(дата на записа: 13.05.2024 г., продължителност: 01:38:34)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„Деяния“ (13.05.2024)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат:
– Каква е разликата между труд, производство и действие (Хана Аренд)?
– Как действа vita activa?
– Ще изчезне ли работата на миньорите?
– Ще искаме ли да готвим, когато вече няма да се храним?
– Що е то политика и как се справя Европейският съюз?
– Коя пирамида ще издържи по-дълго във времето: Хеопсовата или тази на Маслоу?
– Какво ще правим с тези, които идват?
– Каква е ситуацията на дърветата?
– Що за производство е възможно при „бедните на свят“ мравки?
– Цар ли е човекът на политическото?
– Кои са тъмните страни на политиката?
– Кой е „горещия картоф“, който си прехвърлят политиката и правото?
– Каква е разликата между услугата и грижата?
– Що за действие е предявяването на иск в съда?
– Защо държавните служители не работят на трудов договор?
– Възвръща ли се времето на героите?
Днешният разговор е продължение на епизода „Съзерцания“. След като обсъдихме, съвсем не съзерцателно, vita contemplativa, този път обърнахме внимание на човешките действия. В епохата на нестихващ активизъм и всеобхватна стопанска инициатива, светът е динамизиран от vita activa. Но равностойни ли са действията ни? Кои са действията, които ни правят хора? Как те се отнасят към бъдещето и политиката? Можем ли да предадем нашия свят на поколенията, които идват? Може ли политиката да включи в себе си и „политика срещу политиката“? До къде може да си позволим да забравим за войната и все още да говорим за „политика на мира“? Ще ни спасят ли правата на човека и свободата на движение на стоките и услугите? Слушайте и няма да разберете 🙂
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Човешката ситуация (статия), Хана Арент, прев. Константин Янакиев, С., Критика и хуманизъм, 1997 (линк);
– История на Пелопонеската война (книга), Тукидид, прев. А. Ничев, София: Наука и изкуство, 1979 (линк).
„С термина vita activa ще обозначаваме три фундаментални човешки дейности: труда (labor), произвеждането (work) и действието (action). Те са фундаментални, защото всяка съответства на едно от основните условия, при които животът на тази земя е даден на човека.
Трудът е дейността, съответстваща на биологичните процеси на човешкото тяло, чийто непрестанен растеж, обмен на веществата и чието евентуално разложение са свързани с нещата от първа необходимост, които трудът произвежда…Човешкото условие на труда е самият живот.
Произвеждането е дейността, съответстваща на неестествения характер на човешкото съществуване, което не е включено в непрекъснато възобновяващия се жизнен цикъл на вида и чиято смъртност не се компенсира от него. Произвеждането осигурява един „изкуствен“ свят от предмети, ясно разграничен от всяко естествено обкръжение. В неговите граници е приютен всеки отделен живот, а се предполага, че самият този свят ще надживее и надхвърли всички тях. Човешкото условие на произвеждането е световостта.
Действието, единствената дейност, която протича пряко между хората без посредничеството на предметите или материята съответства на множествеността като човешко условие, на факта, че хората, а не Човекът, живеят на земята и обитават света. Докато всички аспекти на човешката ситуация са някак свързани с политиката, тази множественост е тъкмо условието…на целия политически живот.“
Хана Арент, Човешката ситуация, С., 1997, стр. 31, прев. К. Янакиев
Надгробна реч на Перикъл в прослава на загиналите в бой атиняни, произнесена в края на първата година от войната (431/430 г. пр. Хр.):
„…Единствена тя [полисът Атина] от всички съвременни държави съумява в момента на изпитание да се издигне над собствената си слава. Единствена тя не възбужда никога гняв у неприятеля, който я е нападнал, че е претърпял поражение от такива хора, нито пък кара подчинените да протестират, че са владени от недостойни хора. Създавайки едно могъщество, което е ознаменувано с най-велики дела и е достатъчно засвидетелствано, ние ще бъдем предмет на адмирации и за съвременниците си, пък и за потомството. При това ние не се нуждаем ни най-малко от хвалебствията на един Омир или на когото и да било друг, който чрез твоите творби би ни доставил минутна наслада, но чиито измислици впоследствие биха били обезсилени от силата на фактите. Ние заставихме с нашата дързост всички морета и цялата суша да станат достъпни и навред оставихме непоклатими паметници, напомнящи за добрините и за злините. Ето такава е нашата държава и тези воини загинаха, сражавайки се доблестно заради нея. А също и от онези, които са останали живи, всеки един е нормално да приеме да страда за тази държава…
…Що се отнася до тези мъже, то не се е случвало, че някой от тях, притежавайки богатство, предпочитайки да продължи да му се наслаждава, да се е изплашил и да е станал мекушав, нито пък някой да се е отклонил от опасността, понеже е бил съблазнен от надеждата, че ще може по-късно да избегне своята бедност, за да забогатее. Те предпочитали по-скоро да накажат своите противници, отколкото споменатите съблазнителни блага. Едновременно с това те са смятали, че излагат на опасност своя живот за най-благородната кауза, те са решили да се откажат от своите амбиции, за да накажат противника. Те са предоставили на надеждата несигурността на успеха, но изправени лице срещу лице с опасността, са предпочели да разчитат само на себе си. И при това те са ценели по-високо това да се съпротивляват и да страдат, отколкото това да отстъпят, за да спасят своя живот. Така в хорските очи те са избегнали безчестието и с оръжие в ръка и със своята саможертва са отстоявали твърдо делото. Постъпвайки така, в един кратък съдбоносен момент, намирайки се в разцвета на своя живот, когато са си отишли, повече славата, отколкото страхът са ознаменували техния апогей.
…Вие не трябва да обсъждате само на думи изгодите на мъжеството, в случай че някой започне да говори надълго пред вас с излишни подробности…Напротив, вие трябва на дело да наблюдавате всеки ден зорко реалността, могъществото на държавата и страстно да я обикнете. И когато това мъжество ви се стори голямо, да си кажете, че хората, които са го постигнали, са били дръзки смелчаци, които са имали съзнание за своя дълг и в своите дела са се ръководили от чувството за чест. А когато те имали неуспех в някакво начинание, те не смятали, че за това трябва да лишават своя град от своето мъжество, а му поднасяли най-славното от всички приношения. Те жертвали за него своя живот, а за себе си осигурявали безсмъртна слава и най-почетно погребение, и то не само там, гдето те почиват, но и такова, при което славата им ще остане вечна у потомците и на думи, и на дело. Гроб на знаменитите хора е цялата земя; и не е само надписът, издълбан на една плоча, който в родната им страна напомня за тяхното съществуване; дори и на чужда земя, без всякакъв епитаф, споменът за тях остава издълбан не на камък, а по-скоро в паметта на всички. И нека техният пример да вдъхновява днес вашето усърдие, и като смятате свободата за щастие, а мъжеството за свобода, не се бойте от опасностите на войната…
…Ето защо, като се обръщам към вас, които присъствате и които имате синове между тези мъже, аз по-малко ще ви оплаквам, а повече ще се опитам да ви утеша. Понеже всички знаят, че животът е изтъкан от най-различни превратности на съдбата и че щастливата съдба е на онези хора, които като тези воини тук да бъдат удостоени с най-славната кончина, а вие – с най-почетната скръб; а също така и за онези хора, на които е отредено от съдбата тяхното щастие да съвпада с тяхната кончина.“ (II, 41-44).
Тукидид, История на Пелопонеската война, С., 1979, стр. 127-129, прев. М. Мирчев
