ПОДКАСТ

(дата на записа: 30.03.2023 г., продължителност: 1:26:31)

(всички теми на Vox Nihili – виж тук)

ВИДЕО

 

Всички епизоди на Вокс Нихили

може да чуете и в YouTube на този адрес.

Лакомия“ (30.03.2023)

 

Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.

 

Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат:

– Кога сме изправени пред лакомията като смъртен грях?

– Острастява ли тялото лакомията или в нея живее „желание с бъг“?

– Лаком ли е капитализмът?

– Кога храненето е „твърде“ и как намираме мярата?

– Как лакомията е свързана с количествата и качествата на храната?

– Защо кулинарните телевизионни предавания „възбудиха“ Стоян :)?

– Свързана ли е (и как) лакомията с удоволствието?

– Каква е психологията зад чревоугодничеството?

– Гурме или „бърза“ храна?

– Колко места в автобуса (самолета) трябва да си закупи един „дебел господин“, както се пее в песента…?

– Трябва ли да има данък „Захар“?

– Заболяване ли е затлъстяването и трябва ли да се лекува?

– Има ли място на „телесно позитивните“ (body positive) в България?

– Възможно ли е да ядеш до смърт?

 

Разговорът днес беше за единственият грях, който се изписва върху цялото тяло: лакомията. Хората с наднормено тегло са мълчаливо обвинявани в неспособност да контролират желанията си, независимо от причините за това, което ги прави обект на подигравки. Трябва ли да се оставим на лакомията като път към несвършващо удоволствие или можем да разчитаме на фармацевтично решение, което да ни позволи доживотен „абонамент“ за комбинацията „неограничена лакомия + стройно тяло“. Този и много други въпроси бяха предмет на обсъждане в поредния епизод, посветен на смъртните грехове е съвременните страсти 🙂

 

Разговора може да чуете ТУК.

 

 

Допълнителни материали:

Голямото плюскане (филм), 1973 (линк),

Китът (филм), 2022 (линк),

Гаргантюа и Пантагрюел. (книга), Франсоа Рабле (1493-1553), С., Народна култура, т.1-2, прев. Д. Попова (линк),

За различните зли помисли (книга), Евагрий Понтийски (345-399 г.), В: Архив за средновековна философия и култура, 7/2001, прев. К. Янакиев,

– Папа Григорий I Велики (ок. 540-604 г.) и Св. Тома от Аквино (1225-1274) за смъртния грях на чревоугодничеството (линк).

 

Времето на Гаргантюа бе разпределено тъй, че обикновено се събуждаше между осем и девет часа, независимо от това дали се бе съмнало, или не — така му бяха предписали неговите учители-богослови, позовавайки се на думите на Давид: Vanum est vobis ante lucem surgere. Тогава, за да предизвика прилив на животински токове, той риташе, подскачаше и се търкаляше в леглото, а после се обличаше според сезона, но най-често надяваше широка и дълга дреха от груб влакнест плат, подплатена с лисича кожа; накрая се сресваше с гребена на Алмен, сиреч с четирите пръста и с палеца, тъй като учителите му казваха, че да се реши иначе, да се мие и въобще да полага грижи за чистотата си, ще рече напразно да си губи времето на този свят. След всичко това той отиваше по нужда, пикаеше, плюеше, оригваше се, пърдеше, прозяваше се, храчеше, кашляше, хълцукаше, кихаше, секнеше се като същински архидякон и накрая закусваше, а на закуската, за да не се бои ни от хлад, ни от влага, му предлагаха тлъсти момици, сочни бифтеци, чудесна шунка, вкусна ярешка скара и дебели филии хляб, натопени в прочутата манастирска чорба…

…Най-подир, напълнил пикалника догоре, той сядаше да обядва и тъй като по рождение си беше флегматичен, започваше с дузини бутове шунка, с пушени говежди езици, хайвер, наденици и други палещи на вино мезета. Междувременно четирима от неговите хора в надпревара подхвърляха в устата му пълни лопати горчица, а той, за да облекчи бъбреците си, на един дъх изпиваше не мога ви кажа колко бяло винце. И отново хапка и мръвка, хапка и мръвка — според сезона и според апетита, и преставаше да яде чак когато коремът му се надуеше като гайда. Колкото до пиенето, то нямаше ни край, ни мяра, тъй като Гаргантюа считаше, че границите и запрещението за пияча се появяват в оня миг, когато подложките на пантофите му набъбнат с половин фут…

Гаргантюа и Пантагрюел,

Франсоа Рабле

 

Измежду бесовете, които се противят на подвижническия живот най-отпред по време на бран застават онези, на които са поверени похотите и въжделенията на чревоугодието, а също онези, които ни подстрекават към сребролюбието и онези, които ни примамват да дирим хорската слава. Всички останали бесове крачат отзад и улавят ранените от тях. Защото не може някой да падне в ръцете на духа на блудството, ако преди това не е попаднал под властта на чревоугодието, както и не може да бъде смутен от гняв онзи, който не ламти за ястия, за богатства и за суетна слава. Раненият от първите бесове не може да убегне и беса на печалта, ако бъде лишен от всичко това или не е могъл да го постигне. Не ще избегне и гордостта – първата рожба на дявола – ако не е изтръгнал “корена на всички злини” – сребролюбието (1 Тим., 6:10), щом наистина “бедността смирява мъжа” (Притч., 10:4) според словото на премъдрия Соломон.

С една дума не може човек да падне в ръцете на някой бяс, ако не бъде преди това уязвен от онези, които стоят най-отпред. Затова и дяволът в онова време поднесе на Спасителя точно тези три помисъла. Първом – като го подтикваше да стори камъните на хлябове, второ – като Му предлагаше целия свят, ако падне па му се поклони, и трето – уверявайки го, че ако го послуша ще се прослави – понеже никак не. ще пострада, хвърляйки се от такава голяма височина (Мат., 4:1-10). След като обаче се показа по-силен от всичко това, Господ наш заповяда на дявола да отстъпи назад, поучавайки по този начин и нас, че не може да се прогони дявола, ако не бъдат презрени тези три помисъла…

За различните зли помисли,

Евагрий Понтийски

ОТГОВОРИ

Моля напишете Вашия коментар!
Моля напишете Вашето име тук

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.