С настоящото предложение за допълване на образуваното на 03.05.2017 г. тълкувателно дело № 2/2017 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия[1],[2], депозирано на 28 юни 2017 г., председателят на Върховния касационен съд и заместник-председателят и ръководител на Гражданска колегия бяха сигнализирани за допълнителна противоречива съдебна практика на въззивни съдилища по съществен въпрос на уредбата на законодателството по доставка и продажба на топлинна енергия за битови клиенти, която според мен не би могла да бъде преодоляна по реда на чл. 290 ГПК (предвид касационния праг от 5000 лв. по чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК), поради което считам, че би било разумно включването й в обхвата на тълкувателно дело № 2/2017 г., ОСГК, по което все още не е проведено първо заседание.

 

Противоречивата съдебна практика е по следния въпрос:

 

Прекратява ли се (прекъсва ли се) облигационното правоотношение между топлопреносното предприятие и битовите клиенти на топлинна енергия в случаите по чл. 78 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването?

 

1. Според първото становище уредената в чл. 78 от Наредбата хипотеза касае случай на прекъсване на облигационната връзка между доставчика на топлинна енергия и етажните собственици и възникване на задължение на доставчика да предложи на етажните собственици ново учредяване на такава връзка при променени условия. В този смисъл например

Решение от 08.06.2017 г. по гр. д. № 12503/2016 г., СГС, IV-Д въззивен състав,

Решение от 31.05.2017 г. по гр. д. № 674/2017 г., СГС, IV-Б въззивен състав,

Решение № 46 от 05.02.2016 г. на ОС-Велико Търново по в. гр. д. № 1402/2015 г.,

Решение № 178 от 11.01.2012 г. по гр. д. № 2002/2011 г., СГС, II-В въззивен състав

 

2. Според второто становище неизпълнението на задълженията по чл. 78 от Наредбата не води до прекратяване на облигационната връзка между топлопреносното предприятие и битовите клиенти. Част от практиката приема, че нормата създава право, но не и задължение на топлопреносното предприятие да прекрати топлоподаването. В този смисъл например

Решение от 18.05.2017 г. по гр. д. № 10597/2016 г., II-А въззивен състав,

Решение от 25.11.2016 г. по гр. д. № 682/2016 г., ОС-Плевен,

Решение от 28.10.2016 г. по гр. д. № 6770/2016 г., СГС, IV-В въззивен състав,

Решение от 23.02.2015 г. по гр. д. № 2100/2014 г., ОС-Бургас,

Решение № 16155 от 08.08.2014 г. по гр. д. № 5670/2013 г., СГС, III-В състав.

 

3. Според трето становище неизпълнението на задълженията по чл. 78 от Наредбата не води до прекъсване на облигационната връзка, но, от друга страна, битовите клиенти на топлинна енергия не дължат вече цена за топлинна енергия за сградна инсталация. Така

Решение от 20.02.2017 г. по гр. д. № 438/2016 г., СГС, II-А въззивен състав,

Решение № 504 от 25.10.2010 г. на ОС-Русе по в. гр. д. № 581/2010 г.

 

Бележки под линия:

[1] Вж. и Петров, В. Сигнал за противоречива съдебна практика по тълкуването на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката и чл. 57, ал. 1 от Закона за собствеността. – Професионален сайт „Предизвикай правото!“, ISSN: 1314-7854 (19 януари 2017 г.).

[2] Тълкувателно дело № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС е образувано с Разпореждане от 03.05.2017 г. на председателя на ВКС (http://www.vks.bg/Dela/2017_02_%D0%9E%D0%A1%D0%93%D0%9A_%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5.pdf) по Предложение на заместник-председателя и ръководител на Гражданска колегия (http://www.vks.bg/Dela/2017_02_%D0%9E%D0%A1%D0%93%D0%9A_%D0%9F%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5.pdf).

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук