(дата на записа: 26.11.2025 г., продължителност: 1:23:22)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„Апология [ПРОЦЕСЪТ]“ (26.11.2025)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Платоновите диалози“, която е съвместна инициатива на Ratio BG, Предизвикай правото! и Нов български университет. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме по един от Платоновите диалози с участието на преподавател от Нов български университет. Стремежът ни ще бъде да свържем всеки един от дискутираните диалози с конкретна тема, която продължава да бъде актуална и днес. Вярваме, че „триалогът“ (във всеки епизод ще участват трима души) върху диалозите може да бъде интересен, а гласът на Платон има място в разговорите за проблемите, чието окончателно решение така и не успяваме да постигнем. А може би точно тази невъзможност да постигнем окончателното решение както по времето, в което са живели Сократ и Платон, така и във времето, когато четем техните диалози, е това, което ни прави хора.
Темата се организира по идея на Стоян Ставру.
Любомир Бабуров, Христо Тодоров и Стоян Ставру обсъждат:
– Какво е „достойнството на съдията“ и „достойнството на оратора“?
– Какви са обвиненията на Мелет, Анит и Ликон Срещу Сократ?
– Защо наказателният процес в Атина е траел сам в светлата част на деня?
– Защо всички мразят „конската муха“ Сократ?
– Какво прави Сократ при държавниците, поетите, занаятчиите и ораторите?
– Каква е разликата между „първите“ и „по-късните“ обвинители на Сократ?
– Как са свързани богохулството и развалянето на младежите?
– Дали смъртта не е най-голямото благо?
– Защитна реч или акт на процесуално самоубийство е речта на Сократ?
– Защо Сократ не желае да се занимава с политика, а определя философът като „частно лице“?
– Колко тежат 30 гласа?
– Кой тича по-бързо: смъртта или низостта?
– Как съдебната грешка може да бъде структуроопределяща за развитието на историята?
– Какви са паралелите между Сократ и Исус?
– Кой кого осъжда в процеса срещу Сократ?
– Какъв е заветът на Сократ за неговите синове?
„Апология“ е емблематичен диалог. В него може да открием „разгърната“ версия на най-известното твърдение на Сократ за незнанието като поне мъничко мъдрост: „Аз съм по-мъдър от този човек, защото възможно е никой от двама ни да не знае нищо добро, но той си мисли, че знае нещо много, без да знае, а аз не си мисля, че знам, както всъщност и не знам. Изглежда, че поне мъничко съм по-мъдър от него в това, което не знам, не мисля, че го знам“. Това е и диалогът, в който Сократ заявява: „докато дишам и ми е възможно, няма да престана да се занимавам с философия“. Оформен като поредица от три съдебни речи на Сократ: реч преди произнасянето за вината, реч преди определяне на наказанието и реч след постановяването на смъртната присъда, „Апология“ разгръща важни въпроси относно границите на правораздаването и възможните злоупотреби с него. Ако искате да си припомните един от най-известните диалози на Платон, слушайте ни 🙂
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Федър (диалог), Платон, прев. Богдан Богданов. Диалози, том. 2, С., Наука и изкуство, 1979 (линк);
– Платоновият Федър, Богдан Богданов (линк);
– Диалогът „Федър“ на Платон. Идеологията на любовта в диалозите «Пир» и «Федър» на Платон, Богдан Богданов (линк).
Представяне на госта:
Проф. Христо Тодоров е български философ, културолог, преводач на философски текстове и университетски преподавател. Почетен професор на Нов български университет от 2023 г. Научните интереси на проф. Тодоров са в областите на философската херменевтика, философията на историята, историята на понятията и биоетиката. В тези области са и по-голямата част от курсовете, които води в няколко бакалавърски и магистърски програми в НБУ и преди всичко в програмите по философия и социология.
СОКРАТ:
„Какво впечатление са оставили моите обвинители у вас, мъже атиняни, не зная, но насмалко остана да ме накарат мен самия да забравя кой съм – така убедително говореха! И все пак в техните думи нямаше, така да се каже, нищо истинско.“
„Във всяко опасно положение има и много други начини да се избяга от смъртта, ако човек се реши на всичко – и да върши, и да говори. Да се избяга от смъртта – това съвсем да не ви се вижда трудно, мъже, от низостта, е много по-трудно; тя тича много по-бързо от смъртта. Сега и аз, понеже съм бавен и възрастен, бях уловен от по-бавния бегач, а моите обвинители като силни и бързи – от бързия, злото. И сега аз ще изляза осъден от вас като заслужаващ смърт, а те – осъдени от истината като виновни в порочност и неправда. И аз оставам с присъдата си, и те. Вероятно така е трябвало да стане и мисля, че всичко е, както трябва.“
Апология,
Платон,
прев. Георги Михайлов
