(заглавие, превод, бележки и коментар – проф. дфн Стилиян Йотов)

Но не животът,

който се страхува от смъртта и се пази чист от опустошението,

а който понася смъртта, и се запазва в нея,

е животът на духа

(Г. В. Ф. Хегел, Феноменология на духа, 1807 г.)

В анонимен текст, датиран от 11 октомври 1831 г., Берлин, отпечатан във Wiener Zeitschrift fuer Kunst, Literatur, Theater und Mode, 149, 13 декември 1831 г., стр. 1195, пише:

Както лесно можете да се досетите, холерата доведе дотам да замрат някои от публичните ни учреждения, а именно театърът. Междувременно паническият ужас от цялата тази злина взе все повече и повече да изчезва и вече човек начева малко по малко да си поема свободно въздух. Като казвам „човек“, с това разбирам подобно на казашкия хетман на Котцебу[1] твърде много хора, само дето аз не принадлежа към тях, тъй като, слава Богу, никога не съм преставал да дишам свободно. Сред всичките проявления обаче, които страхът предизвика при нас, най-смешното ми се струва това, че един прочут професор по философия се остави до такава степен да го подплаши ориенталската напаст, че се е откъснал от целия свят и живее изолирано в малка къща под наем в Кройцберг (където се намира нашият Тиволи[2]). Това ли са плодовете на философията? О, добри ми Професоре!, ти срещна много врагове, мнозина нападнаха системата ти, но никой по-остро от самия теб. Защото каква е ползата от проникването в последните дълбини на нещата, от цялото задълбаване до основата на онова, което душата ти е срещнала и ще срещне преди и след живота, щом по време на живота тя се оказа окаяно боязлива? Нима нагледното ти доказателство е толкова изменчиво, че не можа да издържи това леко изпитание? Ти винаги си говорил изцяло за живота на духа, а се оказа, че все пак обичаш така свръхмерно живота в плътта. Добри ми Професоре! И аз бях твой ученик и понаучих нещо добро от теб, макар никога да не споделях мнението на слепите ти обожатели, които повярваха, че ако човек не възприеме системата ти изцяло и не проникне в нея, не би могъл дори веднъж да се окаже нравствен човек. Сега обаче опознах най-доброто от теб, а имено разлика между мисъл и действие!“

Първият случай на починал от холера в Берлин е от август 1831 г. По тази причина Георг Вилхелм Фридрих Хегел и семейството му напускат града и се връщат едва през октомври. Това е причината професорът да започне лекционния си курс толкова късно – на 11 ноември, петък. На следващия ден, в събота провежда изпити. В неделя се почувствал зле и изкарал тежка нощ. На другия ден в понеделник, на 14 ноември 1831 г. се споминал в 17 часа. Очевидно е, че преведената по-горе публикация излиза след кончината му. Жертвите на холерата в Берлин били 1835 души, по това време в университета следвали 1787 редовни студенти. Роберт Кох открива причинителя на холерата през 1883 г., а последната голяма епидемия в Германия е от 1892 г.

***

Два дни след смъртта на Хегел, на 16 ноември 1831 г. холерата помела с „обичайните си средства“ Карл фон Клаузевиц, който наскоро бил поел поста главнокомандващ на пруската армия от фелдмаршал Аугуст фон Гнайзенау, покосен от същата епидемия на 24 август 1831 г.

Бележки под линия:

[1] Хетманът е герой от пиесата Граф Беньовски или заговорът на Камчатка (1795) на Аугуст фон Котцебу (1761-1819). Той говори в трето лице за длъжността, която изпълнява, след което пояснява, че има предвид себе си.

[2] През 1829 г. братя Герике откриват бирен парк в Кройцберг, който наричат Тиволи по подобие на парка в Париж. Впрочем на това място социалдемократите ще празнуват първата си изборна победа през 1877 г., а консерваторите ще приемат първата си антисемитска програма през 1892 г. Казват, че Хегел празнувал там последния си рожден ден 27.08.1831 г., а на следващия и този на Гьоте, който се оказал последен и за автора на Фауст. Самият Гьоте предприема за рождения си ден (последното си) пътуване до Илменау.

СПОДЕЛЕТЕ:
Предишна статияВъпроси, свързани с възнаграждението на синдика
Следваща статияСвобода на бръщолевенето
Стилиян Йотов е български философ, доктор на философските науки, професор по история на философията в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Автор на множество книги, сред които: „Справедливост и респект“, София: Критика и хуманизъм, 2001. ISBN 9545870664; „Равенство и егалитаризъм“, София: Агата-А, 2004; „Етика и мултикултурализъм. Градивни елементи и скици“, София: Агата-А, 2004. ISBN 9545400366, както и на множество статии.

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.