(дата на записа: 24.04.2021 г., продължителност: 1:08:03)
(всички теми на Vox Nihili – виж тук)
Всички епизоди на Вокс Нихили
може да чуете и в YouTube на този адрес.
—
– От кога хората водят войни?
– Може ли една държава да отхвърли обявената й от друга държава война?
– Какво е общото между гражданската война и клиничната смърт?
—
„Войната и небето“ (24.02.2022)
Серията „Вокс нихили“ на Ratio подкаст и Предизвикай правото! изследва пресечните точки на науката и технологиите с етиката и правото. Може би си спомняте, че имахме сходна серия събития на име Vox Nihili – в текущата ситуация ги пренасяме в дистанционен аудио формат.
Любомир Бабуров, Петко Желязов и Стоян Ставру обсъждат:
– От кога хората водят войни?
– Може ли една държава да отхвърли обявената й от друга държава война?
– Какво е общото между гражданската война и клиничната смърт?
– Възможна ли е войната без държавите?
– Кога агресорът се превръща в миротворец (и обратно)?
– Има ли разлика между „война“ (извънредно положение) и „специална военна операция“ (извънредна епидемична обстановки)?
– Може ли войната да бъде продуктивна?
– Има ли смисъл във войната (Владимир Соловьов и Лев Толстой)?
– Каква е ролята на чувствата в една война?
– Водят ли войни животните?
– Може ли войната да се превърне в пазарлък?
– Какво ни казват микро наративите на войната?
– Способни ли са демокрациите да победят във война с империите?
– Защо философите падат в дупки?
– Чел ли е Андрей Болконски … Юлий Евола?
За съжаление този епизод е по тема, която стана особено актуална. Когато го планирахме имахме съвсем друга идея за неговото съдържание и най-вече за неговия контекст. И все пак решихме да го направим. Днес разговаряхме за войната: като конфликт и като метафора, като привнесен отвън порок и като част от човешката природа, като маркорамка на една „игра за големи“ и като микронаратив на умиращи войници, като упражняване на насилие с цел пречупване на чужда воля и като средство за панспермия на демократични ценности и цели… Войната има много лица – сами избираме в кое от тях да погледнем.
Разговора може да чуете ТУК.
Допълнителни материали:
– За войната (книга), Карл фон Клаузевиц (линк);
– Война и мир (книга), Лев Толстой (линк);
– War! What Is It Good For?: Conflict and the Progress of Civilization from Primates to Robots (книга), Ian Morris, 2014 (линк);
– Ian Morris “War! What Is It Good For?” (видео), Иън Морис, YouTube (линк);
– New and Old Wars: Organized Violence in a Global Era (книга), Мери Калдор, 2012 (линк);
– “I have a drone!” Война на дронове, Стоян Ставру, Предизвикай правото!, 16.09.2018 г. (линк).
„Какво е туй? Падам ли? Нозете ми се подкосяват“ – помисли той и падна възнак. Той отвори очи, като мислеше, че ще види как е свършила борбата на французите с артилеристите и искаше да разбере убит ли е, или не червенокосият артилерист, взети ли са, или са спасени топовете. Но не видя нищо. Над него нямаше вече нищо освен небе – високо небе, не ясно, но все пак неизмеримо високо, със сиви облаци, които тихо пълзяха по него. „Колко тихо, спокойно и тържествено, съвсем не тъй, както тичах аз — помисли княз Андрей, — не тъй, както ние тичахме, викахме и се биехме; съвсем не е тъй, както с озлобени и изплашени лица дърпаха един от друг банника французинът и артилеристът — съвсем не тъй пълзят облаците по това високо, безкрайно небе! Но как не съм видял досега това високо небе! И колко съм щастлив, че най-после го опознах. Да! Всичко е без смисъл, всичко е измама освен това безкрайно небе. Няма нищо, нищо освен него. Но дори и него няма, нищо няма освен тишина и успокоение. И слава Богу!…“.
…
Знаеше, че това бе Наполеон, неговият герой, но в тоя миг Наполеон му се струваше съвсем мъничък, нищожен човек в сравнение с онова, което ставаше сега между душата му, и с това високо, безкрайно небе с бързащите по него облаци. В тоя миг му бе напълно безразлично който и да се изправеше над него и каквото и да казваше за него; той беше доволен само, че над него се бяха спрели хора и искаше само тия хора да му помогнат и да го върнат към живота, който му се струваше толкова прекрасен, защото сега го разбираше съвсем иначе.
…
Загледан в очите на Наполеон, княз Андрей мислеше за нищожността на величието, за нищожността на живота, значението на който никой не можеше да разбере, и за още по-голямото нищожество на смъртта, смисъла на която никой от живите не можеше да разбере и обясни.
Лев Толстой,
Война и мир
