Могат ли потребители, на които е начислена допълнителна сума за електрическа енергия по ПИКЕЕ (отм.), да съдят КЕВР за вредите пред административния съд?

(№ 7 от рубриката „Щури хрумки“)

1. Вземането по ПИКЕЕ (отм.), (не)възможното обезщетение за вреди от нормативен административен акт и неупражненият косвен контрол

Кражбите на ток в страната са ендемични. Потребителите на електрическа енергия – битови и промишлени – проявяват изобретателност в способите за потребяване на енергия без заплащането й или при намалено отчитане. По тази причина законодателят прие чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, с които делегира на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране правомощието да приеме правила, по силата на които да се коригират сметките на потребители в случаи на установени кражби на ток или други обективно констатирани нередовности на средствата за техническо измерване.

По силата на тази делегация бяха приети Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), издадени от председателя на ДКЕВР (обн., ДВ, бр. 98 от 12 ноември 2013 г.). В тях се съдържаше подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, без да е необходимо доказване на виновно поведение на потребителя.

Два тричленни и два петчленни състава на Върховния административен съд приеха по реда на прекия съдебен контрол, че ПИКЕЕ (отм.) са незаконосъобразен нормативен административен акт поради порода процедурна незаконосъобразност. С Решение № 1500 от 6 февруари 2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г., ВАС, I кол., петчленен състав, се отменя ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт. А с Решение № 13691 от 08.11.2018 г. по адм.д. № 4785/2018 г., ВАС, I кол, петчленен състав, се отменят и чл. 48-51 от правилата.

Как обаче се отразява това на гражданските спорове между потребителите и електроснабдителните дружества? Тези спорове или се инициират от продавача на електрическата енергия по осъдителни искове и по установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК за вземанията по ПИКЕЕ (отм.), или се инициират от потребителя чрез предявяване на отрицателни установителни искове за несъществуване на вземане, формирано по правилата на ПИКЕЕ (отм.).

Гражданските съдилища поначало отказват да упражняват косвен контрол за процедурна законосъобразност на нормативни административни актове[1]. Господства разбирането, че гражданският съд може да провери само дали нормативният административен акт е издаден въз основа и в рамките на валидна законова делегация (чл. 75, ал. 1 АПК) и дали не противоречи на нормативен акт от по-висока степен (чл. 15, ал. 1 ЗНА). По тази причина редица инстанционни граждански съдебни състави и ВКС прилагат правилата на ПИКЕЕ (отм.) за периода от издаването им до тяхната отмяна от ВАС.

За потребителите на електрическа енергия обаче подобно прилагане на този незаконен административен акт съставлява увреждане на техния патримониум – в тяхна тежест се пораждат задължения, които не следват от реалния отчет на средствата за техническо измерване – различни са от редовната цена на потребената електрическа енергия.

С Тълкувателно решение от 27.06.2016 г. по адм.д. № 2/2015 г., ОС ВАС, прие, че вредите, причинени на граждани и на юридически лица при или по повод изпълнението (действието) на подзаконов нормативен акт в периода преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Какъв тогава е изходът за частноправните субекти, засегнати от приложението на незаконния нормативен административен акт, при това със санкцията на гражданския съд?

2. Разноските и вземанията от законен съдебен процес пред гражданския съд като вреди по ЗОДОВ

Народното събрание с ДВ, бр. 94/2019 г., допълни чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като предвиди имуществена отговорност за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. От мотивите на законопроекта за допълнение на чл. 1, ал. 1 от закона, достъпни на сайта на Народното събрание (вх. № 954-01-26/18.04.2019 г.), както и от изказванията на народните представители д-р Крум Зарков и Хамид Хамид при второто четене на законопроекта в пленарна зала от 21.11.2019 г., е видно, че целта на изменението е да се преодолеят последиците за правата на гражданите и юридическите лица от коментираното Тълкувателно решение на ВАС. За него народните представители приемат, че е спорно, тъй като е подписано с особено мнение от 32 върховни съдии, а тълкуването директно се обявява за неправилно и противоречащо на практиката на СЕС и преграждащо правата на правните субекти на полагащото им се обезщетение за вреди (вж. мотивите на законопроекта). Целта на промяната, обявена и в пленарна зала, е пълното удовлетворение на гражданите и юридическите лица на законното им право на обезщетение от незаконните подзаконови административни актове.

При това положение не може да не се приеме, че нормата има за задача да изправи една тежка несправедливост и независимо от нейния формален материалноправен характер тя важи и за вреди от незаконни нормативни административни актове, причинени преди влизането в сила на ЗИД ЗОДОВ, ДВ, бр. 94/2019 г.

Всички вреди от приложението на незаконния административен акт подлежат на обезщетение по реда на чл. 1, ал. 1 in fine ЗОВОВ – чрез иск против административния орган, издал акта, предявен пред административните съдилища. Тук се включват вземанията, произтичащи от незаконния акт, в полза на един частноправен субект, които друг частноправен субект е бил принуден да плати – вкл. поради осъждане от гражданския съд да ги плати. В нашия случай това са вземанията, формирани по правилата на ПИКЕЕ (отм.), ако потребителят е осъден да ги плати от гражданския съд или ако ги е платил доброволно на електроснабдителното предприятие и искът му по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за връщане на платеното като недължимо е отхвърлен от гражданския съд с аргумента, че вземането по незаконния ПИКЕЕ (отм.) е валидно възникнало. Във вредите на потребителя се включват и разноските по воденото дело пред гражданския съд. Вземанията и разноските са пряка и непосредствена последица именно от приложението на нормативния административен акт (чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ) и подлежат на обезщетение по реда на ЗОДОВ.

3. Контрааргументи

Контрааргумент на застъпената теза е, че тя води до игнориране на силата на пресъдено нещо на решението на гражданския съд по спора между потребителя на електрическа енергия и дружеството продавач. Може да се възрази също така и че ако административният съд разгледа подобен иск, то той би нарушил задължението, което всеки съд има да зачита влязлото в сила съдебно решение на гражданския съд по този спор – чл. 297 ГПК.

На първото възражение следва да се признае принципната правилност – влезлите в сила съдебни решения не могат да се преразглеждат за тяхната правилност инцидентно при предявен осъдителен иск за връщане на платеното или за заплащане на обезщетение за вреди. Изключение от тази постановка е искът с правно основание чл. 4, § 3 ДЕС, с който се търси реализиране на отговорността на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз – този иск не е изключен от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение на националния съд. Друго изключение обаче е и искът по чл. 1, ал. 1 in fine ЗОВОВ – този иск също не е изключен от влязло в сила решение на граждански съд, което признава съществуването на вземане, произтичащо от незаконния нормативен административен акт. Допустимостта на иска е обусловена единствено от предварително упражняване на пряк съдебен контрол – отмяна на незаконния нормативен административен акт или прогласяването му за нищожен от административния съд. На следващо място, следва да се посочи, че задължението за зачитане по чл. 297 ГПК е ограничено от субективните и обективни предели на силата на пресъдено нещо, а тя при влязло в сила решение на гражданския съд е в рамките на частноправните субекти, страни по приключилото гражданско дело (чл. 298, ал. 1 ГПК). Тя не важи по отношение на КЕВР – органа, издал незаконния нормативен административен акт.

4. Заключение

Съществува несъмнен правен и ценностен проблем в това административните съдилища да отменят като незаконни нормативни административни актове, а гражданските съдилища упорито да ги прилагат по гражданскоправни спорове, породени от претенции, произтичащи от незаконния административен акт. Конкретно по отношение на ПИКЕЕ (отм.) за отстраняване на противоречивата съдебна практика е направено предложение както за постановяване на съвместно тълкувателно постановление на колегии на ВКС и ВАС[2], така и за постановяване на тълкувателно решение от ОСГТК на ВКС[3].

Този принципен проблем изглежда е разрешен от законодателя със ЗИД ЗОДОВ, ДВ, бр. 94/2019 г., с добавката в чл. 1, ал. 1 на закона на основание за присъждане на обезщетение за всички вреди от прилагането на незаконния нормативен административен акт.

Бележки под линия:

[3] Със Сигнал относно спорни въпроси на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), вх. № В-54/15.01.2020 г., депозиран в деловодството на ВКС, с автори Константин Кунчев и д-р Делян Недев.