Учението за облигациите на френския цивилист Робер-Жозеф Потие е основата, върху която е изградено съвременното френско облигационно право. Авторите на ФГК са използвали този труд, тъй като неговият автор е съумял да изучи, представи и анализира системата на класическото римско право и правните обичаи, наложили се сред народите, населяващи Централна и Западна Европа.

Представянето на различни автори от Древността, Средновековието и Просвещението, допринесли за развитието на континенталната правна система и критиката върху произведенията им, е безценен извор на информация за историята на правото. Мнението на автора по важни практически въпроси е аргументирано чрез принципите и логиката на римското право и прагматичните правни обичаи на Северна Франция. Предлаганият класически, но забравен поглед върху правната материя, безспорно е необходим и днес.

Нуждата от възраждане на класическите възгледи в областта на частното право води до превод на този паметник на юридическата наука. Чрез представянето на български език – първи преводен език след английския, юристите ще имат възможност да проследят в чист вид зараждането и развитието на основните облигационни институти, тръгнали от класическото римско право, преминали през школите на глосаторите и постглосаторите и стигнали до прагматичното им обогатяване от наложилите се правни обичаи.

За да се обоснове преводът не само с историческото си значение, а и с безспорната си практическа приложимост, към текста са добавени препратки към цитираните автори и техните произведения. Приложени са и текстовете на ФГК – преведени и препратени към отменения и действащия ЗЗД и други нормативни актове. Заедно с тях са приложени и препратки към източниците на римското право, използвани от Потие. Обяснени са и редица римскоправни институти, чието познаване е необходимо на всеки юрист, практикуващ в областта на частното право.

Издаването на този превод е началото на проект, който цели обогатяване на юридическата книжнина на български език, възраждане на класическите трудове по частно право и развитие на доктрината в светлината на европейското континентално семейство, от което нашата правна система се е отдалечила значително.

Идеята за проекта и избора на първото произведение за превеждане е на гл. ас. Теодор Пиперков. Преводът е направен от Тихомир Рачев и Евгени Иванов – студенти в СУ „Св. Климент Охридски“, с помощта на проф. Мария Костова за латинските текстове, а юридическата редакция е направена от Димитър Стоименов – адвокат и асистент по облигационно право в СУ „Св. Климент Охридски“.

 

Текст (превод Тихомир Рачев и Евгени Иванов):

164. Що се отнася до вредите и пропуснатите ползи, за които е отговорен длъжникът поради неизпълнение на своето задължение, когато не можем да му вменим недобросъвестност, ни остава да разгледаме, че когато вредите и пропуснатите ползи са значителни, те не трябва да се наложат и определят строго, а с известна умереност.

Върху този принцип, в единния закон, Cod. de sentent, за съдебните решения, които са за това, което е интерес, Юстиниан нарежда, че вредите и пропуснатите ползи, в определени случаи, както го обяснява и Дюмулен, ibid, номер 42 и следващите, когато не са относими към предмета на задължението, не могат да бъдат налагани за повече от двойния размер на стойността на предмета, с включената към него стойност.

Решението на този закон може да се прилага към следния случай. Купил съм, на цена от 4000 лири къща с прилежащи лозя в дълбоката провинция. С придобиването на собствеността гроздето, което прави всичкия доход на този имот, е било на много ниска цена в тази провинция, защото не е имало никакъв пазар за износ. След придобиването на собствеността кралят е направил канал, който позволява износът и който прави четворно и дори повече по-скъпа цената на гроздето. Така стойността на моя имот, която е била само 4000 лири, се е вдигнала на 16 000 лири. Очевидно е, че ако бъда евинциран от този имот, моите вреди и пропуснати ползи, произтичащи от тази евикция, които не са друго освен това, доколко е в мой интерес днес да е възможно да имам това имение, се повишават в действителност на повече от 16 000. Въпреки това, следвайки този закон, за всички вреди и пропуснати ползи, които ми се дължат, както за стойността, надхвърляща първоначалната цена на имота, така и за разходите по придобиването на правото, продавачът, който ми е продал добросъвестно имота, не трябва да бъде осъден спрямо мен на по-голяма сума от 8000 лири, като възвръщането на цената на тези 4000 лири се включва в горната сума. Oсъждането за причинени вреди и пропуснати ползи, които както в този случай са единствено дължими заради липса на вещта и в конкретния случаи, не трябва никога, следвайки този закон, да превишават двойната цена на вещта, която е била предмет на задължението.

Принципът, върху който това решение е основано е, че задълженията, които се пораждат от договори, не могат да се създадат от друго, освен от съгласието и волята на страните. Впрочем, длъжникът, задължавайки се за вредите и пропуснатите ползи, които произтичат от неизпълнението на неговото задължение, се смята, че не е имал намерението да се задължи за друго, освен за сумата, за която е било възможно да се предвидят посочените вреди и пропуснати ползи, а не за повече от това. Следователно, когато тези вреди и пропуснати ползи достигат по-висока сума, за която кредиторът никога не би помислил, че в дадения случай могат да достигнат, те трябва да бъдат намалени и ограничени до сумата, до която можем рационално да помислим, че са могли да достигнат. Смята се, че длъжникът не се е съгласил да се задължи предварително, Molin. tract, de eo quod interest, n. 60.

Този закон на Юстиниан, ограничаващ прекомерните причинени вреди и пропуснатите ползи точно до двойната стойност на вещта, е арбитражен закон, който няма сила на закон в нашите провинции. Но принципът, върху който законът е обоснован, не позволява длъжникът, на когото не можем да вменим никаква недобросъвестност, да бъде отговорен за вредите и пропуснатите ползи, прозитичащи от неизпълнението на неговото задължение над сумата, която той би могъл да помисли, че ще достигнат най-много. Това е принцип, основан на разума и на естествената справедливост, който трябва да следваме и да ограничаваме според него вредите и пропуснатите ползи, когато те са прекомерни, оставяйки това решение на арбитража на съдията.

165. Очевидно е, че намаляването на вредите и пропуснатите ползи до двойната стойност на вещта, която е предмет на първичното задължение, има приложение единствено към вредите, дължими що се отнася единствено до самата вещ и не може да се приложи спрямо прекомерните вреди, които кредиторът е претърпял върху другите си вещи, когато се е задължил изрично или мълчаливо. Така е, защото тези вреди и пропуснати ползи не са дължими с оглед на вещта, предмет на първичното задължение и не могат да се определят от стойността на тази вещ. Те се покачват понякога двойно и дори повече от стойността на вещта. Например, вредите и пропуснатите ползи, за които е отговорен спрямо мен един бъчвар, който ми е продал лоши бъчви, които са причинили загубата на сложеното в тях вино, могат да достигнат повече от двойната цена на бъчвите, тъй като продавайки ми в качеството си на бъчвар тези бъчви, той е отговорен за тяхната годност и се е задължил мълчаливо за риска от загуба на виното, който може да стигне до десет или 20 пъти повече от цената на бъчвите. Този вид вреди не се отнася до бъчвите, а до виното, което сме сложили вътре и не трябва да се определя спрямо цената на бъчвите. Molin. ibid. n. 49.

При все това, дори по отношение на тези външни вреди, трябва да използваме ограничаване, тъй като те стават прекомерни и не трябва да осъждаме длъжника над сумата, за която той е можел да мисли, че най-много ще достигнат. Например, ако съм сложил в една бъчва чуждестранно вино или друга напитка с висока цена, която е погинала поради некачествената бъчва, бъчварят, който ми я е продал, не трябва да бъде осъден да ме обезщети за тази загуба изцяло, а само до разликата с цените на една бъчва от най-доброто вино в областта, тъй като продавайки ми бъчвата, не е имал намерение да се задължи за друг риск, не можейки да предвиди, че ще сложа вътре напитка на по-висока стойност. Молен. Ibid. n. 60.

Поради същата причина, строителят на моята къща, срутила се е поради проблем в конструкцията, е отговорен спрямо мен, както казахме по-горе, за погиването или повреждането на моите вещи, които са се намирали под руините. Но ако са погинали скъпоценни камъни или ръкописи на огромна стойност, той не трябва да бъде отговорен изцяло за тази загуба. Отговорен е единствено до разликата в цените на това, което обикновено би внесло в къщата лице с моето положение.

166. Принципите, които установихме дотук, не се прилагат, когато поради недобросъвестност на моя длъжник съм претърпял вредите и пропуснатите ползи. В този случай длъжникът е отговорен за всички претърпени вреди и пропуснати ползи, произтичащи от неговата недобросъвестност не само по повод вещта, предмет на договора, propter rem ipsam, но и за всички други вреди и пропуснати ползи, които съм претърпял по отношение на другите си вещи. Въобще няма смисъл да различаваме и да дискутираме дали в този случай длъжникът трябва да се смята отговорен за тях, тъй като този, който е действал умишлено се задължава иска не иска, за поправянето на всичко, което е причинил; Молен. ibid. n.155.

Например, ако един търговец ми е продал крава, знаейки че е болна от заразна болест и го е премълчал, това премълчаване е недобросъвестно от негова страна, което го прави отговорен за вредите, претърпени не само от продадената крава, предмет на неговото първично задължение, но също така и за онези вреди, които съм претърпял що се отнася до всички други животни, на които кравата е предала заразата, l. 13, ff. de act empt., защото измамата на търговеца ми е причинила всички вреди.

167. Що се отнася до другите претърпени вреди, които са по-отдалечено и по-непряко следствие от недобросъвестността на моя длъжник, ще бъде ли той отговорен за тях? Например, връщайки се към горния пример, ако заразата, която е стигнала до моите биволи чрез продадената ми кравата, попречи да обработвам земите си, тогава вредата, която ще претърпя от това, че земите ми ще останат необработени, изглежда също следствие на измамата на продалия ми чумава крава търговец. Но това е едно по-отдалечено следствие не от загубата, която съм претърпял от заразата на моя добитък. Ще бъде ли отговорен търговецът за тези вреди? Quid, ако загубата на моите животни и вредата, която съм претърпял поради необработване на земите, ме е възпрепятствала да платя дълговете си и кредиторите ми са отчуждили реално и описали вещите ми на ниска цена, търговецът ще бъде ли отговорен и за тези вреди? Правилото, което ни се струва, че трябва да бъде следвано в този случай, е, че не трябва да се включват във вредите и пропуснатите ползи, за които длъжникът е отговорен поради своята недобросъвестност, онези, които не само че са отдалечено следствие, но и онези, които не са необходима последица и които могат да имат други причини. Например, в предложения по-горе случай, този търговец няма да бъде отговорен за вредите, които съм претърпял от отчуждаването на моите вещи. Тази вреда е последица прекалено далечна и прекалено непряка на неговата измама и няма необходима връзка, тъй като независимо от загубата на моя добитък, причинена от неговата измама, повлияла на разместването на моето богатство, то това разместване може да има и други причини.

Това е в унисон с доктрината на Дюмулен, ibid., номер 179, в която, говорейки за вредите, за които е отговорен наемателят на една къща, защото е причинил пожар умишлено, той казва: И досега се разбира, че умишлено настъпва всяко увреждане моментално и веднага след това, а не по-късно. Вредата, настъпваща от нов случай, дори в удобния случай на обявен палеж нямаше да се случи, понеже е отклонима вредата, която не е замислена.

Загубата, която съм претърпял поради необработването на моите земи, изглежда да е по-малко отдалечена последица от недобросъвестността на търговеца. Независимо от това, аз мисля, че той не трябва да бъде отговорен за тази загуба или най-малко не трябва да е отговорен изцяло. Липсата на обработка на земята не е абсолютно необходима последица от загубата на добитъка, която ми е била причинена от измамата на търговеца. Можел съм, независимо от загубата на добитъка, да избегна необработването на земята, обработвайки я с друг добитък, който съм можел да купя или да отдам под аренда земите си, ако нямам средства да ги обработвам сам. Въпреки това, ако дори след като съм прибягнал до тези крайни средства, не съм успял да извлека толкова печалба от земите си, колкото ако ги бях обработвал сам с моите биволи, които съм изгубил поради измамата на този търговец, това може да влезе във вредите и пропуснатите ползи, за които той е отговорен.

168. Вредите и пропуснатите ползи, които произтичат от недобросъвестността на длъжника, се различават още и от обичайните вреди и пропуснати ползи по това, че единният закон, Cod. de sent, quæ pro eo quod interest, etc., и намаляването, което, следвайки духа на този закон, се прилага по повод обичайните вреди и пропуснати ползи, не се прилага спрямо тези, които произтичат от измамата на длъжника. Причината за това различие е очевидна. Това ограничаване, което се прилага спрямо вредите и пропуснатите ползи, които са обичайни, е основано върху принципа, разгледан по-горе, че не може да се смята, че един длъжник е искал да се задължи за вредите и пропуснатите ползи до една по-висока сума от тази, за която той е могъл да мисли, че ще достигнат най-много вредите и пропуснатите ползи, за които ще бъде отговорен в случай на неизпълнение на неговото задължение. Впрочем, този принцип не може да се приложи за вредите и пропуснатите ползи, които произтичат от измамата, защото, който извършва измама, се задължава независимо дали иска или не иска, за възвръщането на щетите, които неговата измама е причинила.

Трябва въпреки всичко да бъде оставено на преценката на съдията, дори в случай на недобросъвестност, използването на снизходителност при налагането на обезщетение за вредите и пропуснатите ползи.

Тези разрешения се прилагат било когато недобросъвесноттта е извършена deliquendo, било когато е извършена contrahendo; Молен., ibid., номер 155.

 

Текстът на български, заедно с неговия оригинал, може да видите тук.

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.