(дата на записа: 08.12.2025 г., продължителност: 1:06:45)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
—
„Съдебни роли в българската литература“ (08.12.2025)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio Podcast и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото, а също така и редица дискусионни теми от сферата на философията. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – сега ги пренасяме в аудио и видео формат.
Любомир Бабуров, Александър Кьосев и Стоян Ставру обсъждат:
– Защо Алеко не харесва упражняваната от него адвокатска професия?
– Кой може да разбере Гуньо Адвокатина?
– Какво представляват малапропизмите и в частност… двуокатът?
– Какво отличава разказът „Андрешко“ от съвременните американски адвокатски сериали?
– Защо литературата не харесва юристите?
– Защо българите не вярват в държавните институции?
– Как литературата може да ни помогне да открием човекът зад съдебната роля?
– Наистина ли литературата окончателно е скъсала с ползата?
– Участвали ли са литераторите в изграждането на Третата българска държава?
– Какво общо има неспособността на българската литература да покаже сложността на съдебните роли и широко разпространения днес в България евроскептцизъм?
– Има ли положителни примери на пишещи юристи?
– Обречена ли е „съдебната“ литература да бъде маргинално поле на художественото писане?
– Може ли да се направи наистина добър роман за живота на… главния прокурор?
– Кой е виновен за лошата репутация на адвокатите?
В настоящия епизод проследяваме една систематична неспособност в българската литература: неспособността да създаде достатъчно сложи и вътрешно противоречиви образи на герои, които изпълняват съдебни роли – адвокати, съдии, съдебни изпълнители, прокурори и др. В българската литература липсват произведения, които да намекват за големите теми на романи като „Процесът“ на Кафка и „Кървав меридиан“ на Маккарти. Напротив, от патриарха на българската литература Иван Вазов до пишещия адвокат Алеко Константинов, авторите в българската литература отказват на професионалните юристи „благото на разбирането“ (Александър Кьосев) и вместо това ги остават в средата на блатото. Зад сиромахомилство в „Андрешко“ на Елин Пелин се крие много дълбок проблем, разрушаващ дори и днес доверието в държавните институции. Опитите на зараждащата се в края на 19-и век българска литература да предложи популистки прочит на теми, които са важни за зараждащата се държава, носи след себе си последици, които продължават да произвеждат своите негативни ефекти.
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Адвокати, журналисти и щастливци. Репрезентации на съда и съдебната система в публичния дискурс (статия), Александър Кьосев, Социологически проблеми, 2007, № 3-4 (линк);
– Съдът в българската литература (аудиозапис на семинар), IV-и научен семинар „Литература и право“, 10.04.2025 (линк);
– Алеко Константинов като адвокат (книга), Даниела Доковска (съст.), Висш адвокатски съвет, 2012 (линк);
– Кротките (книга), Ангел Игов, Жанет 45, 2015 г. (линк);
– Кървав меридиан. Или вечерното зарево на Запада (книга), Кормак Маккарти, Пергамент Прес (линк).
Представяне на госта:
Проф. д-р Александър Кьосев е професор по история на модерната култура; изследователските му интереси обхващат културната история на тоталитаризма и прехода, теория и история на четенето и визуалната култура на града. Преподавател е в СУ “Св. Климент Охридски” и в Нов български университет. Директор е на Културния център на Софийския университет.
