(дата на записа: 20.04.2026 г., продължителност: 1:35:43)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„Градът и градът [Чайна Миевил]“ (20.04.2026)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат.
Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Право и литература“, в която ще се фокусираме върху връзката между литературата и правото, като разглеждаме литературни произведения, в чийто сюжет са вплетени съдебни процеси. Ще се опитаме да „пречупим“ важни прави въпроси през непредвидимостта на литературните текстове, за да представим по един достъпен и надяваме се интересен начин както правото, така и литературата.
Темата се организира по идея на Стоян Ставру.
Любомир Бабуров, Стефан Гончаров и Стоян Ставру обсъждат:
– Какво е общото между Бешел и Ул Кома, а също и между Румъния и България?
– Как една площ се превръща в територия?
– Как се управлява шизополис?
– Кога един детективски роман става странен?
– Може би да се научиш да от-усещаш и как се кара автомобил, ако не трябва да виждаш половината от движещите се автомобили?
– Каква е разликата между желание и воля?
– Какво представлява фантазменото отричане?
– Къде е Орсини и има ли „трети град“?
– Може ли хаосът да е „върховенството на живота“?
– Как политиката управлява възприятията?
– Какъв му е „проблемът“ на Миевил с „правната форма“?
– Какво прави Агенцията „Брийч“ („ФБР“) с просветените?
– Има ли религиозност в среза („закона за раз-единяването“)?
– Крие ли се идеология зад „реалното“ (Лакан)?
– Как близнаците променят света на извънземните в „Посленническо градче“?
В този епизод вземаме повод от романа на Чайна Миевил „Градът и градът“, за да поставим въпросите за различните нива, на които съществува един съвременен град. Виждаме ли всичко в нашите градове или всъщност филтрираме полето на своите възприятия, за да ограничим съществуването си в желаните от нас параметри, очаквания и искания? Може ли да се преодолеят неравенства, които са невидими и водят до последици, които сами „изтриват“ себе си? Как политическото може да оцелее в зоната между световете, без да се превърне в конспиративна теория? Ако искате да чуете повече за „налудничавите“ идеи за градовете на Миевил, слушайте ни 🙂
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Градът и градът (книга), Чайна Миевил, прев. Богдан Русев, София: Алтера, 2012 (линк);
– Психоаналитичен прочит върху правната форма в „Градът и градът“ (статия), Стефан Гончаров, Литературна мисъл, 2025, № 3 (линк).
Представяне на госта:
Стефан Гончаров е доктор по „Теория и история на литературата“ със степен от СУ „Св. Климент Охридски“. Дисертацията му е посветена на историята, теорията и практиката на аудио-визуалния есеизъм. В същия университет завършва бакалавър по „Скандинавистика“ и магистър по „Изкуства и съвременност“. Изследователските му интереси са в областта на медийната теория, психоанализата, спекулативна фантастика и киното. Има три издадени стихосбирки. Занимава се и с кинокритика, като редовно пише статии за онлайн платформата на „Българско кино общество“. Понастоящем работи като литературен сътрудник в Института за литература на Българската академия на науките. Интересът му към “Градът и градът” е обусловен от участието му в научния проект „Антиутопия и градска среда: Наративи на кризите от края на XIX до началото на XXI век“.
