(дата на записа: 26.03.2025 г., продължителност: 1:35:03)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
Защо просто не можем да живеем заедно? [Деца на времето] (26.03.2025)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Любомир Бабуров, Александър Попов и Стоян Ставру обсъждат:
– Чака ли ни Вселената?
– Какво представлява „възвисяването на животните“?
– Как еволюират паяците?
– Каква е съдбата на филолозите?
– Какво представлява „клеймото на Кайн“ и защо просто не можем да живеем заедно, без да се нахвърляме един върху друг?
– Каква е разликата между простия разказ и Разбирането?
– Може ли сътрудничеството да доминира над агресията… без използването на феромони?
– Кои са децата на времето?
– Има ли сираци във времето?
– Товар ли е миналото и колко е важен индивидът?
– Страшна ли е смъртта и каква е ролята на поколенията?
– Има ли пазар за… старостта?
– До къде стига „пандемията на разума“?
– Какво може да каже за живота си един фотон?
– Възможна ли е емпатия (разбиране) без разбиране (емпатия)?
– Къде стои човекът между паяците и маймуните?
– Каква „диагноза“ може да поставим на фантастиката днес?
В далечното бъдеще човечеството е достигнало технологичен зенит и се е впуснало в трансформации на планети, за да ги направи годни за живот. Един от тези експерименти е ръководен от доктор Аврана Керн, която е част от група учени, вярващи, че бъдещето на човешката раса зависи от създаването на усъвършенствани интелигентни видове, които да съжителстват с хората. Тя създава вирус, предназначен да ускори еволюцията на примати, които да бъдат заселени на подготвената за тях екзопланета, но и създаващ солидарност между всички свои носители.
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Деца на времето (книга), Ейдриън Чайковски, прев. Мария Демирева (линк).
Представяне на госта:
Александър Попов е главен асистент в катедра “Англицистика и американистика” в СУ “Климент Охридски”, където води курсове по езикознание и научна фантастика. Защитава докторска дисертация по информатика към БАН на тема моделиране на лексикално знание в контекста на обработката на естествен език. Научните му интереси са в областта на изследванията на научната фантастика и утопията, в семантиката на естествените езици и в компютърната лингвистика. Публикувал е също така разработки, свързани с екокритика, постхуманизъм, изкуствен интелект, дигитална хуманитаристика. Автор е на книгата Zone Theory: Science Fiction and Utopia in the Space of Possible Worlds. Дългогодишен автор и редактор в списанието за фантастика „Shadowdance“. Заедно с Константин Георгиев основава творческия колектив „Космотехника“, работещ на пресечните точки между фантастиката и хуманитарните и социалните науки.
Аврана Керн:
„Вие не сте от моята Земя. Не сте моето човечество. Вие сте маймуни, нищо повече от маймуни. Дори не сте моите маймуни. …“
Деца на времето,
Ейдриън Чайковски,
прев. Мария Демирева
