(дата на записа: 10.06.2024 г., продължителност: 1:29:13)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„Критическо мислене“ (10.06.2024)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – в текущата ситуация ги пренасяме в аудио и видео формат.
Любомир Бабуров, Росен Люцканов и Стоян Ставру обсъждат:
– Има ли разлика между „критическо“ и „критично“ мислене?
– Каква е връзката между мисленето и рефлективността?
– Какви са критериите, които правят мисленето „добро“?
– Има ли връзка между логиката и етиката?
– Кои са границите на критическото мислене?
– Каква е разликата между „здравия разум“ и „критическото мислене“?
– Как трябва да си избираме лютеница?
– Какво прави с нас пропагандата?
– Вярваме ли в доказателствата?
– Къде е истината: в началото (като предпоставка) или в края (като резултат)?
– Как каубоите решават ситуациите на разногласие?
– Защо Христофор Колумб е сгрешил с континентите?
– Кой е хванал Господ за шлифера?
– Как критическото мислене се превръща в конспиративно мислене?
– Как избираме… политиците си?
В деня след изборите на народи и евродепутати разговорът ни кръжи около мисленето, за което се смята, че превръща хората в граждани. Търсейки особеностите и предимствата на критическото мислене, с помощта на нашия гост се опитахме да очертаем и неговите граници. Въпреки разликите между магазинния рафт и изборната стая хората правим изборите си въз основа а всевъзможни аргументи и основания. Има ли по-добри причини, за да изберем едно или друго поведение или в крайна сметка всичко е вяра? Къде аксиомите отстъпват пред доказателствата и как доказателствата свършват в аксиоми? Универсално ли е критическото мислене или трябва да бъдем критични и към критическото мислене?
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Наръчник за критическо мислене (книга), Росен Люцканов, Изток-Запад, 2024 (линк);
– Как мислим (книга), Джон Дюи, Минерва, 2022 (линк).
Представяне на госта:
Росен Люцканов е доцент в проблемната група по логика към Института по философия и социология (БАН). Дългогодишен хоноруван преподавател в Нов български университет и Пловдивски университет “Свети Паисий Хилендарски”. Преводач на научна литература и научен консултант към издателство “Изток-Запад”.
„Ако се вярва на Ричард Уейтли и книгата му „Елементи на логиката” (1826), тя някога е имала две лица –била e науката за и изкуството на мисленето. В изминалите от публикуването й почти две столетия сякаш първият от тях е надмогнал и постепенно е задушил първия. Съответно, логиката има все по-малко общо с това как мислят хората (и все повече общо с това как мислят машините). В празнината, оставена от нея, постепенно са се наместили други дисциплини, които претендират да кажат нещо за живото човешко мислене. Критическото мислене, теорията на аргументацията и „новата” реторика претендират, че могат да ни научат да мислим по-добре, да насочат вниманието ни към добрите основания, които ни водят към основателни убеждения. Какво обаче означава да мислиш „критично”? Всяка от споменатите дисциплини предлага собствен отговор на този въпрос, но колкото и да са различни (заради разликите в мисловния контекст, в чиито рамки са били достигнати), те имат нещо общо: според тях критичното мислене е онзи тип мислене, което служи за интелектуална самозащита. Пропаганда, фалшиви новини, реклами – както традиционните, така и новите медии, дори самата материална среда, са умело проектирани така, че да произвеждат в нас убеждения, които съвсем не е задължително да отговарят на истината. Съответно, критическото мислене си поставя две различни, но взаимно свързани задачи: да позволи на отделния човек да разпознава външните влияния и вътрешните механизми, които пораждат в него убеждения, които не са истински негови, защото не ги е произвел съзнателно сам и на цели общности да постигат консенсус по практически значими спорни въпроси. В този смисъл, всяко мислене, което е насочено към търсенето на основания, е критическо мислене.“
Росен Люцканов
