(дата на записа: 19.09.2022 г., продължителност: 1:34:06)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
– Какво представлява безделничеството и има ли почва (?) то в… Китай?
– Колко „дзен“ е мързелът?
– Защо Стефан и Бенямин обичат да се шляят?
—
„ПРАЗНОскитничество“ (19.09.2022)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio подкаст и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – в текущата ситуация ги пренасяме в дистанционен аудио формат.
Любомир Бабуров, Стефан Русинов и Стоян Ставру обсъждат:
– Какво представлява безделничеството и има ли почва (?) то в… Китай?
– Колко „дзен“ е мързелът?
– Защо Стефан и Бенямин обичат да се шляят?
– Има ли оправдание фланьорът?
– Как шляещият се може да се превърне от свободен вектор в управляван консуматор или: как пасажите бяха оборудвани с витрини?
– Какво представляват НЕ-местата и дали Макдоналдс е едно от тях?
– Има ли време работническата класа да ходи безцелно по уличите?
– Углавно престъпление ли е воденето на скитнически живот?
– Как ни пази народната милиция от лица, които лице, които продължително време не се занимават с общественополезен труд и живеят от нетрудови доходи?
– Лекува ли трудът и що за безделие е литературата?
– Какво му е различното на летището?
– Нужен ли ни е нов Закон за трудовото мобилизиране на безделниците и празноскитниците?
– Каква е разликата между празноскитничеството и празнословието?
„Всички работоспособни български поданици от двата пола, навършили 16-годишна възраст и не по-стари от 50, а за жените 45 години, които са се отдали на безделие, празноскитане или прекарват голяма част от времето си в питейни заведения, кафенета, барове, сладкарници и др. подобни, се мобилизират за задължителен обществен труд.“ Добре, че Законът за трудовото мобилизиране на безделниците и празноскитниците (8 август 1946 г.) не е действащ. Добре, че е отменен и чл. 328 от Наказателния кодекс, според една от алинеите на който: „Който води скитнически живот, като не се установява на постоянно място за живеене и не упражнява общественополезен труд, се наказва със задължително заселване до две години“. Безделието бе обзело говорещите точно толкова, колкото и празнословието. Приятно слушане!
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Оправдание на фланьора, Ангел Игов, Littera et Lingua. Електронно списание за хуманитаристика (линк);
– Шарл Бодлер – лирик в епохата на високоразвития капитализъм, Валтер Бенямин, Художествена мисъл и културно самосъзнание, Наука и изкуство, 1989 (линк);
– Париж – столицата на XIX столетие, Валтер Бенямин, „Кайрос“, Критика и хуманизъм, 2014 (линк);
– По градските полета. Борис Минков. “Презапис, или Другият куфар в Берлин”. ИК „Жанет 45”, Пд, 2013, Стефан Русинов, Куртура, 3 октомври 2014 г. (линк);
– Non-Places: Introduction to an Anthropology of Supermodernity (книга), Marc Auge , Verso, 1995 (линк);
– Aesthetics of Disappearance, Semiotext(e) (книга), Paul Virilio, 1991 (линк);
– Град – междинни полета (книга), Борис Минков, Жанет 45, 2011 (линк);
– Декемврийски празници в Б. (пънк-поема), Райна Маркова, Литернет (линк);
– Презапис, или другият куфар в Берлин (книга), Борис Минков, Жанет 45, 2013 (линк);
– Летище (книга), Артър Хейли, 1990 (линк);
– Упражнения по другост, Олга Токарчук, Чувствителният разказвач, ICU, 2021 (линк);
– Един ден (книга), У Цин, Сиела, 2013 (линк);
– Закон за трудовото мобилизиране на безделниците и празноскитниците, 8 август 1946 г. (линк);
– Наказателен кодекс, чл. 329 (включително предишни редакции) (линк);
– Решение № 13/27.09.2022 г. по к.д. № 8/2022 г. на Конституционния съд (линк).
„Лентяят не е човек, който се мотае без работа с ръце в джобовете. Тъкмо обратното — най-изумителната му черта е, че винаги е страшно зает.“
Джеръм К. Джеръм
За лентяйството
(линк)
