(дата на записа: 13.02.2022 г., продължителност: 1:26:25)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
– Какво означава да сме щастливи?
– Как мерим щастието?
– Можем ли да се спасим от демона на желанието?
—
„Доза щастие“ (13.02.2022)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio подкаст и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – в текущата ситуация ги пренасяме в дистанционен аудио формат.
Любомир Бабуров, Валентин Калинов и Стоян Ставру обсъждат:
– Какво означава да сме щастливи?
– Как мерим щастието?
– Можем ли да се спасим от демона на желанието?
– Правят ли ни щастливи здравето и собствеността?
– Каква е разликата между блаженството, щастието и … оргазма?
– Имаме ли право на щастие или преследването му е добре опакована илюзия?
– Има ли рецепти (аптеки) за щастие?
– Заслужено ли е щастието ни?
– Може ли щастието да е проект и колко пари струва?
– Ставаме ли по-щастливи с напредването на възрастта?
– Да къде ни водят микро утопиите на бялата и черната техника?
– Как може човек да бъде щастлив, след като знае, че ще умре?
– Има ли надежда за щастието и как се казва тя?
Лакан се сблъска срещу Джеферсън. Липовецки и Лок бяха секунданти в един неравен двубой, в който умните (?) в крайна сметка постигнаха съгласие. След първоначалното отричане на щастието поради простата причина, че то е една добре управлявана илюзия, политиките и икономиката на щастието бяха окончателно разобличени. Опитите за профанизиране и битовизиране на щастието не постигнаха траен успех, докато в разговора не се появи една нова дума: РАДОСТТА.
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– Декларация за независимост на САЩ, Томас Джеферсън, 1776 г. (линк);
– Парадоксалното щастие (книга), Жил Липовецки, 2008 (линк);
– 100 думи за щастието (книга), Робер Мизраи, С., Рива, 2009 (линк)
– Философия на щастието (книга), Лудвиг Маркузе, С., Кибеа, 2006 (линк);
– Guidelines on Measuring Subjective Well-being (книга), Organisation for Economic Co-operation and Developmen, 2013 (линк);
– World Happiness Report 2021 (линк);
– Experienced well-being rises with income, even above $75,000 per year, Matthew A. Killingsworth, PNAS, 2021, Vol. 118, № 4 (линк);
– Hope I Die before I Get Old: Mispredicting Happiness Across the Adult Lifespan, Heather P. Lacey, Dylan M. Smith, Peter A. Ubel, 2006,Journal of Happiness Studies , № 7(2), р. 167-182 (линк).
За госта: Валентин Калинов е психолог и философ с интерес към естетиката, феноменологията и психоанализата. Той е и преводач, а също и редактор, на ключови български преводи на книги от италиански език.
„Ние считаме тези истини за видни от само себе си, че всички хора са създадени равни, че те са дарени от своя Създател с някои неотчуждаеми права, че сред тези права са живот, свобода и стремеж към щастие.“
Томас Джеферсън, 1776 г.
„Щастието е главната ценност, големият идеал, който консуматорската цивилизация неуморно възвеличава. Но това постоянство на евдемонистката митология не премахва променливостта на нейните съдържания и темите й. Като се наблюдава развитието от последния половин век, възможно е да се разграничат много схематично три модела или три момента, които са структурирали социалната представа за щастието по време на масовото консумиране.
Първият модел за собствена реализация се изгражда в началото на 50-те години на ХХ век на около два основни полюса: материалния и афективния живот, „нещата“ и сърцето, митологията на консумирането и тази на любовта. Двете референтни системи успоредно създадоха масова „конкретна микроутопия“, или „утопизма на личния живот“. Не е нужно да подчертаваме, че този биполярен модел не е загубил нищо от привлекателността си половин век по-късно.
По време на годините на младежкия бунт на бял свят се появява втората митология, която се опира на екзалтацията на индивидуалното освобождаване в пряко противопоставяне на традиционния морал и на нормите и предназначението на консумирането. Като изобличава фалшивите нужди и сексуалната репресия, протестният момент дава приоритет на автентичността на личността и еманципирането на телата. Дори терминът „щастие“ вече не е на мода, до такава степен той се свързва с фамилните и буржоазните принуди. Вместо него се предпочитат наслаждение, празник, желание без ограничение. След кратко възстановяване вторият модел издигна трансгресивната и трансполитическа утопия.
С фаза III идеологията на щастието преживява ново aggiornamento. Към разделението на консуматорско щастие/любовно щастие сега се прибавя разслояването, противопоставящо материалното щастие и духовното щастие, щастието-движение и щастието-равновесие. Подемът на новите форми на религиозност, приливът на интересите към духовните пътища и мистичните традиции, успехът на древните мъдрости свидетелстват за този „психо-духовен“ модел. Произведения и стажове, институти и кръжоци процъфтяват и предлагат психо-телесни или психо-езотерични практики, насочени към личното усъвършенстване. В същото време будизмът, мистиката, религиозните или мистичните литератури печелят забележителен успех…Обратно на материалното схващане за щастието, духовните подходи са центрирани върху търсенето на вътрешно равновесие, хармония на тяло и дух, развитие и задълбочаване на съзнанието. Важното е не толкова да се промени светът, колкото да се промени личността, да се разбуди съзнанието за неизследваните потенциали, да се изнамери ново изкуство за живот, помиряващо индивида със самия него…На бял свят се появява психо-духовна микроутопия, чертаеща по нов начин митологията на индивидуалистичното щастие вътре в хиперконсуматорското общество.“
Липовецки,
Парадоксалното щастие,
стр. 326-327
