(дата на записа: 04.03.2026 г., продължителност: 1:42:25)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
ПРИКАЗКА БЕЗ КРАЙ… и желанията на детето (04.03.2026)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Епизодът е част от вътрешната за Вокс нихили тема „Детски приказки“. В епизодите, които са включени в поредицата, ще представяме както класически детски приказки, така и съвременни детско-юношески романи. Стремежът ни ще бъде да представим различните контексти, в които се ражда детската литература и начините, по които тя може да се чете от възрастни. Вярваме, че литературните входове към света на детството могат да бъдат от особена полза при адресирането на едни от най-тежките проблеми на света, в който живеем като възрастни.
Темата се организира по идея на Стоян Ставру.
Любомир Бабуров, Александър Попов и Стоян Ставру обсъждат:
– На колко години са Атрею и Бастиян?
– Кой е върколакът Гморк и защо заедно с Пъстрата смърт Граограман могат да съперничат на образите на Сократ и Атинянинът в Платоновите диалози?
– Как приказките се превръщат в лъжи и идеологии?
– Каква е властта на приказката?
– Може ли да се прочете „Приказка без край“ като път за справяне със скръбта?
– Какво представлява „истинската воля“?
– Как правото се отнася към детските желания?
– Има ли грешни и правилни пътища и желания?
– Какво представлява Градът на бившите царе и кой попада там?
– Коя е най-голямата радост и как последното желание води към истинската воля?
– Има ли край приказката и кой довършва приказките в света на Фантазия?
– На къде ни води „колониалният“ прочит на „Приказка без край“ или как олелийците станаха галиматийци?
– Каква е ролята на лошата вещица Ксайде и кои са изкушенията на „детската“ свобода?
– Близнаци ли са правото и литературата?
– Какви са връзките на „Приказка без край“ с други популярни и влиятелни детско-юношески романи?
Романът „Приказка без край“ на Михаел Енде поставя едни от най-дълбоките философски въпроси за въображението, идентичността и смисъла на човешкия свят. Историята започва с момче на име Бастиан, което открива мистериозна книга. В нея се разказва за страната Фантазия – приказен свят, който е заплашен от унищожение от мистериозна сила „Нищото“. Постепенно става ясно, че съдбата на този свят зависи от самия читател. Бастиан трябва да влезе в историята и да даде ново име на Детската царица, за да спаси Фантазия. Основен за романа е проблемът за силата на въображението. Фантазия съществува благодарение на човешките мечти и истории, а Нищото се появява, когато хората престанат да вярват, да сънуват и да създават смисъл. Наред с проблема за границата между реалност и разказ, „Приказка без край“ поставя е редица въпроси, касаещи естеството на човешките желания и начина превръщането им в „истинска воля“.
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Приказка без край (книга), Михаел Енде. Прев. Николай Краев, Издателство Дамян Дянков, 2023 (линк).
Представяне на госта:
Александър Попов е главен асистент в катедра “Англицистика и американистика” в СУ “Климент Охридски”, където води курсове по езикознание и научна фантастика. Защитава докторска дисертация по информатика към БАН на тема моделиране на лексикално знание в контекста на обработката на естествен език. Научните му интереси са в областта на изследванията на научната фантастика и утопията, в семантиката на естествените езици и в компютърната лингвистика. Публикувал е също така разработки, свързани с екокритика, постхуманизъм, изкуствен интелект, дигитална хуманитаристика. Автор е на книгата Zone Theory: Science Fiction and Utopia in the Space of Possible Worlds. Дългогодишен автор и редактор в списанието за фантастика „Shadowdance“. Заедно с Константин Георгиев основава творческия колектив „Космотехника“, работещ на пресечните точки между фантастиката и хуманитарните и социалните науки.
