(дата на записа: 08.05.2022 г., продължителност: 1:08:35)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
– По какво Есента е различна в сравнение с останалите сезони?
– Какво представлява момиджигари?
– Какво започва и какво свършва през есента?
—
„Есен“ (08.05.2022)
Серията „Вокс вириди“ е „зелената издънка“ в поредицата „Вокс нихили“ на Ratio подкаст и Предизвикай правото! Тя има за цел да произведе разговори по част от етическите и философските въпросите, свързани с екологията, енергетиката и климата, както и като цяло с бъдещето на отношенията „човека-природа“.
Настоящият разговор е част от темата „Сезони“.
Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат:
– По какво Есента е различна в сравнение с останалите сезони?
– Какво представлява момиджигари?
– Какво започва и какво свършва през есента?
– Защо падащите листа са по-красиви от цветята на вишните?
– Има ли меланхолия (джаз) в есента?
– Кой е най-красивият сезон?
– Кои са противоречията на есента?
– Как есента свързва Денят на мъртвите, Вси Свети и Архангелова Задушница?
– Може ли да наречем есента anus mundi и имал и основание тезата за „фекализацията“ на есента?
– Кое дефинира есента: красивите есенни листа или калта?
– Какво се крие зад метафизиката на есента?
– Кои са звуците на есента?
– Как транзитността на есента се превръща в трансресивност?
– Кои са тайните на есента?
Есента впечатлява както с цветовете на своите листа, така и със турбулентността на различните събития, които обединява. Именно през есента започват учебната, стопанската и академичната година, въпреки че календарната година отброява своите девети, десети и единадесети месец. Есента е сезонът, който ни показва преходността на живота и ни подготвя за безвремието на зимата. Достигнал своята кулминация, животът се проваля именно в края на есента. Този епизод е разговор за тайните на есента.
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– На есента. В: Английска поезия (книга), Дж. Кийтс (1795-1821), прев. А. Шурбанов (линк);
– Четирите сезона (книга), Шандор Мараи (1900-1989) С., Прозорец, 2016 (линк)
– Записки под възглавката (Makura no S?shi), Сей Шонагон, С. Народна култура, 1985, прев. Цв. Кръстева (линк);
– Есенен следобед (Sanma no Aji) (филм), Ясуджиро Озу, 1962 (линк);
– Есенна соната (H?stsonaten) (филм), Ингмар Бергман, 1978 (линк);
– Септември (September) (филм), Уди Алън, 1987 (линк);
– Есен в Ню Йорк (Autumn in New York), Ела Фицджералд, Луис Армстронг (линк);
„27 СЕПТЕМВРИ. Нощес, докато спях, нещо се случи: лятото свърши. Събуждам се, слушам вятъра, гледам тъкмокафявата корона пред прозореца и не чувствам никаква есенна печал. Радвам се, че лятото е свършило. Радвам се, че не ми е донесло нищо. Радвам се, че не е разколебана вярата ми в нещастието. Радвам се, че вече нямам илюзии за спасение. Моля, есен, заподявай! – мисля си. Изкарай декорите си, спусни с плесенясалите чиги овехтелите си кулиси, посипи листата си, нека застенат ветровете ти, проклинай и погребвай като поетите, които по това време с треперещи и услужливи пръсти подръпват струните на лирите си за осем пенгьо на стих. Приветствам те, предвестнико на зимата и гибелта. Няма да се отбранявам. Примирявам се. Чакам те.
[…]
ЕСЕН. Отново изтече едно лято и не се случи чудо. Възмутен съм.
Есента е във въздуха; но засега само дотолкова, доколкото първия уплах от смъртта. Сякаш светът предпазливо започва да пие кардиазол-ефедрин.
Въздухът е гъст като сироп. Плодовете, като на глазура. Прасковите. В тях има нещо буржоазно, декадентско. Гроздето. Кротко, живописно. Но след една година то би могло да се превърне в мотив за убийство и смекчаващо вината обстоятелство.
Стариците, чието лято е сега [циганско лято – на унг. „лято на стариците“, б. пр.], тази година са съвсем млади. Носят малки, високи шапчици и са развълнувани и шумни. Любовта е кипнала във въздуха. Дърветата в къпалните хвърлят боклука си във водата. Инспекцията свършва; започва безредието, дивото, смразяващо приключение, смъртта.“
Шандор Мараи
Четирите сезона,
2016, с. 168, 170,
прев. Ю. Крумова