Настоящите бележки са допълнен вариант на сигнал от 11.07.2016 г., с който бе сезиран председателят на Върховния касационен съд за съществуваща противоречива съдебна практика1 по тълкуването и прилагането на чл. 153 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 57 от Закона за собствеността (ЗС) относно това кой правен субект се явява потребител, респ. клиент на топлинна енергия за битови нужди – собственикът, носителят на вещно право на ползване или ползващият имота по силата на облигационно право.

Сигналът е депозиран с оглед преценката на председателя на ВКС дали е налице основание за образуване на тълкувателно дело за уеднаквяване на съдебната практика по въпроса за това кой е потребител (клиент) на топлинна енергия за битови нужди.

1. Спорен в съдебната практика е, на първо място, въпросът, дали лице, което ползва топлоснабдения имот на облигационно основание, най-често по наемно правоотношение, се явява потребител на топлинна енергия, или потребител може да бъде само собственикът или носителят на вещното право на ползване върху топлоснабдения имот.

1.1. По този въпрос практиката на ВКС по чл. 290 ГПК е противоречива.

Според едното становище потребител на топлинна енергия е или собственикът, или носителят на вещното право на ползване върху имота. Така

 

Решение № 221 от 11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г., II т. о.,

Решение № 507 от 22.01.2013 г. по гр. д. № 1557/2011 г., IV г. о.,

Решение № 504 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 420/2009 г., ІV г. о.

 

Според другото становище потребител на топлинна енергия е носителят на вещно или на облигационно право на ползване върху топлоснабдения имот.

 

Така Решение № 35 от 21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о.

 

1.2. Противоречива е и практиката на въззивните съдилища.

 

В едни решения категорично се отрича качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди на ползващия имота по силата на облигационно право (наем, заем за послужване и т.н.).

 

Решение № 1921 от 19.03.2015 г. на СГС по в. гр. д. № 9183/2014 г.,

Решение № 3888 от 01.06.2015 г. на СГС по в. гр. д. № 19410/2014 г.,

Решение № 1687 от 22.10.2013 г. на ОС – Пловдив по в. гр. д. № 1973/2013 г.,

Решение № 17911 от 31.10.2014 г. на СГС по в. гр. д. № 13074/2014 г.,

Решение № 2091 от 27.03.2015 г. на СГС по в. гр. д. № 13946/2014 г. и др.

 

Напротив, в други актове на въззивни съдилища се приема, че ползващият имота по силата на облигационно право може да бъде потребител на топлинна енергия за битови нужди:

 

Решение № 16522 от 26.08.2014 г. на СГС по в. гр. д. № 1925/2014 г.,

Решение № 5475 от 23.07.2015 г. на СГС по в. гр. д. № 3581/2015 г.,

Решение № 4432 от 31.05.2016 г. на СГС по гр. д. № 16281/2015 г.,

Решение № 7801 от 13.11.2015 г. на СГС по в. гр. д. № 6293/2015 г.,

Решение № 8806 от 22.12.2015 г. на СГС по в. гр. д. № 9288/2015 г.,

Решение № 5648 от 05.07.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 2755/2016 г.,

Решение № 3677 от 09.05.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 14859/2015 г. и др.

 

2. Противоречие в практиката на съдилищата съществува и по въпроса, кой е потребител на топлинна енергия при учредено вещно право на ползване.

Според едното становище при учредено вещно право на ползване, по арг. от чл. 57, ал. 1 ЗС, потребител на топлинна енергия за битови нужди е винаги носителят на това ограничено вещно право. В този смисъл са:

 

Решение № 1603 от 05.03.2015 г. на СГС по в. гр. д. № 11923/2014 г.,

Решение № 3110 от 11.05.2015 г. на СГС по в. гр. д. № 8381/2014 г.,

Решение № 6088 от 24.08.2015 г. на СГС по в. гр. д. № 6793/2013 г.,

Решение № 3288 от 13.05.2015 г. на СГС по в. гр. д. № 17428/2014 г.,

Решение № 137 от 13.07.2015 г. на ОС – Габрово по в. гр. д. № 22/2015 г. и др.

 

Според второто становище дори при учредено вещно право на ползване върху топлоснабдения имот голият собственик може да бъде потребител на топлинна енергия, ако е направил волеизявление за това, което топлопреносното предприятие е приело. В този смисъл:

 

Решение № 6884 от 13.10.2015 г. на СГС по в. гр. д. № 6138/2014 г.,

Решение № 8347 от 04.12.2015 г. на СГС по в. гр. д. № 4587/2014 г.,

Решение № 3161 от 11.05.2015 г. на СГС по в. гр. д. № 18961/2014 г.,

Решение № 8472 от 23.11.2016 г. на СГС по гр. д. № 5666/2016 г. и др.

1 При събирането на съдебната практика ми помогнаха Н. Павлевчев, Е. Воденска и Т. Тошев, за което им благодаря. Подборът на решенията, които са включени в сигнала, е мой, като съм се стремял да включа само решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, а от въззивните съдилища – предимно решения от последните две години.

1 кометар

  1. Ужас, става на въпрос за порочни практики. реално се пита коя практика е по-порочна. Има право на ЕС и там ясно е регламентиран въпроса. закаква собственост става на въпрос при двустранен потребителски договор между 2 равноправни частни субекта.

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.