането на ОЗ е върху цялата стойност на новата вещ, или само до стойността на вещта, върху която е съществувал особеният залог. За да се избегне разширяването на обекта на особения залог за сметка на лица, които не са участвали при неговото учредяване, би могло de lege ferenda ефектът на следване на ОЗ да бъде ограничен изрично до стойността на вещта, върху която той е възникнал. ОЗ ще следва вещта и нейните трансформации и присъединявания и заложният кредитор ще има правото да продаде цялата нова вещ, но ще може да се удовлетвори от получената в резултат на осребряването сума само до стойността на първоначалния обект на неговия ОЗ. Що се касае до третата от посочените по-горе хипотези – възникване на съсобственост след преработването (чл. 95, ал. 2 ЗС), ОЗ би могъл да се запазва само върху съответната идеална част, която отговаря на стойността на материала, върху който е бил учреден ОЗ.

Същите изводи са приложими и в случаите на присъединяване, когато: а) ОЗ върху главната вещ се разпростира и върху присъединената вещ, която губи своята самостоятелност и се превръща в част и в допълнителна стойност на главната вещ, и б) ОЗ върху присъединената вещ се разпростира и върху главната вещ, в която тя агрегира своята стойност. В първия случай се увеличава стойността на вещта, върху която тежи ОЗ, а във втория – ОЗ преминава върху една нова вещ, чийто собственик придобива собствеността върху присъединената вещ, но е принуден да търпи съществувалия върху нея ОЗ. Ако първият случай в някаква степен е по-„поносим“, тъй като обременената с ОЗ главна вещ „превъзхожда“ по своята стойност стойността на присъединената вещ, то във втория е налице пренасяне на ОЗ въпреки превъзходството както на стойността, така и на собствеността. Макар и собственикът на главната вещ да придобива по-голямото – собствеността върху присъединената вещ, той е принуден да търпи по-малкото – особения залог. Какъв обаче следва да бъде обемът на тази негова търпимост? Тук отново смятам, че по-подходящо е de lege ferenda изрично да се ограничи преминаването на ОЗ върху главната вещ до стойността на присъединената.

2. Особеният залог запазва своята поредност (чл. 14, ал. 2 ЗОЗ)

Разпоредбата на чл. 14, ал. 2 ЗОЗ урежда начина на разрешаване на евентуалната конкуренция между ОЗ, учредени върху няколко от използваните материали, съответно – върху присъединената и върху главната вещ. Принципът (чл. 4, ал. 4 ЗОЗ) е, че всички ОЗ се запазват, като част от ОЗ (тези, съществуващи върху използваните материали и върху присъединената вещ) „преживяват“ вещите, върху които са учредени, и продължават да тежат върху новата, съответно – преминават върху главната вещ, която е една чужда (за залогодателя) вещ. Уреждането на подобна конкуренция има смисъл единствено в случай, че ОЗ преминава върху новата вещ в нейната цялост – и като материалност, и като стойност. Само при такъв цялостен и неделим „ефект на следване“ се стига до „ефект на натрупване“ на ОЗ при възникваща конкуренция между тях, надхвърляща границите на собствеността, в които всеки отделен ОЗ е бил учреден. Това е и причината предложението за ограничаване на „ефекта на следване“ на ОЗ до стойността на обременената с него вещ да е направено по-горе от мен като такова de lege ferenda.

Ако бъде изрично посочено, че ОЗ следва вещта, върху която е учреден – при нейното преработване или присъединяване, само за нейната стойност, учредените няколко ОЗ върху всеки един от преработваните материали, съответно – върху главната и върху присъединената вещ, ще продължат да съществуват паралелно след преработването/присъединяването: тези ОЗ ще тежат върху цялата вещ, но само за стойността, с която вещта, върху която са били учредени, участва в общата стойност на новата вещ. Така неделимостта на вещта като материалност ще се запазва – ОЗ ще тежи върху цялата вещ, но едновременно с това ще се постига и своеобразна делимост на нейната стойност – с оглед примиряването на унаследените след преработването/присъединяването множество ОЗ.

Правилото на чл. 14, ал. 2 ЗОЗ – без изричното ограничаване на ефекта на следване до размера на стойността на обременената с ОЗ вещ, разрешава конкуренцията между пренесените след преработването върху новата вещ ОЗ в хипотезите, когато отделен ОЗ е съществувал върху всеки един от два или повече от използваните при преработването материали. Тези ОЗ се запазват, независимо от това дали в резултат от преработването новата вещ се придобива от лицето, което я е направило (чл. 94, ал. 1 ЗС), от собственика на главния материал (чл. 95, ал. 1 ЗС) или в съсобственост от всички собственици на използваните материали (чл. 95, ал. 2 ЗС).

До конкуренция между ОЗ ще се стига и в случаите, когато няколко материала са преработени от техния собственик, като върху всеки един от материалите е съществувал различен ОЗ. В този случай всички ОЗ ще се пренасят върху новата вещ, а конкуренцията между тях ще се решава от поредността на вписването им по отношение на материалите. Най-вероятно това е основната хипотеза, която е следвало да уреди нормата на чл. 14, ал. 2 ЗОЗ. В настоящата си формулировка обаче чл. 14, ал. 2 ЗОЗ не ограничава своето приложно поле само в рамките на собствеността, притежавана от лицето, учредило особения залог.

До конкуренция между ОЗ ще се стига и в случаите, когато няколко материала са преработени от лице, което не е техен собственик, като тук са възможни три варианта:

– материалите се притежават от едно лице, а преработването е извършено от друго: ако новата вещ се придобие от лицето, което я е направило (чл. 94, ал. 1 ЗС), неговото право на собственост ще е обременено с ОЗ, съществували върху всеки един от материалите;

– всеки един от материалите да се притежава от различно лице, едно от които извършва преработването: ако новата вещ се придобие от лицето, което я е направило (чл. 94, ал. 1 ЗС), неговото право на собственост ще е обременено освен с ОЗ, който той е учредил върху неговия материал, и с ОЗ, съществували върху другите използвани от него материали;

– всеки един от материалите да се притежава от различно лице, а преработването е извършено от трето лице: ако новата вещ се придобие от лицето, което я е направило (чл. 94, ал. 1 ЗС), неговото право на собственост ще е обременено с ОЗ, съществували върху всеки един от материалите.

Във всички тези случаи съществувалите преди преработването ОЗ ще се „подреждат“ върху (цялата стойност на) новата вещ според момента на своето първоначално възникване: те ще „преживеят“ преработването не само като съдържание (тежест), но и като дата (поредност). И това тяхно преживяване няма да зависи от титулярството на собствеността, с което чл. 14, ал 2 ЗОЗ придава своеобразен потестативен ефект на всяко преработване, в което се използват вещи, обременени с ОЗ[4].

Няма да се стига до конкуренция между ОЗ в случаите, когато е използван само един материал или когато няколко ОЗ са били учредени върху всички използвани при преработването материали в тяхната съвкупност. В тези случаи съществувалите ОЗ (когато са повече от един) ще преминават върху новата вещ, запазвайки поредността, която са имали при учредяването им върху използвания материал, съответно – материали.

До конкуренция между ОЗ ще се стига и в случаите на присъединяване, когато ОЗ съществуват както върху главната, така и върху присъединените към нея вещи. Всички особени залози ще преминават върху главната вещ, преживявайки не само края на собствеността върху присъединената вещ, но и края на самата присъединена вещ. В тези случаи ОЗ се есктраполира и акумилира върху вещ, различна от тази, върху която е учредено, и когато тази вещ не е собствена на лицето, учредило особения залог, отново възниква въпросът за едно своеобразно потестативно действие на всяко присъединяване. Ако собственикът на една вещ, върху която той е учредил ОЗ, извърши нейното присъединяване към друга, непритежавана от него главна вещ, по начин, който прави невъзможно нейното последващо („обратно“) обособяване, то с това свое действие той „обрича“ ли собственика на главната вещ с тежестта на един ОЗ, който му е натрапен? А какво ще отговорим на този въпрос, ако присъединяването е извършено от самия заложен кредитор? Трябва ли да използваме облигационноправни средства, за да предотвратим извличането на благоприятни последици от недобросъвестното поведение на лицето, извършило присъединяването, или пък да разчитаме на общия принцип за недопустимост на неоснователното обогатяване? Или трябва да модифицираме „ефекта на следване“ на ОЗ при извършено присъединяване?

Както посочих вече, склонен съм да подкрепя именно последния подход, като за провеждането му в ЗОЗ следва изрично да се предвиди, че ОЗ следва вещта не като неделимост, а като стойност. В този случай ОЗ ще тежи за съответната стойност на преработената или присъединена вещ, която е била обременена с него, а не неразличимо върху цялата стойност на новата или главната вещ. Това пренасяне ще направи излишно в по-голямата част от случаи и уреждането на възникващата конкуренция между акумулиралите се върху новата, съответно – върху главната вещ ОЗ.

3. Особени случаи и допълнителни разсъждения

ОЗ върху материала (присъединената вещ) няма да се запазва върху новата вещ, когато преработването (присъединяването) е извършено от залогодателя или със съгласието на залогодателя, попада в кръга на неговата обикновена дейност по занятие (арг. чл. 7 ЗОЗ[5]) и в резултат от извършването му друго лице е придобило новата (присъединената) вещ.

Няма да се запазва и ОЗ върху съвкупност, когато преработването (присъединяването) съставлява акт на отделяне на използвания материал (присъединената вещ) като елемент от съвкупността (арг. чл. 20, ал. 1 ЗОЗ), то е било извършено преди пристъпването към изпълнение на ОЗ (чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗОЗ) и е довело до придобиване на собствеността от друго лице.

В посочените случаи специалните норми на чл. 7 ЗОЗ и чл. 20, ал. 1 ЗОЗ ще изключват приложението на чл. 4, ал. 4 ЗОЗ.

Възможно е възприемането и на теза, според която чл. 4, ал. 4 ЗОЗ няма за цел да модифицира или ограничава действието на придобивните способи по чл. 94–95 ЗС, съответно – по чл. 97 ЗС, а урежда единствено случаите на преработване (присъединяване) на собствени материали (вещи). Вече споменах за това, но нека се върна отново към този въпрос, за да го поясня малко по-подробно. Основното възражение срещу възприемането на подобна теза е обстоятелството, че чл. 4, ал. 4 ЗОЗ не прави каквото и да е било ограничение на своето правно действие в посочения смисъл: „Когато заложената вещ бъде преработена или присъединена, залогът следва новата вещ“. Напротив, категоричността на изказа и липсата на каквито и да е условности насочват по-скоро към едно категорично правило, което свързва ОЗ със самата вещ, а не с правото на собственост на определено лице. Достатъчно е към момента на учредяването на ОЗ залогодателят да е бил собственик на вещта, за да възникне ОЗ като специфична тежест върху вещта, която следва не само биографията на собствеността, но и трансформациите на самата вещ.

Нека все пак да разгледаме последиците, до които би се стигнало, ако се възприеме това ограничително (и според мен поправително) тълкуване на чл. 4, ал. 4 ЗОЗ. Придобиването на собствеността върху новата вещ в резултат на преработването или на присъединяването от лице, различно от залогодателя, ще води до прекратяване на ОЗ. Правилото на чл. 4, ал. 4 ЗОЗ ще се прилага единствено ако преработването и присъединяването не са свързани с вещнопридобивен ефект, т.е., когато става въпрос за преработване или присъединяване на собствена вещ. При преработването и придобиването, съответно – при присъединяването на чужда вещ, разпоредбата на чл. 4, ал. 4 ЗОЗ, която има за цел единствено да уреди поредността на ОЗ, няма да намира приложение, тъй като ОЗ върху материалите и върху присъединената вещ няма да преживяват преработването/присъединяването. Придобиването по чл. 94, ал. 1 ЗС и чл. 95, ал. 1 ЗС ще заличават ОЗ върху използваните чужди материали, както и придобиването по чл. 97, ал. 1 ЗС – ще заличава ОЗ върху присъединената вещ.

Възприемането на тази теза относно приложното поле на правилото на чл. 14, ал. 2 ЗОЗ ще разрешава конкуренцията между пренесените след преработването върху новата вещ ОЗ само в хипотезите, когато:

– отделни ОЗ в полза на различни заложни кредитори са съществували върху всеки един от два или повече от използваните при преработването материали или отделни ОЗ в полза на различни кредитори са съществували върху главната вещ и върху присъединената вещ, и

– всички материали, съответно – както главната, така и присъединената вещ, са били притежавани от едно лице (това, което е учредило или което е обвързано от ОЗ), което е извършило преработването, съответно – е придобило присъединената вещ.

Тезата предполага тълкуване на чл. 4, ал. 4 ЗОЗ, според което правилото за следване се прилага единствено при липсата на придобиване по чл. 94, ал. 1 ЗС, чл. 95, ал. 1 ЗС или чл. 97 ЗС на заложената вещ от лице, различно от нейния залогодател. Когато обаче новата вещ е съсобственост на всички собственици на използваните материали (чл. 95, ал. 2 ЗС) и всеки един от тях е учредил ОЗ върху притежавания от него материал, съсобствениците на новата вещ ще са същите лица, които са учредили ОЗ. Ако се приеме, че дяловете в съсобствеността по чл. 95, ал. 2 ЗС се определят от съотношението между стойността на използваните материали, то ще следва, че всеки един от ОЗ ще се запазва, но ще тежи единствено върху съответните идеални части от новата вещ, придобити от учредилия го залогодател. В този случай – при възприемането на тясната хипотеза на чл. 4, ал. 4 ЗОЗ отново няма да се стига до приложение на чл. 14, ал. 2 ЗС, тъй като ОЗ ще имат различни обекти и между тях няма да възниква конкуренция.

Струва ми се, че така представената теза – макар и да охранява вещнопридобивния ефект на преработването и присъединяването, не отговаря на текста на чл. 4, ал. 4 ЗОЗ, който предвижда следване на ОЗ при всяка промяна (преработване/присъединяване) на вещта, без да се изисква запазване на собствеността в полза на залогодателя. По същия начин ОЗ следва вещта и при извършването на разпоредителни сделки с нея без съгласието на заложния кредитор (чл. 8, ал. 4 ЗОЗ). Разпоредбите на чл. 4, ал. 4 ЗОЗ и чл. 8, ал. 4 ЗОЗ преследват една обща цел: запазване на ОЗ, независимо от промените в заложената вещ и в собствеността върху нея. Бихме могли да кажем, че целта на законодателя е да се релативизират спрямо заложния кредитор действията на залогодателя, които могат да застрашат съществуването на заложното право.

В този смисъл преработването заедно с чужди материали, както и присъединяването на заложената вещ, извършени от самия залогодател, са действия, които не трябва да водят до прекратяване на ОЗ (освен в посочените по-горе случаи на чл. 7 ЗОЗ и чл. 20, ал. 1 ЗОЗ), но ОЗ следва да тежи върху новата/главната вещ – когато тя се притежава от лице, което не е учредило ОЗ, само до стойността на заложения материал/присъединена вещ. В противен случай ще се стига до неоснователно обогатяване на заложния кредитор за сметка на собственика на новата/главната вещ. И за заличаването на това неоснователно обогатяване не следва да се разчита на допълнителни облигационни претенции, превръщащи собственика в кредитор (аналогични на тези по чл. 96 ЗС).

Когато преработването/присъединяването е извършено от трето лице, но новата вещ се придобива от собственика на друг материал, също предпочитание следва да се даде на заложния кредитор и ОЗ ще следва новата/главната вещ, но само до стойността на материала, върху който е бил учреден.

Единствено когато преработването е било извършено от трето лице, което придобива собствеността върху новата вещ на основание чл. 94, ал. 1 ЗС, би могло да се настоява, че добросъвестността на това трето лице следва да се предпочете пред интереса на заложния кредитор от запазване на ОЗ (при присъединяването добросъвестността е ирелевантна, поради което изложените съображения не са относими). Единствено, нека го наречем добросъвестното преработване по чл. 94, ал. 1 ЗС, би могло да има вещнопридобивен ефект, който преодолява ефекта на следване на ОЗ.

Направените разсъждения имат характера на предложения de lege ferenda, тъй като действащият текст на чл. 4, ал. 4 ЗОЗ е категоричен, че когато заложената вещ бъде преработена или присъединена, залогът следва новата вещ, без да прави разлика дали преработването или присъединяването са свързани с настъпването на вещнопридобивен ефект в полза на лице, различно от залогодателя, както и без да ограничава този „ефект на следване“ на ОЗ до стойността на вещта, която е била първоначалният обект на ОЗ.

Бележки под линия:

[1] Вж. също Ставру, Ст. Промените във вещта. Някои въпроси на приращението и преработването. С.: Сиела, 2016, с. 45–48, където изрично е ограничено действието на чл. 4, ал. 4 ЗОЗ до случаите на преработване и присъединяване, касаещи движими вещи.

[2] В случая би могло да се твърди, че е налице своеобразна „незаинтересуваност“ на преминаването на особения залог от начина, по който собствеността се придобива в резултат на преработването и присъединяването. За т.нар. „незаинтересовани“ (несъщински) динамични придобивни състави, които „просто пораждат вещноправно действие, без да се интересуват от това дали определено лице (потенциалният прехвърлител) наистина притежава правото“, вж. Недев, Д. Същински и несъщински (незаинтересовани) оригинерни способи, изискващи правно основание. – доклад, изнесен на Научна конференция „Върховенството на закона – предпоставка за развитие на бизнеса и за икономически растеж. Научни изследвания в памет на проф. д-р Борис Ланджев“, организирана от УНСС, проведена на 27.11.2015 в гр. София, публикуван на 03.01.2016 г. и достъпен в Електронно издание „Предизвикай правото!“ (ISSN 1314-7854) на следния адрес: https://www.challengingthelaw.com/veshtno-pravo/originerni-sposobi/.

[3] Друг е въпросът, дали лицето, извършило преработването, съответно – присъединяването, но непридобило собствеността, има право на задържане върху създадената от него вещ, съответно – върху главната вещ, за вземанията си по чл. 96 и чл. 97 ЗС. Съгласно чл. 91, ал. 1 ЗЗД право на задържане възниква в полза на този, който има изискуемо вземане във връзка със запазването, поддържането, поправянето или подобрението на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея, освен ако е недобросъвестен. В случаите, когато присъединяването има естеството на подобрение на чужда движима вещ, чл. 91, ал. 1 ЗЗД ще намира приложение. Смятам, че право на задържане следва да се признае и в полза на лицето, извършило преработването, но неполучило собствеността, независимо че извършеното от него подобрение води до преобразуване на самата вещ, използвана като материал. И в двата случая правото на задържане ще отпада, ако преработващият/присъединяващият е недобросъвестен (чл. 91, ал. 1 ЗЗД).

[4] За въпросa за засягането на правата на трети лица при преживяването на залога в случаите на преработване и присъединяване, вж. Барбар, Л. Римскоправна основа на владението и някои вещни права и недостатъците й у нас. С., 1913, с. 39, както и Недев, Д. Правно действие на първичните способи за придобиване на вещни права. С.: Сиела, 2017.

[5] За възникналите в практиката противоречия относно значението на вписването на залога по партидата на приобретателя и за техния законодателен отговор, вж. Иванов, Д. Особеният залог в българското право. С.: Сиела, 2017, с. 211–212.

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.